РЕШЕНИЕ
№ 2466
гр. София, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. И.ОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20221110209199 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. Х. М срещу Наказателно постановление (НП) № 22-4332-
006520/18.04.2022 г. издадено от началник на група в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с
което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно
наказание- "глоба" в размер на 200 лева по чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
В подадената жалба чрез адв. Киров се излагат съображения за отмяна на наложеното с
НП административна наказание. Излагат се доводи за липса на осъществено нарушение от
водача на процесния автомобил, като жалбоподателят твърди, че виновен за ПТП е другият
водач, който се е движил с несъобразена скорост и който е напуснал мястото на инцидента.
Акцентирано е, че в акта и в НП не е вписан пълния регистрационен номер на втория
автомобил, като не са положени усилия за установяването на автомобила и водача му.
Поради изложените съображения се претендира съдът да отмени изцяло обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят И. М, редовно призован, не се явява, като не се
явява и неговият упълномощен процесуален представител – адв. К. От него неколкократно
са депозирани писмени доказателствени искания, но не и писмено становище по съществото
на делото.
Административнонаказващият орган – началник на група в отдел „Пътна полиция”,
СДВР, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 04.04.2022 г. около 12:00 ч. жалбоподателят И. Минков управлявал лек автомобил
марка „Дачия”, модел „Логан“ с рег. № , в района на гр. София, ул. Илия Бешков с посока на
1
движение от ул. Сакар към ул. Никола Чилов. Като достигнал срещу № на ул. Илия Бешков,
жалбоподателят предприел маневра по отклонение наляво през пътната лента за насрещно
движение, за да паркира на отсрещния тротоар. Зад него на малка дистанция в същата
посока се движели бял бус с неустановен рег. номер, а след него лек автомобил марка
„БМВ“ модел „Х5“ с рег. № . При предприемане на маневрата по отклонение наляво, за да
паркира отсреща, жалбоподателят М навлязъл в насрещната лента за движение и там бил
ударен от автомобила БМВ с неустановен водач, който се бил изместил в ляво,
предприемайки маневра с несъобразена скорост по изпреварване на микробуса, който бил
между двата автомобила. От удара в предната лява част на автомобила на жалбоподателя
били причинени щети на предната броня, преден ляв калник, лява врата и праг, предна лява
джанта и др. Непосредствено след удара автомобилът БМВ не спрял, а продължил
движението си. Но жалбоподателят успял да запамети част от номера на автомобила
(четирите цифри), както и марката и модела му. Жалбоподателят сигнализирал за ПТП на
полицейските органи на телефон 112. При удара жалбоподателят получил телесни
увреждания – натъртвания на първи прешлен и бил прегледан в последствие в УМБАЛ Св.
А..
На мястото бил изпратен екип, включително и св. М. Т., който се запознал с щетите по
автомобила на жалбоподателя, снел неговите обяснения, съставил констативен протокол за
ПТП с пострадали лица и скица, като жалбоподателят му посочил запаметената от него част
от номер на автомобила БМВ – .
При така установените факти, въз основа на данните за ПТП, получени на място от
жалбоподателя Минков и въпреки данните за движение с несъобразена скорост и
неправилно изпреварване на автомобила БМВ, на 04.04.2022 г. бил съставен АУАН от К П
С – младши автоконтрольор при ОПП-СДВР за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП в
присъствие на нарушителя и на един свидетел на установяване на нарушението – св. М. Т.,
което се установява от положените от тях подписи. Жалбоподателят подписал акта и
написал, че има възражения срещу акта. Писмени възражения са постъпили и в срока по чл.
44, ал. 1 ЗАНН, в които посочил, че докато е правил маневрата по завой наляво, за да
паркира отсреща, след движещия се зад него микробус с висока скорост се появил
автомобила БМВ и го е ударил, като е направил искания за установяване на пълния номер
на автомобила и самоличността на водача му.
Но от страна на служителите на ОПП СДВР не били извършени никакви действия за
установяване на другия участник в ПТП.
Въз основа на така издадения АУАН и при пълна идентичност на описанието и
дадената на нарушението правна квалификация, на 18.04.2022 г. било издадено атакуваното
наказателно постановление от началник на група в отдел „Пътна полиция” при СДВР, като
на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева
по чл. 179, ал.2, вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП.
По делото не е представено доказателство за датата на връчване на Наказателното
постановление на жалбоподателя, като на 04.07.2022 г. в ОПП СДВР и в СРС е депозирана и
жалбата срещу НП.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
Т., приобщеното веществено доказателство – флаш памет със запис на процесния пътен
участък непосредствено преди ПТП, на което е извършено оглед в хода на съдебното
производство, както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като
същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина,
2
възприет от съда. От съставените от св. Т. скица и протокол за ПТП се установяват времето
и мястото на ПТП и щетите по автомобила на жалбоподателя, както и механизма на
деянието. Но във връзка с последното, съдът взе предвид, че на съставената от свидетеля
скица не е отразен микробусът, движещ се между автомобилите Дачия и БМВ. А наличието
на такъв микробус, бял на цвят, се установи при извършения оглед на веществено
доказателство – флаш-памет, предоставена от дружеството, стопанисващо близката сграда.
Макар на записа да не е заснето ПТП, на него се установяват заснети последователно
преминаващи 3 автомобила – червена Дачия, бял микробус и тъмен на цвят автомобил БМВ,
тип СУВ. Съдът прие, че това са процесните автомобили, като взе предвид часа на ПТП и
мястото на поставената охранителна камера – ул. Илия Бешков № 3, в непосредствена
близост до мястото на ПТП. Именно поради това съдът прие, че заснетото движение на
трите автомобила, което съвпада и с твърденията на жалбоподателя в жалбата и
възражението му, е именно непосредствено преди ПТП.
Мястото на удара, което е отразено в протокола за ПТП и скицата и се потвърждава от
показанията на св. Т. е в насрещната пътна лента на ул. Илия Бешков. То изцяло съответства
на описания в акта механизъм, като и жалбоподателят не оспорва, че е предприел маневра
по отклонение наляво с цел да паркира автомобила си отсреща.
Поради неявяването на жалбоподателя и на призованата св. А. П. /регистриран
собственик на автомобила БМВ/, съдът не е установил други преки доказателства за
механизма на ПТП, но е преценил, че събраните доказателства са достатъчни за
установяване на обективната истина по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от
ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което
се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за
това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при спазване на
процесуалните правила, но при нарушение на материалния закон и необоснованост.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно
т. 2.1, вр. т.1.3.2 на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи, лицата, заемащи длъжност „младши автоконтрольор” в ОПП-СДВР имат право да
издават фишове и да съставят АУАН, а съгласно т. 3.10 наказателни постановления могат да
бъдат издавани от началника на група АНД в отдел „Пътна полиция” в СДВР. В този
смисъл актосъставителят и наказващия орган са материално компетентни да установят
нарушението и да наложат за него административно наказание.
Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДвП, „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например … да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, … преди да започне маневрата, трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
3
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение.“
От писмените и гласните доказателства по делото несъмнено се установява, че
жалбоподателят е предприел маневра по отклонение наляво и е навлязъл в насрещната
пътна лента. В случая не се твърди тази маневра да е била забранена чрез пътен знак или
хоризонтална маркировка. Очевидно, маневрата му е била възприета своевременно от
движещият се след него микробус. Но водачът не е могъл да прецени какво е
местоположението и скоростта на движение на автомобила БМВ, движещ се зад микробуса
и да се съобрази с възможността автомобилът БМВ точно в този момент да предприеме
маневра по изпреварване на микробуса, без да се увери, че пътното платно е празно. В този
смисъл действията на жалбоподателя не са били противозаконни, доколкото той е бил
първият автомобил в колоната и очевидно маневрата не е застрашила следващият го
микробус, а настъпването на ПТП се дължи изцяло на неправомерните действия на водача
на лек автомобил БМВ, който е предприел изпреварване в нарушение на правилото на чл.
25, ал. 1 ЗДвП.
Чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП предвижда административно наказание за водач, който не
спази предписанието на пътните знаци и правилата за предимство, за заобикаляне и други, с
което създаде непосредствена опасност за движението. Като при реализиране на опасността
и наличие пряка причинно-следствена връзка на поведението на водача с настъпилото ПТП,
деянието следва да се квалифицира по ал. 2 на чл. 179 ЗДвП.
Но в случая от съществено значение е именно липсата на пряка причинно-следствена
връзка между поведението на жалбоподателя и настъпилото ПТП, доколкото вина за него
носи движещият се зад него водач на автомобила БМВ, който е предприел несъобразена с
пътните условия маневра по изпреварване на микробуса, без да се увери, че с това няма да
застраши намиращите се пред него автомобили. причината за тази маневра на
жалбоподателя. Изложената фактическа обстановка мотивира настоящият съдебен състав да
приеме, че в конкретната хипотеза действията на жалбоподателя са били правомерни, като
той е предприел маневрата по завой наляво, съобразявайки се със скоростта и дистанцията
на следващия го микробус.
Дори да се приеме, че от обективна страна, жалбоподателят е осъществил състава на
нарушението по чл. 25, ал 1 ЗДвП, то деянието му е несъставомерно от субективна страна,
тъй като е налице случайно деяние. Жалбоподателят не е могъл да възприеме движещият се
зад микробуса автомобил БМВ, нито да предполага, че водачът му би могъл да предприеме
маневра по изпреварване на микробуса в този момент. А това изключва и
непредпазливостта като форма на вината на жалбоподателя. От мястото на удара и
разположението на автомобилите се установява, че автомобилът Дачия вече е бил завил
наляво и се е намирал в средата на насрещната пътна лента, когато е бил ударен от
изпреварващия автомобил БМВ. По делото не са събрани каквито и да е доказателства,
сочещи, че автомобилът БМВ вече е бил предприел маневрата по изпреварване, когато
жалбоподателят се е отклонил в ляво и в този смисъл не би могло да се приеме, че
автомобилът БМВ е бил видим за водача на Дачията при наличието на микробуса зад него.
Поради всичко изложено, съдът намира, че жалбоподателят М неправилно е
санкциониран за нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП и обжалваното НП следва да бъде
отменено.
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-006520/18.04.2022 г. издадено от
4
началник на група в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя И. Х. М
на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание - „глоба” в размер на
200 лева по 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за
нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София град,
в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5