Определение по дело №150/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът “Б.” Е. – Г., представляван от процесуалния си представител, сочи в исковата молба, че на 20.11.2009 г. ответникът “Р. к. – Р. Д. издал запис на заповед без протест и разноски, с който безусловно и неотменимо се задължил да заплати на ищеца или на негова заповед сумата в размер на 36 000 лв. Записът на заповед бил авалиран от Р. Х. Д. и бил предявен за плащане на 25.02.2010 г., като такова не било извършено. Въз основа на записа на заповед била издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от 17.03.2010 г. за сумата от 36 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 12.03.2010 г., като било образувано изпълнително дело. На 26.04.2010 г. ищецът получил съобщение от Момчилградския районен съд, че срещу издадената заповед били подадени възражения от длъжниците “Р. к. – Р. Д. и Р. Х. Д.. Твърди се, че до настоящия момент сумите, дължими по посочения запис на заповед в размер на 36 000 лв., ведно със законната лихва за забава върху главницата за периода от 12.03.2010 г. до датата на окончателното плащане на вземането, както и направените по заповедното производство разноски в размер на 3320 лв. не били платени от издателя или авалиста. Моли съда да установи спрямо “Р. к. – Р. Д. – С., О., обл.К. и Р. Х. Д. от С., О., обл.К., че същите дължат на “Б.” Е. – Г. плащане на сумата от 36 000 лв., представляваща дължимата и неплатена сума по запис на заповед, ведно със законната лихва за забава върху същата сума за периода от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 12.03.2010 г. до датата на окончателното й плащане, както и разноските, направени по ч.гр.д. № 90/2010 г. по описа на РС – Момчилград, общо в размер на 3320 лв. Претендира разноски по настоящото производство. В представено писмено становище, имащо характер на допълнителна искова молба, ищецът посочва, че издаденият запис на заповед имал характер на гаранция за обезпечаване изпълнение на задълженията на “Р. к. – Р. Д. по договор за продажба на стоки № 263, сключен на 20.11.2009 г. и издадените въз основа на него фактури. Към 14.09.2010 г. общият размер на непогасените задължения на “Р. с. – Р. Д. към “Б.” Е. по договор за продажба на стоки № 263, възлизала на 37 072.39 лв., от които: 21 704.15 лв. главници, представляващи дължими и неплатени суми по фактури, съгласно приложената счетоводна справка; 15 368.24 лв. – начислена неустойка за забава на плащанията, дължими на основание чл.25 от договор за продажба на стоки № 263, съгласно счетоводна справка, като размерът на неустойката бил съобразен с падежа на всяка от фактурите. В съдебно заседание ищецът, представляван от процесуалния си представител поддържа предявения иск. В представена писмена се излагат съображения за допустимост на предявения иск, като се сочи, че записът на за заповед не бил нищожен, а бил издаден, за да обезпечава задълженията по сключения договор, което се потвърждавало от процесуалните представители на ответниците. Не било доказано твърдението за привидност на записа на заповед, тъй като не били налице писмени доказателства, изходящи от ищеца – обратно писмо съгласно чл.165, ал.2 от ГПК. Не били събрани и доказателства относно неистинността на записа на заповед.

Ответниците “Р. к. – Р. Д. – С., О., обл.К.и Р. Х. Д. оспорват предявения иск и молят съда да отхвърли същия. В представен отговор на основание чл.367 от ГПК се излагат съображения за недопустимост на предявения иск поради нищожност на записа на заповед. Твърди се, че едностранната сделка била привидна и прикривала дължимата сума по договор за продажба на стоки № 263 от 20.11.2009 г. и издадените въз основа него фактури. Издаденият запис на заповед следвало да послужи като обезпечение за посочената в чл.8 от договора сума в размер на 30 000 лв., представляваща кредитен лимит на ответника, ведно с дължимия ДДС в размер на 6 000 лв., или общо 36 000 лв. Сочи се също, че липсвал правен интерес от завеждане на положителен установителен иск, тъй като за ищеца съществувала възможност да предяви иск по чл.200 от ЗЗД. Този иск бил осъдителен и едва след изчерпването му като правна възможност, ищецът разполагал с положителен установителен иск. Твърди се също, че при сключването на договор за продажба на стоки № 263/20.11.2009 г., на ответника било предложено да обезпечи договорения кредитен лимит за получаване на стоки в размер на 30 000 лв. и му бил предоставен запис на заповед с дата 20.11.2009 г. на стойност 36 000 лв., като му било обяснено, че той имал само гаранционна функция и обхващал кредитния лимит и дължимия ДДС. Съгласно клаузите на договора в периода от месец ноември 2009 г. до месец януари 2010 г., на ответника били продадени стоки, подробно описани в посочените фактури. Ответникът частично заплатил задължението си като купувач по договора, като подписаният запис на заповед бил нищожен като привиден и сключен при липса на съгласие. Със записа на заповед се прикривала дължима сума по договора, а изявената воля на ответника да подпише записа на заповед била с оглед обезпечаване на кредитния лимит. Със заявлението по чл.417 от ГПК ищецът поискал издаване на запис на заповед и изпълнителен лист по нищожна едностранна сделка, като се претендирало плащане по несъществуващо задължение. В представен допълнителен отговор се сочи, че записът на заповед бил нищожен поради липса на съгласие за абстрактно поемане на задължение. В съдебно заседание процесуалните представители на ответниците поддържат представените отговори и молят съда да отхвърли предявения иск. Претендират разноски. В представени от процесуалните представители на ответниците писмени защити с идентично съдържание се излагат съображения за недопустимост на предявения иск поради нищожност и привидност на записа на заповед и наличието на друг иск за защита. Със записа на заповед се прикривало обезпечаването на бъдещи, невъзникнали към момента на издаването на ценната книга, задължения по договор за продажба на стоки и издадените въз основа на него фактури. Ищецът направил признание, че вземането не произтичало от документа, въз основа на който била издадена заповедта за изпълнение, а от друго основание, поради което можел да се защитава с осъдителен иск по друг исков ред. Претендираното в рамките на заповедното производство вземане не произтичало от запис на заповед, а от двустранен договор и за ищеца била налице правна възможност да предяви иск по чл.200 от ЗЗД. Поради това искът по чл.422, ал.1, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК бил недопустим. Съгласно чл.31 от договора за продажба на стоки между страните била уговорена арбитражна клауза и компетентен да разгледа спора бил Арбитражния съд при БТПП. Излагат се и съображения относно неоснователността на предявения иск, тъй като между страните съществ¾вали отношения, породени от договор за продажба на стоки, което било отразено и в счетоводствата на страните. Изразеното в записа на заповед съгласие било привидно, тъй като действителната цел била да се обезпечи и гарантира бъдещо вземане на поемателя, произхождащо от друга каузална двустранна възмездна сделка – договор за продажба на стоки. Твърди, се че издаването на записа на заповед не било обвързано с отношенията по определена каузална сделка, а било едно обещание да се плати определена сума. Със записа на заповед се прикривала друга сделка – договор за поръчителство по чл.138 от ЗЗД, поради което едностранната сделка била нищожна. Сочи се, че към момента на предявяване на записа на заповед сумата по същия била различна от сумата, отразена от ищеца в представените справки. Молят съда да приеме, че предявеният иск е недопустим или да го отхвърли като неоснователен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със запис на заповед издаден на 20.11.2009 г. в Г., ответникът “Р. к. – Р. Д. – С., О., обл.К. се задължил да заплати на ищеца “Б.” Е. – Г., или на негова заповед, сумата от 36 000 лв. Записът на заповед бил авалиран от Р. Х. Д. и предявен за плащане на 20.02.2010 г.

Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК била издадена заповед № 42 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с дата 17.03.2010 г. по ч.гр.д. № 90/2010 г. по описа на РС - Момчилград, съгласно която било разпоредено длъжниците “Р. к. – Р. Д. – С., О., обл.К. и Р. Х. Д. да заплатят солидарно на кредитора “Б.” Е. – Г. сумата в размер на 36 000 лв., ведно със законна лихва, считано от 12.03.2010 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 3 320 лв., представляваща разноски по делото, от които 720 лв. държавна такса и 2600 лв. адвокатско възнаграждение. В заповедта е посочено, че вземането произтича от запис на заповед, издаден на 20.11.2009 г. и предявен за плащане на 25.02.2010 г. Въз основа на заповедта бил издаден и изпълнителен лист с дата 17.03.2010 г. за същите суми.

Против издадените заповед № 42 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с дата 17.03.2010 г. и изпълнителен лист постъпили възражения на основание чл.414 от ГПК от “Р. к. – Р. Д. – С., О., обл.К. и Р. Х. Д.. Във връзка с постъпилите възражения на ищеца било изпратено съобщение като му е даден едномесечен срок за предявяване на иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането си. Съобщението е получено от ищеца на 26.04.2010 г., като исковата молба е заведена в деловодството на Кърджалийския окръжен съд на 19.05.2010 г.

По силата на договор за продажба на стоки № 263 с дата 20.11.2009 г., ищецът “Б.” Е. – Г. се задължил да продаде на ответника Р. к. –Р. Д. – С., О., обл.К., продукти, разпространявани от продавача срещу договорена цена. Съгласно чл.9 от договора, цената на закупените стоки следвало да бъде заплатена в срок от 30 дни от издаването на фактурата. Въз основа на сключения договор били съставени фактури № 19070/23.11.2009 г., № 19071/23.11.2009 г., № 19072/23.11.2009 г., № 19073/23.11.2009 г., № 19087/23.11.2009 г., № 20338/20.01.2010 г., № 19822/19.12.2009 г., № 19899/23.12.2009 г., № 20318/19.01.2010 г., № 20320/19.01.2010 г. и № 20338/20.01.2010 г.

За заплащане на доставените стоки ищецът изпратил на ответника “Р.к. – Р. Д. два броя покани за плащане изх. № 1062/03.02.2010 г. и изх. № 1091/16.02.2010 г., както и справка изх. № 1109/24.02.2010 г. Съставени били от ищеца и справки за задълженията на ответника “Р. к. – Р. Д. с дати 14.09.2010 г. и 15.11.2010 г.

По делото са представени като доказателства хронологичен опис сметка валута, дневник ДДС продажби за периода от 01.11.2009 г. до 31.01.2010 г., 2 бр. извлечение с дати 03.02.2010 г. и 13.01.2010 г. от сметките на “Б.” Е. – Г., както и банково извлечение на “Р. к. – Р. Д. за периода от 01.09.2009 г. до 30.04.2010 г.

От писменото заключение на вещото лице Г. Д. по назначената съдебно-счетоводна експертиза, както и от разпита на същата в съдебно заседание, които съдът приема, се установява, че запис на заповед от 20.11.2009 г. на стойност 36 000 лв. не е осчетоводен в счетоводствата на “Б.” Е. и “Р. к. – Р. Д.. В счетоводството на ищцовото дружество по дебита на счетоводна сметка 411 “КлиентÞ” – контрагент 4111.02.154 – “Р. к. – Р. Д. е осчетоводено задължение в размер на 40 180.08 лв., които произтича от издадени фактури за доставка на строителни материали на обща стойност 21 704.15 лв. и начислена неустойка до 15.11.2010 г. в размер на 18 475.93 лв. по договор № 263/20.11.2009 г. Задължението на ответника по представените фактури, издадени от ищеца към момента на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК – 12.03.2010 г. е в размер на 21 389.65 лв., като фактура № 20339/19.02.2010 г. на стойност 314.50 лв. не е осчетоводена в счетоводството на ответника. Размерът на задължението е съобразен с извършените плащания, като данните са взети от банковите извлечения по разплащателните сметки на страните. Счетоводството на ищеца и ответника е организирано съобразно счетоводното законодателство, но вещото лице констатира, че в счетоводството на ответника “Р. к. – Р. Д. не са отразени следните счетоводни операции: извършено плащане на 03.02.2010 г. в размер на 600 лв. по фактура № 19071/23.11.2009 г.; извършено плащане на 13.01.2010 г. в размер на 3000.24 лв. по фактура № 19072/23.11.2009 г.; издадено кредитно известие № 20359/21.01.2010 г. на стойност 141.35 лв. по фактура № 20320/19.01.2010 г. В резултат на тези пропуски към датата на проверката – 15.12.2010 г., крайното салдо по счетоводна сметка 401 “Доставчици” контрагент 34 “Б.” Е. е кредитно в размер на 25 131.24 лв., която сума по счетоводни данни на ответника представлява размера на задължението към “Б.” Е..

При тези данни съдът намира, че предявеният от “Б.” Е. против “Р. к. – Р. Д. иск с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК е допустим и основателен до размера на 21 704.15 лв. Искът е предявен в дадения на ищеца едномесечен срок, видно от доказателствата по приложеното като доказателство ч.гр.д. № 90/2010 г. по описа на РС – Момчилград, поради което същият е допустим и следва да бъде разгледан по същество. Безспорно по делото е, че ответникът “Р. к. – Р. Д. е издал запис на заповед в полза на ищеца “Б.” Е. – Г. за сумата от 36 000 лв., като записът на заповед е предявен на длъжника на 25.02.2010 г. Установи се от събраните по делото доказателства, че между ищеца “Б.” Е. и ответника “Р. к. – Р. Д. е бил сключен и договор за продажба на стоки № 263/20.11.2009 г., по силата на който ответникът е закупил стоки, като за целта са били съставени представените по делото фактури. На основание сключения договор и съставените фактури ответникът “Р. к. – Р. Д. е извършил частично плащане, като е останала дължима сума в размер на 21 704.15 лв. Записът на заповед е едностранна абстрактна сделка, която възниква и съществува самостоятелно. Въпреки това, абстрактната сделка винаги е свързана с друга каузална сделка – заем, продажба, дарение и т.н., и в този смисъл тя има относителна самостоятелност. Тези особености на записа на заповед произтичат от същността му на ценна книга и предназначението му да влезе в търговския оборот посредством едностранното волеизявление на поемателя – джиро. В тази връзка, за да докаже иска си ищецът следва да установи каузалната сделка, която е послужила за издаването на записа на заповед. В случая с договора за продажба на стоки страните не са уговорили издаването на запис на заповед, но от признанието на ответника, направено в представения отговор на основание чл.367, ал.1 от ГПК, се установява, че записът на заповед е издаден, за да послужи като обезпечение за посочената в чл.8 от договора сума в размер на 30 000 лв., представляваща кредитен лимит на ответника, ведно с дължимия ДДС в размер на 6 000 лв. Или, касае се за обезпечение по стоков кредит, който е бил предоставен на купувача по договора за продажба на стоки, като съгласно чл.9 от договора цената следва да бъде заплатена в рамките на 30 дни от издаването на фактурата. Не бе установено твърдението на ищеца, изложено в представеното становище, имащо характер на допълнителна искова молба на основание чл.372 от ГПК, че записът на заповед обезпечава и неустойката, предвидена в чл.25 от договора за продажба на стоки. И това е съвсем логично, тъй като размерът на неустойката не е уговорен като абсолютна стойност, а в зависимост от периода на неизпълнение на задължението. Ето защо следва да се приеме, че записът на заповед е издаден във връзка с предоставения кредит на стоки на основание чл.8 от договора за продажба на стоки. Неоснователни в тази връзка са твърденията на ответниците, че записът на заповед е привиден, както и, че е сключен при липса на съгласие. Няма как с едностранна сделка да се симулира договор за поръчителство, а и няма никаква пречка със записа на заповед õа се обезпечи вземане по договор за продажба, при положение, че плащането на стоките е отстрочено. Що се отнася до липсата на съгласие, обосновавано от процесуалните представители на ответниците с липсата на основание, то последното е основна характеристика на абстрактните сделки. Не може да бъде споделен и доводът, изложен от процесуалните представители на ответниците, че задължението по записа на заповед е бъдещо и като такова нищожно. Записът на заповед е издаден на 20.11.2009 г., на която дата е подписан и договора за продажба на стоки, по силата на който едноличния търговец е имал правото да закупи стоки на кредит в размер до 30 000 лв. и такива стоки са били закупени, видно от представените фактури. Освен това записът на заповед е бил предявен на 25.02.2010 г., т.е. след като купувачът е изпаднал в забава и е бил надлежно поканен с покани за плащане изх. № 1062 от 03.02.2010 г. и изх. № 10.01 от 16.02.2010 г. (л.72 и 73 от делото). Очевидно е, че записът на заповед е издаден във връзка със договора за продажба на стоки, като между страните не са установени други облигационни отношения. Относно изложения довод за липсата на правен интерес, тъй като ищецът разполагал с осъдителен иск по чл.200 от ЗЗД, то следва да бъде посочено, че по съществото си заповедното производство има осъдителен характер, като искът по чл.422 от ГПК е установителен предвид обстоятелството, че се явява продължение на заповедното производство. Т.е., този иск се предявява след като е налице изпълнителното основание - издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Впрочем, ищецът разполага с възможността, или да предяви иск по чл.327, ал.1 от ТЗ, или да иска издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, като вида на търсената защита е един и същ – осъждане на длъжника да заплати претендираните суми. С оглед на това този иск е основателен и доказан до размера на 21 704.15 лв., в която част следва да бъде уважен, а в останалата му част искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

По отношение на иска, предявен против Р. Х. Д., то същият е недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане, а производството в тази му част прекратено. Въпреки, че искът е предявен против двама ответници, то не са налице два правни субекта, а само един и това е едноличният търговец – физическо лице. Придобивайки търговско качество, физическото лице не раздвоява своята правосубектност, тъй като с вписването на физическото лице в търговския регистър не се образува нов правен субект. Налице е само ново качество на физическото лице, без да има нов правен субект. Разбира се, предприятието на едноличния търговец е относително самостоятелна съвкупност от права, задължения и фактически отношения и може да бъде предмет на правни сделки, но това на означава, че е налице нов правен субект. В тази връзка поръчителството на записа на заповед от Р. Х. Д. е недействително, тъй като един правен субект не може да бъде поръчител сам на себе си. Затова и заповедта за изпълнение и изпълнителният лист неправилно са били издадени против две лица, които всъщност са един правен субект едноличният търговец – физическо лице.

Що се отнася до възражението за неподведомственост на делото, направено в представените от процесуалните представители на ответниците писмени защити, то същото е неоснователно. Действително в чл.31 от договора за продажба на стоки е уговорена арбитражна клауза, но същата не е безусловна. В полза на ищеца е уговорено правото да прецени дали да предяви претенциите си пред компетентния съд или пред Арбитражния съд при БТПП.

В хода на делото е открито производство по оспорване истинността на справка от 14.09.2010 г. и справка изх. № 2105 от 15.11.2010 г. и двете издадени от “Б.” Е. – Г., като по делото не са събрани доказателства, установяващи неистинността на документите, поради което оспорването следва да бъде признато за недоказано.

Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника “Р. к. – Р. Д. – С., О., обл.К. съществуването на вземането на ищеца “Б.” Е. – Г. в размер на 21 704.15 лв., представляващи стойността на продадени стоки по договор за продажба на стоки № 263/20.11.2009 г., дължими по запис на заповед, издаден на 20.11.2009 г. и предявен на 25.02.2010, предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 90/2010 г. по описа на РС – Момчилград, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и разноски за издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, като в останалата му част и за разликата от 21 704.15 лв. до пълния му предявен размер от 36 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. При този изход на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 2 315.11 лв., съразмерно на уважената част от иска. Предявеният иск против Р. Х. Д. следва да бъде оставен без разглеждане, като недопустим, а производството в тази му част прекратено. Разноски по този иск не следва да бъдат присъждани, тъй като няма двама ответника, а само един, който има право на разноски само за един адвокат съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК.

Ето защо и на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването истинността на справка от 14.09.2010 г. и справка изх. № 2105 от 15.11.2010 г. и двете издадени от “Б.” Е. – Г..

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника “Р. к. – Р. Д. – С., О., обл.К., ЕИК *, със собственик Р. Х. Д., с ЕГН * съществуването на вземането на ищеца “Б.” Е. – Г., У. Ш. № 2А, ЕИК *, в размер на 21 704.15 лв., представляващи стойността на продадени стоки по договор за продажба на стоки № 263/20.11.2009 г., дължими по запис на заповед, издаден на 20.11.2009 г. и предявен на 25.02.2010, предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 90/2010 г. по описа на РС – Момчилград, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и разноски за издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска останалата му част и за разликата от 21 704.15 лв. до пълния му предявен размер от 36 000 лв. като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА “Р. к. – Р. Д. – С., О., обл.К., ЕИК *, със собственик Р. Х. Д., с ЕГН * да заплати на Б.” Е. – Г., У. Ш. № 2А, ЕИК * направените по делото разноски в размер на 2 315.11 лв., съразмерно на уважената част от иска.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от “Б.” Е. – Г., У. Ш. № 2А, ЕИК * против Р. Х. Д. от С., У. Д.” № О., обл.К., с ЕГН * иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, за установяване съществуването на вземане в размер на 36 000 лв., дължимо по запис на заповед, издаден на 20.11.2009 г. и предявен на 25.02.2010, предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 90/2010 г. по описа на РС – Момчилград, като недопустим и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 177 по описа за 2010 г. на Кърджалийския окръжен съд в тази му част.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: