Решение по дело №1004/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1506
Дата: 20 юли 2022 г. (в сила от 9 август 2022 г.)
Съдия: Боян Димитров Кюртов
Дело: 20225330201004
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1506
гр. Пловдив, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20225330201004 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-
009290/29.09.2021г. на Началник Група в Сектор ПП - гр.Пловдив, с което на
Р. К. М., с ЕГН ********** от ... е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 20 лв. за нарушение по чл.20, ал.1,вр. с чл.185 от ЗДвП и
Глоба в размер на 200 лв и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца за нарушение по чл.123, ал.1, т.1, вр с чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП.
Жалбоподателят М. моли Съда да отмени атакуваното наказателно
постановление като незаконосъобразно, по съображения подробно изложени
в жалбата и съдебно заседание от повереник.
Въззиваемата страна - ПП - Пловдив, чрез процесуален представител
юрисконсул в съдебно заседание, а и в писмено становище, намира жалбата
за неоснователна и настоява за потвърждение на процесното НП.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. Следва да се посочи, че с
нея се атакува наказателното постановление в цялост. В съдебно заседание
1
повереникът на жалбоподателя изрази становище за основателност на същата
само по т.2 на НП, като относно другото нарушение намира, че е извършено и
следва НП да се потвърди. Напрактика повереникът не притежава
пълномощия да оттегли жалбата изцяло или в нейни отделни части, съгласно
приложеното пълномощно. Ето защо и настоящата инстанция не прекрати
производството досежно наказанието по т.1 на НП.
На 31.08.2021г. около 05.10 ч. жалб.М. управлявал в гр.Пловдив лек
автомобил „Мерцедес“ с рег. № ... негова собственост. На бул.Цар Борис ІІІ
Обединител достигнал кръстовището с бул.Марица ЮГ, н опреминавйки
кръговото кръстовище в посока юг, загубил контрол върху автомобила и
напуснал пътното платно в посока надясно. Там се ударил в бетонна стена на
подлез като настъпили само материални щети. Автомобила останал на място,
а жалб.М. напуснал мястото на ПТП. Тъй като автомобила направил
впечатление с неестествоното си местонахождение, били сезирани органите
на МВР. На място пристигнал автопатрул, в чийто състав влизали полицаи Ж.
и Т.. Те установили, че автомобила е на посоченото място, а водача липсвал.
След това била образувана преписка, която била възложена на
мл.автоконтрольор П. Ив. Пр., който издирил жалб.М.. Снел писмени
обяснения от него, в което самия жалбоподател потвърдил, че на процесната
дата и място той лично е управлявал собствения си автомобил, но поради
недобър контрол на същия настъпило ПТП, след което напуснал
местопроизшествието. Ето защо свид.П. на 01.09.2021г. съставил срещу
жалбоподателя АУАН № АВ004710 за нарушения по чл.20, ал.1 от ЗДвП и по
чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП. Въз основа на посочения акт било издадено и
процесното НП.
Горното фактическо положение се установява от приложените по
делото писмени документи-АУАН, Протокол за ПТП, справка за
водач/нарушител , заповеди, писмени обяснения. Съдът намира същите в
съответствие помежду си като еднопосочни и несъмнени. При това
положение очевидно е, че фактически жалбоподателят е признал
присъствието си на процесното място и време отразени в акта и НП. Че е
имало ПТП също, но оспорва да е осъществил състава на нарушението по
чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП. Ето защо според съда действително е настъпило ПТП
с материални щети, като жалб.М. не е контролирал управляваното от него
МПС. С това е извършил нарушение на чл.20, ал.1 ЗДвП, който изисква от
2
водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват. В случая навлизането в кръгово кръстовище и липсата на
внимание при движението по кривата, довели до напускането на пътното
платно. Правилно наказващия орган е наложил и наказанието глоба в размер
на 20лв на основание нормата на чл.185 от ЗДвП, доколкото липсва
специална санкционна норма в този случай. Размера на същата е абсолютно
определен от законодателя е не може да бъде допълнително
индивидуализиран.
Основателно е обаче възражението досежно второто вменено
нарушение, а именно по чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП. Тази норма изисква водачът на
пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие
без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви
са последиците от произшествието. В процесния казус дори полицай Ж. в
докладната си записка е посочил, че водача на Мерцедеса не е бил там, но
самия автомобил е останал на място, тъй като не бил в движение след удара.
Това обаче влече по необходимост до отмяна на процесното НП, защото няма
как автомобила да остане на мястото на ПТП часове след настъпването му, а
да се твърди, че жалбоподателя не е бил спрял. Очевидно актосъставителя и
наказващия орган неправилно са приложили материалния закон, а ако са
имали предвид да санкционират напускането на водача от
местопроизшествието, то не това е приложимото право. В случая обаче не е
налице и такова нарушение на закона, тъй като няма събрани доказателства
при ПТП-то да са пострадали хора. Самият актосъставител е посочели в
констативния акт, че има само материални щети. При това положение липсва
задължение за жалбоподателя да остане на место, а и да уведоми органите на
МВР.
Предвид изложеното процесното НП следва да бъде частично отменено.
С оглед този изход на делото следва частично да бъдат присъдени разноски
на въззиваемата страна по съразмерност. С оглед тежестта на делото
възнаграждение от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение е напълно
адекватно. Същото обаче следва да се намали по съразмерност до сумата от
7,27 лева. Те са в тежест на жалбоподателя на основание чл.63д, ал.3 ЗАНН, а
в полза на юридическото лице – ОДМВР, структурно звено от което е Сектор
ПП.
3
Липсва претенция, а и доказателства за направени разноски от страна
на жалбоподателя, поради което и такива не му се присъждат.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.
с.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1030-009290/29.09.2021г. на
Началник Група в Сектор ПП - гр.Пловдив, в частта с което на Р. К. М., с
ЕГН ********** от ... е наложено административно наказание Глоба в размер
на 200 лв и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за
нарушение по чл.123, ал.1, т.1, вр с чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА същото в останалата част.
ОСЪЖДА жалбоподателя Р. К. М., с ЕГН ********** от ... да заплати на
ОДМВР Пловдив сумата от 7,27 лева разноски за юрисконсултско
обслужване пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на
основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4