Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 440 11.12.2023 г. гр. Стара Загора
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично заседание на девети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА
ТОДОРОВА
Секретар: Зорница Делчева
Прокурор: Юлиана Станева
като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА
КА дело № 598 по описа
за 2023 г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
285, ал. 1, изр. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража /ЗИНЗС/, във вр. с глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба
на И.Н.Н. срещу Решение № 505/16.12.2022 г. по адм. дело № 160/2022 г. на
Административен съд- Стара Загора, с което е отхвърлен искът му против Главна
Дирекция "Охрана" при Министерството на правосъдието за изплащане за
парично обезщетение в размер на 30 000 лева за претърпените от него
неимуществени вреди, изразяващи се в неосигуряване на обезопасителен колан по
време на конвоирането на лишения от свобода в периода 05.02.2017 година –
09.03.2022 г., а за периода от 01.01.2000 г. до 14.02.2017 година искът е
отхвърлен като погасен по давност.
Касационният жалбоподател счита
решението за неправилно поради необоснованост, допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила и при
неправилно приложение на
материалния закон. На първо място счита, че съдът неправилно бил квалифицирал
иска по чл.1 ,ал.1 от ЗОДОВ вместо по чл.284 и следващи от ЗИНЗС, с оглед на
което е възложил на ищеца да докаже при условията на пълно главно доказване
претърпените от него вреди Съдът не бил изложил мотиви защо служителите на ГД
„Охрана“ с действията си при конвоиране не били нарушили разпоредбата на чл. 3
от ЗИНЗС. На следващо място счита, че съдът неправилно не бил установил наличието
на незаконосъобразните действия на ответника и
причинно-следствена връзка между твърдените от ищеца в исковата молба
болки и страдания и твърдените незаконни действия или бездействия на служители
на ГДО. Релевира доводи за допуснати съществени нарушения по събиране на
доказателствения материал и ценене на доказателства, които не са представени с
отговора на исковата молба. Оспорва извода на съда, че искът му е погасен по
давност за периода от 01.01.2000 г. до 15.02.2017 година. По същество моли да се отмени обжалваното
решение и да се уважи изцяло искът на лицето, алтернативно да върне делото за
разглеждане от друг състав на съда.
В съдебно заседание касаторът и
процесуалния му представител поддържа жалбата си по подробни съображения,
изложени в касационната жалба.
Ответникът - Главна дирекция
„Охрана“, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява.
Окръжна прокуратура Стара
Загора се представлява от прокурор Станева, която изразява становище за
неоснователност на касационната жалба.
Административен съд – Стара Загора,
касационен състав, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид
наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл.
218 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в
установения с чл.
211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок, от надлежна страна, срещу подлежащ
на касационна проверка съдебен акт и същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата
е неоснователна.
Първоинстанционното
производство е било образувано по искова претенция, предявена от И.Н.Н.,
понастоящем в Затвора в гр. Стара Загора, срещу Главна дирекция "Охрана“ с претенции за присъждане на обезщетение за
причинени му неимуществени вреди по време на конвоиране в периода от 01.01.2020
г. до 09.03.2022 година в размер на
30 000 лева поради поставянето му в
неблагоприятни условия и извършено
нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС поради липса на обезопасителен колан при
конвоирането му в конвойните коли. С обжалвания съдебен акт е отхвърлен предявеният
иск за присъждане на парично обезщетение за претърпени вреди за периода от 05.02.2017
до 09.03.2022 година, като недоказан, а за периода от 01.01.2000 г. до 15.02.2017
година съдът е приел, че исковата претенция е погасена по давност.
За да постанови решението си,
първоинстанционният състав е събрал доказателства, че през визирания в исковата
молба период Н. е изтърпявал наказание "Лишаване от свобода" и е бил
конвоиран със специализирани автомобили на Главна Дирекция "Охрана"
до различни съдилища във връзка с водени дела, по които той е бил страна.
Установил
е, че ищецът е бил конвоиран от Затвора гр. Стара Загора до Окръжен и
Районен съд Стара Загора и
Административен съд – гр. Стара Загора и
обратно за участие в съдебни производства осем пъти за исковия период на 01.04.2022 г., съгласно Заповед
№З-360/31.03.2022 г. и Заповед №З-359/3.0.2017 год. и двете на Началника на
Областно звено „Охрана“ Стара Загора с маршрут Затвора Стара Загора –
Административен съд Стара Загора; на 24.03.2022 год., съгласно заповед
№З-327/23.03.2022 год. на Началника на Областно звено „Охрана“ Стара Загора с
маршрут Затвор Стара Загора – Административен съд Стара Загора; на 25.01.2022 г.
съгласно заповед №З-89/24.01.2022 г. на Началника на Областно звено „Охрана“
Стара Загора с маршрут Затвор Стара Загора – Административен съд Стара Загора;
на 19.01.2022 год., съгласно заповед №З-61/18.01.2022 г. на Началника на
Областно звено „Охрана“ Стара Загора с маршрут Затвор Стара Загора –
Административен съд Стара Загора; на 20.08.2021 г. съгласно заповед
№З-853/20.08.2021 год. на Началника на Областно звено „Охрана“ Стара Загора с
маршрут Затвор Стара Загора – Окръжен съд Стара Загора; на 05.04.2021 г.,
съгласно заповед №З-355/02.04.2021 год. на Началника на Областно звено „Охрана“
Стара Загора с маршрут Затвор Стара Загора – Административен съд Стара Загора;
на 01.03.2021 г. съгласно заповед №З-217/26.02.2022 г. на Началника на Областно
звено „Охрана“ Стара Загора с маршрут Затвора Стара Загора – Административен
съд Стара Загора; на 07.08.2020 г. съгласно заповед №З-711/06.08.2020 г. на
Началника на Областно звено „Охрана“ Стара Загора с маршрут Затвор Стара Загора
– Районен съд Стара Загора; на 20.11.2019 г. съгласно заповед
№З-1241/19.11.2019 год. на Началника на Областно звено „Охрана“ Стара Загора с
маршрут Затвор Стара Загора – Окръжен съд Стара Загора; на 20.06.2019 г. съгласно
заповед №З-693/19.06.2019 г. на Началника на Областно звено „Охрана“ Стара
Загора с маршрут Затвор Стара Загора – Районен съд Стара Загора.
За автомобилите на Главна Дирекция
"Охрана" е прието, че са били регистрирани по предвидения в
българското законодателство ред. Същите са били преустроени и пригодени за
превозване на задържани или лишени от свобода лица, като помещението на
автомобила, където те са превозвани, е било отделено от помещението на
надзирателите с решетка, с едностранно заключващо устройство на вратите. В
помещението на конвоираните лица имало монтирани неподвижни места за сядане по
дължината на автомобила. Местата са монтирани така, че да може да се демонтират
детайли от тях, с което се изключва възможността от оборудване с колан. Имало
заварени метални дръжки-ръкохватки, за които конвоираните да се държат по време
на превоза. Липсвали предпазни колани.
По искане на ищеца по делото е разпитан
свидетелят К.М.Т., който споделил впечатления относно здравословното състояние
на ищеца и неговите преживявания и оплаквания след конвоирането, както и лицето
Х.И.Х., служител на ответника.
На база установените данни съдът е намерил,
че специализираните автомобили, с които
е бил превозван ищецът, са отговаряли на
всички технически и нормативни изисквания за извършване на такъв вид транспорт,
липсата на предпазни колани или друго техническо средство според съда не представляло
незаконосъобразно фактическо действие, поради което не била налице първата
предпоставка за уважаване на иска с правно основание чл.1 от ЗОДОВ. Отделно е
реливирал доводи, че конвоирането на ищеца по описания начин в специален
автомобил на ГД „Охрана“ съставлява фактическо действие на органи на тази
дирекция и се извършва въз основа на
конкретна заповед, издадена от компетентния за това орган – началника на ОЗ “Охрана“.
Съгласно чл.8, ал.2, т.15 от Правилника за устройството и дейността на Главна дирекция
„Охрана“ в относимата редакция, се предвижда, че министърът на правосъдието
„определя по предложение на главния директор изискванията за оборудването на
специалните конвойни автомобили“. Правилата, в които са предвидени тези
изисквания, са приети като доказателство по делото. Приел е, че правилата, като административен
акт на министъра на правосъдието, представляват изявление, а не фактическо
действие или бездействие. Поради това законосъобразността на тези правила не
може да бъде обсъждана в производство по иск за вреди на основание чл. 204,
ал.4 от АПК. Релевирал е доводи, че за периода от 01.01.2000 година до
15.02.2017 година искът е погасен по давност.
Решението е правилно, постановено
без наличните процесуални нарушения и при правилно приложение на материалния закон.
Материалноправната уредба на
твърдяното право се съдържа в чл. 1,
ал. 1 ЗОДОВ, а след измененията на ЗИНЗС ( ДВ бр. 13/2017 г., в сила
от 07.02.2017 г.).
Съгласно чл.
285, ал. 1 от ЗИНЗС "държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС". Разпоредбата на чл. 3 от закона предвижда, че
"осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение", като за
нарушение се смята и "поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност".
Материалноправните предпоставки
за ангажиране отговорността на държавата за вреди се обуславят от кумулативното наличие на следния фактически
състав:
1. незаконни действия, извършени
от длъжностни лица на ответника, които
представляват административна дейност по смисъла на специалните ЗИНЗС и ППЗИН;
2. реално претърпяна от ищеца
вреда; и
3) пряка причинно - следствена
връзка между незаконните действия/бездействия и вредата.
Видно от данните, съставляващи
основание на исковата молба, в казуса по делото се претендират вреди от фактически
действия и бездействия на органи и служители на Главна дирекция Охрана.
Съгласно чл.
204, ал. 4 АПК в този случай незаконосъобразността на действието
и/или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за
вреди.
Съгласно нормата на чл.
205 АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. В разглеждания казус надлежен ответник по
иска е Главна дирекция "Охрана" при Министерство на правосъдието.
Разпоредбата на чл.
391, ал. 2 от Закона за съдебната власт ЗСВ) предвижда, че Главна
дирекция "Охрана" е юридическо лице със седалище София към министъра
на правосъдието. По силата на чл.
391, ал. 3, т. 6 ЗСВ Главна дирекция "Охрана" конвоира
обвиняеми и подсъдими, за които се иска или е постановена мярка за неотклонение
задържане под стража, или лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от
свобода, до органите на съдебната власт. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Правилата за
условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на
Главна дирекция "Охрана" (Правилата) "конвойната дейност" е
дейност по охрана и изолация на лице/а/ с мярка за неотклонение "задържане
под стража" или изтърпяващо/и наказание в местата за лишаване от свобода,
извършвана от конвоен наряд, на място или при движение по определен маршрут,
ходом или със специален автомобил. В чл. 2 от Правилата е предвидено, че
основните сили, осъществяващи конвойната дейност, включително и охрана и
изолация на лицата, са служителите на Главна дирекция "Охрана" със
съответните правомощия.
В настоящия случай
претендираните от ищеца вреди са свързани именно с фактически действия и
бездействия при и по повод осъществяване на конвойната дейност, по време на
която Н. твърди, че са му причинени неимуществени вреди.
Конвоирането на ищеца
по описания начин в специален автомобил на ГД "Охрана" съставлява
фактическо действие на органи на тази дирекция и въз основа на конкретна заповед.
Служителите на ГДО не са специализирани
органи по изпълнение на наказанието, поради което правилно съдът е разпределил
доказателствената тежест и е приел, че искът е с правно основание чл.1,ал.1 от ЗОДОВ. Такъв специализиран орган по изпълнение на наказанията е Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“. Съгласно чл. 3,ал.1 от ППЗИНЗС Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" е специализирана административна структура към Министерството
на правосъдието, а съгласно ал. 2 от същата разпоредба дейността на главната
дирекция е свързана с изпълнение на наказанията, наложени от съдилищата с
влезли в сила съдебни актове, както и с изпълнение на мярката за неотклонение
задържане под стража, взета по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл.
8, ал. 2, т. 15 от Правилника за устройството и дейността на Главна дирекция
"Охрана" предвижда,
че министърът на правосъдието "определя по предложение на главния директор
изискванията за оборудването на специалните конвойни автомобили".
Правилата, в които са предвидени тези изисквания, са приети като доказателство
по делото.
Правилата, като административен
акт на министъра на правосъдието, тъй като посочените правила представляват
изявление, а не фактическо действие или бездействие. Поради това
законосъобразността на Правилата не може да бъде обсъждана в производство по
иск за вреди на основание чл.
204, ал. 4 ЗОДОВ. Поради това незаконосъобразност на Правилата, в
това число поради несъответствие с акт от по-висока степен, не може да ангажира
отговорността на ГД "Охрана" за фактически действия или бездействия,
каквито мотиви е изложил първоинстанционния съд
Както се посочи, отговорността
на държавата за вреди се претендира от незаконосъобразни действия и бездействия
при конвоирането на ищеца, осъществени според ищеца от органите на Главна
дирекция Охрана, която съдът квалифицира като допустима по чл.
204, ал. 4 АПК, т. е. за вреди от фактическо бездействие и действие
на административен орган. Следователно, при разглеждането на исковата претенция
не може да се основава, претендира и преценява незаконосъобразност на
административен акт, в това число на незаконосъобразен административен акт на
министъра на правосъдието, тъй като подлежи на разглеждане по друг ред, и
второ, в изричното уточнение на исковата молба по указания на съда, такова
основание не е въведено, съответно преценявано с оглед допустимост на иска за
вреди.
Също както се посочи до тук,
съгласно чл.
391, ал. 1 и ал.
2 от Закона за съдебната власт, към министъра на правосъдието е
създадена Главна дирекция "Охрана", която е и юридическо лице, а
съгласно ал. 3, т. 6 от същата разпоредба Главна дирекция "Охрана"
"конвоира обвиняеми и подсъдими, за които се иска или е постановена мярка
за неотклонение задържане под стража, или лица, изтърпяващи наказания в местата
за лишаване от свобода, до органите на съдебната власт. В казуса по делото се установява фактически
действия на служители при ГД Охрана, които на съответните дати действително са конвоирали ищеца по посочения
в исковата молба маршрут в служебни бусове на дирекцията – автомобили със
специален режим на придвижване, а също и предназначение – за конвойна дейност,
като действително в тези МПС -та няма монтирани обезопасителни колани,
следователно, за органите от конвойния наряд не е възниквало задължение за
фактическо действие да превозят ищеца с поставени такива колани.
Видно е, че в Правилата за конвойната
дейност, обсъдени по фактите, не се съдържа разпоредба, според която на
конвоираните лица следва да бъдат поставени такива колани. Също такава норма не
се съдържа в Правилника за
устройството и дейността на Главна дирекция Охрана, нито в Закона
за съдебната власт. Конвоирането на лица като ищеца е специфична
дейност, която се извършва само от изрично предвидени органи – държавни
служители и се подчинява на специална уредба. Този извод може да бъде направен
от чл.
391, ал. 7 от Закона за съдебната власт, съгласно която:
"Устройството и дейността на Главна дирекция "Охрана" се уреждат
с правилник, издаден от министъра на правосъдието.". Съгласно чл. 8, ал.
2, т. 11 от Правилника министърът на правосъдието: "определя със заповед по
предложение на главния директор на ГД "Охрана" Правилата за
осъществяване на призоваването, принудителното довеждане и конвоирането на
лица", а съгласно т. 15 от същата разпоредба: "определя по
предложение на главния директор изискванията за оборудването на специалните
конвойни автомобили и етапните конвойни бази". Нито в Закона
за съдебната власт, нито в Правилника за устройството и дейността на
дирекцията, приет от Министерския съвет, нито в Правилата, в частта - по
приложение 4 за оборудването на конвойните автомобили, се съдържа разпоредба,
която препраща към общите правила на закона за оборудването на автомобилите, с
които се конвоират лицата.
Правилно е прието от съда, че
съответствието на оборудването на автомобилите с изискванията, на които следва
да отговаря, е предмет на проверка и преценка при регистрацията на
автомобилите, извършва се от съответните органи, компетентни да извършат
регистрацията, съгласно Наредба №I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства. Така съгласно чл. 5, ал. 3, т. 4 от Наредбата при
регистрация на автомобилите звената на МВР извършват необходимите проверки за
"4. техническата изправност на превозното средство и неговото
комплектоване“. Този преглед се извършва при първоначалната регистрация – чл.
32, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Следователно, след като компетентните органи по
чл. 5 от Наредбата са извършили необходимите технически прегледи и за
комплектоването на специалния автомобил и са издали свидетелство за
регистрация, то съдът само в производство, в което се оспорва тази констатация,
е компетентен да провери дали е законосъобразна. Съдът следва да зачете
правното действие на свидетелството за регистрация на процесните автомобили –
като стабилен административен акт. Поради това съдът инцидентно в производство
по чл.
204, ал. 4 АПК не може да пререшава въпроси, които са предмет на
проверки при издаването на свидетелството, доколкото издаването му не е предмет
на правен спор или на преценка за законосъобразност в процесното производство.
Нито следва да проверява дали процесният автомобил е преминал технически
преглед, има ли сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност.
Също не може да се приеме, че
по отношение на всички моторни превозни средства от категория М2, какъвто е
процесният автомобил, съществува императивно правило за ползване на
обезопасителни колани. На първо място, обезопасителните колани, за които
претендира ищецът, са за седалки, предназначени за едно лице, а не за седалки
тип пейки. На второ място, не се съдържа забрана за използването на седалки тип
пейки в случай като процесния.
Съгласно чл.
149, ал. 1, буква б) ЗДвП, определя категория М2 - превозни средства
от категория М с повече от 8 места за сядане, без мястото за сядане на водача,
с технически допустима максимална маса не повече от 5 t; в превозните средства
от категория М2, освен местата за сядане, може да има място за стоящи пътници.
Очевидно процесният автомобил е предназначен само за превоз на конвоирани лица
и служители на дирекцията. В ЗДвП не съществува абсолютно изискване за
предпазни колани на автомобили категория М2 и конкретно за приложимостта на чл.
137а ЗДвП и за автомобилите за конвоиране на лица. Тази разпоредба
предвижда, че водачите и пътниците в моторни превозни средства от определени
категории, сред които и M2, когато са в движение, използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани, а според чл.
137д, първото изречение от ЗДвП: " Всички седящи пътници в
моторните превозни средства от категории М2 и МЗ, когато са в движение,
използват системите за обезопасяване, с които моторните превозни средства са
оборудвани, т. е. оборудвани от производителя. Следователно, изискването за
ползване на обезопасителни колани е приложимо само ако автомобилите са
оборудвани с такива. Към процесната дата не съществува изискване всички МПС от
категория М2, в това число и за конвоиране на лица, да бъдат оборудвани с
обезопасителни колани, за да бъдат допускани до движение по отворените за
обществено ползване пътища. Този извод се потвърждава и от изискванията за
обществен превоз на пътници, регулирани от Закона за автомобилните
превози, конкретно чл.
7б, ал. 5 от този закон, ДВ, бр. 80/2018 г., в сила от 29.06.2019 г.
Съгласно тази разпоредба, редът за оборудване с обезопасителни колани на
моторните превозни средства от категории М2 и МЗ, клас В, клас II и клас III,
за управлението на които се изисква свидетелство за управление от категории D1,
D1E, D или DE, които не са оборудвани фабрично с такива, се определя с
наредбата по чл.
146, ал. 1 ЗДвП.
Следователно, към процесните
дати не съществува изискване за използване на обезопасителни колани в
конкретното превозно средство при конвоирането на ищеца и не е налице
незаконосъобразно бездействие на служебните лица, непосредствено осъществили
конвоя, нито на висшестоящи, доколкото не съществува такова императивно
изискване. Общ принцип в правото е, че за да бъде ангажирана съответната
отговорност, първо следва да бъде установено конкретното правнодължимо
поведение и дали осъщественото такова се е отклонило от него и по какъв начин.
Следователно, не е налице първата изискваща се предпоставка за ангажиране на
отговорността на държавата по чл. 1,
ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразно бездействие.
С оглед на което правилно е прието от съда, че
не се установява незаконосъобразно бездействие или действие на орган при ГД
Охрана на изброените по-горе дати и
по повод конвоирането на ищеца не е изпълнено първото изискване за
незаконосъобразна дейност на административен орган и отговорността на държавата
не следва да бъде ангажирана.
ГДО е изпълнила свое
законоустановено задължение и не е налице незаконосъобразно поведение. Няма
данни за служители на администрацията, които със своите действия да са
попречили на права на ищеца, нито да са проявили бездействие, изразяващо се в
неизпълнение на задължение по закон да осъществи свое право.
По делото не e установено
дължимо поведение на администрацията, чието неизпълнение може да се третира
като незаконосъобразно действие или бездействие по смисъла на АПК. С това в
конкретния случай не са налице в кумулативна даденост всички изброени
предпоставки за реализиране отговорността на държавата.
Съдът намира, че не следва да
обсъжда дали искът е погасен оп давност за периода от 01.01.2000 година до
15.02.2017 година. За да е налице погасено по давност вземане, съдът следва да
установи на коя дата то е възникнало . В
действителност в исковата молба ищецът не е посочил конкретни дати за този период,
на които той е бил конвоиран, за да може да прецени дали искът по отношение на
съответното конвоиране е погасен по давност. Датите на конвоирането следва да се посочат от ищеца. Конвоирането не се предполага. В обстоятелствената част на
исковата молба и дори след уточненията не са посочени конкретни факти, а само са
наведени твърдения са извършено евентуално
конвоиране.
По отношение на допуснатите множество твърдени процесуални
нарушения, изтъкнати от страната, съдът намира, че същите се явяват
неоснователни. Да, наистина ответникът
не е приложил към отговора на исковата си молба справка за броя на извършените
от него конвои от него. Но той няма задължения да доказва иска на ищеца, още
по-малко при наличието на оскъдни данни в обстоятелствената част за броя на
извършени конвоирания. В случая не е
приложима нормата на чл. 284,ал. 3 от ЗИНЗС, която задължава ответника да даде информация
за правилно установяване на фактите по делото,
защото, както се посочи по-горе, ГДО не е специализиран орган по
изпълнение на наказанията. Още в отговора си на исковата си молба ответникът е
посочил, че книгите и заповедите за конвоиране се съхраняват за период от пет
години и след това се унищожават.
Не се споделят релевираните
доводи, че съдът е допуснал нарушения на процесуалните правила, като не е
изискал свидетелства за регистрация на МПС-та, с които е извършвано конвоирането, дали същите
са преминали технически преглед и не е разпитал втория свидетел, сочен от
ищеца. По принцип, за да се уважи доказателствено искане на страната, то следва да е относимо към предмета на спора. В
случая в исковата си молба ищецът не е
твърдял, че процесните МПС не са преминали технически преглед, че нямат сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, а единствено факта, че конвойните
автомобили не са оборудвани с обезопасителни колани, за
което са събрани доказателства, още повече че е налице признание на този факт и от ответника. В
исковата молба изобщо не е имало и твърдения, че лицата, конвоирали ищеца,
нямат съответната квалификация да извършват такава дейност, поради което за
съда не е възникнало задължение да събира доказателства в тази насока. По отношение на отказа да бъде разпитан вторият
свидетел, сочен от ищеца, това би било евентуално нарушение, ако съдът е приел,
че е налице първата предпоставка на иска по чл. 1,ал.1 от ЗОДОВ – незаконосъобразно
действие, бездействие на служители на ответника. В случая, след като тази предпоставка не е
налице, е било безпредметно да се обсъжда по реда на чл. 52 от ЗЗД размерът на
претърпените от ищеца неимуществени вреди.
С оглед на което съдът приема,
че като последица от липсата на доказване на всички предпоставки по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ правилно искът е отхвърлен като неоснователен .
По гореизложените съображения и
на основание чл.
222, ал. 1 АПК,
Административен съд – Стара Загора,
Първи касационен състав
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
505/16.12.2022 г. по адм. дело № 160/2022 г. на Административен съд- Стара
Загора.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.