№ 297
гр. Р., 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Йордан Дамаскинов
Членове:Галина Магардичиян
А. Атанасова
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20244500500440 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
„Костано БГ“ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Я. чрез
пълмонощника си адв. С. Р. обжалва Решение № 355 от 14.03.2024г,
постановено по гр.д.№ 4727/23 по описа на РРС като неправилно поради
противоречие със закона, допуснати съществени процесуални нарушения,
необосновано и постановено при непълнота на фактическия и
доказателствения материал. Счита, че в процеса е установено, че ответникът
не е отчел от предоставените му суми в общ размер на 36 398лв, сумата от
7 548.32лв, за която сума липсват разходнооправдателни документи. Съдът е
допуснал процесуално нарушение като оставил без уважение искането им за
изменение на иска поради неплащане на държавна такса без да даде
съответните указания. Неправилно съдът е приел, че ищецът не е представил
доказателства за това, че в плащанията в общ размер на 10 468.74лв са
платени и командировъчни средства по чл.215 КТ, нито е поискал
допълнителна експертиза да установяване на това. Докладът на съда в това
отношение е непълен. Счита, че обяснението на законния представител на
дружеството в съдебно заседание е в обратния смисъл. Съдът не е коментирал
изводите на експертизата, както и не е коментирал изявлението му да се
извърши компенсация с надплатените от дружеството суми. Иска от
въззивният съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното
решение на първоинстанционния съд и да уважи предявеният от тях иск.
Претендира разноските за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият Д. П. К. чрез пълномощника си адв.А. Г. в писмен
отговор счита, че въззивната жалба е неоснователна, а постановеното от
първоинстанционния съд решение е правилно. Претендира направените във
1
въззивното производство разноски.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
В първата инстанция е установено, че „Костано БГ“ЕООД гр.Я. в
качеството на работодател е предоставил на Д. П. К. в качеството му на „
шофьор, тежкотоварен автомобил“ по съществуващото между страните
трудово правоотношение служебен аванс в размер на 36 398лв. К. е
представил разходооправдателни документи само за сумата от 28 849.68лв,
т.е липсват такива за сума в размер на 7 548.32лв, поради което работникът
дължи връщането на тази сума. Видно от исковата молба работодателят е
предявил иск за връщане на неотчетена сума в размер на 5 267лв. Не е
направено надлежно изменение на иска чрез увеличението му до посочената
сума от 7 548.32лв като съдът с определение в съдебно заседание на
19.02.2024г е оставил без уважение искането за изменение са иска до този
размер, тъй като ищецът не е представил документ за внесена държавна такса
за увеличението. Неоснователно е възражението във въззивната жалба за
допуснато процесуално нарушение от съда във връзка с този отказ да се
допусне изменение на иска. На първо място това определение не подлежи на
обжалване и е процесуално недопустимо, чрез оплакване във въззивната
жалба да се иска промяната му, тъй като въззивния съд не разполага с
правомощието да разгледа иск в размер, за който не е допуснато изменение на
иска чрез увеличението му. На следващо място съдът не е допуснал
процесуално нарушение, тъй като за него липсва процесуалното задължение
да остави искането за изменение на иска без движение и да дава указания за
внасяне на допълнителна държавна такса. Страната, която прави такова
искане, следва с искането да представи и доказателства за внесена такава
такса без да чака указания на съда в тази насока, тъй като за искането са
налице процесуални срокове, в които същото може да бъде направено. Съдът
при направено искане за изменение на иска само следи за наличието на
предпоставките на чл.214 ГПК, които в случая не са били налице. В този
смисъл искът, с които съдът е надлежно сезиран е в размер на 5 267лв., а не
както е посочено във въззивната жалба и заявеното в нея иска до въззивния
съд в размер на 7 548.32лв.
Действително съдът в доклада си при направено от страна на ответника
по исковата молба Д. К. възражение за прихващане със сумата от 4025 евро,
представляващи неизплатени командировъчни за периода посочен в
писмения отговор, не е разпределил доказателствената тежест и не е указал на
работодателя, че в негова доказателствена тежест е да установи изплащане на
тези командировъчни, респективно, че не е сочил доказателства, с които са
установява този факт. Въззивният съд е допълнил доклада на
първоинстанционния съд в този смисъл, че жалбоподателят не е направил
доказателствени искания в тази насока нито във въззивната жалба, нито в
депозираното преди съдебно заседание писмено становище. Отделно от това,
независимо от пропуска на първоинстанционния съд в тази насока, в първата
инстанция е назначена съдебно счетоводна експертиза, която е установила, че
дължимите на К. командировъчни са в размер на 5 227.93лв, както и че
работодателят не е представил на вещото лице писмени доказателства за
изплащането им. От друга страна управителят на дружеството работодателя
Ф. в съдебно заседание изобщо не е взела становище относно това дали са
изплатени командировъчни или не, а приетото във вътрешния правилник в
2
дружеството, че в размера на трудовото възнаграждение се включват и
командировъчните и не може да надвишава 3500лв противоречи на трудовото
законодателство. Освен това видно от съдържанието на протокола Ф. е
заявила, че ако работникът е смятал, че му се дължат командировъчни е
следвало да включи претенция за изплащането им в предходната съдебно
производство, в което е претендирал неизплатени трудови възнаграждения,т.е
това и изявление може да се счита за косвено признание, че такива не са
изплащани отделно от трудовото възнаграждение, което работодателят счита,
че дължи на работника си съобразно вътрешните правила. Освен това
изложеното от нея относно размера на трудовите възнаграждения
противоречи на представените от самия работодателят писмени
доказателства, а именно допълнително споразумение от 02.08.2021г относно
размера на трудовото възнаграждение на К. и практиката на дружеството
относно определянето му, в това число и на командировъчните пари.
Трудовото възнаграждение-основно и допълнително и командировъчни по
чл.215 КТ са различни плащания, които работодателят дължи на работника. В
този смисъл правилни са изводите на първоинстанционния съд, че искът за
връщане на сумата от 5 267лв е основателен, но с оглед липсата на
доказателства, че ищецът е изплатил на ответника обезщетение за
командировъчни по чл. 215 КТ в размер на 5 227.93лв, според установеното
от вещото лице, искът е основателен и следва да си уважи само до размер на
39.12лв.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че
пълномощникът на ищеца, е заявил съдът да съобрази надплатени от
работодателя суми, а съдът не е сторил това. Съдът е сезиран с иск за
заплащане на сума в размер на 5 267лв на основание чл.207 КТ,
представляваща неотчетени предоставени му служебни аванси. Дори и да се
приеме, че работодателят е „надплатил“ суми на К., тъй като в заключението
на вещото лице се съдържат различни варианти относно размера на тези
надплатени суми, а и самото заключение съдържа неточности като
определени суми са включени по няколко пъти, то тези суми не са предмет на
иска и няма как да бъдат съобразени от съда при постановяване на решението
му. В гражданския процес липсва правната фигура на „възражение за
прихващане“, което да се прави от ищеца по делото, такава процесуална
възможност съществува само за ответника по иска.
С оглед изложеното въззивният съд намира, че подадената въззивна
жалба е неоснователна, а постановеното от първоинстанционния съд решение
е правилно и следва да се потвърди.
В тежест на жалбоподателя са направените от въззиваемия разноски
във въззивното производство в размер на 1000 лв, представляващи изплатено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 335 от 14.03.2024г, постановено по гр.д.
№ 4727/2023г по описа на РРС.
ОСЪЖДА „Костано БГ“ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр.Я., ул.“К.“, бл.1, ап.24, ЕИК ********* да плати на Д. П. К., ЕГН
3
********** от с.Ч.в., обл.Р., ул.“Св.Св. К.М.“ ** сумата от 1000лв,
представляваща направи разноски във въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4