№ 107
гр. Варна, 18.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600134 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по жалби от осъденото лице Г. В. ОБР./ саморъчно
написана/ и от адв. Е.В., негов защитник, срещу определение №
336/27.04.2022г. по ЧНД № 363/22 г. на Окръжен съд Варна, с което е
оставена без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване по
чл.70, ал.1 от НК.
Чрез жалбите се извеждат аргументи за незаконосъобразност на
постановения отказ, предвид положителните тенденции в поведението на
молителя – полаган доброволен труд, изградени трудови навици, липса на
наказания. Моли се за уважаване на молбата за предсрочно освобождаване.
Постъпило е и писмено становище от началника на затвора – гр. Варна.
Молбата за предсрочно освобождаване се намира за основателна,
определението на първоинстанционния съд за неправилно и
незаконосъобразно. Излагат се доводи за завършен поправителен процес
спрямо Г.О., приложени са и писмени доказателства в тази насока.
Във въззивния съд е постъпило и писмено становище от прокурор от
Апелативна прокуратура Варна, с което се оспорват твърденията в
становището на началника на затвора. Претендира се потвърждаване
определението на първоинстанционния съд, с което е оставена без уважение
молбата на осъдения за предсрочно освобождаване.
Жалбата е неоснователна по следните съображения:
О. е постъпил в затвора на 20.10.2014г., като е търпял групирано
наказание в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода.
С присъда №25/24.02.2016г. по НОХД №369/2018г. на ОС – Варна му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 12 години, за извършено
престъпление по чл.115, вр. чл.20, ал.2 от НК.
1
Размерът на наказанието е потвърден при въззивна и касационна
проверка.
Към момента на разглеждане на делото в окръжния съд, осъденият е
изтърпял 7 години, 10 месеца и 13 дни, което е повече от изискуемата от
закона една втора. Остатъкът се равнява на 4 години, 1 месец и 17 дни.
На преценка подлежи наличието на доказателства за поправяне и
превъзпитание. Внимателният прочит на документите, съдържащи се в
делото свидетелстват за положителни данни у поведението на осъдения,
които обаче не се характеризират с категоричност.
Първоначалната оценка на риска от рецидив при постъпването в
Затвора е отчела ниско ниво – 32точки. През 2017 година, нова оценка бележи
средно ниво – 50т. Повишението се дължи на осъждането на О. за извършено
престъпление по чл.115 от НК. Като проблемни зони са били отчетени:
нагласи, образование, трудова заетост и умения за мислене. Режимът на
изтърпяване е променен на строг, с оглед наложеното наказание.
Положителна тенденция се наблюдава в трудовите навици на осъдения. За
това свидетелстват и писмените доказателства, съдържащи се в делото.
Същевременно обаче липсват доказателства, установяващи положителна
градация по отношение на нагласите, образованието и уменията за мислене.
Тоест макар и да са налице данни за корекция, то тя не е категорична и
несъмнена. Актуалната оценка на риска от рецидив бележи спад до 29 точки.
Писмените материали съдържат данни за извършени правонарушения по
време на изтърпяване на наказанието. И макар те да са отложени на основание
чл.107 от ЗИНЗС, и осъденият да не е извършвал други прояви в
изпитателния срок, то тяхното настъпване свидетелства за неустойчивост в
поведението на молителя, за липсата на пълна осъзнатост. Фактът, че са общо
четири на брой и са извършени през 2016 година, 2017 година, 2018 година и
2020 година, не може да доведе до извод за изолирания характер на
допуснатите правонарушения, както се твърди от затворническата
администрация. А обстоятелството, че последното от тях е извършено през
2020 година, непосредствено преди подаването на молбата за УПО, също не
свидетелства за окончателност на поправителния процес.
Прави впечатление, че при изготвен първоначален доклад не са
отправени препоръки за включване в групова или индивидуална работа,
касаеща отношението към извършеното, респективно към уменията за
мислене, както и в специализирани програми, способстващи за изграждане на
устойчиви модели за поведение, при евентуално предсрочно освобождаване.
Тези дейности са от изключително значение, защото осъществяването им е
трябвало да рефлектира върху проблемните зони у О.. Нещо, което или не е
извършено, или не са приложени съответните доказателства за това.
Липсата на завършена корекция в проблемните области, поражда
съмнение за налични реални доказателства за поправяне, за отстраняване на
рисковите фактори, и съдържа опасения от криминален рецидив и опасност
2
по отношение на социалното обкръжение при евентуално предсрочно
освобождаване. Личната мотивация и желание за положителна промяна,
следва да бъде проследима през писмените доказателства в затворническото
досие. Прочитът на материалите показва, положителни прояви, които обаче
не могат да се характеризират с трайност и осъзнатост, каквито следва да са
налице за нуждите на производството по чл.437 и следващи от НПК. Макар
осъденият да полага доброволен труд, да се счита за ненаказван, то липсата
на задълбочена и цялостна промяна у неговата личност, влияе отрицателно
върху извода за завършен корекционен процес.
Пенитенциарното третиране спрямо О. не е първо по ред. Този факт не
следва да остане незабелязан, тъй като изисква данни за настъпила
положителна промяна у съзнанието на лицето, каквато все още не е налице.
Настоящият състав не игнорира положителните елементи, съдържащи
се в материалите по делото, но счита, че, пенитенциарното третиране спрямо
молителя следва да продължи. Неговото времетраене би могло да окаже
положително въздействие спрямо липсващите към момента обстоятелства и
да обоснове личностна промяна в нагласите и мисленето.
По изложените съображения и по реда на чл.440, ал.2, вр.чл.345, ал.1,
пр.1 от НПК, Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №336/27.04.2022 г. по ЧНД № 363/22г.
на Окръжен съд Варна.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3