Решение по дело №667/2020 на Административен съд - Бургас

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№   612                                 09.06.2020 година                         гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд,        XIX-ти административен състав,

на двадесет и осми май                                    две хиляди и двадесета година,

В открито заседание в следния състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ

            ЧЛЕНОВЕ : 1. ХРИСТО ХРИСТОВ

               2. ЯНА КОЛЕВА

 

при секретаря И.Л.

с участието на прокурора Андрей Червеняков

като разгледа докладваното от съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 667 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Стан дрийм” ООД със седалище и адрес на управление гр.Сливен, кв.Българка, бл.24, вх.Г, ет.6, ап.15, чрез адвокат С.Р. ***, срещу решение № 24 от 10.02.2020 г., постановено по НАХД № 1795/2019 по описа на Районен съд – Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление № 457546-F500660 от 15.08.2019г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности” Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение по чл.26, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр.второ във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

С касационната жалба се иска отмяна на оспорвания съдебен акт и отмяна на наказателното постановление. Излагат се доводи, според които решението на районния съд е неправилно. Твърди се, че се касае за маловажен случай. С касационната жалба не се ангажират доказателства.

В съдебно заседание, дружеството – жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по касация – ТД на НАП – Бургас, редовно призован, не изпраща представител. Не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на прокуратурата поддържа становище за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Несебър е потвърдил наказателно постановление № 457546-F500660 от 15.08.2019г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности” Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение по чл.26, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр.второ във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС, на „Стан дрийм“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. За да постанови решението съдът приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът приел за доказано, че жалбоподателят е осъществил административното нарушение, за което е ангажирана отговорността му. По отношение на размерът на санкцията е приел, че е правилно определен и изложил съображения за неприложимост на чл.28 от ЗАНН.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

От фактическа страна по делото е установено, че при извършена проверка на 11.07.2019г. в 21,46 ч., в търговски обект, находящ се в к.к. „Слънчев бряг”, срещу хотел „Гранд”, стопанисван от дружеството жалбоподател било установено, че фискалната касова бележка, издадена от монтираното и въведено в експлоатация фискално устройство, не съдържа задължителните всички реквизити, съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18/2006г., а именно – наименование и адрес на търговския обект – магазин за бански и рокли, находящ се в кк Слънчев бряг, срещу хотел „Гранд“.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Жалбоподателят посочва, че дружеството не стопанисва стационарен обект, поради което не е вписан адрес на стационарен обект във фискалния бон.

Съгласно легалното определение в §1,т.41 от ЗДДС "Търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби. По делото от събраните гласни доказателствени средства-свидетелските показания на свидетеля Любомиров от които се установява, че в деня на проверката той и колегата му Костандиева са влезли в помещение, находящо се в кк „Слънчев бряг” срещу Гранд хотел „Слънчев бряг” и са закупили 1бр. бански костюм, като са го заплатили със сумата от 20лв., за което им бил издаден  фискален бон. Безспорно  е налице помещение, в което се е извършила продажба на стоки, следователно помещението е търговски обект, а след като от него, а не посредством разносвач или друга дистанционна форма на продажба се е осъществила сделката, съдът счита, че правилно наказващият орган е приел, че търговията се осъществява от стационарен обект.

Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18/2006г. фискалната касова бележка следва да е четима, да съответства на образеца по приложение №1 и да съдържа наименование и адрес на търговския обект, а когато не е налице стационарен обект текст „БЕЗ СТАЦИОНАРЕН ОБЕКТ”. В настоящия случай, Съдът приема, че търговецът е разполагал със стационарен обект, откъдето е извършвал продажби, но не е изпълнил задължението си да впише данните на търговския обект, като реквизит на фискалния бон, с което е нарушил разпоредбата на чл.26, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18/2006г. и е осъществил неизпълнение на задължения към Държавата, визирани в чл.185, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и е направил правилни правни изводи.

Касационният състав напълни споделя мотивите на районния съд относно размера на наказанието и липсата на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХIX състав

 

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 24 от 10.02.2020 г., постановено по НАХД № 1795/2019 по описа на Районен съд – Несебър.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                           

2.