№ 12960
гр. София, 21.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20241110114242 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК във връзка с чл. 146,
ал. 2 ЗЗП.
Подадено е заявление, уточнено с молба от 28.05.2024 г. (на лист 19 от
делото), от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжницата Ж. Р. Х.
(установено е, че това е фамилията на длъжницата след развод) за следните
суми: 1954,03 лева – главница, ведно със законната лихва от 11.03.2024 г. до
изплащане на вземането; 507,33 лева – възнаградителна договорна лихва за
периода от 15.04.2022 г. до 09.06.2023 г.; 283,43 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 10.06.2023 г. до 27.02.2024 г. –
задължения по договор за паричен заем № 4428830/16.03.2022 г., сключен
между „Изи Асет мениджмънт“ АД и длъжницата, които са били заплатени от
поръчител (съгласно договор от същата дата) – „Файненшъл България“ ЕООД
– частен праводател на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД
по договор за цесия от 03.07.2023 г., за който се твърди, че длъжницата е
уведомена.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение
във всеки един момент да преценява неравноправността на договорни клаузи,
когато са налице фактически данни за такава неравноправност, въведено от
практиката Съда на Европейския съюз, включително и в случаи, когато съдът
не е натоварен служебно да следи някои обстоятелства – § 32 от Решение по
дело C-243/08 Pannon GSM, намира, че от представените по дело документи
може да се направи извод за евентуална неравноправност на някои от клаузите
по договора за кредит. Така в представения по делото договор за кредит в чл.
4, ал. 2 е посочено, че в 3-дневен срок от сключване на договора следва
предостави на заемодателя обезпечение чрез поръчителство чрез банкова
гаранция; две физически лица, които: представят служебна бележка от
работодателя си за нетен размер на осигурителния доход над 1000 лева;
работят по безсрочен трудов договор; не са заематели или поръчители по друг
1
договор, сключен с „Изи Асет мениджмънт“ АД; нямат неплатени осигуровки
за последните две години; нямат задължения към други финансови
институции, или имат такива, но имат статус не по-лош от 401 „Редовен“ в
Централния кредитен регистър, като ако не го направи, заемателят ще избере
поръчител – дружество по свой избор. Представен е договор за осигуряване на
поръчителство с „Файненшъл Бългиария“ ЕООД от датата на сключване на
договора за кредит, съгласно чл. 3, ал. 1 от който последното дружество, което
съгласно проверка от съда по чл. 26, ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ е изцяло собственост на
първоначалния кредитор „Изи Асет мениджмънт“ АД, щяло да обезпечи
задълженията на длъжника към първоначалния кредитор, за което му се
дължали 1161 лева „възнаграждение“, което обаче не се заплаща на
поръчителя, а на първоначалния кредитор, при това с вноски съгласно плана
за погасяване на кредита.
Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна е клаузата, с в ущърб на
потребителя се възлагат тежести в противоречие с принципите за
добросъвестност и справедливост. Преценката за неравноправност се
извършва към момента на сключването на договора при съобразяване на вида
на стоката или услугата, както и всички останали обстоятелства, свързани с
неговото сключване. Съгласно чл. 146 ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите, сключени с потребители, са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално, като нормата на ал. 4 възлага тежестта за установяване на
индивидуалния характер на уговорката върху търговеца.
Уговореното по посочения по-горе начин възнаграждение за
осигуряване на поръчителство на свързано с първоначалния кредитор е в
размер на около 50 % от този на размера на задълженията за главница по
договора за заем (2000 лева).
Настоящият съдебен състав намира, че с оглед на обстоятелствата около
двата договора – за кредит и осигуряване на поръчителство – сключването им
на една и съща дата; сключването на втория договор с лице, което е свързано с
главния кредитор; избора на последния на свързаното му лице, което да
осигури поръчителство, а и на обстоятелството, че предоставянето на
обезпечение чрез поръчител е едно от условията да се отпусне кредита при
посочените параметри, като тази вноска дори е включена в погасителния план
(на лист 7 от делото), това означава, че таксата за поръчителство е следвало да
се включи в общите разходи по кредита съгласно § 1, т. 1 ЗПКр, тъй като е
условие за отпускане на кредита – т.е. това е такса за отпускане на кредита
конкретно при уговорените условия, т.е. „търговско условие“ по смисъла на
последната разпоредба. Оттук и тази сума следва да се посочи в годишния
процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПКр във връзка с
приложението към същия. Възнаграждението не е включено в този процент,
тъй като не се съдържа в основния договор за кредит и не е описано там. В
случая годишният процент на разходите (ГПР), записан в договора за кредит, е
48,76 %, като в него се включва само възнаградителната лихва, която е 100
лева, т.е. разходите по кредита са представени като 100 лева. При това
положение добавянето на още 1161 лева „възнаграждение“ би променило
годишния процент на разходите. Така, доколкото договорът е за 15 месеца, той
2
се изплаща за една година и една трета част от нея. Годишни разходи в размер
на 48,76 % от 2000 лева са 975,20 лева. Следователно за периода на кредита
разходът следва да е 133,33 % от последната сума, или 245,70 лева, а разходите
са общо 1300,27 лева. Това означава съгласно практиката на Съда на
Европейския съюз – т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи
кредит България, че в договора въобще не е посочен правилен такъв, т.е.
прилагат се последиците по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр във връзка с чл. 22 ЗПКр и
целият договор е евентуално нищожен, а длъжникът дължи връщане само на
главницата по договора съгласно чл. 23 ЗПКр.
Тъй като претенцията на заявителя е за вземане на платил поръчител, а в
случая поръчителството е било учредено за действителен договор за кредит, а
съществува сериозно съмнение дали договорът е бил такъв, то договорът не
покрива заявеното основание, поради което следва да се приеме, че липсва
плащане по заявеното правоотношение, в което заявителят е встъпил, поради
което заявлението следва да се отхвърли изцяло.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване
на заповед за незабавно изпълнение с вх. № 79482/11.03.2024 г., подадено от
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД.
УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, на заявителя „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ АД, че може да предяви претенция
за посочените по-горе вземания с осъдителен иск, като ако го направи в
едномесечен срок от влизане на настоящото разпореждане в сила може да
приспадне заплатената за вземанията по-горе държавна такса от 54,89 лева
(т.е. за тях ще дължи 54,89 лева за това вземане).
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя. Препис
да се връчи и на двете страни.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3