О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 636
гр. Пловдив, 30.10.2019 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
наказателно отделение, в закрито заседание на тридесети октомври две хиляди и
деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ:1. МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
2.
МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
след като се
запозна с материалите по ВЧНД № 544 по описа на ПАС за 2019 година, докладвано
от съдия Рангелова, за да се произнесе, взе предвид следното :
Второинстанционното
производство е по реда на чл. 249, ал. 3 от НПК, като се
развива по глава 22-ва от НПК
Образувано е по
частен протест на ОП-Пловдив срещу определението от 02.10.19 г. по НОХД №
1391/19 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което в разпоредително
заседание съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на
прокуратурата за отстраняване на квалифицирани като съществени процесуални
нарушения.
В протеста, която
не е просрочен, се съдържа мнение, че съдът не е бил прав да приеме, че тезата
на прокуратурата е противоречиво и непълно поднесена. Излагат се конкретни
контрааргументи по отношение на първата от спорните констатации. Протестиращият
прокурор не възразява относно останалата част от видените от съда разминавания
между частите на обвинителния акт, но ги окачествява като технически грешки, поправими
по реда на чл. 248а НПК. Формулираната претенция е за отмяна на атакувания
акт.
Подадено е
възражение от страна на защитата срещу протеста и в подкрепа на атакуваното
определение, в което се обсъжда доказаността на обвинението.
Пловдивският
апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени съображенията в протестираното
определение и аргументите на АП-Пловдив и на защитата, прие, че протестът е
отчасти основателен.
Напълно се споделят
съображенията на решаващата инстанция, изложени в пунктове 2, 3, 4 и 5 от
определението. Действително е налице разминаване между текстовото и цифровото
обвинение в частта относно размерите на твърдяното избягване на установяването
и плащането на данъчни задължения, а също разминаване между твърдението, че
продължаваното престъпление е извършено чрез инстументариума по ЗДДС и
твърдението, че посредством едно от включващите това престъпление деяние (това
от 01.04.13 г.) е избегнато установяването и плащането на корпоративен данък
(уредени в закон, различен от ЗДДС). Налице е и несъответствие между двете
части на обвинителния акт относно номера на една от инкриминираните фактури и
относно реквизитите на една от инкриминираните справки-декларации. Разбира се,
че се касае за процесуални нарушения, доколкото на обвиненото в престъпление
лице е отнета възможността да научи в какво точно е обвинено, за да организира
пълноценно защитата си. Специално несъответствията, коментирани в пунктове 2 и
3 са толкова дълбоки, че водят до пълна неяснота на обвинителната конструкция.
Поради това те не могат да се отстранят по претендирания от протестиращия прокурор
ред, а единствено чрез връщане на делото на досъдебното производство, както е и
подходила първата инстанция.
Що се отнася до
изложените в пункт 1 от определението съображения, те не се могат да бъдат
подложени на коментар от въззивната инстанция. Това е така, тъй като и
първоинстанционният съд не е имал правомощието да „констатира“ некоректност при
окачествяването на ролята на участвалите в престъплението лица. ПОС е видял
проблем в това, че според изложените в обстоятелствената част на обвинителния
акт факти счетоводителката св. Г. е изготвяла и подавала, по указание на
подсъдимия, инкриминираните справки-декларации, преди което е отразявала, пак
по указание на подс. И., фактурите (които не документирали реална стопанска
операция) в дневниците за покупки на дружеството, а същевременно подс. И. е
обвинен в това, че действайки като управител на ЕООД, е потвърдил неистина в
споменатите справки, като включително е вложил невярно съдържание в споменатите
дневници за покупки. Касае се за ясна от процесуална гледна точка обвинителна
постановка – прокурорът е описал, при това подробно, ролята на св. Г. в
твърдяното избягване на установяването и отчитането на данъчни задължения, но
не ѝ е придал наказателноправно значение. Точно в този смисъл е пояснителната
част на протеста. При наличието на споменатата яснота решаващият съд е трябвало
да приеме за разглеждане обвинението, а когато се оттегли на съвещание за
решаване на въпросите по делото, да прецени дали твърдените от прокурора факти се
явяват доказани, като при положителен отговор да окачестви участието в
инкриминираните деяния на управителя на „А.“ ЕООД и на неговата счетоводителка.
В обстоятелствената част на обвинителния акт са описани достатъчно факти, чрез
анализа на които да се приеме (или да не се приеме) фигурата на посредствения
извършител. Фактите именно дават възможност на решаващата инстанция да направи
извод за посредствено извършителство и без преди това прокурорът да е фиксирал
изрично в някоя от частите на своя акт подобно съждение. Решаващият съд обаче е
дал напътствие на прокурора да усъвършенства материалноправната страна на
своята теза (в горния смисъл), като е намекнал, че иначе не би било ясно „защо
се ангажира наказателната отговорност на подс. И.“. Подобни разсъждения могат
да бъдат възприети и в случая са възприети от защитата като покана за предварително
обсъждане на съществото на делото. Според подаденото от адв. Д. възражение
решаващият съд бил прав да върне делото на прокурора, тъй като обвинителят не
бил успял да мотивира защо и м е н н о подсъдимият бил извършил престъплението.
Защитникът на подсъдимия е счел, че на прокурора се дават указания да изследва
знанието на св. Г. относно невярното съдържание на фактурите и е предложил
тезата, че всъщност не клиентът му, а свидетелката, която е водила
счетоводството на ЕООД-то, е извършила инкриминираното избягване на
установяването и плащането на данъчните задължения.
С оглед на тези
съображения определението подлежи на отмяна в своята първа част, а на
потвърждаване – в останалите си части.
Оплакването на
прокурора относно отхвърлянето на гражданския иск не подлежи на инстанционен
контрол и не може да бъде разгледано.
*
ПАС по своя почин констатира невидени от първата
инстанция съществени и отстраними процесуални нарушения. На първо място следва
да се посочи, че адв. Д. е прав да настоява в обстоятелствената част на
обвинителния акт да се посочат индивидуализиращите белези на доставките по
инкриминираните фактури. Аргументите, с които искането за отстраняване на
споменатия пропуск са отхвърлени, не са разбираеми, доколкото е използвана нищо
незначещата формулировка, че обвинителят бил посочил всички съставомерни
признаци.
На следващо място трябва да се посочи нарушение, което
и адв. Д. не е отчел като злепоставящо правата на доверителя му. Касае се за липсващата
конкретизация на механизма, по който обвиняемият е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения по ЗДДС и въобще на механизма на формиране на
тези задължения и на тяхното неплащане.
За пример ще бъде взет първият данъчен период (м. октомври
2010 г.). Според описателната част на обвинителния акт за този данъчен период
обвиняемият е организирал осчетоводяване на данъчни фактури с издател „Н.“ ООД,
които не отразявали реални стопански операции, с общ размер на доставките плюс
дължимия по тях ДДС 30 582.98 лева. Не е посочено дали през този период
ООД-то е било купувач по действително осъществени сделки. Посочено е, че са
били осъществени доставки, по които дружеството на подсъдимия било продавач, но
не е спомената дори общата сума на продажбите. Посочено е и това, че в раздел
„В“ на справката-декларация е отразен ДДС за възстановяване в размер на 333.64
лева. От така поднесената оскъдна информация не става ясно: (1) как е получена
сумата от 20136.81 лева, на колкото според прокурора се равнявали доставките с
право на пълен данъчен кредит ведно с начисления ДДС по тях; (2) как е получена
сумата от 10112.53 лева, на колкото според прокурора възлизал действително
установеният ДДС за внасяне; (3) как е получена сумата от 10446.17 лева, която е
фиксирана като размер на приспаднатия неследващ се данъчен кредит. Въобще липсва
пояснение за аритметичната операция, по която са получени споменатите цифри. Иначе
казано, прокурорът е пренебрегнал своето задължение да демонстрира по
математически точен начин как е получен размерът на приспаднатия данъчен
кредит, респ. размерът на данъчното задължение, установяването и плащането на
което се твърди, че е избегнато.
Допуснатите неудачи при изразяване на обвинителната
постановка относно коментирания първи, а и относно всички останали
инкриминирани данъчни периоди е особено съществено процесуално нарушение,
доколкото обвиняемият, пострадалият, а също и съдът са поставени в невъзможност
да проучат обвинителна теза в пълнота.
Няма никакво съмнение по въпроса, че четецът на обвинителен акт с
предмет престъпление по чл. 255 НК следва да може само въз основа на изложената
от прокурора фактология да разбере в какъв размер е бил действителният данък за
внасяне (с оглед продажбите) и в какъв следва да е данъчният кредит (с оглед и на покупките), респ. как в последна
сметка е получена цифрата на неправомерно приспаднатия данъчен кредит. В
настоящия случай прокурорът не е предложил подобни математически обосновки,
следователно очаква останалите страни, а и съдът да приемат „на доверие”
записаните в изложението суми, което, разбира се, не е процесуално допустимо. Прокурорът
следва да проучи доказателствата и експертизите и да прецени дали ще възприеме
изводимата от тях информация, а ако реши това – е безусловно задължен да я
изложи по подходящ начин. В противен случай всяка констатация на съда по
неописаните в обвинителния акт факти би представлявала нарушение на забраната
за съществено изменение на обвинението.
Ако след връщане на делото на първата процесуална фаза
прокурорът реши отново да внесе делото в съда, обвинителният акт, който
състави, следва да представлява панорама на инкриминираното невярно деклариране
на „доставките” с право на пълен данъчен кредит и на декларирането на
продажбите на ЕООД „А.”, респ. на предхождащите и следващите това деклариране
събития.
Ако делото отново
се озове в съда, обаче, настоящият съдебен състав следва да прецени дали не е
налице основание да заяви отвод на основание чл. 29, ал. 2 НПК. Това се налага,
тъй като с проверяваното определение той е обсъждал материалноправната
конструкция на обвинението, и то по начин, който е дал повод на защитата да
счита, че се споделя позицията ѝ за виновно участие на счетоводителката в
инкриминираните деяния.
С оглед на
изложеното Пловдивският апелативен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ
определението от 02.10.19 г. за прекратяване на съдебното производство по
н.о.х.д. № 1391/19г. на ПОС в частта, с която е констатирана неяснота на обвинителния
акт относно ролите на св. Н. Г. и на подс. И. в извършване на твърдяното
престъпление и делото е върнато на ОП-Пловдив за отстраняването му.
ПОТВЪРЖДАВА
определението в частта, с която делото е върнато на ОП-Пловдив за отстраняване
на допуснати съществени процесуални нарушения.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :