Р Е Ш
Е Н И Е
№ 369
Стара Загора, 06.11.2023г.
В
И
М Е Т
О Н А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Николина Н. и с участието
на
прокурор като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно
дело № 238 по описа за 2023г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от
Закона за здравето /ЗЗ/.
Образувано
е по жалба на Г.П. ***, в качеството му на законен наследник на П. Г.В.,
подадена чрез пълномощника му адв. Д. ***, против Експертно решение (ЕР) №
1094/ 096 от 26.05.2021г. на Специализиран състав по психични, вътрешни и
сърдечно – съдови заболявания при Националната експертна лекарска комисия
(НЕЛК), с което е потвърдено ЕР № 0172/ 029 от 25.02.2021г. на Втори състав на
Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) към УМБАЛ „Проф. д-р Стоян
Киркович“ АД, гр. Стара Загора.
Производството по делото е образувано
след като с влязло в сила Решение №
4318/ 24.04.2023г. по адм. дело № 9581/ 2022г. по описа на ВАС, е обезсилено
като недопустимо Решение № 191 от 10.05.2022г. по адм. дело № 404/ 2021г. по
описа на АС – Стара Загора (тъй
като съдебното производство се е развило без участието на надлежни
заинтересовани страни, които е следвало да бъдат конституирани като такива на
основание чл.112 от Закона за здравето и чл.154 от АПК – ТП на НОИ – Стара
Загора, Втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД, гр. Стара
Загора, РДСП – Стара Загора и Агенция за хора с увреждания), като делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на съда.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспореното ЕР на НЕЛК, по съображения за неговата
необоснованост и за постановяването му в противоречие и при неправилно
приложение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че обективираният в
експертното решение извод за липса на причинна връзка между заболяването,
довело до смъртта на П. Г.В. и условията на труд (извършваната от П. В. трудова дейност
при работодателя „С. - Р.Ш.“ ООД), е фактически и доказателствено необоснован, като
направените в тази връзка констатации са абсолютно немотивирани. Твърди, че доколкото
безспорно се установява, че причината за настъпване на смъртта на лицето е
инфаркт на миокарда, вследствие на преживян нервно-психически стрес във връзка
с осъществяваната от П. В. трудова дейност (при възникналата на ГКПП на
територията на Република Турция ситуация, при която се наложило да бъде
многократно връщан и подлаган на проверка с рентгенов скенер, поради съмнения
за несъответствие в характеристиките на превозвания от него товар и документите
за товара), неправилно и необосновано е отречено съществуването на
причинно-следствена връзка между смъртта на лицето и изпълняваната от него
работа във фирмата на работодателя „С. - Р.Ш.“ ООД. Счита, че именно виновното
поведение на работодателя (въпреки че е страдал от артериална хипертония, П. В.
е бил нает на работа като шофьор на товарен автомобил за извършване на международни
превози – длъжност, изпълнението на която предполагала психо-емоционално и
нервно-сензорно напрежение; неизпълнение от страна на работодателя на задължението
да осигури необходимите начални и периодични медицински процедури
/профилактични прегледи/, при които евентуално да бъдела установена
несъвместимост на здравословното състояние на В. с извършваната от него работа
и т.н), пряко е допринесло до настъпилия инфаркт на миокарда, съответно и до
смъртта на лицето. Поддържа, че доколкото заболяването на В. (артериална
хипертония) е било диагностицирано 6 години преди смъртта му, като не са били
проявявани животозастрашаващи усложнения на фона на съпътстващата
медикаментозна терапия, без съмнение настъпилата смърт на лицето има
характеристиките на внезапно увреждане на здравето, станало през време и във
връзка, както и по повод на извършваната трудова дейност. По подробно изложени
в жалбата и в представените писмени становища от пълномощника на жалбоподателя съображения,
е направено искане за отмяна на оспореното ЕР № 1094/ 096 от 26.05.2021г. на
Специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно – съдови заболявания при
НЕЛК, като незаконосъобразно и да бъде постановено решение, с което да бъде
установена причинно-следствената връзка между смъртта на П. В. и извършваната
от него трудова дейност във фирмата – работодател.
Ответникът по жалбата – Национална експертна
лекарска комисия, гр. София, чрез процесуалния си представител, в представеното
писмено становище оспорва жалбата като недоказана и неоснователна и моли да
бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваното ЕР № 1094/ 096 от 26.05.2021г. на
Специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно – съдови заболявания при
НЕЛК, като издадено от компетентен административен орган, функциониращ в
надлежен състав, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и в
съответствие и при правилно приложение на материалния закон, е правилно и
законосъобразно. Счита, че въз основа на безспорно установените факти и
обстоятелства, обоснован и законосъобразен е изводът и на ТЕЛК, и на НЕЛК, че
няма причинна връзка между настъпилата смърт на П. В. и условията на
труд/извършваната трудова дейност от лицето.
Заинтересованите страни
– И.П.В., Е.П.Г. и И.П.В. (съответно съпруга, дъщеря и син на починалото лице П.
В.), лично, съотв. чрез пълномощника си по делото адв. Д.Ч., изразяват
становище за основателност на подадената жалба.
Заинтересованата страна
– „С.-Р.Ш.“ ООД, гр. Асеновград, редовно и своевременно призован за съдебно
заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по
основателността на жалбата.
Заинтересованите страни
- Втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД, гр. Стара
Загора и Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Стара
Загора, чрез процесуалните си представители по делото, оспорват жалбата като
неоснователна.
Заинтересованите страни
- Агенция за хора с увреждания, гр. София и Регионална дирекция за социално
подпомагане – Стара Загора, редовно и своевременно призовани за съдебно
заседание, не изпращат представители по делото и не вземат становище по
основателността на жалбата.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
От документите,
съдържащи се в приложеното медицинско експертно досие на П. Г.В., се
установява, че лицето е било назначено на работа по трудов договор №72 от
11.12.2018г. при работодателя „С.-Р.Ш.“ ООД, гр. Асеновград, на длъжност
„шофьор, товарен автомобил /международни превози/, при удостоверена дата на
постъпване на работа - 12.12.2018г. От фактическа страна не е спорно между
страните, че П. В. е притежавал необходимите квалификации и удостоверяващите ги
документи за изпълнение на заеманата длъжност, като при постъпването му на
работа е бил проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа,
документиран в инструктажната книга за начален инструктаж. В карта за оценка на
риска на работното място, изготвена през м. декември 2018г. от Служба по трудова
медицина „Милениум 3“, гр. Пловдив за предприятието на „С.-Р.Ш.“ ООД относно
длъжността/професия, дейност „шофьор на товарен автомобил/международни
превози/, са констатирани съответните степени на риск във връзка с основните
фактори на работния процес. Работният процес е характеризиран като такъв,
свързан с психо-емоционално и нервно-сензорно напрежение, повишено внимание и
отговорност. Определена била ІІ степен на физическо натоварване /малък риск/, ІІІ
степен на нервно-сензорно натоварване /среден риск/ и ІІІ степен на
нервно-психично натоварване /среден риск/. Тези данни са отразени в изготвената
от работодателя производствена характеристика. Съгласно писмо изх. №38 от
26.01.2021г. на Служба по трудова медицина „Милениум 3“, обслужваща дружеството-работодател,
за периода от 2018г. до 2020г. при работодателя „С.-Р.Ш.“ ООД, гр. Асеновград
не са организирани и провеждани периодични медицински прегледи, поради което не
са налични данни за здравния статус на лицето П. В., като за посочения период
са регистрирани два болнични листа (първичен и продължение) от 2020г., издадени
на П. В. за вътречерепна травма с общо 30 дни загубена работоспособност.
От приложените към МЕД
документи се установява, че със заповед №648 от 27.11.2020г. на ръководителя на
„С.-Р.Ш.“ ООД, гр. Асеновград, П. В. е бил командирован в рамките на служебните
си задължения при изпълнение на длъжността „шофьор, товарен автомобил“, да
извърши автомобилен превоз на товари до Турция, считано от 27.11.2020г., без
отбелязване на крайния срок за това. Изготвен е и пътен лист серия Т №002620,
издаден на 27.11.2020г., който е неприключен поради настъпилата смърт на П. В.,
с приложена CMR
за превозвания товар.
На 14.12.2020г. в
Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Пловдив /ТП на
НОИ – Пловдив/ с вх. № Ц5101-15-252 от
14.12.2020г., е постъпила Декларация за трудова злополука, станала на 29.11.2020г.
с П. Г.В. при осигурителя „С.-Р.Ш.“ ООД, гр. Асеновград, при която лицето е
починало. Декларацията е подадена от Г.П.Г., И.П.В. и Е.П.Г., в качеството им
на законни наследници.
Със Заповед №1015-15-7
от 11.01.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, на основание чл. 58, ал. 1
от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, е било разпоредено да се извърши
разследване на декларираната злополука,
като със заповедта е определена и комисията, която да извърши разследването. Съгласно
Протокол № 5103-15-5 от 05.02.2021г., обективиращ резултатите от извършеното
разследване на злополуката, станала на 29.11.2020г. с П. Г.В., със заповед № 648
от 27.11.2020г. и пътен лист серия Т №002620 от 27.11.2020г., П. В. е бил командирован
от работодателя „С.-Р.Ш.“ ООД за извършване на автомобилен превоз на товари от
Република България до Република Турция с товарен автомобил марка „ВОЛВО ФХ 12“
с рег. № ***** с полуремарке с рег. № ******. На 29.11.2020г. В. изчаквал на ГКПП
Капъкуле за извършване на проверка с рентгенов скенер /X-raw/, тъй като в
кабината му бил намерен над допустимото количество нерегламентиран твърд
алкохол. Пострадалият се намирал в кабината на товарния автомобил и изчаквал
извършването на митническата проверка. След направената първа проверка се
наложило и извършването на втора, по щателна проверка, което довело до 12 часов
престой на В. на територията на ГКПП. В процеса на разследването били събрани
обяснения, както от служители на „С.-Р.Ш.“ ООД, така и от управителя на
дружеството. Представени били обяснения и от Г.П.Г. – син на починалото лице.
Съгласно дадените обяснения, на 28.11.2020г. П. В. се насочил към преминаване
на ГКПП Капъкуле в изпълнение на служебните си ангажименти към работодателя „С.-Р.Ш.“
ООД. Извършени му били поредица от проверки от страна на митническите власти,
по време на които, според сина му, В. бил силно притеснен, получил срив на
нервната система, вследствие на което е настъпил и инфаркт, от който починал.
По указания на управителя на дружеството, който в късния следобед на
29.11.2020г. не можел да се свърже с В., колеги на починалото лице дошли на
място, като заварили товарния автомобил непосредствено паркиран след ГКПП.
Вратата на шофьорската кабина била заключена отвътре, а В. лежал неподвижен на
леглото в кабината. Направен бил опит пострадалият да бъде събуден, чрез викове
и удари по стъклото, но безуспешно. След позвъняване на 112 пристигнали спешни
екипи, които отворили кабината, като достигнали безжизненото тяло на В., който
явно бил починал. След това тялото било откарано в моргата. Управителят на
дружеството заявява, че необходимостта от задълбочена рентгенова проверка
произтичала от наличието на твърд алкохол в кабината на товарния автомобил над
допустимото количество, сведения за което имал от другите шофьори. Съгласно
наличния по МЕД смъртен акт, преведен от турски език, смъртта на П. Г.В. е настъпила
на 29.11.2020г., около 23.00 часа в Област Одрин, Община Меркез, като за място на
смъртта било посочено превозното средство. По МЕД е наличен и преведен от
турски език Протокол от оглед на труп и аутопсия от 01.12.2020г., издаден от Република
Турция - Одрин, Държавна прокуратура, ред 2020/12283 Разпит, като след
извършената аутопсия се установявало, че причина за смъртта на лицето е инфаркт
на миокарда. Въз основа на наличната медицинска документация за здравословното
здравословно състояние на починалия П. В., извършилите разследването на
злополуката длъжностни лица от ТП на НОИ са направили извод, че злополуката
възникнала поради внезапно влошаване на здравословното състояние на П. В. в
резултат на установени сърдечно-съдово и мозъчно-съдово заболявания на
починалия. От работодателя С.-Р.Ш.“ ООД е съставен Протокол за трудова
злополука №1 от 06.01.2021г., съгласно който при първоначалната проверка на
ГКПП Капъкуле с рентгенов скенер /X-raw/, в кабината на товарния автомобил бил
намерен над допустимото количество нерегламентиран твърд алкохол за търговски
цели (15 шишета), след което от турските митнически власти е направена втора
по-щателна проверка с рентген, като поради двете проверки шофьорът останал 12
часа престой на ГКПП. Като начин на увреждането и материален фактор, причинил
увреждането, работодателят посочил „сърдечна недостатъчност“.
С писмо изх. № Ц5101-05-252#12
от 16.02.2021г. на
Директора на ТП на НОИ-Пловдив, чрез РКМЕ към РЗИ – Стара Загора било отправено
искане до ТЕЛК за произнасяне относно наличието на причинна връзка между
увреждането /смъртта/ на П. В. и условията на труд /извършваната от него
работа/ по време на злополуката.
С Експертно решение № 0172/029 от
25.02.2021г. на Втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД,
гр. Стара Загора /л. 21-22 по адм. дело № 404/ 2021г. на АС – Стара Загора/, е
прието, че настъпилата на 29.11.2020г. смърт на П. Г.В. е била вследствие на
остър миокарден инфаркт, водещ до белодробен оток и оток на мозъка. Във връзка
с разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НМЕ е прието, че причината за смъртта на П. В.
не е в резултат на упражняваната от лицето трудова дейност и условията на
работа, а се дължала на предшестващи и налични системни заболявания, довели до
фаталния инцидент. Така приетото и направените от ТЕЛК изводи се основават на
наличната по МЕД документация, в т. ч протокола за оглед на труп и аутопсия и
препис- извлечение от акта за смърт.
Експертно решение № 0172/ 029 от
25.02.2021г. на Втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД,
гр. Стара Загора, е било обжалвано от Г.П.Г. (син на починалия П. В.) пред
Националната експертна лекарска комисия по реда на чл. 112, ал. 1, т. 3 от
Закона за здравето.
С оспореното в настоящото
съдебно производство Експертно решение № 1094/ 096 от 26.05.2021г. на
Специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно – съдови заболявания при
Националната експертна лекарска комисия, е потвърдено ЕР № 0172/ 029 от
25.02.2021г. на Втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД,
гр. Стара Загора. В обжалваното решение се сочи, че същото е взето по
документи, на основание чл. 50, ал.1 от Правилника за устройството и
организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните
картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/ във вр. с чл.66, ал.1 от
Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/. След обсъждане на предоставената
медицинска документация и съдебно-медицинския протокол /Протокол за оглед на
труп и аутопсия/, е прието, че липсва причинна връзка между смъртта на П. В. и
условията на труд/ извършваната от лицето работа. Смъртта е настъпила
вследствие на сърдечна недостатъчност, като точната причина за смъртта на П. В.
е инфаркт на миокарда. При лицето била налична атеросклероза с многофакторна
етиология, хронично протичане /по-специално коронаросклероза/ и рискови
фактори, довели до запушване на низходящия наляво клон /ЛАД/ на лявата
коронарна артерия и при което непосредствената причина за смъртта на лицето
била остър инфаркт на миокарда. Последното от своя страна било едно от формите
на ХИБС - хронична исхемична болест на сърцето, поради което и на основание чл.
73, ал. 2 от НМЕ не се считало за увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 от КСО. Поради което НЕЛК не признава причинно-следствена връзка между условията
на труд, обстоятелствата на пострадването и заболяването на лицето, довело до
смъртта му.
По
делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в
административната преписка по издаването на оспореното решение на НЕЛК. Към
материалите по делото е приложено медицинското експертно досие на П. Г.В.,
съдържащо всички документи, относими към здравния статус на лицето; документи, свързани
с разследването на станалата злополука; протоколите от извършената аутопсия,
акт за смърт, както и относми документи от трудовото досие на В..
При първоначалното
разглеждане на делото е допусната, назначена и изпълнена съдебно-медицинска експертиза,
заключението по която не е оспорено от страните. Съгласно заключението, въз
основа на представената медицинска документация и документите, свързани с
разследването на злополуката, съдържащи се в МЕД на П. В., причината за смъртта
на П. В. е инфаркт на миокарда, което се потвърждавало от анамнестичните данни,
полицейските и прокурорски сведения, и данните от проведената аутопсия след
смъртта му, извършена в Одрин, в моргата на болницата при Медицинския факултет.
При отговора на въпроса за причините за възникване на злополуката вещото лице е
посочило, че „злополуката е възникнала поради внезапно влошаване на
здравословното състояние на П. Г.В. в резултат на установени сърдечно-съдово и
мозъчно-съдово заболявания“. Според вещото лице при починалия е имало множество
фактори предразполагащи за миокарден инфаркт: 1. Професия с продължително
обездвижване (намалена физическа активност); 2. II–III степен на затлъстяване;
3. хипертонична болест – III степен, със стойности на артериално налягане до
220/120; 4. коронаросклероза – една от формите на ХИБС – хронична исхемична
болест на сърцето; 5. възраст; 6. състояние след исхемичен мозъчен инсулт във
ВБС и 7. неврит на слуховите нерви – практическа глухота. При наличието на
всички тези фактори и вземайки предвид сериозния стресов фактор „от направеното
нарушение с превоз на 15 бутилки алкохол в кабината му, открити от митническите
власти и двукратния обстоен преглед на камиона от тях“, неминуемо било
покачването на артериалното налягане, което от своя страна довело до
„руптуриране“ на атеросклеротична плака в увредените структури на
сърдечно-съдовата система и започнало тромбообразуване, като според вещото лице
стресовият фактор е допринесъл за инфаркта на миокарда. В заключението се посочва,
че починалият бил с отразени в рецептурната книжка заболявания, както следва: I
11.0 хипертонично сърце със сърдечна недостатъчност, I 20.8 други видове
стенокардия; застойна сърдечна недостатъчност, последици от МСБ и хиперлазия на
простатата. От амбулаторните листи било видно, че В. бил диспансеризиран от
кардиолог и редовно проследяван от него, и от личния лекар. Провеждано е
лечение по определена терапия, за което вещото лице представя подробни данни. С
медикаменти са лекувани сърдечната недостатъчност, стенокардията, хипертонията,
повишеното артериално налягане и пр. Медикаментите били изписвани от личния
лекар, като пряко били обвързани със следните диагнози – хипертонично сърце със
застойна сърдечна недостатъчност, стенокардия, последици от други, неуточнени,
мозъчносъдови болести /застойна сърдечна недостатъчност/. Вещото лице заявява,
че във връзка с констатираните заболявания, респективно провежданата постоянна
терапия, за периода, през който П. В. е полагал труд при работодателя „С.-Р.Ш.“
ООД, не се установяват конкретни влошавания на здравето му. Оплакванията и
обективният статус на В. били като за хронифицирало страдание с намерен
оптимален вариант на терапевтично повлияване. Лицето не е било хоспитализирано
за диагностика и корекция на лечението.
В съдебно заседание по
настоящото дело изпълнилото експертизата вещо лице заяви, че изцяло поддържа
изготвеното и представено при предходното разглеждане на делото заключение,
както и отговорите, дадени при неговото изслушване в съдебно заседание,
включително, че стресовият фактор е допринесъл за инфаркта на миокарда, с оглед
посочените в заключението последици от стреса, като според експерта настъпилата
смърт се свързва с инцидент, а не с хронично, постепенно настъпване на
събитието.
По делото е допуснато
събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на
свидетели на лицата В. Г. Р. и П.Т. Н.. Свидетелката Тодорова заявява, че е познавала
П. В., тъй като доскоро е работила във фирмата на неговия син – Г.Г.. Според
нея, П. В. е бил общителен и отзивчив
човек, много добре настроен към служителите във фирмата. В. работил в
транспортна фирма като шофьор международни превози. Според свидетелката П. В. е
бил в добро общо здравословно състояние и не се е оплаквал от здравословни
проблеми, като единствено поради влошен слух използвал слухово апаратче. От П. В.
знае, че понякога имало забавяне на митниците поради неуредици с документите на
товарите, което го притеснявало. Свидетелят В. Р. /брат на починалото лице/, заявява,
че с брат си били професионални шофьори. Във фирмата, в която работил П. В.,
работил и сина на свидетеля, а В. Р. често ги карал до гр. Асеновград, откъдето
тръгвали международните курсове. От брат си и от сина си свидетелят знае, че
условията за работа в тази транспортна фирма били тежки; често им се налагало
да стоят на паркинг заради неуредени документи и да ги бавят по митниците. Преди
заминаването му за конкретния курс, В. бил здравословно добре. По същия курс
пътували и сина на свидетеля и техен братовчед, като за смъртта на брат си Р.
научил именно от тях.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения
срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност
съгласно чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Оспореното на
Експертно решение № 1094/ 096 от 26.05.2021г. на Специализиран състав по психични,
вътрешни и сърдечно – съдови заболявания при Националната експертна лекарска
комисия, е постановено от компетентен орган в
рамките на предоставените му правомощия съгласно чл. 103, ал. 4 от Закона за
здравето и чл. 51 от ПУОРОМЕРКМЕ, като същото е съобразено с изискването на чл. 49, ал. 1
от ПУОРОМЕРКМЕ за произнасяне от специализиран състав, определен
съобразно водещата диагноза на починалото
лице – инфаркт
на миокарда.
Експертното
решение на НЕЛК е постановено в установената в чл. 4 от НМЕ форма, мотивирано е
в съответствие с изискването на чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, след проведено
производство на административен контрол по отношение на ЕР № 0172/029 от 25.02.2021г. на Втори
състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД, гр. Стара Загора, в хода
на което не са констатирани допуснати нарушения на нормативно регламентираните
процесуални правила. Произнасянето на НЕЛК е въз основа на
подробно описаната в експертното решение документация, която е в обхвата,
регламентиран в чл. 73, ал. 1, т. 1,
предложение второ и чл. 66, ал. 1 от НМЕ, в т. ч. при отчитане на условията на
труд, степента на натоварване при обичайна работна среда, медицинските данни за
здравословното състояние на лицето преди инцидента, становище по
оценката на риска на работно място, дадено от обслужващата работодателя Служба по
трудова медицина.
Относно съответствието
на оспореното Експертно решение № 1094/ 096 от 26.05.2021г. на Специализиран
състав по психични, вътрешни и сърдечно – съдови заболявания при НЕЛК с
материалния закон:
Злополука е всяко внезапно увреждане
на здравето, което може да бъде травматично, причинено от външно въздействие
върху тялото и организма, или нетравматично. Следователно съществените белези
на злополуката са, че тя представлява внезапно, непредвидено и спонтанно
увреждане на здравето, което е резултат на външно или вътрешно (болестно)
въздействие върху човешкото тяло или организъм. Съответно трудовата злополука е
злополука /внезапно увреждане на здравето/, станала през време и във връзка или
по повод на извършване на възложената от работодателя работа, както и при всяка
работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. /чл. 55, ал. 1
от КСО/. Следователно трудовата злополука, като внезапно увреждане
на здравето, е резултат /последица, следствие/ на извършваната работа.
Съгласно чл. 61, ал. 1,
т. 5 и т.6 от НМЕ, органите на експертизата на трайно намалената
работоспособност се произнасят по наличието на причинна връзка между
увреждането и настъпилата неработоспособност (смърт) по повод трудова злополука
и за причинната връзка между увреждането (смъртта) и условията на труд (извършваната
работа) по време на злополуката. В случаите, при които внезапното увреждане на
здравето е нетравматично, наличието на причинна връзка между него и
извършваната работа се установява единствено от ТЕЛК и/или НЕЛК /чл. 60, ал. 2
от КСО/, които при внезапно починало лице, какъвто е процесният случай, ТЕЛК/
НЕЛК се произнасят по причинната връзка въз основа на наличната медицинска
документация и протокола от аутопсията /чл. 66,
ал. 1 от НМЕ/. Съгласно дефиницията, дадена в § 1, т. 3 от ДР на НМЕ „нетравматично
увреждане“ е болест в резултат на различни причини извън травма (инфаркти, инсулти, душевни болести,
атеросклероза, високо кръвно налягане, диабет и други). По аргумент от § 1, т.
36 от ДР на Закона за здравето, терминът „нетравматично увреждане" е
възприет като синоним на заболяване, а по дефиниция болестта е дълбоко и трайно
отклонение от нормалната жизнена дейност на организма, съпроводено със
структурни и функционални изменения в него, което според динамиката на
протичане може да бъде остро или хронично. Такова остро заболяване е и острият инфаркт на миокарда. По силата на чл. 73, ал. 2
от НМЕ, не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 от КСО
патологични състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество,
включително епилепсия, хронична исхемична болест на сърцето /всички клинични
форми, включително миокарден инфаркт/, мозъчен инсулт, захарен диабет,
атеросклероза, високо кръвно налягане, душевни болести.
Изхождайки
от направеното в разпоредбата на чл. 61, ал.
1, т. 5 и т. 6 НМЕ
разграничение, причинната връзка включва установяването на два вида връзка:
причинна (между увреждането и настъпилия резултат – чл. 61, ал. 1, т. 5 от НМЕ)
и функционална (между увреждането /смъртта/ и условията на труд /извършваната
работа/ по време на злополуката) – чл. 61, ал. 1, т. 6 от НМЕ. В конкретния
случай между страните не е спорно, а и се установява от доказателствата по
делото, че именно увреждането (остър инфаркт на миокарда) е причината за
смъртта на П. В. т.е доказана се явява причинната връзка между увреждането и
настъпилата смърт на лицето. Спорният по делото въпрос се свежда до наличието
на функционалната причинна връзка по чл. 61, ал. 1, т. 6 от НМЕ – връзката
между установеното нетравматично увреждане (остър инфаркт на миокарда), от
което е настъпила смъртта и условията на труд (извършваната работа) по време на
злополуката.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът приема, че обосновано, от гл. т на съдържащата се в МЕД на П.
В. медицинска документация и съдебно-медицинския протокол (протокол от
извършената аутопсия), органите на медицинската експертиза са приели, че липсва
причинна (функционална) връзка между увреждането (остър инфаркт на миокарда),
довело до смъртта на П. В. и условията на труд (извършваната работа) по време
на злополуката. Съгласно протокола за оглед на труп и аутопсия, изваденото от
трупа сърце било 643гр, като на места в разрезите на миокарда се наблюдавали
цветови промени към винен цвят и бледост. Дебелината на дясната вентрикулярна
стена била измерена на 0.8см, а на лявата – 2 см. Аортата била разширена, като
на места се наблюдавали язвени атеромни повърхности. Наблюдавани са атеромни
плаки със свиващи се коренали и тромб в левия низходящ клон. Заключението от
направената аутопсия е, че смъртта е настъпила вследствие на сърдечна
недостатъчност, като точната причина за смъртта на П. В. е инфаркт на миокарда.
Според органите на медицинската експертиза при лицето била налична
атеросклероза с многофакторна етиология, хронично протичане /по-специално
коронаросклероза/ и рискови фактори, довели до запушване на низходящия наляво
клон /ЛАД/ на лявата коронарна артерия и при което непосредствената причина за
смъртта на лицето била остър инфаркт на миокарда. Последното от своя страна
било едно от формите на ХИБС - хронична исхемична болест на сърцето, поради
което и на основание чл. 73, ал. 2 от НМЕ не се считало за внезапно
нетравматично увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 от КСО, причинило смъртта.
Фактическите констатации на ТЕЛК/ НЕЛК и направените въз основа на тях изводи,
изцяло се потвърждават от заключението на изпълнената съдебно-медицинска
експертиза. При отговора на въпроса за причините за възникване злополуката
вещото лице е посочило, че „злополуката е възникнала поради внезапно влошаване
на здравословното състояние на П. Г.В. в резултат на установени сърдечно-съдово
и мозъчно съдово заболявания“ (л.108 – л.109 по адм. дело № 404/ 2021г.). Това заключение се основава както на
отразените в рецептурната книжка на В.
заболявания /хипертонично сърце със сърдечна недостатъчност; други видове
стенокардия; застойна сърдечна недостатъчност, последици от други, неуточнени,
мозъчносъдови болести/, при провеждано медикаментозно лечение на сърдечната
недостатъчност, на стенокардията и на хипертонията, така и на констатираните от
вещото лице множество фактори при починалото лице, предразполагащи за миокарден
инфаркт. Заявеното от вещото лице при изслушването на СМЕ в съдебно заседание,
че настъпилата смърт се свързва с инцидент, а не с хронично, постепенно
настъпване на събитието, не изключва даденото от експерта заключение, че
„злополуката е възникнала поради внезапно влошаване на здравословното състояние
на П. Г.В. в резултат на установени сърдечно-съдово и мозъчно съдово заболявания“
– поради покачването на артериалното налягане, което от своя страна довело до
„руптуриране“ на атеросклеротична плака в
увредените структури на сърдечно-съдовата система и започнало
тромбообразуване. В този смисъл именно посочените в медицинската документация
заболявания на П. В., съществували много преди 29.11.2020г. (хипертонична
болест – III степен със стойности на артериално налягане до 220/120;
коронаросклероза – една от формите на ХИБС – хронична исхемична болест на
сърцето; хипертонично сърце със сърдечна недостатъчност; стенокардия; състояние
след исхемичен мозъчен инсулт във ВБС и др.), сочат, че настъпилото
нетравматично увреждане на здравето (остър инфаркт на миокарда), довело до смъртта
на В., представлява патологично състояние вследствие на хронична исхемична
болест на сърцето /коронаросклероза/, мозъчен инсулт и високо кръвно налягане. Действително,
съгласно заключението на изпълнената СМЕ, стресовият фактор е допринесъл за
инфаркта на миокарда, с оглед посочените в заключението последици от стреса
(покачването на артериалното налягане, което от своя страна довело до
руптуриране“ на атеросклеротична плака в увредените структури на
сърдечно-съдовата система и започнало тромбообразуване). Но този стресов
фактор, ако и да е допринесъл за внезапното влошаване на здравословното
състояние на П. Г.В., по никакъв начин не може да бъде обвързан нито с
извършваната от В. трудов дейност, нито с условията на труд. На първо място
следва да се отбележи, че противно на твърдяното от жалбоподателя, изпълнилото
експертизата вещо лице не е определило стресовия фактор като „основен“ за
настъпилото нетравматично увреждане и последвалата смърт, а като допълнителен
такъв, наред със съществуващите по отношение на П. В. множество фактори,
предразполагащи за миокарден инфаркт - професия с продължително обездвижване; II–III
степен на затлъстяване; хипертонична болест – III степен със стойности на
артериално налягане до 220/120; коронаросклероза /ХИБС/; възраст и състояние
след исхемичен мозъчен инсулт във ВБС. Без съмнение „стресовият фактор“ се
свързва с двукратно извършената проверка на управляваното от П. В. ППС на ГКПП
Капъкуле с рентгенов скенер /X-raw/ и 12 часовият престой на ГКПП, но от доказателствата
по делото /вкл. от документите по приложеното МЕД/, по несъмнен начин се
установява, че стресогенното събитие /двукратно извършената проверка на ГКПП
Капъкуле с рентгенов скенер и 12 часовият престой на ГКПП/, макар да е
настъпило по време на изпълнение на възложена от работодателя трудова дейност,
не е било нито във връзка или по повод извършваната трудова дейност, нито по
причина условията на труд. Преди преминаване на границата П. В. не е бил в
необичайно стресово състояние; работният процес е преминавал съгласно
изискванията за длъжността, като причината управляваното от починалото лице ППС
да бъде подложено двукратно на митническа проверка, вкл. и чрез рентген, и
държано 12 часа на ГКПП, е че в кабината на товарния автомобил митническите
власти установяват наличие на количества твърд алкохол над допустимите за
Република Турция /15 бутилки/. Ето защо
и противно на твърдяното от жалбоподателя, очевидно е, че възникналата на
територията на Република Турция ситуация не е била във връзка или по повод на
изпълняваната от В. работа – липсват каквито и да е било данни дори и като
индиция, че двукратно извършената проверка на ГКПП Капъкуле с рентгенов скенер
и продължителния престой на ГКПП, са били наложени от грешки в съпровождащите
превозвания товар документи или от несъответствия във вида и количеството на
документирания и действително превозвания товар, което да обуслови обвързването
на възникването на стресогенното събитие/стресогенния фактор, с извършваната
работа. Тъкмо обратното – по сведения на други шофьори, причината за обстойната
митническа проверка на ППС и продължителния престой на ГКПП, е вследствие на намерен
в кабината на камиона над допустимото количество нерегламентиран твърд алкохол
за търговски цели. С оглед на което и при липсата на данни, че стресът се дължи
на претоварване от работния процес извън нормалното за длъжността, или поради
лоши трудови условия, които да са причинили прекомерно физическо и/или
психическо натоварване и стрес, различни от обичайните такива и които от своя
страна да са довели до настъпването на фаталния инцидент, следва извода, че
макар нетравматичното увреждане да настъпва по време на работна командировка на
лицето, същото не се намира във функционална причинна връзка с извършваната от
него работа или с условията на труд. Ето
защо дори и да се приеме, че кумулирането на съществуващите по отношение на П. В.
множество фактори, предразполагащи за миокарден инфаркт (вкл. установените хронични
сърдечно-съдови и мозъчно-съдово заболявания), със стресовия фактор на ГКПП
Капъкуле, е довело до внезапното влошаване на здравословното състояние на П. В.,
не може да бъде направен извод, че в конкретния случай настъпилото нетравматично
увреждане (остър инфаркт на миокарда), е причинено от факторите на работната
среда и/или трудовия процес.
Обстоятелството
дали е налице причинна функционална връзка между настъпилото нетравматично
увреждане и упражняваната трудова дейност, е конкретен въпрос, отговорът на
който винаги следва да бъде преценяван с оглед на всички конкретни факти и
обстоятелства, при които е настъпило увреждането. С оглед на което дори и да се
приеме за доказано, че условията, при които В. е изпълнявал възложената му
трудова дейност, са били тежки, поради забавянето на митниците вследствие на
грешки в документите за товарите (макар че свидетелските показания в тази
връзка са твърде общи и не почиват на каквато и да е било конкретика и лични
впечатления, като сочат на отделни случаи на забавяния при преминаването на
митниците), наличието на функционална причинна връзка между увреждането
(смъртта) и условията на труд (извършваната работа), следва да се извършва
спрямо фактическите обстоятелства по време на злополуката, а не изобщо.
В случая по изложените по-горе съображения, настъпилото увреждане
на здравето не е в
причинна връзка с проявления по време на злополуката на фактори на работна
среда и работния процес (нервно-сензорно или нервно-психическо напрежение във
връзка с изпълнението на възложената трудова дейност или условията на труд). А
дали при постъпването на работа от страна на дружеството-работодател е било
изискано и съотв. представено медицинско свидетелство на П. В. и дали
работодателят е осигурявал годишни профилактични прегледи на служителите, са
въпроси, които са ирелевантни по отношение на спора – предмет на настоящото
съдебно производство.
С
оглед на гореизложеното съдът приема, че формираните от органите на
медицинската експертиза фактически и правни изводи за липсата на
причинно-следствена връзка между условията на труд, обстоятелствата на
пострадването и заболяването на П. В., довело до смъртта му, са обосновани и
правилни. Оспореното Експертно решение №
1094/ 096 от 26.05.2021г. на Специализиран състав по психични, вътрешни и
сърдечно – съдови заболявания при НЕЛК, с което е потвърдено ЕР № 0172/029 от
25.02.2021г. на Втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД,
гр. Стара Загора, е законосъобразно - издадено е от компетентен орган и в
предвидената от закона форма; постановено е при спазване на административно-производствените
правила, в съответствие и при правилно приложение на материалния закон и при
съблюдаване целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва
да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал. 2,
предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.П.Г., ЕГН **********, с адрес ***, в
качеството му на законен наследник на П. Г.В., против Експертно решение № 1094/
096 от 26.05.2021г. на Специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно –
съдови заболявания при Националната експертна лекарска комисия, като неоснователна.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: