РЕШЕНИЕ №
04.01.2021 г., гр. Пазарджик
Пазарджишкият
районен съд, ХVІ граждански състав, в публично заседание на четвърти декември
две хиляди и двадесета година в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР:
С. Миладинова
разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 727 по описа на съда за 2020 година.
Производството
е образувано по искова молба, подадена от С.Д.К. *** срещу нейния работодател
МБАЛ Пазарджик” АД – гр. Пазарджик за осъждането на ответника да заплати на
ищцата сумата 24 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на трудова злополука, заедно с лихва за забава в размер 7505,37 лв.,
начислена за периода от 14.03.2017 г. до 09.03.2020 г., както и сумата 743 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на същата
злополука.Претендира се и законната лихва върху двете главници за времето от
предявяването на иска – 09.03.2020 г.
Искът
е с правно основание чл. 200 от КТ.
В
исковата молба се твърди, че на 14.03.2017 г. ищцата, която работела на
длъжност старша медицинска сестра в болницата ответник, слязла по стълбите в
сградата на болницата, за да отвори вратата на пациент на отделение “УНГ”, в
което работела. Пред стълбите на входа на отделението имало дупка, ищцата
стъпила накриво в нея, паднала и си счупила левия крак. Впоследствие се
установило, че са счупени две кости – фибула и тибия, в областта на глезена.
След падането ищцата изпитала силна болка, глезенът ѝ отекъл и се
деформирал и тя не можела да стъпи на този крак. Да се изправи ѝ
помогнали пациентът, когото излязла да посрещне, и лекар от отделение “УНГ”.Тя
веднага била отведена в спешното отделение на болницата и след рентгенография и
съответни изследвания и била направена операция за имплантиране на плака и
винтове в глезена. След операцията тя останала 40 дни с гипсиран крак, като
една седмица лежала в болницата. През цялото това време тя не можела да се
движи, да се самообслужва – разчитала на помощта на семейството си, и да излиза
от къщи или дори на терасата, гипсът създавал затруднения при къпане, а
изпитвала и болки през цялото време въпреки обезболяващите медикаменти. След
свалянето на гипса болките продължили, а кракът и бил отслабнал и леко оточен
от обездвижването. Наложил се 30-дневен курс физиотерапия. Известно време тя се
придвижвала с патерици, а кракът и се подувал при натоварване. Една година след
инцидента и била направена втора операция – за отстраняване на плаките и
винтовете, със съответните следоперативни неудобства. Дори към настоящия
момент,близо 3 години по-късно, глезенът не бил възстановен напълно – при
натоварване или при разваляне на времето се появявали болка и оток. При слизане
по стълби ищцата също усещала болка и поради това, както и поради психичната
травма от преживяното, все още слизала по стълби настрани. Всички тези
преживени и до някаква степен продължаващи и до момента неудобства и неприятни
преживявания тя оценява по справедливост на 24 000 лв. Имуществените вреди в
размер 743 лв. произтичат от купуването на имплантираните и винтове и плака,
чиято цена не се покрива от НЗОК и е заплатена от нея на доставчика им.
Ответникът
е подал отговор, с който оспорва иска по размер. Не оспорва, че е била
претърпяна трудова злополука, но според него размерът на претендираното обезщетение
е изключително завишен. Смята, че е налице съпричиняване на вредите от ищцата
при условията на груба небрежност по смисъла на чл. 200 от КТ – травмата е
получена при обичайна дейност в обичайна работна обстановка, ищцата е знаела за
съществуващата неравност и е имала видимост при слизането, тъй като инцидентът
е настъпил в светлата част от денонощието, още повече, че е знаела, че на
същото място е претърпяла инцидент и друга нейна колежка, както сочи и тя
самата в исковата си молба. Инцидентът според ищеца не е свързан с нарушаване
на безопасните условия на труд. Претърпените от ищцата болки и страдания също
са по-малки според ищеца в сравнение с обичайните при подобна травма, защото,
макар безспорно болката да е била силна и остра, ищцата е била незабавно
транспортирана до спешното отделение, където и е оказана медицинска помощ,
докато при инцидент на друго място и с друго лице би се наложило това друго
лице първо да потърси помощ, след това да бъде превозено до болницата, да
премине досадни общоизвестни процедури като преминаване през регистратура,
чакане на опашки пред лекарския кабинет, пред рентгена и пр., като през цялото
време е в състояние на болка и стрес – това състояние е било значително
съкратено за ищцата. Нещо повече, тя и при двете хоспитализации е била
настанена във ВИП стая с максимум удобства, което също е от значение за
намаляване на евентуалните търпени болки и по-доброто и общо физическо и
психическо състояние. Двете операции са протекли гладко и без усложнения, при
възстановяването е установен, видно от приложения амбулаторен лист от
14.03.2018 г., добър обем на движенията. Курсът по физиотерапия е преминал без
значителни болки и страдания – такива по време на курса не се сочат от ищцата,
от което следва, че и болките преди него не са били с такъв висок интензитет
като описания. На ищцата е било отделено в болницата внимание в по-висока
степен като на колежка, престоят и в болнични условия е минимален, което също
снижава неприятните преживявания. Приеманите от ищцата обезболяващи медикаменти
категорично са постигнали ефект на елиминиране или значително снижаване на
усещаните болки. По време на гипсирането може да се търпят неудобства от битов
характер, сърбеж и пр., но не и “сериозни болки”, каквито твърди ищцата. Общият
размер на обезщетението възлиза на 52 месечни минимални заплати в размера им
към момента на злополуката – от това също според ответника личи завишеният
размер на претенцията.
В
хода на делото и в представените писмени защити страните поддържат становищата
и доводите си. Ответникът сочи и допълнителни доводи за завишеност на
претенцията – не се установяват никакви усложнения или значими оплаквания по
време на двете операции и възстановяването; установява се, че на ищцата са
ѝ били дадени обезболяващи незабавно след травмата, което не кореспондира
с твърденията за „неистови болки“ и т.н. Сочи се също, че твърдението,
направено в хода на делото, за страх от образуване на тромб след операцията
липсва в исковата молба и затова не следва да се взема предвид. Ответникът също
заявява, че ищцата при падането е била обута с чехлите, които носи по време на
работа, и това е допринесло за падането и за тежестта на травмата – обувка,
която обхваща глезена, вероятно би го предпазила от извиване в такава степен.
Ищцовата
страна също доразвива аргументите си от исковата молба, в частност се позовава
на свидетелските показания на лекаря, оперирал ищцата, според които този вид
счупване на крак – трималеоларно счупване със сублуксация – е едно от
най-тежките.
Фактите
по делото не са спорни между страните, с изключение на големината на търпените
болки и дискомфорт, които са основният спорен факт. Единственото друго
твърдение на ответника, което не се доказва и не е признато от ищцовата страна,
е твърдението за носене на чехли по време на падането.
Установената
фактическа обстановка е следната:
Ищцата,
която към настоящия момент е на възраст 62 години, работела и продължава да
работи на длъжност старша медицинска сестра в отделение „Уши, нос, гърло“ на
болницата ответник.
На
14.03.2017 г. в късните следобедни часове, при изпълнение на служебните си
задължения, тя слязла по стълбите, водещи от отделението към двора на
болницата, за да посрещне пациент. При слизането тя стъпила в неравност
(дупка), намираща се под последното стъпало и в резултат на това огънала левия
си крак и паднала. При падането изпитала силна болка в крака и успяла да се
изправи само с помощта на пациент, на лекар от отделение „УНГ“ и на санитарка.
Била отведена в спешното отделение на болницата, където след рентгенография на
левия глезен се установило, че е налице фрактура (счупване) на двете кости на
подбедрицата – фибия и тибула. Даден ѝ бил обезболяващ медикамент. Било
взето решение за операция за имплантиране на плака и винтове на мястото на
счупването и по-късно вечерта била извършена такава операция. Отлагането на
операцията с няколко часа след злополуката се обяснява с изискванията за
анестезията – да не са приемани храна и течности. За стойността на плаката и
комплекта винтове, които не се поемали от здравното осигуряване, ищцата
заплатила сумата 743 лв.
По
данни на свидетеля К. – лекаря ортопед-травматолог, извършил операцията,
счупването се квалифицира като трималеоларно счупване със сублуксация и
представлява едно от най-тежките счупвания на глезена.
Отново
по негови данни ищцата е едра жена и това би могло да обуслови по-голяма
вероятност за по-тежка травма при такова падане в сравнение с по-лек и дребен
човек.
Злополуката
била призната от НОИ за трудова.
Наличието
на дупка пред стълбището било известно на работещите в отделението, тъй като
преди време и друга служителка била паднала на същото място при слизане.
По-нататъшното
възстановяване на ищцата от операцията и от счупването протекло без усложнения.
В продължение на седмица след операцията тя била обездвижена, на легло.
Настанена била в самостоятелна („ВИП“) стая в болницата. След това, при
изписването от болницата, ѝ бил поставен пластмасов ботуш („ПВЦ гипс“), с
който престояла около месец. В този период тя отново не можела да се движи самостоятелно
и да се самообслужва, а и помагал нейният съпруг. Не можела и да напуска дома
си. Отново съпругът бил зает и с извършването на цялата домакинска работа, като
техният син помагал с пазаруването.
Тъй
като оперативната намеса крие известен риск от образуване на тромби в
кръвоносните съдове, известно време след операцията, вкл. след изписването от
болницата, се налагало ищцата да приема медикаменти – антикоагуланти, с цел
предотвратяване на образуването на тромби.
След
свалянето на гипса ищцата можела да се движи, но първоначално – само с
патерици. Бил предписан и проведен 30-дневен курс по физиотерапия и
рехабилитация за възстановяване както на костта, така и на мускулите и
сухожилията, отслабнали по време на обездвижването. Излизането навън от
жилището изисквало слизане и изкачване по стълби до втория етаж и в периода
след свалянето на гипса първоначално ставало отново с чужда помощ – от съпруга
или сина на ищцата. Тя била в състояние да се върне на работа около 6 месеца
след злополуката. В период от месеци след счупването кракът ѝ отичал при
движение и се появявала болка. Всички тези оплаквания отшумявали постепенно. По
данни на съпруга и сина ѝ и до момента тя не слиза по стълби нормално,
обърната с лице напред, а само настрани, както и избягва дълго ходене с цел да
не предизвика отново оток. Пак по техни данни ищцата е изживяла притеснения, че
може да остане инвалид за цял живот или да получи усложнения след операциите,
като например тромб.
Плаката
и винтовете били извадени с нова операция година след първата, като новата
операция била свързана отново с обичайния болничен престой и временна
неработоспособност, но също протекла без усложнения. Видно от представената
документация, при тази операция, за разлика от първата, не е издадена рецепта
за нискомолекулярен антикоагулант при изписването от болницата.
При
така установените факти съдът намира следното от правна страна:
В
резултат на събитие, което е трудова злополука, довела до временна
неработоспособност, ищцата е претърпяла неимуществени вреди, свързани преди
всичко с болки в продължение на месеци, невъзможност за самостоятелно
придвижване в продължение на около 40 дни (до свалянето на гипса), а след това
– затруднения, свързани с болка и оток при по-продължително ходене и затруднено
изкачване и слизане по стълби. Налице са и неприятни преживявания във връзка
със страха от усложнения. За всичко това ѝ се дължи парично обезщетение,
определено по справедливост, в съответствие с общите принципи на ЗЗД, които
важат субсидиарно и в случаите на чл. 200 от КТ.
Настъпилото
счупване по вид е по-тежко в сравнение с повечето други счупвания на глезен и
това обуславя по-висок размер на обезщетението. Този състав на съда не вижда
процесуална пречка да кредитира показанията на свидетеля К. и в тази насока,
независимо, че са свързани не само с възприет от него конкретен факт – вида на
счупването, но също и с използване на специалните му знания като лекар, които
му позволяват да заяви, че счупването спада към тежките и че вероятността от
по-тежка травма е по-висока при лице с по-голямо тегло. Теглото на ищцата обаче
само по себе си не би следвало да е фактор, който да влияе на оценката на
обезщетението, още повече, че в случай на трудова злополука намаляване поради
съпричиняване се допуска от закона само при проявена от работника груба
небрежност (чл. 201, ал. 2 от КТ). Независимо от наличието на известни
противоречия в практиката относно съдържанието на израза „груба небрежност“ по
смисъла на чл. 201 от КТ (съзнавана непредпазливост или тежко нарушение на
правилата за безопасност, макар и несъзнавано), нито телесното тегло, нито
носенето на чехли при излизането пред входа на отделението – което остана
недоказано – могат да се оценят като такава.
Същото
се отнася до възражението на ответника, че ищцата е следвало да слиза
внимателно, тъй като ѝ е било известно наличието на неравност, която може
да предизвика падане и травма. Предвид задължението на работодателя да
обезопаси мястото на работа, което задължение той очевидно не е изпълнил,
невниманието на ищцата, макар и да би могло да има причинна връзка с падането,
не може да бъде определено като груба небрежност от нейна страна.
В
сравнение с обичайната травма от такъв вид обаче е налице и фактор, които в
конкретния случай намалява до известна степен претърпените болки и страдания в
първите часове след травмата, когато болката е най-силна: ищцата при самата
злополука се е намирала в болницата и нейното придвижване до спешното отделение
и по-късно до отделението по ортопедия и травматология е изисквало по-малко
време и усилия в сравнение с тези на друг пациент, както сочи и ответникът. Настаняването
ѝ във „ВИП стая“ също способства до известна степен за намаляване на
дискомфорта след операцията. Би следвало да се очаква, че и самият факт, че тя
работи в тази болница и обстановката не е непозната за нея, също до някаква
степен да е намалил стреса и неудобството от болничния престой.
Липсата
на усложнения при възстановяването в сравнение с обичайното също е фактор,
който обуславя не толкова висок размер на обезщетението. Единствената трайна
последица от злополуката, която свидетелите установяват към момента, е
слизането по стълби настрани, за което няма пълна яснота дали се извършва по
този начин поради физическа невъзможност или неудобство, или поради
предпазливост.
Известната
на този състав на съда съдебна практика в последните 2-3 години е присъждала
обезщетения за неимуществени вреди от претърпени болки и страдания при счупване
на крак най-често в рамките на около 15-20 хиляди лв. Както в общия случай,
така и тук подлежащите на обезщетяване неприятни преживявания включват както
самата физическа болка и затрудненото придвижване, така и страха от евентуални
бъдещи усложнения, като не би следвало да се приеме, че при ищцата този страх е
по-голям или по-малък поради медицинското ѝ образование и професия и
информираността ѝ за опасностите.
С
оглед, от една страна, сравнително тежкия вид на счупването, но от друга, на
факта, че ищцата поради местонахождението си е била приведена бързо до спешното
отделение и се е намирала в позната обстановка и в самостоятелна стая, както и
не е срещнала никакви усложнения при възстановяването си, съдът оценява по
справедливост обезщетението, което ищцата да получи, на 16 хиляди лв. За
разликата искът следва да се отхвърли.
По
дължимостта на обезщетението за имуществени вреди от заплащането на планката и
болтовете в размер 743 лв. страните не спорят и не е нужно излагането на
подробни мотиви за това.
Претендираната
лихва за времето преди предявяването на иска следва да се присъди върху
уважената част от иска. Ищцата е претендирала общо 7505,37 лв., от които пропорционално
7279.99 лв. се отнасят за сумата 24 000 лв., а 225,38 лв. – за сумата 743
лв. Макар в съдебната практика да няма противоречия по въпроса за това, че
лихвата върху обезщетение за непозволено увреждане има характер също на
обезщетение за вреди, а не за забава (компенсаторна, а не мораторна лихва) и не
е нужно посочването ѝ по размер за времето преди предявяването на иска,
не би трябвало да е недопустимо нейното посочване и присъждане и като абсолютна
сума. Искът за посочените по-горе суми следва да се уважи съобразно уважения
размер на главниците – до размери 4848,88 лв. и 224,57 лв., изчислени съответно
за периода 14.03.2017 г. – 08.03.2020 г. и 17.03.2017 г. – 08.03.2020 г.
Разноските
следва да се разпределят съразмерно с изхода на делото. Държавната такса,
дължима от болницата, следва да се изчисли като такса само върху главниците на
двата иска, както би се постъпило, ако законната лихва се претендираше без
посочване на абсолютен размер.
По
изложените съображения съдът
РЕШИ:
Осъжда
ответника "Многопрофилна болница за активно лечение – Пазарджик" АД –
гр. Пазарджик, ул. „Болнична“ 15, ЕИК *********, да заплати на ищцата С.Д.К.,
ЕГН **********,***, сумата 16 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на трудова злополука, довела
до счупване на кости – тибия и фибула, в областта на глезена, при изпълнение на
задълженията ѝ по трудовото ѝ правоотношение с ответника, заедно
със сумата 4848,88 лв., представляваща законната лихва върху това обезщетение
за периода 14.03.2017 г. – 08.03.2020 г. и със законната лихва върху сумата 16 000
лв., считано от 09.03.2020 г. до пълното изплащане на задължението, като
отхвърля исковете за разликата над 16 000 лв. до пълния предявен размер от
24 000 лв. и за разликата над 4848,88 лв. до пълния предявен размер от
7279.99 лв.
Осъжда
ответника "Многопрофилна болница за активно лечение – Пазарджик" АД –
гр. Пазарджик, ул. „Болнична“ 15, ЕИК *********, да заплати на ищцата С.Д.К.,
ЕГН **********,***, сумата 743 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди – стойността на имплантирани плака и комплект винтове, претърпени от
ищцата в резултат на трудова злополука, довела до счупване на кости – тибия и
фибула, в областта на глезена, при изпълнение на задълженията ѝ по
трудовото ѝ правоотношение с ответника, заедно със сумата 224,57 лв.,
представляваща законната лихва върху това обезщетение за периода 17.03.2017 г.
– 09.03.2020 г. и със законната лихва върху сумата 743 лв., считано от 09.03.2020
г. до пълното изплащане на задължението, като отхвърля иска за законната лихва
за разликата над 224,57 лв. до пълния предявен размер от 225,38 лв.
Осъжда
"Многопрофилна болница за активно лечение – Пазарджик" АД да заплати
на С.Д.К. сумата 1015,01 лв., представляваща съразмерна част от разноските ѝ
за адвокатско възнаграждение.
Осъжда
С.Д.К.,***, да заплати на "Многопрофилна болница за активно лечение –
Пазарджик" АД – гр. Пазарджик, ул. „Болнична“ 15, ЕИК *********, сумата 775,98
лв., представляваща съразмерна част от разноските на дружеството за адвокатско
възнаграждение.
Осъжда
"Многопрофилна болница за активно лечение – Пазарджик" АД – гр.
Пазарджик, ул. „Болнична“ 15, ЕИК *********, да заплати по сметката на
Пазарджишкия районен съд сумата 690 лв., представляваща държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: