Р Е Ш
Е Н И Е №649
21.10.2019 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен
съд Трети
граждански състав
на деветнадесети септември
през две хиляди и деветнадесета година
в публичното заседание
в следния състав:
Съдия: Нели Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 76 по описа за 2018г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от „Фронери България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Върбица, бул.„Ломско шосе“ №261,
представляван от управителя Живко Дончев Колев, със съдебен адрес ***, адв.Н. М., против „Сиана-М“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.„Шипка“ №50,
представляван от управителя Мартин Димитров Чаръкчиев,
иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди, че на 17.01.2017г. с
ответника бил сключен договор за търговско представителство. Съгласно този
договор ответното дружество в качеството на търговски представител
самостоятелно, по занятие и срещу уговорено възнаграждение да сътрудничи на
ищеца в качеството му на търговец при извършване на търговската му дейност, свързана
с продажба на сладолед. За осъществяване на тази дейност ответното дружество
било овластено с редица права, съгласно чл.1 ал.2 от
договора. Съгласно чл.1 ал.3 от договора в рамките на сътрудничеството
търговският представител също така превозвал и доставял на клиентите
продадените от името на ищеца стоки и извършвал мърчъндайзингови
услуги в търговските обекти на клиентите. На 01.08.2017г. представители на ищцовото дружество извършили ревизия на ответника и
удостоверили резултатите в инвентаризационни листове и приложени към тях форми
за намерени количества. От тези документи било видно, че голяма част от
предоставената на ответното дружество стока липсвала към момента на извършване
на ревизията. Инвентаризационните листове и формите за намерени количества били
съставени в присъствието на управителя на ответното дружество Мартин Димитров Чаръкчиев и подписани от него. Представителите на ищцовото дружество установили, че равностойността на
липсващата стока се равнява на 4873,63лв., поради което ответникът следвало да
заплати тази сума. В исковата молба се твърди, че за периода 17.07.2017. –
14.08.2017г. ответното дружество отчело дневни обороти през своите касови
апарати на обща стойност 31170,83лв., за които суми издавало фактури от името
на ищеца. За периода 17.07.2017г. – 17.08.2017г. ответникът отчел и предал на
ищеца сумата от 17844,28лв., при което неотчетения и непредаден остатък се
равнявал на сумата от 13326,55лв. Разликата между отчетения оборот и ефективно
предадените на ищеца суми в размер на 13326,55лв. следвало да се заплати от
ответника. На 27.07.2017г. управителят на ответното дружество изготвил
документ, в който потвърдил задължението на „Сиана-М“
ЕООД към ищеца в размер на 19994,80лв. Предвид гореизложеното се иска
постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че ответника
дължи на ищеца сумата от 18200,18лв., от която 4873,63лв. – дължима на
основание чл.9 ал.5 изр.2 от договор за търговско представителство от
17.01.2017г., представляваща равностойността на стока, чиято липса е установена
при извършената на 01.08.2017г. ревизия, както и 13326,55лв. – дължима на
основание чл.10 ал.1 вр.чл.10 ал.3 от договора за
търговско представителство от 17.01.2017г., представляваща непредадената сума
от вземанията, които ответното дружество е събрало от клиенти от името на
ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК – 01.11.2017г. до окончателното изплащане. Претендира за присъждане на
разноски.
Ответникът
депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва
иска като недопустим и неоснователен. Твърди, че исковата молба е нередовна,
тъй като не можело да се установи как е формирана стойността на липсващата
стока – 4873,63лв. без посочване на количеството и вида на тази стока, а само
цените по активната ценова листа. Не ставало ясно и в каква връзка се сочи
извънсъдебното признание на дължимост на процесните суми, оформено в документ от 27.07.2017г. за
сумата от 19994,80лв. и как тази сума се отнасяла към общото задължение 31170,83лв.
Оспорва се твърдението, че извънсъдебното признание на управителя на ответното
дружество за дължимост на сумата от 19994,80лв. има
връзка с договора за търговско представителство. В нотариална покана,
представена по гр.д.№77/2018г. на РС-Хасково, ищецът признавал, че дължи на
ответника сумата от 9442,53лв. – възнаграждение за м.юли и м.август 2017г. твърди,
че сумата от 19994,80лв. не е предмет на исковата претенция, нито е обяснено
отношението на представения документ към настоящото производство. Ищецът не
излагал твърдения на какво основание Мартин Чаръкчиев
се задължил да заплати сумата, нито какво отношение има това задължение към „Сиана М“ ЕООД, поради което тези обстоятелства били ирелевантни за спора. Липсвали обстоятелства относно
количеството стока, което ответникът е приел срещу подпис, количеството, което
е продал на клиенти, както и бракуваното количество, което следвало да бъде
намерено при инвентаризацията, извършена на 01.08.2017г. Според ответната
страна, посочените в активната ценова листа на ищеца цени на отделните видове
продавана стока, не могат да обосноват размер на исковата претенция.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 17.01.2017г.
между страните е сключен договор за търговско представителство, по силата на
който страните се съгласяват, че ответникът самостоятелно, по занятие и срещу
уговореното в този договор възнаграждение ще сътрудничи на ищеца при извършване
на търговската му дейност за продажба на сладолед. На същата дата –
17.01.2017г. между страните е подписано споразумение за ползване на МПС
/хладилен камион/, както и споразумение по осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, безопасност на храните и опазване на околната среда.
Приложени са също така споразумение за ползване на касов апарат, преносим
компютър и принтер от същата дата 17.01.2017г., подписано от страните, дневни
финансови отчети, касаещи процесния период и описи на
изброените стоки към дата 01.08.2017г. По делото са представени правила за
доставка, фактуриране и отчитане на събраните суми с дата 06.08.2015г.,
адресирани до търговските представители на „Нестле България“ АД.
За
изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като компетентно и
обективно дадено. Вещото лице е извършило проверка в информационната система на
„Нестле България“ АД, гр.София, като изрично е посочило в заключението си, че
не са му предоставени първични счетоводни документи от ищеца и достъп до
счетоводството. На база на извършената проверка в информационната система на
„Нестле България“ АД и въз основа на събраните по делото писмени доказателства
вещото лице дава заключението си в два варианта, поради разминаване в
записванията. Първият вариант от заключението на вещото лице е базиран на
документите, приложени по делото и подробно описани от експертизата. Получената
и приета стока от ответника за периода от сключване на договора за търговско
представителство до извършване на инвентаризацията на 01.08.2017г. по двата
маршрута възлиза на 372728 единици. Бракуваната стока от ответника за същия
период е общо 1806 единици, а продадената – 349098 единици общо за двата
маршрута. Съобразно този вариант, експертизата сочи, че е следвало да бъде намерена
при инвентаризацията на 01.08.2017г. стока от 21824 единици. При анализа на
доказателствата по делото вещото лице изчислява, че е намерена стока общо от 26497
единици. Вторият вариант на вещото лице обхваща данните, получени от
информационната система на „Нестле България“ АД. В този вариант получената от
ответника стока за периода от сключване на договора за търговско представителство
до извършване на инвентаризацията на 01.08.2017г. по двата маршрута възлиза на 621928
броя. Бракуваната стока от ответника за същия период е общо 2668 броя, а
продадената – 601354 броя общо за двата маршрута. Съответно стоката, която е
следвало да бъде намерена при инвентаризацията възлиза на 17906 броя.
Експертизата сочи, че намереното количество стока при инвентаризацията възлиза
на 29108 броя, а по системата се води 26289 броя.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК,
като се иска установяване на вземане на ищеца към ответника за посочената в
исковата молба сума. Искът е подаден от надлежно легитимирано лице, при наличие на
правен интерес, в предвидения от закона срок и се явява процесуално допустим, а
разгледан по същество е неоснователен, поради следните съображения:
Предмет на исковата претенция е претендиране на сума за установени липси
при извършена инвентаризация на ответника на 01.08.2017г. По несъмнен начин се
установи, че между страните е сключен договор за търговско представителство на 17.01.2017г.,
по силата на който се съгласяват, че ответникът самостоятелно, по занятие и
срещу уговореното в този договор възнаграждение ще сътрудничи на ищеца при
извършване на търговската му дейност за продажба на сладолед. На същата дата –
17.01.2017г. между страните е подписано споразумение за ползване на МПС
/хладилен камион/, с който е разнасян сладоледа. Установи се също така, че на 01.08.2017г. е
извършена инвентаризация, при която ищецът твърди, че са установени липси на
посочената в исковата молба стойност. След което договорът между страните е
прекратен. По делото липсват данни за датата и начина на прекратяване на
договора между страните. Въпреки неколкократно
даваните указания ищецът не уточни по вид, количество, наименование и единични
цени на всяко от изделията стоката, която твърди, че не е била намерена при
извършената инвентаризация. По този начин не става ясно как е остойностена липсващата стока, за да се достигне до
конкретния размер на исковата претенция. Според ищцовата страна, тези конкретни
бройки липсващ сладолед с неговата единична цена, която несъмнено за всеки
различен вид е различна, следва да се установят от вещото лице. В тази връзка
съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, на която обаче ищецът
нито осигури достъп до счетоводството си, нито представи необходимите за
извършването й счетоводни документи. Единствените данни, по които вещото лице е
работило са материалите по делото и достъпа, осигурен до информационната
система на „Нестле България“ АД. По този начин обаче не могат да се правят
конкретни и точни изводи относно наличието на установени липси, съответно
техния размер и стойност. От една страна поради липсата на първични счетоводни
документи, въз основа на които да се градят правни изводи. От друга страна
поради констатираните от вещото лице разминавания в записванията по
информационната система и по материалите, приложени в настоящото производство.
Въпреки дадените многократни възможности и указания в тази насока на ищцовата
страна за представяне на съответните документи, необходими на вещото лице за
изготвяне на заключение, такива нито му се предоставиха, нито му се осигури
достъп до счетоводството на ищцовото дружество, за да
може да направи необходимите справки и да даде отговор на поставените му
конкретни задачи. При тези данни по делото съдът намира, че ищецът не доказа по
категоричен начин своя иск нито по основание, нито по размер, поради което
същият се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
С
оглед изхода на делото и предвид Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.
д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът счита, че ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника разноските в настоящото производство в размер на 1290лв.
за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Фронери България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, район Върбица, бул.„Ломско шосе“ №261, представляван от
управителя Живко Дончев Колев, със съдебен адрес ***, адв.Н.
М., против „Сиана-М“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.„Шипка“ №50, представляван от
управителя Мартин Димитров Чаръкчиев, иск с правно
основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК в размер общо на
18200,18лв., от които сумата 4873,63лв.
– дължима на основание чл.9 ал.5 изр.2 от договор за търговско представителство
от 17.01.2017г., представляваща равностойността на стока, чиято липса е
установена при извършената на 01.08.2017г. ревизия, както и сумата 13326,55лв.
– дължима на основание чл.10 ал.1 вр.чл.10 ал.3 от
договора за търговско представителство от 17.01.2017г., представляваща
непредадената сума от вземанията, които ответното дружество е събрало от
клиенти от името на ищеца, за които суми е издадена заповед №1439/02.11.2017г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2755/2017г. по описа на РС – Хасково.
ОСЪЖДА „Фронери
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
район Върбица, бул.„Ломско шосе“ №261, представляван от управителя Живко Дончев
Колев, да заплати на „Сиана-М“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.„Шипка“ №50, представляван от
управителя Мартин Димитров Чаръкчиев, направените в настоящото
производство разноски в размер на 1290лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
Секретар: /П.Н./