Р    Е   Ш    Е    Н    И   Е

    

                            гр.София, 09.06.2021г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                       мл.с.: АДРИАНА АТАНАСОВА

                                  

като разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА ч.гр.дело №969 по описа за 2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е по чл.435, ал.2 и следв. от ГПК.

         Постъпила е жалба от Г.К.М., длъжник  по изп. дело №20209210401180 по описа на ЧСИ С.П., с рег.№921 на КЧСИ, с район на действие СГС, срещу постановление №2/05.01.2021г., с което се отказва да се прекрати производството по изп.дело №20209210401180 поради липса на предвидените в чл.433, ал.1 и ал.2 предпоставки.

 В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваното постановление, с което съдебният изпълнител отказва да прекрати изпълнителното дело. Твърди се, че вземането, за събиране на което е издаден изпълнителен лист от 23.11.2020г. по гр.д. №21241/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 62 с-в, и въз основа на който е образувано процесното изп. дело №20209210401180 по описа на ЧСИ С.П., с рег.№921  на КЧСИ, е погасено чрез плащане преди датата на образуване на изпълнителното дело. Поддържа се, че вземането на взискателя, за което е образувано процесното изпълнително дело представлява обезщетение по чл.344, ал.2 ТПК, което обезщетение има характер на привременна мярка и се дължи до влизане в сила на решението за извършване на делбата. Твърди се, че се в случая решението за извършване на делбата е влязло в сила на 15.10.2020г., от която дата следва да се счита, че делбата е приключила, съответно до този момент жалбоподателят дължи заплащане на определеното от съда обезщетение. Излага се, че за дължимия период от 01.10.2020г. до 15.10.2020г. сумата е заплатена на взискателя още на 19.10.2020г., преди образуване на изпълнителното дело, който факт съдебният изпълнител следва да зачете, съответно постановеният от него отказ за прекратяване на изпълнителното дело се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

       Взискателят по изпълнителното дело – А. К.М., чрез адвокат Г. Н., в законоустановения срок депозира писмено възражение, в което взема становище за неоснователност на подадената жалба. Твърди се, че в случая не са налице предвидените в закона предпоставки, изчерпателно изброени в нормата на чл.433, ал.1 и ал.2 от ГПК, при наличието на които съдебният изпълнител следва да прекрати образуваното пред него изпълнително дело. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави без уважение подадената жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски, направени пред настоящата инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.

        По делото са приложени писмени обяснения от ЧСИ С.П., с рег.№921 на КЧСИ, с район на действие СГС, по изп.дело №20209210401180, дадени на основание чл.436, ал.3 от ГПК, в които е посочено, че обжалваното от длъжника изпълнително действие е законосъобразно по подробно изложени аргументи, поради което подадената жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

        Съдът като обсъди изложените в жалбата доводи намира за установено от фактическа и правна страна следното:

           Производството по изпълнително дело №20209210401180 по описа на ЧСИ С.П., с рег.№921 при КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано по молба на А. К.М., чрез адвокат Г. Н., срещу Г.К.М. въз основа на изпълнителен лист от 23.11.2020г. по гр.д. №21241/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 62 с-в, за събиране на парично вземане, представляващо обезщетение по чл.344, ал.2 от ГПК, което се дължи, считано от 01.10.2020г., без фиксиран краен срок за плащане. Постъпила е молба вх. №18154/10.12.2020г. от длъжника - Г.К.М., с която е поискал прекратяване на изпълнителното производство. Изложени са твърдения, че вземането, за което е образувано процесното  изпълнително е погасено чрез плащане преди датата на образуване на делото, предвид на което изпълнителното производство подлежи на прекратяване. Постъпило е от взискателя становище вх.№18562/15.12.2020г., в което сочи, че задължението на длъжника за заплащане на обезщетение по чл.344, ал.2 от ГПК се дължи до прекратяване на съсобствеността между страните относно процесния имот, която ще се осъществи с извършването на публичната продан и влизане в сила на постановление за възлагане, до която дата длъжника следва да заплаща присъденото обезщетение за ползване на имота.

            Въз основа на постъпилата молба №18154/10.12.2020г. от длъжника - Г.К.М., и при съобразяване с постъпилото от взискателя становище вх.№18562/15.12.2020г., ЧСИ С.П., с рег.№921 при КЧСИ, с район на действие СГС, е постановил атакуваното в настоящото производство постановление №2/05.01.2021г., с което отказва да прекрати производството по изп.дело №20209210401180 поради липса на предвидените в чл.433, ал.1 и ал.2 предпоставки.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

          В нормата на чл.435, ал.2 от ГПК (след изм. - ДВ, бр.86 от 2017г.) са регламентирани кои изпълнителни действия могат да бъдат обжалвани от длъжника, а именно: т.1 постановлението за глоба; т.2 насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; т.3 отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; т.4 отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.468, ал.4 и чл.485; т.5 определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.470, както и в случаите по чл.486, ал.2; т.6 отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; т.7 разноските по изпълнението. С оглед на цитираната разпоредба, в  която са изброени изчерпателно и лимитативно действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат предмет на обжалване от длъжника, към които се включва и отказ за прекратяване на изпълнителното дело, съдът приема, че жалбата, с която е сезиран, е процесуално допустима. На следващо място жалбата, с която съдът е сезиран, е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, поради което следва да се разгледа по същество.

            Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Настоящият съдебен състав намира, че атакуваното постановление №2/05.01.2021г., с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати производството по процесното изп.дело, е правилно и съответства на събраните по делото доказателства.

Законодателят изрично е приел в ГПК, че само в случаите, изчерпателно изброени в нормата на чл.433, ал.1 и ал.2 ГПК се прекратява изпълнителното производство с постановление. В конкретната хипотеза длъжника в подадена молба №18154/10.12.2020г. прави искане за прекратяване на образуваното изпълнително дело на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, като твърди, че към датата на образуване на изпълнителното дело вземането по изпълнителния лист е погасено чрез плащане. Не могат да бъдат споделени така изложените доводи от длъжника-жалбоподател. В случая вземането, за принудителното събиране на което е образувано процесното изпълнително дело, представлява присъдено обезщетение по чл.344, ал.2 от ГПК, което се дължи от съделителя, който ползва имота, на другите съделители до окончателното извършване на делбата. Видно от влязлото в сила решение за извършване на делбата съдът е постановил изнасяне на публична продан на допуснатия до делба недвижим имот представляващ: апартамент №7, находящ се в гр. София, ж.к.„******бл.******т.е. със съдебното решение съсобствеността между съделителите не се прекратява. Противно на изложеното в жалбата, съдът намира, че в случая прекратяването на съсобствеността между съделителите досежно процесния имот ще настъпи след продажбата на недвижимия имот от съдебен изпълнител в изпълнителното производство, когато влезе в сила постановлението за възлагане на имота. Следователно се налага извода, че присъденото обезщетение по чл.344, ал.2 от ГПК следва да се дължи до възлагане на допуснатия до делба имот с влязло в сила постановление за възлагане. Доколкото в случая длъжника не навежда доводи, съответно не ангажира доказателства за извършена публична продан на процесния имот, както и за издадено постановление за възлагане, което да е влязло в сила, настоящият състав намира, че същият дължи заплащане на присъденото обезщетение по чл.344, ал.2 от ГПК, за което е образувано процесното изпълнително дело, поради което липсва основание в закона за прекратяване на изпълнителното дело, съгласно чл.433, ал.1, т.1 от ГПК. Атакуваното постановление №2/05.01.2021г., с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати производството по процесното изп.дело, е законосъобразно, постановено в съответствие с приложените по изпълнителното дело доказателства, както и при правилно тълкуване и прилагане на закона. Подадената жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

С оглед изхода на спора в настоящото производство право на разноски има взискателя. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на взискателя сумата от 250 лв., разноски за платено адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, за които е представен списък по чл.80 от ГПК и доказателства за реално плащане.

             Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

            ОСТАВЯ  БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалба, подадена от Г.К.М., длъжник по изп. дело №20209210401180 по описа на ЧСИ С.П., с рег.№921 на КЧСИ, с район на действие СГС, срещу постановление №2/05.01.2021г., с което се отказва да се прекрати производството по изп.дело №20209210401180 поради липса на предвидените в чл.433, ал.1 и ал.2 предпоставки.

ОСЪЖДА Г.К.М. ЕГН **********, с адрес: ***; да заплати на А. К.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 250.00 лв. /двеста и петдесет лева/, сторени разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.437, ал.4 ГПК.

        

         

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :             

 

 

                                    ЧЛЕНОВЕ: 1./     

 

 

                                                                 2./