Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 15.05.2019г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на тринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав: 

 

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 12868 по описа за 2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предмет на производството е предявен от А.А.Х. от гр.Р. осъдителен иск против З. „Б.И.“ АД *** с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата 70 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 16.09.2017г. до изплащането.

Твърденията са за настъпило на 13.05.2017г. на път SFO1231 пътно-транспортно произшествие, при което л.а.Фиат Пунто с ДК № *******, управляван от И.Л. С.ов, внезапно навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил л.а.Сузуки с ДК № *******, управляван от С. К.С., в който ищецът бил пътник на предна дясна седалка. В резултат от произшествието получил травматични увреждания-фрактура на десен глезен и тежка контузия на гръдния кош, поради които бил приет по спешност в болнично заведение, където на 16.05.2017г. извършена операция на глезена с поставяне на остеосинтеза с реко-плака-винтове и 2бр. АО винтове. След изписването на 19.05.2017г. продължил лечението в домашни условия, като придвижването било възможно само с придружител и с патерици за около месец. На 03.07.2017г. претърпял втора операция за изваждане на остеосинтезния материал, въпреки което интензитетът на болките не стихвал, а отокът на крайника продължавал. Постепенно да започнал да изпитва и болки в кръста и левия крак, поради което на 19.07.2017г. бил приет в Неврологично отделение  на МБАЛ „Р.“ ЕООД, където било установено, че има стеснени дискални пространства и ръбови остеофити на нива Л3 и Л5, представляващо увреждане на междупрешленните дискове. Твърди това заболяване да се намира в причинна връзка с него, тъй като получените от ПТП увреждания са допринесли за проявлението му. От непосредствено получените от ПТП увреждания, както и последващото заболяване търпял болки и страдания за дълъг период от време, затруднено придвижване с помощни средства и чужда помощ, личен дискомфорт поради развито чувство за непълноценност, че не може да се грижи за себе си и семейството, съставляващи неимуществени вреди, чието обезщетяване претендира от ответника, в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач. Предявил извънсъдебно претенцията си пред ответника, който не определил и не изплатил обезщетение в законовия срок, поради което претендира присъждането на законна лихва от 16.09.2017г. до изплащането, както и разноските по делото.

Ответникът оспорва иска с възражения за недоказаност механизма на ПТП и липса на осъществен от застрахования при него водач фактически състав на чл.45 ЗЗД. Оспорва ищецът да е претърпял неимуществени вреди, както и претенцията по размер като прекомерна. Навежда възражение за съпричиняване с твърдението ищецът да е бил без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл.137а ЗДв.П. Претендира разноски.

Конституираното на основание чл.219, ал.1 ГПК трето лице-помагач на страната на ответника И.Л. С.ов не изразява становище по иска. В съдебно заседание сочи, че не помни нищо от случилото се.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:      

Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за причинените вреди. Процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск е увреденият да е сезирал с искане за плащане на застрахователно обезщетение застрахователя по реда на чл.380 КЗ, която в случая е налице.

Уважаването на иска предпоставя валидна към датата на събитието застраховка "Гражданска отговорност", покриваща отговорността на причинителя на вредите и осъществяване фактическия състав на чл.45 -противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината на делинквента се предполага до доказване на противното.

Като безспорно е отделено обстоятелството за сключен и действащ към деня на произшествието договор за задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност”, покриваща отговорността за вреди на И. С.ов, като водач на л.а.Фиат Пунто с ДК № *******, страна по който е ответникът З. „Б.И.“ АД ***.

По делото не се спори относно факта на настъпилото на 13.05.2017г. пътно-транспортно произшествие на път SFO1231 посока от с.Равно поле към кв.Верила между л.а.Фиат Пунто и л.а.Сузуки с ДК № *******, управляван от С. К.С., в който ищецът бил пътник на предна дясна седалка.

Механизмът и обстоятелствата, при които е настъпило ПТП са установяват от събраните по делото писмени доказателства, показанията на св.Петър С. /очевидец/ и заключението на вещото лице по неоспорената САТЕ, която съдът кредитира. Видно от същите на прав участък от пътя след ляв завой водача на л.а.Фиат Пунто излязъл от завоя с висока скорост, навлязъл  в платното за насрещно движение и ударил в лява странична част движещият се л.а.Сузуки, който отскочил в ляво, завъртял се и се установил в покой извън платното за движение. От своя страна л.а.Фиат Пунто също се завъртял и се ударил в л.а.Фолксваген Поло, който в този момент се движил зад л.а.Сузуки. Според заключението на вещото лице л.а.Фиат Пунто се движил със скорост от 87 км./ч., а л.а.Сузуки с 54 км./ч. Ударът за първия автомобил е бил предотвратим ако се е движил със скорост от 41 км./ч., а за втория непредотвратим. Причините за настъпване на ПТП са от субективен характер и се дължат на поведението на водача на ла.Фиат Пунто, който излязъл от завоя с висока скорост и навлязъл в лентата за насрещно движение.

Тези доказателства установяват по безспорен начин осъществяване на фактическия състав по чл.45 ЗЗД, предпоставящо възникване отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за претърпените вреди.

В показанията си св.С. сочи, че непосредствено след удара слязъл от автомобила и със свой спътник се отправил към л.а.Сузуки. Намерил водача му в безсъзнание, пътникът на задната седалка бил в кръв, а ищецът излязъл от колата с трудно дишане и с болки в крака, не можел да ходи. Ищецът бил с поставен колан, тъй като спътникът му казал, че хората в колата са с колани. С оглед механизма на ПТП, местоположението на ищеца и получените травматични увреждания, вещото лице по СМЕ дава заключение, че е бил с поставен обезопасителен колан. Предвид това съдът намира, че ищецът не е бил в нарушение на задължението по чл.137а ЗДв.П, поради което възражението на ответника за съпричиняване е неоснователно.

Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” покрива отговорността на застрахования за всички причинени на пострадалия имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Неимуществените вреди съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения. Съдът е длъжен да ги обсъди и въз основа съвкупната им оценка да обоснове извод за размера на съответстващото обезщетение /ППВС № 4/1968г./.

От събраните по делото писмени доказателства и заключението на СМЕ на д-р Б.Б. се установява, че като последица от произшествието ищецът получил триглезенно счупване на дясната подбедрица с изкълчване на дясната глезенна става и контузия на гръдния кош. По своя вид глезенната увреда е била изключително тежка и трудна за лечение, довела до трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, в случая до 6 месеца, а контузията в областта на гърдите краткотрайни болки. В деня на произшествието ищецът постъпил във ВМА, където претърпял операция на 16.05.2017г. по открито наместване на счупения глезен, наместване на изкълчената става и имплантиране на метална остеосинтеза-реконструктивна титаниева плака и винтове, както и допълнително поставен напречен супрасиндесмален винт свързващ двата пищяла. С подобрение бил изписан на 19.05.2017г., като след около 2 месеца в периода 03.07.-06.07.2017г. отново претърпял операция за отстраняване на винта свързващ двата пищяла, след което изписан с лечение в домашни условия и провеждането на рехабилитация. Вещото лице дава заключение, че ищецът е търпял болки и страдания най-интензивни в първите 30 дни непосредствено слез инцидента и около 2 месеца по време на провежданата рехабилитация. Извън тези периоди е търпял периодично явяващи се болки в зоната на фрактурата с необходимост от ползване на обезболяващи медикаменти. Наред с физическите болки  през първите два месеца е провеждал лечението преимуществено на постелен режим, довело до дискомфорт при обслужване в ежедневието. Към момента общото му здравословно състояние е стабилизирано. Дясната глезенна става е с леко изразен оток и палпаторна болка, ищецът е с видимо накуцваща походка на дясно, на външната и вътрешната част с остатъчни оперативни белези, счупените глезени са зарастнали окончателно. Движенията на дясната глезенна става по обем и сила са близки до нормата, но все още движението  „екстензия“е в намален обем с 10 градуса, както и известни ограничения при ротация на ставата. Тези остатъчни явления могат да бъдат подобрени след пълното отстраняване на металната остеосинтеза и допълнителна рехабилитация.

В показанията си св.Х. сочи, че ищецът бил в тежко състояние първите дни след катастрофата, бил на легло и не можел да става, изпитвал силни болки, поради което приемал обезболяващи лекарства, не можел да спи. След операциите и в периода на възстановяване не можел да се обслужва самостоятелно, чувствал се зле, плачел поради състоянието си и чувствал неудобство от това други да се грижат за него, не можел да работи и да реализира доходи, бил депресиран, че няма да може да ходи, да спи, дълго време приемал различни лекарства поради болките.

Видно от представената по делото медицинска документация и заключението на вещото лице по СМЕ на д-р Б., при постъпването на ищеца в деня на катастрофата във ВМА са били установени съпътстващи заболявания „Артериална хипертония от 2-ра степен. Остеохондроза на поясните прешлени“. След проведената втора операция на 19.07.2017г. ищецът постъпил на лечение в Неврологично отделение на МБАЛ „Р.“ ЕООД поради болки в кръста с поставена диагноза „спондилозис ет остеохондрозис лумбалис“, което представлява увреждане на междупрешленните дискове на гръбнака. Вещото лице д-р О. по изслушаната СМЕ в областта на неврологията сочи, че по своята медицинска същност това заболяване е дегенеративно и резултат от бавно протичащ процес на стареене на гръбначните сегменти. Започва най-често към 30-40 годишна възраст и напредва с различни темпове с възрастта. Остеохондрозата може да доведе до различни степени на дископатия, остеофитоза, луксации на интервертебрални стави, стеноза на спиналния канал в различна степен. Промените в гръбначния стълб водят до болка и функционални нарушения в зависимост от засягането на нервни структури. Предразполагащи фактори за спондилозата и остеохондрозата в лумбалния отдел на гръбнака са тежки физически натоварвания, принудителна работна поза, метаболитни нарушения в организма или съпътстващи заболявания, които могат да доведат до по-ранно развитие на дегенеративните промени. Спондилозата е резултат от износване на прешлените и междупрешленните дискове и е бавно протичащ процес във времето.  В случая две месеца след произшествието са регистрирани оплаквания на ищеца от болки в кръста и левия крак, както и дегенеративни промени в гръбнака, които с оглед естеството на самото заболяване и начина на получаването му не са свързани с пътното произшествие.

Горното установява по безспорен начин претърпени от ищцата неимуществени вреди от ПТП. Съдът приема в причинна връзка с него да са само болките и страданията от получените травматични увреждания на глезена и гръдния кош. По делото се установи, че последващото заболяване на междупрешленните дискове на гръбнака няма травматичен характер и не е пряк или косвен резултат от ПТП, поради което претърпените болки и страдания от него не подлежат на обезщетяване от застрахователя.

При определяне размера на обезщетението съдът съобрази вида и тежестта на получените травми, сравнително дългия период на лечение и възстановяване около 6 месеца преимуществено поради счупването на глезенната става и свързаните с това болки и страдания. Ищецът е претърпял две операции, поради което за известно време бил на постелен режим с невъзможност да се обслужва самостоятелно, а впоследствие в периода на възстановяване със силно затруднение при придвижването, наложило ежедневното му подпомагане от близки. Изпитвал физически болки и страдания от получените травми, претърпените операции и последващото възстановяване, довели до нарушения на съня и продължителен прием на лекарства. Произшествието се отразило негативно и на психичното му състояние-изпаднал в депресия, чувствал личен дискомфорт от това, че друг  трябва да се грижи за него, притеснения дали ще се възстанови и че не може да работи за да осигурява доходи за семейството си /има три деца/. Въпреки стабилизираното му здравословно състояние от тези травми, следва да се отчете наличието на остатъчни негативни последици свързани с непълноценност в движенията на десния глезен, загрозяващи белези вследствие операциите, както и видимо накуцващата походка, които ще оказват известно неблагоприятно влияние върху качеството му на живот. Предвид това и в съответствие с принципа по чл.52 ЗЗД съдът приема справедлив размер на обезщетението от 40 000лв., до който предявения иск следва да се уважи.

При непозволено увреждане в съответствие чл.84, ал.3 ЗЗД делинквентът е в забава спрямо увредения от деня на увреждането и от този момент дължи обезщетение по чл.86 ЗЗД равно на законната лихва. Отговорността на застрахователя за плащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор „Гражданска отговорност”, но е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. Той отговаря за всички причинени от него вреди, включително и за вредите от забавата. Това изрично е предвидено в чл.429, ал.2, т.2 КЗ, според която застрахователното обезщетение обхваща и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. Според ал.3 лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпване на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Нормата на ал.3 ограничава отговорността на застрахователя за законна лихва, като определя различен от чл.84, ал.3 ЗЗД момент, от който я дължи-по-ранната дата от деня на уведомяването му от застрахования или уведомяването, съответно претенцията на увредения за обезщетение. По делото не са събрани доказателства дали и кога застрахованият е уведомил застрахователя за настъпване на събитието, поради което следва да се приеме, че последният дължи законна лихва за забава считано от 16.06.2017г., когато е получил претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение до изплащането. С исковата молба се претендира лихва от 16.09.2017г., поради което и в съответствие с диспозитивното начало в процеса искането следва да се уважи от тази дата.

 

По разноските:

На основание чл.83, ал.2 ГПК ищецът е освободен от заплащането на държавна такса.

Ищецът е направил разноски по делото общо от 615лв., поради което и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да му заплати сумата от 351.43лв. с оглед уважената част от иска.

Процесуалното представителство на ищеца е осъществено въз основа договор за правна помощ и съдействие, сключен с двама адвокати и при условията на чл.38, ал.1 ЗА. Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, според която осъдената страна дължи разноски за един адвокат, възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА се дължи също за един адвокат. Предвид това ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.Р.П.-САК адвокатско възнаграждение от 1502.86лв., изчислено в съответствие с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно уважената част от иска.

Ответникът е направил разноски от 4600лв., от които 600лв. депозити за вещи лица и 4000лв. възнаграждение за адвокат. С представения по делото списък по чл.80 ГПК е поискал присъждането на разноски само за адвокатско възнаграждение. Предвид това и с оглед отхвърлената част от иска на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата 1714.29лв.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за уважения иск от 1600лв.

Водим от горното съдът  

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на А.А.Х., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***, ж.к.*********П, сумата от 40 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП настъпило на 13.05.2017г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” водач на л.а.Фиат Пунто с ДК № *******, ведно със законната лихва от 16.09.2017г. до изплащането, като

ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер 70 000лв.

ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ***, да заплати на А.А.Х., ЕГН **********, гр.Р., разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 351.43лв.

ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ***, да заплати на адв. Р.К.П.-САК с адрес ***, ж.к.*********, адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА от 1502.86лв.

ОСЪЖДА А.А.Х., ЕГН **********, гр.Р., да заплати на З. „Б.И.” АД, ***, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 1714.29лв.

ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 1600лв.

 

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника И.Л. С.ов, ЕГН **********, с адрес ***.

 

Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

 

                                                                      СЪДИЯ: