Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………………………………2022
г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, Шести касационен състав,
в открито заседание, проведено на дванадесети май 2022 г., в следния състав:
Председател: КРАСИМИР КИПРОВ
Членове: ЕВЕЛИНА
ПОПОВА
МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
при участието на
секретаря Галина Владимирова и с участието на прокурор Силвиян Иванов от
Варненска окръжна прокуратура, като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА
БАХЧЕВАН касационно административно-наказателно дело № 804 по описа за 2022 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по реда на чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Делото е образувано
въз основа на касационна жалба на „Тийм Пауър Европа“ ЕООД, представлявано от
управителя И.Г. чрез адв.М.Т. срещу решение № 202/08.02.2022 г. на Варненския
районен съд (ВРС), постановено по НАХД № 20213110204344/2021г., с което е изменено
наказателно постановление (НП) № 03-013812 от 12.05.2021 г. на директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на основание чл.415 ал.1 /преди
изменението в ДВ бр.107/2020г. в сила от 18.12.2020г./ от Кодекса на труда /КТ/
е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, която е намалена от съда
на 100 лева на основание чл.415в от КТ.
Касаторът оспорва
решението като изтъква, че ВРС не е обсъдил всички събрани по делото
доказателства и неправилно е установил фактите по спора, като се сочи, че не е
взето предвид сключеното с работни споразумение за удължаване срока за
изплащане на обезщетението за неползван платен годишен отпуск. Смята, че актът
за установяване на административно нарушение и наказателното постановление не
съдържат изискуемите по чл.42 и чл.57 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/ реквизити и наказателното постановление не съдържа факти за
съставомерните за нарушението обстоятелства. Направено е оплакване за
неспазване на тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН за установяване на нарушителя,
който според касатора е започнал да тече на 17.07.2020г. Намира за нарушение на
принципа non bis in dem налагането на наказателни
постановления за всяка от точките по процесното предписание. Смята, че
неплащането на дължимото обезщетение за неизползвания годишен отпуск по чл.221
ал.1 от КТ представлява трудов спор, който се решава от гражданския съд по рида
на глава 18 от КТ и чл.357 и сл. във връзка с чл.360 ал.1 от КТ. Подчертава, че
липсва компетентност у наказващия орган и оттам и нищожност на издаденото от
него задължително предписание, тъй като не е приложимо българското
законодателство, а е приложимо това на Федерална република Германия, защото
наетите работници са полагали труд именно в Германия. Иска се прилагане на
нормата на чл.415в от КТ, като се отбелязва, че нарушението е отстранено
веднага след установяването му с протокола от 30.06.2020г. и от него не са произлезли вредни последици,
както и са били налице форсмажорни обстоятелства, свързани със затварянето на голяма
част от обществения и икономическия живот в България и Германия във връзка с Ковид противоепидемичните
мерки.
Ответната страна – директорът на Дирекция „Инспекция по труда“
гр.Варна, представляван от юрисконсулт Дарина О.-Кафалийска оспорва
касационната жалба като неоснователна и
моли да бъде отхвърлена, а оспореното с нея съдебно решение да бъде оставено в
сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
контролиращата страна – ВОП намира касационната жалба за неоснователна. Счита,
че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за
неговата отмяна.
Касационната жалба е
подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен
интерес от страна в административно-наказателното производство, за които
решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и се дължи
нейното разглеждане по същество.
Обжалваното решение е
валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото.
Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд-гр.Варна,
като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен
състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверявания съдебен акт е и допустим, тъй
като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на
обжалване акт на правораздаване.
Административен
съд-Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и сл. от АПК, прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните както и след
извършената на основание чл.218 от АПК служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и
предвиди посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
„Тийм Пауър Европа“
ЕООД е наказано в качеството му на работодател, че не е изпълнило задължително
предписание на контролен орган на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Варна,
дадено в т.12 по протокол №ПР2013399/30.06.2020г., свързано с изплащане на
дължимия размер от паричното обезщетение в размер на 555.20 лева за неползвания
от Радослав Маринов Генчев платен годишен отпуск в срок до 16.07.2020г.
Проверката е била
извършена на 01.06.2020г. в присъствието на упълномощено от дружеството лице и
неговия технически секретар, като протоколът е подписан от Майк Колвер с отбелязване,
че му е преведен и негово възражение: „Възразявам, не съм съгласен.“.
Следователно, от датата на получаването на предписанието на 30.06.2020г.
дружеството се счита за уведомено за задължението по т.12 от същото за срока на
изпълнението му до 16.07.2020г. При проверката на 07.04.2021г., за която е
съставен протокол №ПР 2112867/28.04.2021г. от служители на Дирекция „Инспекция
по труда“ – Варна е установено, че
задължителното по смисъла на чл.404 ал.1 от КТ предписание не е било изпълнено
до 16.07.2020г., който факт не се оспорва от наказаното юридическо лице. Правилно
наказващия орган е посочил, че нарушението по чл.415 ал.1 от КТ – неизпълнение на задължително предписание на контролен орган на
инспекцията по труда е извършено на 17.07.2020г. Наказаното
юридическо лице признава извършването на нарушението, предвид изтъкването във
въззивната и в касационната жалба на подписване на споразумение с работника за
по-късно изплащане на обезщетението, за което е дадено процесното предписание
от органите на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна. Към въззивната жалба е
приложено и самото споразумение от 01.07.2020г., сключено със Радослав Маринов
Генчев, според което паричното обезщетение в размер на 555.20 лева ведно със
законната лихва ще бъде изплатено до 31.12.2020г. Пред въззивната инстанция са
приложени и два броя дебитно авизо от 23.02.2021г. и от 11.05.2021г. за
изплатена от „Тийм Пауър Европа“ ЕООД в
полза на Радослав Генчев обща сума от 555.20 лева. Сключеното споразумение
между работодателя и работника е обсъдено от Варненския районен съд и е
обосновало крайния му правен извод.
Узнаването на
нарушителя по чл.34 от ЗАНН е започнало
да тече на 07.04.2021г., когато е осъществена повторната проверка от органите
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, поради което АУАН е съставен в
тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН - на 28.04.2021г. От 17.07.2020г. е започнал
да тече едногодишния срок от извършване на нарушението, който също е бил спазен
от актосъставителя.
Наказанието е наложено
на „Тийм Пауър Европа“ за неизпълнение на задължително предписание, което
представлява административно нарушение по смисъла на чл.415 ал.1 от КТ /ДВ, бр.
58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г./, и правилно е било
издадено наказателно постановление по реда на ЗАНН. Неизпълнението на
задължително предписание не е трудов
спор по смисъла на чл.357 от КТ във връзка с чл.360 от КТ.
Неоснователно е твърдението на касатора за липсата на
задължителни реквизити по чл.42 от ЗАНН в акта за установяване на
административно нарушение и на такива по чл.57 от ЗАНН в наказателното
постановление, което от своя страна съдържа факти и обстоятелства обосноваващи
съставомерността на деянието, за което дружеството е подведено по
административно-наказателна отговорност. Правото на защита не е било ограничено
или нарушено.
Неправилно е възражението на „Тийм Пауър Европа“ ЕООД за
неприложимост на българското законодателство и за некомпетентност на
контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна предвид решението
на Съда на Европейския съюз по дело С-784/19, според което: „Член 14,
параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на
Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за
прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за
социална сигурност трябва да се тълкува в смисъл, че за да се счита, че
установено в държава членка предприятие, което осигурява временна работа,
„обичайно осъществява дейността си“ по смисъла на член 12, параграф 1
от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април
2004 година за координация на системите за социална сигурност, изменен с
Регламент (ЕС) № 465/2012 на Европейския парламент и на Съвета от
22 май 2012 година, в тази държава членка, това предприятие трябва да
извършва значителна част от дейността си по предоставяне на работници за
временна работа в полза на предприятия ползватели, които са установени и
упражняват дейностите си на територията на посочената държава членка.“. Тоест,
според цитираното решение „Тийм Пауър Европа“ ЕООД осъществява обичайно
дейността си на територията на Република България.
В действителност, всяка от точките по протокол № ПР 2012299/30.06.2020г.
включително и т.12 представлява самостоятелно задължително предписание, чието
неизпълнение е отделно административно
нарушение по чл.415 ал.1 от КТ /предишна редакция, сегашна ал.2/, за което на
нарушителя може да бъде наложена имуществена санкция без да се нарушава
принципа „никой не може да бъде наказван два пъти за едно нещо“. Самото
задължително предписание по чл.404 ал.1 от КТ
е административен акт, който съгласно чл.405 от КТ може да бъде обжалван
по реда на Административнопроцесуалния кодекс, за което няма данни в настоящото съдебно производство.
Отчитайки изплащането на дължимото парично обезщетение за неползван платен
годишен отпуск от работника Радослав
Генчев макар и след датата на изпълнение на задължителното предписание, но
преди издаване на наказателното постановление и пандемичната обстановка през 2020-2021г.,
Варненският районен съд правилно е преквалифицирал нарушението като маловажно и
е намалил първоначално определената имуществена санкция от 2500 лева на 100
лева на основание чл.415в от КТ, с което въззивния съд е уважил това искане,
направено пред него още в жалбата срещу наказателното постановление.
Обжалваното съдебно
решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. При този изход на делото,
ответникът има право на присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
процесуалното представителство на юрисконсулт О.-Кафалийска, чийто размер следва да бъде определен в минималния по
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, приложим на основание
чл.63д ал.5 от ЗАНН във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.
По изложените
съображения, на основание чл.221 ал.2 от
АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН и
чл.63д ал.4 от ЗАНН, Шести касационен състав на Административен съд-Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 202/08.02.2022 г. на Варненския районен
съд, постановено по н.а.х.д. № 20213110204344/2021г.
ОСЪЖДА „Тийм Пауър Европа“ ЕООД с
БУЛСТАТ ********* да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.