№ 11908
гр. София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20211110167026 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ЗАД „A Б“ ЕАД срещу Г З ЕАД.
Ищецът твърди, че на 15.11.2018г., в гр. София, на кръстовището на бул. „Пенчо
Славейков“ и ул. „Св. Иван Рилски“, при навлизане на ляв завой, водачът на МПС марка
„Мерцедес“, с рег. № ...... предизвикал ПТП, при което било увредено имуществото на трето
лице – МПС марка „Шкода“, модел „Октавия“, с рег. № ...., за което имало сключена
валидна застраховка „Каско“ при ищеца. За настъпилите вреди при ищеца имало образувана
щета № 0300/18/465/501837, по която заплатил сумата от 3444,06 лв.. Поддържа, че въпреки
изпратена от него на 01.10.2019 г. регресна покана до ответника (в качеството му на
застраховател по валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с виновния
водач) сумата от 3459,06 лв. (представляваща заплатено от ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 3444,06 лв. и ликвидационни разноски за определянето му в размер
на 15,00 лв.) не била заплатена от ответното дружество. Моли ответникът да бъде осъден да
му заплати цитираната сума, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска – 25.11.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и
мораторна лихва в размер на 707,94 лв. за периода от 14.11.2019г. до 22.11.2021г.
Ответникът Г З ЕАД е депозирал отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК, с
който оспорва предявения иск по основание и по размер. Признава, че е застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на лек автомобил
„Мерцедес“ с рег. № ....... Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „Автокаско“ по отношение на МПС „Шкода Октавия“ с рег. № ..... Възразява
срещу механизма на ПТП, като отрича вината на застрахования при него водач. Поддържа,
че виновен за ПТП бил водачът на застрахования при ищеца водач, евентуално въвежда
възражение за съпричиняване. Оспорва причинната връзка между ПТП и вредите, вкл. вида
1
и степента на уврежданията. Намира претенциите за завишени. Моли за отхвърляне на
предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Искът за осъждане на ответника да заплати описаната по-горе сума е с правно основание чл.
411 КЗ, а искът за мораторна лихва е по чл. 86 ЗЗД. За възникване на регресното вземане по
иска с правно основание чл. 411 КЗ, е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие да е настъпило събитие, за което
ответникът носи риска, а именно – вреди, причинени от виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е сключена при него и ищецът
да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните
вреди.
В настоящия случай с изрично определение на съда от 09.03.2022г. е отделено за безспорно
между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на ПТП
ответникът е бил застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по
отношение на лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № .......
От приложената по делото застрахователна полица е видно, че по отношение на МПС марка
„Шкода“, модел „Октавия“, с рег. № .... е имало сключена при ищеца имуществена
застраховка „Каско“ с период на покритие от 27.03.2018г. до 26.03.2019г.
От представения по делото протокол за ПТП, както и от неоспореното от страните
заключение на САТЕ се установява, че на 15.11.2018г. около 07:50 часа, л.а. марка
„Мерцедес“, с рег. № ...... се движи по ул. „Св. Иван Рилски“, с посока от ул. „Крива река“
към ул. „Тунджа“ и на кръстовището с бул. „Пенчо Славейков“ водачът предприема маневра
за завой наляво. В същия момент по бул. „Пенчо Славейков“ с посока от бил. „Ген.
Тотлебен“ към бул. „Прага“ се движи л.а. марка „Шкода“, модел „Октавия“, с рег. № ....,
като в района с кръстовището с ул. „Св. Иван Рилски“ траекториите на двата автомобила се
пресичат и настъпва ПТП.
Видно от приложената справка от Столична община, ведно с проект за организация на
движението (л. 119-120), на ул. „Св. Иван Рилски“ преди кръстовището с бул. „Пенчо
Славейков“ има поставен знак „Б1“ („пропусни движещите се по пътя с предимство“),
поради което следва да се приеме, че поведението на застрахования при ответника водач
(изразяващо се в неспазване на указанията на пътен знак „Б1“) се намира в пряка причинна
връзка с настъпването на ПТП. В този смисъл са и изводите на вещото лице, което приема,
че не би настъпило ПТП при съобразяване на водача на л.а. марка „Мерцедес“ с посоченото
правило за движение по пътищата. В същия смисъл са и показанията на свид. И., който
заявява, че се е движил по бул. „П. Славейков“, когато другият автомобил изскочил от ул.
„Св. Иван Рилски“. Недоказано е съдържащото се в отговора на исковата молба възражение
за съпричиняване на увреденото лице. Не са ангажирани никакви доказателства водачът на
2
увредения автомобил да е управлявал МПС с превишена скорост, още по-малко са
ангажирани доказателства това нарушение да е в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат. Без всякакво значение е и отразеното в протокола за ПТП изявление на
свид. И., че бил виновен за ПТП, което съставлява правен извод, който не обвързва съда. По
изложените съображения следва да се приеме, че процесното ПТП е настъпило единствено в
резултат на поведението на водача на застрахования при ответника автомобил.
От приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за
отстраняване на вредите по застрахования при ищеца автомобил, последният е заплатил в
полза на „Еуратек Ауто“ ООД сумата от 3444,06 лв. Със заплащането на посочената сума,
ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по договора за имуществена застраховка
за изплащане на обезщетение при настъпване на застрахователно събитие.
В резултат на извършеното плащане, на основание чл. 411 КЗ, в полза на ищеца е
възникнало регресно вземане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на виновния водач.
Размерът на регресната претенция следва да се определи съобразно действителната стойност
на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. Действителната
стойност на вредата е пазарната стойност, на която може да бъде закупено същото
имущество към момента на настъпване на вредата или пазарната стойност на ремонта за
отстраняване на настъпилата вреда.
Изключение от принципа, че размерът на обезщетението се определя по средни пазарни
цени е предвидено в чл. 17, ал. 1 от Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. за
задължителното застраховане по отношение на задължението на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“. Съгласно цитираната норма действителната
стойност на вредите е в размер на стойността на ремонта съгласно издадената и изплатена
фактура, в случаите когато фактурата е издадена от официален вносител и то за МПС със
срок на експлоатация до 3 години. Същото правило се отнася и до нормовремената и
стойността на сервизния час (чл. 19, ал. 1 от Методиката). В същия смисъл е и практиката на
въззивната инстанция (вж. напр. Решение № 442 от 18.01.2019 г. на СГС по в. гр. д. №
1053/2018 г., ІІ-Д с-в, Решение № 469 от 22.01.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 11675/2017 г.,
IV-Г с-в, Решение № 3145 от 18.04.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 11658/2015 г. IV-Г с-в,
Решение № 1308 от 12.02.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 9781/2015 г. ІІ-г с-в и мн. др.).
В настоящия случай, видно от приетата САТЕ, към датата на ПТП са изминали по-малко от
3 години от датата на първоначалната регистрация на процесното МПС (1 година, 7 месеца и
18 дни), поради което в случая е приложимо правилото на чл. 17, ал. 1 от Методиката към
Наредба № 24/08.03.2006г., а стойността на вредите следва да се определи по цените на
ремонта, съгласно изплатената фактура към официален сервиз. В случая същата се равнява
на 3444,06 лв., поради което предявеният иск за главница в размер на 3459,06 лв. (от които
3444,06 лв. изплатено застрахователно обезщетение и 15 лв. ликвидационни разноски за
определянето му) следва да се уважи изцяло като основателен. Предвид акцесорния характер
на претенцията, основателно е и искането за присъждане на законната лихва за периода от
3
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и искът за
мораторна лихва в размер на 707,94 лв. за периода от 14.11.2019г. до 22.11.2021г.
При този изход на спора, право на разноски има ищецът за сумите, както следва: 176,68 лв. –
държавни такси (от които 166,68 лв. за образуване на производството и 10 лв. за издаване на
съдебни удостоверения), 550 лв. – разноски за експертизи, 70 лв. – разноски за свидетел и
1226,56 лв. – адвокатско възнаграждение. Частично основателно е възражението на
ответника за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в
размер на 1226,56 лв., което съдът намира, че следва да бъде намалено до 1000 лв., с оглед
фактическата и правна сложност на делото, съпоставена с предвидения в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. минимум от 860,04 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г З ЕАД, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
...... да заплати на ЗАД „A Б“ АД, с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул....... следните суми: 3459,06 ЛЕВА - регресна претенция по чл. 411 КЗ за платено
застрахователно обезщетение от ЗАД „A Б“ АД по имуществена застраховка „Каско“ и
ликвидационни разноски за определянето му за вреди на МПС марка „Шкода“, модел
„Октавия“, с рег. № ...., причинени от ПТП, настъпило на 15.11.2018г., на бул. ‚Пенчо
Славейков“, при кръстовище с ул. „Св. Иван Рилски“, ведно със законната лихва за периода
от датата на подаване на исковата молба – 25.11.2021г. до изплащане на вземането, 707,94
ЛЕВА – мораторна лихва за периода от 14.11.2019г. до 22.11.2021г., както и сторените по
делото разноски, както следва: 176,68 – държавни такси, 550 ЛЕВА – разноски за
експертизи, 70 ЛЕВА – разноски за свидетел и 1000 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5