Р Е Ш Е Н И Е
05.11.2019г.
номер .................. град
ПЛЕВЕН
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
Плевенски районен съд на шестнадесети октомври |
Четиринадесети наказателен състав година 2019 |
В публично заседание в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РАДОСТИНА ГЕРГИЧАНОВА |
Секретар: МАРИЯНА КОЛЕВА
Като разгледа докладваното от съдия ГЕРГИЧАНОВА НАХД № 1218 по описа за 2019
година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 19-0938-001349 от 25.03.2019г. на
Началник сектор „ПП“ към О.н.М. с което на Б.П.Й. с ЕГН ********** *** на осн.
чл. 179, ал. 2, пр.1-во от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в
размер на 200,00 (двеста) лева за това, че на 14.03.2019г. в 18:00 часа в ***на
пешеходна пътека до бл. 34 по посока на движение ЛВТ-Плевен, като водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат“
с рег. № ***, движейки се по описания пътен участък и преминавайки на зелен –
разрешаващ сигнал на светофарната уредба, с който е регулиран не съобразил
поведението си (като не намалил достатъчно скоростта и не успял да спре
веднага) с намиращите се в близост до пътното платно пешеходци (деца, чакащи да
пресекат пътното платно на червен забраняващ сигнал на допълнителната секция на
светофара, предназнабена за пешеходци от дясно наляво спрямо посоката на
движение на автомобила, едно от тях – ***с ЕГН ********** от гр. Плевен
внезапно навлиза в платното за движение, като се удря в управлявания от Й.
автомобил и реализира ПТП -нарушение по чл. 117 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда
на чл. 63 от ЗАНН Наказателно постановление № 19-0938-001349 от 25.03.2019г. на
Началник сектор „ПП“ към О.н.М.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа релевираното в
жалбата оплакване, според което не е автор на нарушението, за което е
санкциониран с обжалваното наказателно постановление.
За ответната страна процесуален представител не се явява.
Съдът, след като се запозна с образуваната административно-наказателна
преписка, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице
с изявен правен интерес и депозирана в законноустановения в чл. 59 от ЗАНН преклузивен
срок, поради което следва да бъде разгледвана по същество.
С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
На 14.03.2019г. в 18:00 часа в ***на пешеходна пътека до * жалбоподателят Б.Й.
управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ЕН ***по посока на
движение ЛВТ-Плевен, като преминал на зелен – разрешаващ сигнал на светофарната
уредба, с който е регулиран описани пътен участък и допуснал ПТП с внезапно изскочило на пътя дете - ***с ЕГН ********** от гр.
Плевен.
За констатираните нарушения бил съставен акт за установяване на
административно нарушение от 14.03.2019г., в който като нарушена била посочена
разпоредбата на чл. 117 от ЗДвП.
Описаната в АУАН фактическа обстановка е възпроизведена в обжалваното
наказателно постаноление, с което на жалбоподателя б.Й. на осн. чл. чл. 179,
ал. 2, пр.1-во от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на
200,00 (двеста) лева.
Горната фактическа обстановка се
установява понесъмнен и категоричен анализ след анализ на ангажираните в хода
на проведеното съдебно следствие гласни доказателства и приобщените по реда на
чл. 283 от НПК писмени такива. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелката ***, която
пресъздава свои преки и непоследствени впечатления относно релевантните за
делото факти, които са логични, последователни и убедителни. Същата ясно е
възприела преминаването на управлявания от жалбоподателя лек автомобил с
нормална скорост през пешеходната пътека, регулирана със светофарна уредба на
разрешен-зелен сигнала, както и внезапното изскачане на платното за движение на
малолетното дете, което се ударило в управляваното от жалбоподатея МПС. В този
смисъл са и дадените от жалбоподателя Й. обяснения, които съдът кредитира с
доверие, след като съобрази, че същите освен доказателствено средство, са и
средство за защита и след преценка и съпоставка с останалия събран по делото
доказателствен материал намери, че са убедителни и непротиворечиви. Горната фактическа обстановка не се оборва, а
се подкрепя и от показанията на актосъставителя Д.Б.Д. и свидетеля Б.П.М.,
които са пристигнали на мястото на инцидента непосредствено след извършването
му. Двамата твърдят, че жалбоподателят като участник в ПТП е запазил
произшествието, като автомобилът се намирал върху пешеходната пътека. Посочват,
че водачът бил изпробван за употреба на алкохол, която проба отчела отрицателен
резултат, както и че от огледа и събраните данни установили внезапното
появяване надетето върху платното за движение. В този смисъл са и приобщените
към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства, а именно: копие от наказателно постановление №
19-0938-001349/25.03.2019 г., писмо изх. № 1349/27.05.2019 г., акт за
установяване на административно нарушение Серия АА № 200854/14.03.2019 година,
възражение от Б.П.Й. вх. № 316000-9652/15.03.2019 г., копие от констативен
протокол за ПТП с пострадали лица рег. № 316000-12403/05.04.2019 година, копие
от план-схема, справка за нарушител/водач, копие от заповед рег. №
8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
При тази установеност на фактите, съдът намира, че жалбоподателят Б.П.Й. не
е осъществил състава на административното нарушение по чл. 117 от ЗДвП, за
което е санкциониран с обжалваното наказателно постановление.
По въпроса за приложението на разпоредбата на чл. 117 от ЗДвП, съществуваа
трайна и константна практика на ВКС и ВС. Съгласно ТР № 28 по н. д. № 10/84 г.
на ОСНК, когато пешеходецът се намира извън платното за движение, тоест върху
тротоара, банкета или върху платното за движение, но върху обозначените за
пешеходци места, началния момент на възникване на опасността за движение е от
момента, в който пешеходеца, намиращ се на тротоара или банкета се насочва към
платното за движение и с поведението си, обективно видимо за водача, явно и
очевидно показва, че във всички случаи ще пресече траекторията на движението
му. В случай, че пешеходецът се намира на тротоара или банкета и с поведението
си не е показал по недвусмислен начин, че възнамерява да навлезе в платното за
движение, същият не представлява опасност за движението и водачът не е длъжен
да съобразява поведението си с него. В същия смисъл е и по-новата практика на
ВКС - Решение 482/2016 по н. д. 1358/2015, І н. о., Решение № 359/2014 г. на
ВКС по н. д. № 1129/2014 г., III н. о.
Посочените правила не важат обаче, когато пешеходецът, който се намира в
близост до платното за движение е дете. В ТР № 61 от 26. XII. 1983 г. по н. д.
№ 58/83 г., ОСНК е прието, че с оглед особеностите на децата, характеризиращи
се с занижена възможност правилно да ръководят своите постъпки и реално да
оценяват опасностите, които ги застрашават, то те винаги представляват опасност
за движението, независимо дали са индикирали намерението си да
навлязат на платното за движение. Задължението за намаляване на скоростта на
движението, възниква във всички случаи от момента на възприемане на детето,
независимо от близостта му до мястото, където ще премине превозното средство и
обстоятелството дали то възприема или не приближаването му. Скоростта на
движението, трябва да бъде намалена в такива предели, че да гарантира при
преминаването покрай детето при всички случаи безопасност, включително и когато
настъпи рязко изменение в пътната обстановка, в резултат на необмисленото и
опасно пресичане на пътя от детето. Щом като децата в ниска възраст не са в
състояние правилно да ръководят своите постъпки и реално да оценяват
опасностите, които ги застрашават, законът възлага на водачите да ги
предпазват, когато преминават покрай тях. При настъпване на произшествие, с
което се уврежда здравето или животът на дете, когато не е намалена скоростта
до предели на безопасност, макар и това да е станало в опасната зона за спиране
на моторното превозно средство, водачът не се намира при условията на чл. 15 НК. Когато се е движел с несъобразена скорост при такива пътни ситуации, той
сам се е поставил в обективна невъзможност да предотврати настъпването на
произшествие. Спирането на моторно превозно средство се налага в онези случаи
на пътни ситуации, при които движението и с най-минималната скорост
представлява опасност за увреждане на детето, което се намира на пътя или в
близост до него. С оглед на това, следва да се приеме, че намаляването на
скоростта на движението или спирането на превозното средство като две
предписани алтернативи от правилата за движение за безопасно преминаване покрай
деца зависи от степента на опасността, която представлява детето и възможността
то да навлезе в платното за движение.
В настоящия случай, няма данни, водачът да е управлявал автомобила извън
допустимата скорост, както и не са налице данни за употреба на алкохол. В
тълкувателното решение № 61 от 26. XII. 1983 г. по н. д. № 58/83 г., ОСНК
изрично са посочени двете хипотези, когато водачът не носи отговорност, дори и
пострадалият да е дете: 1) Детето представлява опасност за движението,
само когато то се възприема от водача или когато той е бил длъжен да го
възприеме по време на движението, щом то се е намирало на пътя. При появяване
на детето в опасната зона, за което предварително обективно не е могло да се
възприеме, при настъпване на вредни последици не е налице виновно нарушаване на
изискванията 2) Детето не представлява опасност за движението и когато се
намира под контрола на възрастен на безопасно място от пътя и се държи за ръка
или по друг начин е възпрепятствано навлизането му по платното за движение.
В конкретния казус е установено от фактическа страна, че управляваният от Й.
лек автомобил се е движел правомерно по платното за движение, като в един
момент обективно е възприел, че пострадалото дете без каквито и да е индикации
за навлизане в платното за движение рязко, внезапно, неочаквано и непредвидимо
е изскочило в лентата за движение, т. е. налице е първата от описаните по-горе
хипотези. При това положение,
жалбоподателят не е можел да предвиди последващото му поведение и не е бил
длъжен да съобразява поведението си с детето, т. е. да намалява скоростта си
или да спира, респ. не е нарушил разпоредбата на чл. 117 от ЗДвП. Аргумент за
това ситуиране във времево отношение е обстоятелството, че ударът между
детето и МПС е настъпил в областта на дясната страна на автомобила.
С оглед гореизложеното, може да се направи извод, че жалбоподателят е
действал правомерно и не е допуснал нарушение на правилата на ЗДвП към всеки
един от релевантните моменти от развитието на процесната ситуация,
като не е имал виновно поведение.
Предвид изложеното по - горе, съдът намира, че Наказателно постановление № 19-0938-001349 от 25.03.2019г. н.Началник
сектор „ПП“ към О.на М. следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим от горното и на осн.чл. 63 ал. І ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 19-0938-001349 от
25.03.2019г. н.Началник сектор „ПП“ към О.на М. с което на Б.П.Й. с ЕГН **********
*** на осн. чл. 179, ал. 2, пр.1-во от ЗДвП е наложено административно
наказание – глоба в размер на 200,00 (двеста) лева за извършено на 14.03.2019г.
в 18:00 часа в ***на пешеходна пътека до бл. 34 нарушение по чл. 117 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Плевен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: