ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1703 / 22.5.2020г.
гр. Перник/22.05.2020
г.
РАЙОНЕН СЪД
– ПЕРНИК, XI състав, в
закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от съдия
Костадинова гр. д. № 4159 по описа
на РС-Перник за 2019 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 130
от ГПК.
Подадена е искова молба от Т.К.С., с
ЕГН: **********, чрез адв. Д.Х., против В.Л.С., с ЕГН: ********** и Н.И.С., с
ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено по отношение на
ответниците като наследници на лицето И. К.С., починал на 25.09.2009 г., че
ищецът е собственик на ½ идеална
част от жилищна сграда, изградена на два етажа с мазе, с разгъната
застроена площ /РЗП/ на 64.28 кв.м. и с таван на 64.28 кв.м., построена в
лицевата страна на урегулиран поземлен имот /УПИ/, с площ от 1010 кв.м.,
находящ се в с. Яржиловци, община Перник, съставляващ парцел VIII-435, в кв.
21 по РП на селото, при граници на имота по скица: улица, дере, УПИ VI-436, УПИ VII-435 и УПИ XVI-435, придобита
по силата на давностно владение и по наследство от общите наследодатели на
страните К.Т, б.ж. на с. Яржиловци, починал на 31.05.1988 г. и Г.П.Т., б.ж. на
с. Яржиловци, починала на 09.05.2013 г. С исковата молба се иска и да бъде
отменен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно
владение № 6, т. II, рег. №
2790 нот.д. № 178/24.09.2009 г. на нотариус Вергиния Янкова, с район на
действие Пернишки РС до размера на притежаваната от ищеца ½ идеална част
върху същия имот.
В исковата молба се твърди, че
ищецът Т.К.С. и покойния му брат И. К.С. са наследници на К.Т, б.ж. на с.
Яржиловци, починал на 31.05.1988 г. От своя страна И. К.С. е починал на
25.09.2009 г. Майката на Т.К.С. и и И. К.С. – Г.П.Т. е починала на 09.05.2013
г. Посочва се, че ответниците В.Л.С. и Н.И.С. са наследници на лицето И. К.С.,
доколкото са съответно негова съпруга и дъшеря.
В исковата молба се твърди, че с
нотариален акт № 54, т. I, нот.д. №
142 от 17.02.1964 г. на нотариус при Пернишки РС, лицето К.Т е закупило дворно
място в с. Яржиловци, заедно със стара къща, за което е отреден парцел VIII-325 в кв. 20 по
плана на селото от 1945 г. /отм/, който имот съставлява по сега действащия план
на селото от 1973 г. УПИ VIII-435 в кв.
21.
На следващо място се посочва, че със
строително разрешенеие № 74 от 01.06.1983 г. на ищеца Т.С. било разрешено да
построи в имота УПИ VIII-435 в кв.
21 гараж по архитектурен проект. В тази връзка през 1983 г. ищецът Т.С.
построил в имота със свои средства и труд гараж и мазе, като това станало със
знанието и без противопоставянето на родителите му Крум Тошев и Горка Тошева.
Впоследствие в периода от 1983 г. до 1985 г. Крум Тошев и Горка Тошева, ищецът Т.С. и брат
му И. С. достроили върху вече изградените гараж и мазе втори етаж от три стаи,
който към 1985 г. бил вече покрит с покрив. Уточнява се, че средствата за
строежа били на родителите Крум и Горка Тошеви и отчасти на ищеца, като
родители и деца участвали и с труд. Твърди се, че ищецът Т.С. започнал да
ползва гаража и мазето от така изградената постройка, а вторият етаж бил
необитаем. Допълва се, че ищецът се грижел основно за сградата, като вложил
много средства за дограма и измазване.
В исковата молба се посочва, че след
смъртта на Крум Тошев съпругата му Горка Тошева останала да живее в страта къща
в имота, а от процесната сграда ползвала само складово помещение. От своя
страна наследодателят на ответниците И. Тошев се оженил за ответницата В.
Тошева през 1995 г., като за кратко живял с нея в старата къща в имота, а в
периода от 1995 г. до 2000 г. живял със съпругата си и дъщеря си в гр. Перник. И.
С. се върнал в с. Яржиловци през 2000 г. като до 2004 г. той и семейството му
обитавали една стая от процесната къща, а останалата й част се ползвала от
ищеца Т.С. и майката Горка Тошева. Посочва се, че от 2004 г. до смъртта си през
2009 г. лицето И. С. заедно със семейството си отново живеело в гр. Перник. В
тази връзка се поддържа, че в нито един момент И. С. не е владял процесната
сграда самостоятелно и само за себе си, необезпокояван от никого – напротив
владял е само една стая в периода от 2000 г. до 2004 г.
На следващо място се твърди, че
въпреки това И. С. се снабдил с процесния нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по давностно владение № 6, т. II, рег. №
2790 нот.д. № 178/24.09.2009 г. на нотариус Вергиния Янкова, с който бил признат
за собственик по давност на цялата процесна сграда. В тази връзка се излагат
подробни доводи, че И. С. не е придобил по давност за сградата, доколкото
никога не е владял същата само за себе си и не е манифестирал такова намерение
пред другите наследници на Крум Тошев. Посочва се, че след построяването й и
след смъртта на Крум С. сградата се владеела от всички наследници на последния.
С тези аргументи се иска уважаване на исковите претенции срещу ответниците като
наследници на И. С..
От страна на ответниците не е
постъпил писмен отговор. В съдебно заседание по делото и двете страни
представят копия от Решение № 1190/16.12.2014 г. по гр.д. № 2860/2014 г. по
описа на Пернишкия РС и Решение № 50/07.05.2015 г. по в.гр.д. № 151/2015 г. по описа
на Пернишкия ОС. В тази връзка по делото е изискано за послужване гр.д. №
2860/2014 г. по описа ПРС ведно с в.гр.д. № 151/2015 г. по описа на ПОС.
Съдът, след като се запозна с постановените решения по
гр.д. № 2860/2014 г. по описа ПРС ведно с в.гр.д. № 151/2015 г. по описа на ПОС и прецени приложимото право намери
следното:
По аргумент
от чл. 130 от ГПК, когато предявеният иск е недопустим, съдът следва да
прекрати производството по същия, като за допустимостта на исковите претенции
решаващият състав следи служебно през цялото производство по делото.
Съгласно
трайната съдебна практика, обективирана в Решение № 196/21.12.2017 г. по гр.д.
№ 774/2017 г. на ВКС, ГК, I-во г.о., разрешаването на един правен спор с влязло в
сила решение формира сила на пресъдено нещо за спорното материално право, което
е признато или отречено със съдебното решение. Страните по делото, техните
наследници, частните им правоприемници след завеждане на делото, както и
другите лица, обвързани от силата на пресъдено нещо /необходими и задължителни
другари/, не могат да предявяват нов иск за същото материално право – чл. 229
от ГПК. Съгласно чл. 229, ал. 2 от ГПК повторно заведеното дело се прекратява
служебно от съда.
Основният предмет на делото за делба в първата
му фаза е въпросът дали е налице съсобственост върху процесната вещ, кои са
съсобствениците и какви са техните дялове. Когато е отхвърлен иск за делба на
една вещ, със сила на пресъдено нещо се отрича правото на собственост на ищеца
върху идеална част от тази вещ. Този въпрос не може да бъде пререшаван в нов
исков процес между същите страни поради забраната на чл. 229, ал.1 от ГПК.
Недопустим ще бъде всеки последващ иск на същото лице, спрямо същите ответници
и за същия имот - както за делба на същата вещ, така и установителен или
ревандикационен иск за право на собственост върху идеална част от вещта. Съдът,
пред който би било заведено подобно дело, е длъжен да го прекрати на основание
чл. 229, ал. 2 от ГПК. Същото е правното положение и в случаите, при които
първо е бил отхвърлен иск за собственост /установителен или ревандикационен/ за
идеална част от една вещ. Ищецът, чиито права върху вещта са отречени с
влязлото в сила решение, не може да предявява нов иск за делба на същата вещ
срещу същите ответници, тъй като въпросът за собствеността, който е основен
предмет на първата фаза на делбата, вече е решен с влязлото в сила решение и не
може да бъде пререшаван в нов процес. В случай, че съдът постанови съдебно
решение по този иск, вместо да прекрати производството по него, съдебното
решение ще бъде недопустимо.
В контекста на гореизложеното настоящият състав
намира предявените в настоящото производство искове за недопустими на основание
чл. 229 от ГПК като съображенията за това са следните:
Гр.д. №
2860/2014 г. по описа на Пернишкия РС е било образувано по иск за съдебна делба
като сред имотите, предмет на същата е бил и процесният имот – жилищна сграда
на два етажа с мазе, построена в лицевата страна на урегулиран поземлен имот
/УПИ/, с площ от 1010 кв.м., находящ се в с. Яржиловци, община Перник,
съставляващ парцел VIII-435, в кв.
21 по РП на селото, при граници на имота по скица: улица, дере, УПИ VI-436, УПИ VII-435 и УПИ XVI-435. Страни в производството по
делба са били ищецът в настоящото производство Т.К.С., лицето Асен Тодоров К.
/син на Т.К.С./ и ответниците в настоящото производство В.Л.С. и Н.И.С..
Видно от материалите по делото за делба В.Л.С. и Н.И.С. са се легитимирали като
собственици на процесния имот именно чрез нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по давностно владение № 6, т. II, рег. №
2790 нот.д. № 178/24.09.2009 г. на нотариус Вергиния Янкова, издаден в полза на
техния наследодател И. К.С.. Отново видно от материалите по гр.д. № 2860/2014
г. по описа на Пернишкия РС Т.К.С. и Асен
Тодоров К. са оспорили изрично констациите в посочения нотариален акт.
Изложените от последните доводи са аналогични на изложените от ищеца Т.С. в
настоящото производство.
В тази връзка районният съд е постановил Решение № 1190/16.12.2014 г., с
което процесният имот –жилищна сграда, е бил допуснат до съдебна делба между
настоящите ответници – всяка при квота от по 1/12 идеална част и лицето Асен К.
– при квота 10/12 идеални части. За да достигне до този извод съдът е приел, че
с нотариални актове от 30.07.2007 г. – за дарение и продажба лицето Асен К. е
придобило 10/12 идеални части от поземления имот, върху който била построена
процесната жилищна сграда. В тази връзка по силата на чл. 92 от ЗС Асен К.
придобивал и 10/12 идеални части от собствеността върху самата жилищна сграда.
Със същото решение и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК е бил отменен
процесният нотариален акт № 6, т. II, рег. №
2790 нот.д. № 178/24.09.2009 г. на нотариус Вергиния Янкова – в частта, с която
е удостоверено, че титулярът притежава над 1/6 идеална част от правото на
собственост върху сградата, предмет на същия.
Така
постановеното решение на ПРС обаче е обжалвано в тези му части от В.Л.С. и Н.И.С.,
което е довело до образуване на в.гр.д. № 151/2015 г. по описа на Пернишкия ОС.
Видно от мотивите на постановеното по последното решение въззивният съд е
достигнал до извода, че лицето Асен К. не е придобил собственост върху
процесната масивна двуетажна жилищна сграда – предмет на настоящото дело. В
тази връзка въззивният съд е приел, че общият наследодател Крум Тошев е
учредил право на строеж по смисъла на чл. 56, ал.2, т.2 от ЗТСУ /отм. 2001
г./ на двуетажната жилищна сграда, в УПИ VIII-435, в кв. 21 по плана
на с. Яржиловци в полза на сина си И. С. – чрез заверен
документ – декларация № 64 от 05.02.1986 г. Това обстоятелство според въззивния
съд изключва приложението на чл. 92 от ЗС, по отношение транслативното действие
спрямо двуетажната жилищна сграда, в описания УПИ
VIII-435, в кв. 21, по двата нотариални акта,
които легитимират Асен К., като собственик само на изрично описаното в тях.
По
тези съображения ПОС е приел, че в делбения процес
В.Л.С. и Н.И.С.,
като наследници на И. С., се явяват собственици на двуетажната масивна жилищна
сграда със
застроена площ от 46 кв.м, съответно 92 кв.м. разгърната застроена площ /по
нотариален акт № 6, т. II, рег. №
2790 нот.д. № 178/24.09.2009 г. на нотариус Вергиния Янкова със
ЗП 64,28кв.м./, построена в УПИ
VIII-435, в кв. 21 по плана
на с.Яржиловци, община Перник.
С оглед гореизложеното е постановено Решение № 50/07.05.2015 г. по в.гр.д. № 151/2015 г. по
описа на Пернишкия ОС, с което Решение № 1190/16.12.2014 г. по гр.д. №
2860/2014 г. по описа на Пернишкия РС е отменено
в следните части: в частта, с която
е допусната до делба двуетажна масивна жилищна
сграда със застроена площ от 46 кв.м, съответно 92 кв.м. разгърната застроена
площ /а по нотариален акт № 6, т. II, рег. №
2790 нот.д. № 178/24.09.2009 г. на нотариус Вергиния Янкова със
ЗП от 64,28кв.м./, построена в
УПИ VIII-435, в кв. 21
по плана на с.Яржиловци, община Перник, при
съответните делбени квоти и в частта,
с която е отменен, на
основание, чл.
537, ал. 2 ГПК, нотариален
акт № 6, т. II, рег. №
2790 нот.д. № 178/24.09.2009 г. на нотариус Вергиния Янкова, в
частта с която е удостоверено, че титулярът по акта притежава над 1/6 идеална част от правото на собственост върху
жилищна сграда, изградена на два етажа и мазе, с разгъната застроена площ от
64,28 кв.м., построена на лицевата страна на УПИ
VIII-435, в кв. 21 по плана на с.Яржиловци. Решение № 50/07.05.2015 г. по в.гр.д. № 151/2015 г. по описа
на Пернишкия ОС е влязло в сила.
С оглед всичко гореизложено и в контекста на цитираното Решение №
196/21.12.2017 г. по гр.д. № 774/2017 г. на ВКС, ГК, I-во г.о.
настоящият съдебен състав намира, че въпросът за собствеността върху жилищната
сграда, предмет на настоящото дело, е разрешен със сила на пресъдено нещо между
страните в хода на производството по съдебна делба. В последното са взели
участие същите страни като по настоящото дело – като лицето Асен К. е участвало
в качеството на правоприемник на настоящия ищец Т.С. и наред със същия. В хода на производството по делба съдът е
достигнал до извод, че процесната жилищна сграда е собственост на ответниците В.
и Н. Стоилови като наследници на И. С.. Всички наведени от настоящия ищец
доводи в полза на противното са били ангажирани и в производството по делба.
Други доводи относно обстоятелства, настъпили до постановяване на решението по
първата фаза на делбата, различни от тези по делбата, не са наведени в
настоящото производство, а дори и да бяха наведени, то същите се явяват
преклудирани. От ищеца Т.С. не са наведени и доводи, които да обусловят промяна
в собствеността върху процесния имот, след постановяване на окончателното
решение по първата фаза на делбата. В хода на производството по съдебна делба е
обсъден и процесният нотариален акт № 6, т. II, рег. №
2790 нот.д. № 178/24.09.2009 г. на нотариус Вергиния Янкова, като въззивният е
достигнал до извод, че същият не подлежи на отмяна в никаква негова част.
В тази връзка предявените в настоящото
производство искове следва да се приемат за недопустими, тъй като с предходно
влязло в сила решение между същите страни и за същия имот е отречено изцяло правото
на собственост на лицето Асен К. като правоприемник на ищеца Т.С.. По тези
съображения е недопустимо в нов процес да се пререшава спорът за собствеността
върху имота и в частност с оглед твърденията на ищеца, че притежава ½
идеална част от същия.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството
по искова молба с вх. № 19995/09.07.2019 г., подадена от Т.К.С., с ЕГН: **********,
чрез адв. Д.Х., против В.Л.С., с ЕГН: ********** и Н.И.С., с ЕГН: **********, с
която се иска 1/да бъде признато за установено по отношение на ответниците като
наследници на лицето И. К.С., починал на 25.09.2009 г., че ищецът е собственик
на ½ идеална част от жилищна
сграда, изградена на два етажа с мазе, с разгъната застроена площ /РЗП/ на
64.28 кв.м. и с таван на 64.28 кв.м., построена в лицевата страна на урегулиран
поземлен имот /УПИ/, с площ от 1010 кв.м., находящ се в с. Яржиловци, община
Перник, съставляващ парцел VIII-435, в кв.
21 по РП на селото, при граници на имота по скица: улица, дере, УПИ VI-436, УПИ VII-435 и УПИ XVI-435, придобита
по силата на давностно владение и по наследство от общите наследодатели на
страните К.Т, б.ж. на с. Яржиловци, починал на 31.05.1988 г. и Г.П.Т., б.ж. на
с. Яржиловци, починала на 09.05.2013 г. и 2/ да бъде отменен нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 6, т. II, рег. №
2790 нот.д. № 178/24.09.2009 г. на нотариус Вергиния Янкова, с район на
действие Пернишки РС до размера на притежаваната от ищеца ½ идеална част
върху същия имот, поради недопустимост на претенциите.
ВРЪЩА искова
молба с вх. № 19995/09.07.2019 г., подадена от Т.К.С., с ЕГН: **********, чрез
адв. Д.Х..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване частна жалба в едноседмичен
срок от връчването му на страните пред Пернишкия ОС.
Препис от определението да се връчи
на страните
РАЙОНЕН
СЪДИЯ
КРИСТИНА
КОСТАДИНОВА