№ 11566
гр. София, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20211110171997 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал.1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Я. Л. С., с която срещу [фирма] /понастоящем
[фирма]/ е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
установяване недължимостта на вземане в размер на 2660,73 лева, формирано както следва:
сума в размер на 750 лева - главница, сума в размер на 21,36 лева - договорна лихва; сума в
размер на 209,82 лева - такса за бързо разглеждане; сума в размер на 1649,55 лева -
наказателна лихва и сума в размер на 30,00 лева - комисионна, произтичащи от договор за
кредит № **********/25.04.2016 г. с падеж 17.05.2016 г. Ищецът твърди, че е сключил с
ответника договор за кредит с посочения номер, който е следвало да издължи до 17.05.2016
г. Твърди, че вземанията на ответника, произтичащи от същия договор, са погасени по
давност. Поддържа, че на 01.11.2021 г. е подал искане до ответника във връзка с изтеклата за
вземанията давност и отразяването на информация за задълженията в ЦКР, но последният в
отговор на извънсъдебно подаденото възражение е уведомил ищеца, че намира действията
си за правомерни, с оглед което и липсвало основание за подаване на корегираща
информация във връзка с процесния договор към ЦКР, воден от БНБ. На 24.11.2021 г.
ищецът изпратил на ответника предложение за сключване на извънсъдебно споразумение за
уреждане на отношенията между страните във връзка с договора за кредит, с което да
установят погасяването на вземанията на ответника по давност, но от страна на кредитната
институция не постъпил отговор. По изложените в исковата молба обстоятелства счита, че
има правен интерес от предявяване на иска и моли за уважаването му от съда.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Със становище, депозирано преди откритото съдебно заседание по делото, проведено на
21.09.2022 г., ответникът е заявил, че не се отказва от правото си на защита и отправя до
съда искане да не постановява решение по чл. 238 ГПК. Не е взел становище по съществото
на спора.
Съдът, като съобрази основанието на иска, с което е сезиран, процесуалното поведение на
ответника и събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права
и формулирания петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с отрицателен
установителен иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че
процесните вземания не се дължат поради погасяването им по давност.
По предявения иск в тежест на ответника е да установи, че са настъпили обстоятелства,
които са довели до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок за вземанията по
договора за кредит.
Установено е, че между страните на 25.04.2016 г. е бил сключен договор за кредит №
********** за сумата от 750 лева, която кредитополучателят е следвало да върне в 30-
дневен срок.
Съгласно представените извлечение № ********** от 07.10.2021 г. и удостоверение, изх. №
20076/20.10.2021 г., издадени от ответника по искане на ищеца, общата сума за плащане по
договора възлиза на 2660,73 лева и е формирана, както следва: сума в размер на 750 лева -
главница, сума в размер на 21,36 лева - договорна лихва; сума в размер на 209,82 лева –
допълнителна услуга /такса за бързо разглеждане/; сума в размер на 1649,55 лева -
наказателна лихва и сума в размер на 30,00 лева – комисионна.
Представена е справка за кредитна задлъжнялост № БНБ-109769/18.10.2021 г. за ищеца,
видно от която във водения от Централната банка регистър е отразена информация за
просрочие на задълженията по процесния договор за кредит над 360 дни.
Установява се на следващо място, че в отговор на подадено от ищеца възражение за
погасяване на вземанията по договора за кредит по давност и отразените данни в
Централния кредитен регистър към БНБ, ответникът е информирал, че с оглед статута си на
финансова институция дружеството в изпълнение на свое задължение по Наредба №
22/16.07.2009 г. подава информация към регистъра. Обърнато е внимание, че позоваването
от страна на длъжника на изтекла погасителна давност погасява само възможността на
кредитора да събере вземането по принудителен ред, но не и самото вземане.
В хода на производството от страна на ответника основателността на предявения иск не е
изрично оспорена, като страната не е ангажирала доказателства, че след настъпване на
изискуемостта на вземанията, са се осъществили факти и обстоятелства, обусловили
спиране или прекъсване на давностния срок за вземанията.
2
Съдът приема, че давността за процесните вземания е започнала да тече от настъпване на
изискуемостта за същите – 17.05.2016 г., като вземането за главница, погасяващо се с най-
дългата /петгодишна/ давност се е погасило на 17.05.2021 г. С оглед изложеното,
претенцията на ищеца е основателна и следва да бъде уважена.
По разноските:
При този изход на делото право на присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
възниква за ищеца. За пълнота следва да се посочи, че не е налице основание за прилагане
на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Макар съдът в настоящия си състав да приема, че
ответникът в конкретния случай не е дал повод за завеждането на иска, не е налице съдебно
заявено признание, за да са налице предпоставките за възлагане на сторените в хода на
производството разноски в тежест на ищеца.
Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК ищецът претендира сумата от 400 лева –
заплатено в брой адвокатско възнаграждение на адв. В. съгласно представения договор за
правна защита и съдейства № 0946508/06.12.2021 г., както и заплатената държавна такса в
размер на 106,50 лева. Ето защо и сума в размер на 506,50 лева следва да се възложи в
тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Я. Л. С., ЕГН **********, с адрес:
[населено място], [улица] срещу [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление:
[населено място], [улица], отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, че ищецът не дължи на ответника вземанията, произтичащи от договор за кредит №
**********/25.04.2016 г. в общ размер на сумата 2660,73 лева, а именно: сума в размер на
750 лева - главница, сума в размер на 21,36 лева - договорна лихва; сума в размер на 209,82
лева - такса за бързо разглеждане; сума в размер на 1649,55 лева - наказателна лихва и сума
в размер на 30,00 лева - комисионна, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],
[улица], да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Я. Л. С., ЕГН **********, с адрес:
[населено място], [улица], сумата от 506,50 лева, представляваща разноски за
първоинстанционното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3