Решение по дело №32/2024 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 779
Дата: 27 февруари 2024 г. (в сила от 27 февруари 2024 г.)
Съдия:
Дело: 20247150700032
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

779

Пазарджик, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - IX състав, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: МАРИЯ КОЛЕВА
   

При секретар ТОДОРКА СТОЙНОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КОЛЕВА административно дело № 20247150700032 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалбата на А. А. Н., [ЕГН], гр. Септември, подадена чрез адвокат В. Д., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0340-000239/22.12.2023 г. на началника на РУ-Септември при ОДМВР-Пазарджик. Релевирани са доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона – основания по чл. 146 АПК, по които се претендира отмяната на акта, ведно с присъждане на разноски по приложен списък.

Ответникът – началникът на РУ-Септември при ОДМВР-Пазарджик в представен писмен отговор чрез процесуален представител юрисконсулт К. П., изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0340-000239/22.12.2023 г. на началника на РУ-Септември, на посочено правно основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП, е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – прекратяване регистрацията на ППС лек автомобил Мерцедес Е320 ЦДИ, рег.№ [рег. номер] за срок от 6 месеца, считано от 21.12.2023 г. и са отнети свидетелство за регистрация на МПС № ********* и два броя регистрационни табели. Посочено е, че на 21.12.2023 г., около 17,36 часа А. Н. е управлявал собствения си лек автомобил със СУМПС , издадено от Кралство Великобритания с номер NIKOL911175AA9JK 13, английски образец. След извършена справка – задграничен контрол с ОДЧ при РУ-Септември е установено, че водачът е влязъл в Република България на 06.08.2023 г. през Аерогара-София, като не е заменил горепосоченото СУМПС след изтичане на законоустановения тримесечен срок и не е изпълнил задължението си по чл. 162, ал. 1 ЗДвП, с което виновно е нарушил чл. 150 ЗДвП.

По делото са представени и приети като доказателства данни за собствеността и прекратяване на регистрацията на МПС с рег.№ [рег. номер], АУАН серия GA, № 991786/21.12.2023 г. и справка за нарушител/водач на А. А. Н..

При така установеното от фактическа страна и след като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването на заповедта от активно легитимирано лице - адресат на акта, за което оспорваният индивидуален административен акт е неблагоприятен, което обуславя правен интерес за подаване на жалба, поради което е допустима, а разгледана по същество – основателна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на вътрешните работи е определил основните структури на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, като в т. 1.3 са посочени областните дирекции на МВР. Със Заповед № 312з-1237/14.04.2022 г. на основание чл. 165 и чл. 172, ал. 1 ЗДвП, директорът на ОДМВР-Пазарджик е оправомощил длъжностните лица от областната дирекция да издават заповеди за прилагане на ПАМ, в това число и началниците на районни управления при ОДМВР-Пазарджик. Разпоредбата на чл. 172, ал. 1, изр. първо от ЗДвП изрично посочва, че ПАМ се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол или от оправомощени от тях длъжностни лица, поради което и съгласно заповедта за делегиране на правомощия, началникът на РУ-Септември е компетентен да издаде заповед за прилагане на ПАМ.

Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена в законоустановената писмена форма и съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.

Обжалваният акт е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби. Съгласно нормата, посочена като правно основание за издаване на ЗППАМ - чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ за срок от 6 месеца до една година. Съдът намира, че в случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката не са били налице, като не е изпълнено изискването моторното превозно средство да е управлявано от лице, което не е правоспособен водач. В заповедта за прилагане на ПАМ не се твърди, че водачът не е имал СУМПС или че то е било невалидно или е изтекло. Посочено е, че притежава свидетелство за управление на МПС, издадено от Великобритания, като е записан само неговия номер, без дата на издаване и до кога е валидно. Обстоятелството, че към момента на проверката според органа бил изтекъл 3-месечния срок за подмяна с българско СУМПС не прави А. Н. неправоспособен водач, тъй като той е положил съответните изпити и е притежавал валидно свидетелство, издадено от Великобритания. От друга страна в заповедта за прилагане на ПАМ е записано че водачът се води на отчет в ОДМВР-Пазарджик и притежава СУМПС № *********. Видно от представената справка за нарушител/водач цитираното в АУАН и ЗППАМ свидетелство за управление на МПС е издадено на 17.04.2018 г. след положен изпит и е валидно до 17.04.2028 г., като няма данни да е било отнето или иззето. Същото е унищожено поради издаване на ново СУМПС № ********* от 10.01.2024 г. след подаване на заявление и карта за медицински преглед на 04.01.2024 г., непосредствено след прилагане на ПАМ. Оттук следва извода, че към датата на извършване на проверката Н. не е бил неправоспособен водач, а се е легитимирал с британското си СУМПС, вместо с българското такова. Следователно, жалбоподателят не е допуснал собствения му автомобил да бъде управляван от неправоспособен водач, а единствено от водач, който не е представил българско СУМПС, което не е равнозначно и представлява различно нарушение. Нещо повече, органите на МВР изрично са отбелязали, че Н. се води на отчет и притежава българско свидетелство за управление на МПС, което е индивидуализирано по номер.

Предвид изложеното съдът намира, че не е изпълнена предпоставката за прилагане на принудителната мярка „прекратяване на регистрацията на ППС“ по чл. 171, т. 2а, буква „а“ ЗДвП моторното превозно средство на жалбоподателя да е било управлявано от лице, което не е правоспособен водач. Затова обжалваната заповед за прилагане на ПАМ е издадена в нарушение на относимите материалноправни разпоредби и следва да бъде отменена.

С оглед изхода от спора и предвид своевременно направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски, следва ОДМВР-Пазарджик да бъде осъдено да заплати на А. Н. такива в размер на 1 010 лв., представляващи 1 000 лв. адвокатско възнаграждение и 10 лв. заплатена държавна такса по приложен списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие. Направеното от ответника възражение за прекомерност е неоснователно доколкото възнаграждението е в съответствие с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалбата на А. А. Н. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0340-000239/22.12.2023 г. на началника на РУ-Септември при ОДМВР-Пазарджик.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи-Пазарджик да заплати на А. А. Н., [ЕГН], гр. Септември, [улица]сумата от 1 010 (хиляда и десет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

 

Съдия: (П)