РЕШЕНИЕ № 1058
05.08.2020 г., гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен
съд, V-ти наказателен състав
на тридесет и първи юли през
две хиляди и двадесета година
в публичното
заседание в следния състав:
Председател:Мая
Стефанова
Секретар: Райна Жекова
като разгледа
докладваното от съдия Стефанова НАХД № 1557 по описа на съда за 2020 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59-чл.63 от ЗАНН и е
образувано по повод жалбата на В.А.В. с ЕГН ********** *** и съдебен адрес ***
чрез адв. П.В. *** против наказателното постановление НП № 20-0769-000620 от 20.03.2020г.,
издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас сектор „ПП”-Бургас, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл.104А ал.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП)
и на основание чл.183 ал.4 т.6 предложение първо от ЗДвП е наложена глоба в
размер от 50 (петдесет) лева.
С жалбата се иска съдът да отмени
обжалваното НП, като неправилно. Оспорва се изцяло отразена в акта и в НП
фактическа обстановка. Сочат се нови гласни доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателят
е редовно призован и се явява лично. Представлява се от упълномощен адвокат.
Административнонаказващият орган редовно
призован представител не се явява.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото
доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено от фактическа страна следното:
Относно процесуалната допустимост на жалбата:
Жалбата
е депозирана в 7-мо дневния преклузивен срок по чл.59 ал.2 ЗАНН (лист 6 и 7 от
делото). Изхожда от легитимирано лице, и е срещу годен за обжалване акт. Подадена
е пред надлежен съд и съдържа изискуемите от закона реквизити. Производство пред
БРС е редовно образувано.
В акта за установяване на административно нарушение (АУАН) със
серия АА и бланков № 660314 от 23.01.2020 г. (лист № 8 от делото) като
основание за ангажиране на отговорността на жалбоподателя е посочено, че на същата
дата, около 14,55 часа, в гр.Б., по бул.”К. М. Л.“, в посока ул.“С.“ жалбоподателят В. управлявал лек автомобил марка Тойота
модел Авенсис с рег. № ..., собственост
на Д. С. В. с ЕГН **********, като по време на движение използвал мобилен
телефон без наличие на устройство освобождаващо ръцете му. Това било забелязано
от свидетелите Н.А. и Е.Д. Д. и двамата мл.автоконтрольори намиращи се на
същото място и по същото време. Свидетелят А. спрял водача В. със стоп палка по
образец на МВР и поискал документите-личните му и тези на автомобила. Не
обяснил за нарушението и влязъл в служебния автомобил където бил и свидетелят Д..
Вътре свидетелят А. в качеството на актосъставител съставил срещу жалбоподателя
В. АУАН, в който описал нарушението използване на мобилен телефон по време на
управление на МПС, без да се ползва устройство освобождаващо ръцете на водача.
Квалифицирал го по чл.104 а от ЗДвП.
Актът
бил съставен в отсъствието на жалбоподателя, въпреки, че е било възможно да
бъде съставен в негово присъствие. На водача В. не му било разрешено да излезе
от управлявания от него автомобил. Предявен му бил актът за запознаване и
подпис. Водачът В. подписал акта с възражение, че не е използвал мобилен телефон
и че свидетелят Д. бил в служебния автомобил и не е видял описаното нарушение. Връчен
му бил екземпляр.
В
срока по чл.44 ал.1 ЗАНН са направени писмени възражения (лист 10 и 11 от
делото), в които жалбоподателят твърди, че не е ползвал мобилен телефон. Сочи,
че разстоянието на свидетелят А. от момента, в който е видял автомобила на
жалбоподателя е 50-60 метра и видимостта не била добра поради многото спрени
автомобили. Сочи , че в автомобила му пътувало лице с имената П. Л. и моли да
бъдат снети неговите сведения. По повод това възражение била извършена проверка. Докладна записка изготвил свидетелят
А. (лист 12 от делото), в която описал механизма на извършената проверка. В
тази записка свидетелят не посочил на какво разстояние е възприел нарушението
извършено от водача. С нето е било сведение от лицето П. Л. (лист 13 от
делото), в което последният твърди, че преди да намали скоростта и да спре не е
чул В. да разговаря чрез мобилния телефон или да използва такъв в ръцете си.
Като
е взел предвид акта и възраженията, както и докладната записка (лист 13 от
делото) административнонаказващият орган издал атакуваното НП (лист 7 от
делото). В него описал същата фактическа обстановка и направил същата правна квалификация както в
акта. На основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в
размер от 50 (петдесет) лева.
В хода
на съдебното следствие бяха разпитани в качеството на свидетели очевидците на
нарушението мл.автоконтрольори А. и Д. От показанията на свидетеля А. става
ясно, че забелязал В. да използва мобилния телефон когато бил на разстояние от
4 метра (твърди, че това е дължината на служебния автомобил). Видял как В. с
дясната ръка държал мобилния телефон до ухото си.
Свидетелят
Д. също бил извън служебния автомобил когато на около 10 метра разстояние от
автомобила на В. забелязал водачът да държи в ръката си мобилен телефон допрян
до ухото му. Съдът кредитира показанията на свидетелите, с изключение в частта
им, в която и двамата твърдят от какво разстояние са видели водачът В. да държи
телефон с дясната ръка до ухото си. В тази им част съдът счита показанията за
пристрастни. Тези обстоятелства свидетелят А. не е описал в докладната си
записка. В нея въобще не се споменава за разстояние. Това има своето обяснение,
тъй като по това време на деня по бул.“К. М. Л.“ имало доста спрени автомобили,
което е пречело на видимостта на органите по контрола на пътя да установят по
несъмнен начин дали водачът В. действително използва мобилен телефон. Двамата
свидетели са категорични, че до водача е имало на предната дясна седалка и пътник.
По
искане на жалбоподателя съдът разпита този пътник в качеството на свидетел.
Установи, че това е лицето П. Л. Същият е приятел на жалбоподателя и в деня на
проверката заедно пътували в автомобила му
като преди спирането за проверка вниманието на свидетеля Л. било ангажирано с
неговия мобилен телефон. Забелязал, че водачът В. държи волана на автомобила с дясната си ръка, а
лявата му била подпряна на прозореца. Мобилният телефон на В. се намирал в мястото
за съхранение при скоростния лост. Когато жалбоподателят намалил скоростта
свидетелят Л. забелязал на 10-15 метра служебния полицейски автомобил. Не видял
стоп-палка. Попитал жалбоподателя защо
спира и разбрал, че го спират за проверка.
Съдът кредитира тези показания, като счита същите за безпристрастни и
последователни.
Горната фактическа обстановка се доказа по
несъмнен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
С
оглед установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна
следното:
Съдът
приема, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията
им по закон по аргумент на Заповед №8121з-515 от 14.05.2018г. и в сроковете по
чл.34 ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Съдът счита, че при
съставянето на акта и издаването наказателното постановление от формална страна
са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Смисълът на забраната в чл.104А от ЗДвП е
ръцете на шофьора да бъдат освободени от държането на мобилен телефон, заради неговата
лична и на другите участници в движението безопасност. В тази разпоредба
законодателят не изисква от обективна страна водачът да говори по мобилния си
телефон, а да не го използва, което включва и държането в ръка.
В
настоящия казус по несъмнен начин се доказа, че жалбоподателят В.А.В. с ЕГН **********
от гр.Б. на 23.01.2020г около 14,55 часа, в гр.Б., по бул.”К. М. Л.“, в посока
ул.“С.“ управлявал лек автомобил марка Тойота модел Авенсис с рег. № ..., собственост на Д. С. В. с ЕГН **********,
като по време на управлението не е държал
мобилен телефон.
Съдът намира , че акта и издаденото въз основа
на него Н песа неправилни. Деецът В. не е осъществил от обективна страна
нарушение по чл.104а от ЗДвП.
Обжалваното наказателно постановление е неправилно
и като такова следва да бъде отменено.
При този изход на делото основателна е
претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски, поради което и на
основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да бъде уважена. Съдът намира, че размерът
на адвокатското възнаграждение (400 лева)
не е определен съгласно размерите отразени в Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
и следва да бъде коригиран до размер от 360
(триста и шестдесет) лева, която следва ОДМВР-Бургас да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя.
В контекста
на изложеното и на основание чл.63 ал.1 изр.1 предложение трето от
ЗАНН, Бургаският районен съд,
V-ти наказателен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателното
постановление НП № 20-0769-000620 от 20.03.2020г., издадено от Началник група
към ОДМВР-Бургас сектор „ПП”-Бургас, с което на В.А.В. с ЕГН ********** *** и
съдебен адрес *** чрез адв. П.В. *** за нарушение на чл.104А ал.1 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.183 ал.4 т.6 предложение първо от ЗДвП е наложена глоба в размер от 50 (петдесет) лева.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на В.А.В. с ЕГН **********
*** направените от него съдебни разноски в размер на 360 (триста и шестдесет )
лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд в гр.Бургас в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.