Р Е Ш Е Н И Е
№……………………….
гр.Варна, ……..07.2020г
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V
състав
в открито съдебно заседание
на двадесет и трети юни 2020г
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при участието на секретаря
Дим.Георгиева
като разгледа докладваното
от съдия Георгиева
въззивно гражданско дело № 532 по описа за 2020г,
за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.258 ГПК, образувано е по въззивната жалба на А.Д.А. вх.№
4611/ 2.01.2020г срещу решението на ВРС-XХс-в № 5940/20.12.2019г по гр.д.№ 4956/2019г. с което е отхвърлен предявеният от него срещу „Енерго-Про Продажби” АД иск за недължимост на паричната сума от 489,17лв, начислена по ф-ри № **********/20.02.2019г. и № **********/20.03.2019г,
представляваща сбор от стойността на ел.енергия за периода от 08.01.2019г до 07.03.2019г за обект с
кл. № ********** и аб.№ ********** за адрес на потребление: гр.Варна
ул.„Илинден“ 2 вх.В ет.6 ап.12, на осн. чл.124 ал.1 ГПК; ОСЪДЕН
е ищецът да
заплати на „Енерго-Про
Продажби” АД сумата от
330лв - разноски на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Счита решението на ВРС за неправилно поради
нарушение на материалния закон и процесуалните правила, а също и необосновано и
затова моли за неговата отмяна, като излага следните
доводи:
В тежест на ответното дружество е да
установи при условията на пълно и главно доказване, че е доставил посоченото количество ел. енергия,
респ.че фактурираното количество съответства на реално доставеното и потребено по
размер. При направено изрично оспорване изправността
на електромера,
ЕРП е следвало да установи изправността
на СТИ.
Неправилно съдът е приел, че
количеството ел.енергия е доставено с оглед приетата от съда експертиза, както
и че ищецьт не е провел обратно доказване на констатациите в заключението. Експертизата е била изготвена само на база представени от ищеца
частни свидетелстващи документи, изхождащи от страната, която ги е представила
и удостоверяват изгодни за нея факти. Поради това не съставляват годно
доказателствено средство за количеството на доставена електроенергия. На
практика експертът е изготвил експертиза върху твърдения на насрещната страна,
без дори да провери дали показанията на електромера са били правилно пренесени
в електронния масив на дружеството след снемането им от инкасатор. Една такава
експертиза, почиваща на твърдения на една от страните, при това икономически
по-силната, не може да обоснове доказаност на доставеното количество ел.енергия,
още по-малко да доведе до разместване тежестта на доказване и да наложи ищецът да
провежда „обратно" доказване на констатациите на заключението.
Освен това, след завеждане на делото електромерът е бил демонтиран от служители на
ЕНЕРГО-ПРО и предоставен за
изследване от БИМ. Последното е
допустимо при съмнения за неговата изправност и във връзка с извършване на
корекционна процедура.
При оспорване на дължимостта на текуща сметка за конкретен период с твърдение за
неизправност на електромера, законът не
предвижда възможност
ЕНЕРГО-ПРО само да демонтира електромера, да го предоставя за експертиза в БИМ
и след това да се ползва от констатациите на БИМ в своя полза. Подобни действия
нарушават принципа за равноспоставеност на страните в процеса и императивния
ред за събиране на доказателства и осуетяват възможността да бъде
извършено „обратно" доказване от страна на доверителя ми. Така „ЕНЕРГО ПРО-ВАРНА“
АД, нарушавайки закона стига до целения резултат - да получи сума за нещо,
което не е доставил. А съдът, пренебрегвайки основни
принципи на ГПК, включително тези на доказването, на практика позволява това.
На следващо място. ГПК
дава възможност страните да установят размера по различни начини. В тази връзка
доставеното количество ел.енергия би могло да се установи и чрез съпоставка на
доставеното количество ел.енергия в предходен период /напр. с предишния месец
или със съответния месец на предходната година/, като се съобрази и
предназначението, за което се използва електроснабденият обект /в конкретния
случай – за жилище/.
При това положение ще се установи
основанието на иска и при липса на достатъчно данни за неговия размер съдът има
правна възможност да определи стойността на реално доставената ел. енергия до
крайния клиент по своя преценка - чл.162 ГПК /макар и искът да е отрицателен
установителен/.
Данни за стойностите на потребена
ел.енергия през предходни периоди има по делото - справката за потребление.
Предвид горното моли за отмяната на
първоинстанционния съдебен акт и вместо него да бъде постановено решене, с
което да бъде уважен предявеният иск.
Моля за присъждане на разноски за
двете инстанции, като бъде определено и възнаграждение в полза на адв.И.А.
Стоянова ЕГН ********** от АК-Варна за предоставена безплатна правна помощ на
роднина и колега, на осн.чл.38 ал.1 т.З ЗАдв.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „ЕНЕРГО–ПРО
ПРОДАЖБИ”АД
с
вх.№12585/13.02.2020г, в който се оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Моли за потвърждаване на решението
и за присъждане на разноски за въззивното производство.
Производството по
делото е образувано по предявения от А.Д.А. срещу „Енерго-Про Продажби” АД отрицателен установителен иск за
недължимост на паричната сума в размер на 489,17лв, представляваща сбор
от стойността на начислената по фактури № **********/ 20.02.2019г и № **********/ 20.03.2019г
количество консумирана ел. енергия за периода 8.01.2019г до 7.03.2019г за
обект на потребление в гр.Варна ул.„Илинден“ 2 вх.В ет.6 ап.12 с кл.№
********** и аб.№ **********.
Твърденията на ищеца
в обстоятелствената част на исковата молба са, че е потребител на ел.енергия за
обект на потребление, находящ се на адрес гр.Варна ул.„Илинден“ 2 вх.В ет.6
ап.12 с аб.№ ********** и кл.№ **********.
За 2018г
фактурираното потребление на ел.енергия в имота било с повече от 50 % по-високо
от това за 2017г, за което обстоятелство ищецът бил уведомен от отв.дружество с
писмо с информационен характер.
Въпреки че това
завишаване учудило ищеца, той го отдал на повишените цени на тока, но през
последните месеци сумите за ел.енергия били с 300% повече в сравнение с
предходни периоди.
Ищецът поддържа, че
количеството ел.енергия, остойностено с фактури № **********/20.02.2019г и №
**********/20.03.2019г на съответно 283,21лв и 205,96лв за периоди: 8.01.2019–7.02.2019г
и 8.02.2019г–7.03.2019г не е реално доставено и потребено в имота и затова не
дължи плащане на сумата. Твърди, че през деня, докато живущите са на работа или
на училище, в имота се консумирала ел.енергия само от хладилника.
През зимните месеци
се ползвали само всекидневната и детската стая, които се отоплявали след 18.00ч
с климатик и един радиатор за детската стая. Освен това, апартаментът бил
топъл, на последен етаж и с изолация.
Счита, че монтираното
СТИ не било изправно и не измервало точно. СТИ, както и електромерните табла,
са собственост на „ЕРП Север“АД, което е длъжно да ги поддържа в изправност. СТИ
било монтирано в ел.табло извън границите на имота му и дружеството-собственик
следвало да го защитава от нерегламентиран достъп, причиняващ евентуално неточно
отчитане. При това доставяната в обекта ел.енергия не отговаряла на
изискванията за качество на този вид стоки.
Поради изложеното
моли за постановяване на решение, с което да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответника посочената сума. Претендира и присъждането
на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131
ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответното дружество„Енерго-Про Продажби”АД-Варна, в който не оспорва, че
страните са обвързани от договор продажба на ел.енергия.
Твърди, че процесната сума е стойността на реално
потребено количество ел.енергия, начислено
при редовен отчет за периода от 8.01.2019г до 7.03.2019г с фактури №
**********/ 20.02.2019г и № **********/20.03.2019г, издадени на осн.чл.18а ОУДПЕЕ.
Твърди също, че на 19.01.2018г служители на „ЕРП Север“ АД посетили
обекта на ищеца, като са демонтирали
стария електромер с фабр.№ 91114021666928757 и монтирали ново СТИ с фабр.№
1115031700818785 с нулеви начални
показатели и с метрологична годност до 2023г, който измерил и доставените и
потребени количества ел. енергия, отразени в двете процесни фактури.
На 30.05.2019г служители на „ЕРП Север“АД извършили нова проверка на
обекта, като установили неизправност в електромера с фабр.№ 1115031700818785. Демонтирали го и изпратили за
експертиза в БИМ, която установила, че е осъществен достъп до вътрешността му -
разбит клеморед и добавен мост-чужд за схемата. В резултат на това вмешателство в схемата на СТИ, същото отчитало консумирана ел.енергия с грешка над допустимата, а именно над – 80 %.
Поддържа, че е
налице системно вмешателство в схемата на електромерите, монтирани през
различни периоди в обекта на потребление на ищеца, в резултат на което се
отчитала по-малко от реално доставеното количество ел.енергия. По изложените
съображения моли за отхвърлянето на предявения иск.
Претендират се
сторените по делото разноски.
СЪДЪТ, с оглед предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, и след преценка на събраните доказателства,
касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, приема
за установено от фактическа страна:
Между
страните няма спор, а и от представените доказателства се установява, че ищецът
А. Д.А. се явява битов потребител на ел.енергия
по см.§ 1 т.2а ДР на ЗЕ с кл.№ ********** и аб.№
**********, както и че обектът на потребление, находящ се в гр.Варна ул.„Илинден“ № 2 вх.В ет.6 ап.12,
е бил присъединен към ел. мрежа.
Видно е от КП № 1301234/19.01.2018 /25-І/, че на същата дата 19.01.2018г е била извършена проверка в обекта
от служители на „ЕРП Север“АД, като СТИ с фабр. № 1114021666928757 било демонтирано с отразените в
протокола показания и
подменено с ново изправно СТИ с фабр.№ 1115031700818785.
По делото е приет
като доказателство КП № 1105598/ 30.05.2019г
/л.47-І/, от чието съдържание се установява ,че служители на „ЕРП Север“АД са
извършили проверка на СТИ с фабр. №
1115031700818785, обслужващо обекта
на абоната на ул.„Илинден“ в гр.Варна, като се установило, че същото измерва с грешка от – 84,34%.
Поради това било демонтирано и изпратено на БИМ за експертиза, а на обекта било
поставено ново СТИ.
От КП на БИМ, ГД „МИУ»,
РО–Варна № 1359/4.06.2019г е видно, че е била установена намеса във
вътрешността на електромера – разбит клеморед и добавен мост, чужд за схемата. Посочено
е, че електромерът не съответствал на метрологичните характеристики - не
отговарял на изискванията за точно измерване и не съответствал на техническите
характеристики. Констатирана била грешка в измерването от - 80,03 %.
По повод на горното
за процесния период от 8.01.2019 до 7.03.2019г ответното дружество е издало два
броя фактури за реално доставена на ищеца ел.енергия, както следва:
за периода 7.01-8.02.2019г - 1043кВтч по дневна и 354кВтч по нощна тарифа; за периода
8.02–7.03.2019г - 704кВтч по дневна
и 393кВтч по нощна тарифа, за което били издадени два броя фактури под номера: №
**********/20.02.2019г /л.38-І/ и №
**********/ 20.03.2019г /л.39-І/, от
които първата на стойност 283,21лв,
а втората – за 205,96лв.
По делото е прието като
доказателство заключение на вещото лице по допуснатата СТЕ, кредитирано от съда
като обективно и компетентно дадено. От него се установява, че количеството от
2494кВтч е било доставено и потребено от абоната и отговаря на пропусквателната
способност на комутационните проводници в таблото и тези на СТИ. Посочено е
също, че фактурираните количества ел.енергия били начислени при реален отчет на
показанията на електромера, който бил монтиран нов на 19.01.2018г и в процесния
период бил годно техническо средство за измерване на ел.енергия. Изложено е
предполжението от вещото лице, че констатираното чрез приложените като
доказателство по делото КП № 1105598/30.05.2019
и КП № 1359/4.06.2019г за метрологична експертиза от БИМ–РО- Варна /л.48-І/
вмешателство в СТИ с фабр. № 1115031700818785
чрез осъществен достъп до вътрешността на електромера - разпробит клеморед и добавен мост, че е било
налице и в процесния период на потребление, като е довело до отчитането само на
20% от реално потребената енергия. Извършените аритметични пресмятания,
отразени във фактурите, са верни и са в съответствие с утвърдените от КЕВР цени
на ел. енергия за периода.
Служебно известно е
на съда, че с влязло в сила решение на ВОС № 1253/1.11.2019, постановено по в.гр.д.№ 1819/2019 е потвърдено решението на ВРС-26с-в № 3305/17.07.2019г по гр.д.№756/2019г, с което е
отхвърлен предявеният от ищеца А.Д.А. срещу „Енерго-Про Продажби” АД иск за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответното дружество сумата от 235,76лв,
представляваща стойността на начислена електроенергия по фактура № **********/ 20.12.2018г
за периода от 8.11.2018 до 7.12.2018г
за обект, находящ се в гр.Варна ул.„Илинден“ 2 вх.В ет.6 ап.12 аб.№ **********
кл.№ **********, на осн.чл.124 ал.1 ГПК.
Следователно, спорът е между същите страни и
на същото основание, но касае дължимостта на сума за реално консумирана
ел.енергия за друг период 8.11-7.12.2018г, за която сума е била издадена
фактура от 20.12.2018г. При това положение липсва СПН спрямо спора по
настоящото дело, както и това че настоящият съд не е обвързан от СПН на
мотивите, изложени в предходното решение, макар част от доказателствата по
двете дела да са идентични.
Горната
фактическа установеност обуславя следните правни
изводи:
Не спорно наличието
на облигационно отношение между страните по силата на договор за продажба на
ел.енергия, съгласно чл.98а ЗЕ, доколкото ел.енергията се явява движима вещ и
продажбата ѝ е подчинена на общите правила на договора за продажба,
съгласно които купувачът /потребителят/ дължи заплащане на продажната цена
винаги за реално предоставена стока.
Спорно е дали фактурираното от ответното дружество количеството
ел. енергия действително е било доставено на ищеца-потребител за процесния
отчетен период,
Главното и пълно
доказване е върху ответника, включително и че енергията е била отчетена от
метрологично годно СТИ предвид, че срещу него е предявен отрицателен
установителен иск.
От данните по
делото се установи, че на 19.01.2018
СТИ с с фабр.№ 1114021666928757 е
бил демонтиран и подменен с ново СТИ с фабр. № 1115031700818785, което е било с нулеви показания на всички тарифи.
Издадените 2 бр фактури са за
периода, както следва:
1/ от дата 20.02.2019г за периода 7.01-8.02.2019г за
1043кВтч - дневна и
354кВтч - нощна тарифа
за сумата от283,21лв ;
2/ от дата 20.03.2019г за периода 8.02–7.03.2019г
за
704кВтч - дневна и
393кВтч - нощна тарифа,
за сумата от 205,96лв
Съобразно заключението на в.лице по СТЕ, че техническите
параметри на присъединителните съоръжения и техния допустим продължителен ток
на захранващите проводници показват, че отчетената ел.енергия за процесните периоди
от време е била в рамките на допустимата, т.е. би могла да бъде реално доставена
и потребена.
Що се отнася до посочената грешка при измерване от СТИ до -84,43 %, то тя е
ирелвантна за настоящия спор и би имала правно значение при евентуално извършена
впоследствие корекция по ПИКЕЕ. Затова
следва да се приеме, че не е извършена коригираща
сметка по определена методика, а отчетеното количество е от редовния месечен
отчет по цени за дневна и нощна тарифи. Остойностените количества в процесната
фактура са изчислени математически правилно и съответстват на определените от
КЕВР цени. При положение, че не са били заплатени от ищеца, затова са дължими в
полза на ответната страна по спора.
Ето защо предявеният
отрицателен установителен иск следва да бъде отхвърлен като недоказан по основание.
С оглед съвпадащите
крайни правни изводи на двете инстанции, решението на РС следва да бъде
потвърдено.
При този изход на
спора, на осн.чл.78 ал.3 ГПК, в тежест на ищеца следва да бъдат възложени
разноските за първата инстанция, сторени от ответната страна за заплатена
депозит за СТЕ в размер на 200лв, както и юриск.възнаграждение в минимален
размер от 100лв съобразно представения списък по чл.80 ГПК.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени и разноски за
настоящото производство в размер на 100лв – юриск.възнаграждение съобразно чл.7
ал.2 т.1 от Наредба № 1/2004г за минималния размер на адв.възнаграждение, в
редакцията на нормата след изменението, обн. ДВ бр.45/15.05.2020г.
Воден от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И
ПОТВРЖДАВА решението на ВРС-XХс-в № 5940/ 20.12.2019г по гр.д.№
4956/2019г, с което е отхвърлен
предявеният
от него срещу „Енерго-Про Продажби”
АД иск за недължимост на паричната сума
от 489,17лв, начислена по ф-ри № **********/20.02.2019г и № **********/20.03.2019г, представляваща сбор от стойността
на ел.енергия за периода от 08.01.2019г
до 07.03.2019г за обект с кл.№ ********** и аб.№ ********** за адрес на
потребление: гр.Варна ул.„Илинден“ 2 вх.В ет.6 ап.12, на осн. чл.124 ал.1 ГПК; ОСЪДЕН е
ищецът да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД сумата от 330лв – разноски, на осн.
чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА А.Д.А. ЕГН
********** ***, да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Варна
бул.„Вл.Варненчик” № 258 „Варна Тауърс” Кула Г, сумата от 100лв /сто лева/, представляваща
разноски, на осн. чл. 78, ал.3 вр.ал. 8
ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: