№ 2047
гр. София, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ирина Стоева
при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20211100509195 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20060196 от 08.03.2021 г. по гр.д. № 28195/2020 г.
Софийски районен съд, 173 състав осъдил „ЗАД А.Б.“ АД, ЕИК ****, да
заплати на „З.А.Д.А.“ АД, ЕИК ****, на основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата 695.85 лева - остатък от регресно вземане за заплатено
застрахователно обезщетение (с включени 15.00 лева ликвидационни
разноски) по ликвидационна преписка по щета № 10317030112835 за
нанесени вреди на автомобил марка „БМВ“, модел „Х Райхе“, рег. № ****,
при пътно-транспортно произшествие на 13.12.2017 г. в София, причинено
виновно от водача на автомобил марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“, рег. №
****, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 01.07.2020
г. до окончателното плащане, и сумата 128.96 лева - лихва за забава върху
главницата за периода 26.06.2018 г. - 30.06.2020 г. На основание чл. 78, ал. 1
ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 380 лв. - разноски по
делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „ЗАД А.Б.“
АД, който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – съществено
1
нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на
материалния закон и необоснованост. От събраните по делото доказателства,
в т.ч. свидетелски показания и заключение на САТЕ безспорно се установило,
че водачът на застрахования при ищеца автомобил „БМВ“ е могъл да
възприеме отворената на около 1/3 врата на МПС „Фолксваген“. С оглед
обстоятелството, че водачът на МПС „БМВ“ не успял да спре и да
предотврати съприкосновението се налагал обоснован извод, че същият е
нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП – да управлява автомобила с
такава скорост, която да му позволи да спре пред всяко предвидимо
препятствие. Произшествието настъпило в жилищна зона, на тясна улица с
еднопосочно движение и обособена „синя зона“ за паркиране на автомобили.
Посоченото предполагало повишено внимание на водачите, доколкото били
налице значителен брой предвидими опасности, което от своя страна
налагало по-ниска скорост при управление на автомобила, така че водачът да
може да спре в случай на опасност. В случай че водачът на МПС „БМВ“ е
управлявал със скорост от 38.32 км/ч, същият могъл да спре пред
препятствието и да предотврати настъпването на ПТП, съгласно
заключението на САТЕ. Отделно от това, ПТП настъпило в жилищна зона,
където за водачите законът въвеждал допълнителни ограничения, едно от
които – ограничение на скоростта до 20 км/ч. В тази връзка, и тъй като МПС
„БМВ“ се движило със скорост 48 км/ч, то вината за настъпване на ПТП била
на неговия водач. Дори да се приемело, че вината не е изцяло на този водач,
налице било съпричиняване на вредоносния резултат в значителна степен с
оглед нарушаване разпоредбата на чл. 20 ЗДвП. Поради това моли съда да
отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да
отхвърли предявените искове, евентуално – да ги отхвърли частично с оглед
установеното съпричиняване. Претендира разноски, като за тези във
въззивната инстанция представя списък по чл. 80 ГПК. Прави евентуално
възражение относно претендираното от насрещната страна юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемата страна „З.А.Д.А.“ АД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1
ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно.
Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство
съгласно списък по чл. 80 ГПК.
2
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски
съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства
съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите от
страните доводи, при което намира за установено следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни
искове:
– с правно основание чл. 411 КЗ за сумата 695.85 лв., представляваща
неплатен остатък от регресно вземане за платено от ищеца обезщетение по
застраховка „Каско“ на МПС за имуществени вреди (вкл. 15 лв.
ликвидационни разноски), причинени по товарен автомобил марка „БМВ“,
модел „Х Райхе“, рег. № ****, при ПТП, състояло се на 13.12.2017 г. в гр.
София по вина на водача на товарен автомобил „Фолксваген“, модел
„Тигуан“, рег. № ****, чиято гражданска отговорност била застрахована при
ответното дружество към датата на ПТП, и
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 128.96 лева - лихва за
забава в плащането за периода 26.06.2018 г. - 30.06.2020 г. включително.
Претендирана е и законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба в съда на 01.07.2020 г. до окончателното плащане.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК,
ответникът е оспорил исковете по основание и размер. Оспорил е
изключителна вина за ПТП да има водачът на МПС „Фолксваген Тигуан“,
вина за процесното ПТП носел и водачът на МПС „БМВ Х Райхе“, който със
субективните си действия допринесъл за настъпване на вредоносния резултат
- при разминаването със спрелия автомобил не осигурил достатъчно
безопасно странично отстояние с останалите автомобили, като се движел с
несъобразена с пътната обстановка скорост. Релевирал е и други възражения,
които не се поддържат във въззивната жалба. Искал е от съда да отхвърли
исковете.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
3
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав
намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните в жалбата
непреклудирани доводи е правилно по следните съображения:
Ангажирането на отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” на причинителя на вредата
при иск с правно основание чл. 411 КЗ е свързано с установяване на следните
кумулативно дадени предпоставки: 1. Валидно застрахователно
правоотношение между увреденото лице и застрахователното дружество-
ищец; 2. Настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на
договора и заплащане на застрахователно обезщетение от дружеството-ищец;
3. Предпоставките по чл. 45 ЗЗД по отношение на причинителя на вредата –
противоправно деяние, вина, вреди и причинно-следствена връзка между
деянието и причинените вреди; 4. Наличие на валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” към
датата на ПТП с дружеството-ответник относно МПС, с което са причинени
вредите. В тежест на ищеца е да докаже тези предпоставки (с изключение на
субективната предпоставка по чл. 45 ЗЗД – вината, по отношение на която чл.
45, ал. 2 ЗЗД установява законова презумпция), както и действителната
стойност на вредите, определена по средни пазарни цени към датата на
настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 2 КЗ.
Доводите в жалбата процесното ПТП да се състояло единствено по вина
на водача на МПС „БМВ Х Райхе“ са преклудирани по силата на чл. 133 ГПК
и не следва да се обсъждат. Поради това спорен пред настоящата инстанция е
само въпросът налице ли е било съпричиняване на вредоносния резултат от
водача на т.а. „БМВ Х Райхе“.
Съгласно чл. 52, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Съпричиняване
на вреди от увредения е налице тогава, когато за настъпването на вредата са
допринесли най-малко две лица – делинквентът и увреденият.
4
Предпоставките на съпричиняването са: обща каузалност, две причини за
вредата, като едната задължително следва да бъде поставена от делинквента,
а другата – от увредения. В доказателствена тежест на ответника, съобразно
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК е да докаже при условията на пълно и
главно доказване наличието на предпоставките на съпричиняването.
В случая от съвкупната преценка на събраните по делото писмени и
гласни доказателства – протокол за ПТП, изисканата АНП, показанията на
свидетелите Рашева и Рангелова, както и от приетото и неоспорено
заключение на САТЕ се установява, че процесното ПТП е настъпило при
следния механизъм: На 13.12.2017 г. около 14.25 ч. водачката на товарен
автомобил „Фолксваген“, модел „Тигуан“, рег. № **** – Д.Р., спряла в
зоната, определена за паркиране на ул. „Цар Иван Шишман“, срещу № 38.
След като предприела действие за поставяне на автомобила си в състояние
„паркинг“, страничните огледала са се прибрали навътре към купето.
Едновременно с това в началото на улицата навлязъл товарен автомобил
марка „БМВ“, модел „Х Райхе“, рег. № ****, управляван от Г.Р.. В момента, в
който водачката на т.а. „Фолксваген“ предприела отваряне на предна лява
врата (отворена на около 1/3), водачката на т.а. „БМВ“ възприела отварянето
и съответно реагирала с аварийно спиране, но не е успяла да спре преди
удара, тъй като дължината на опасната зона за спиране от 25.94 м е била по-
голяма от отстоянието и дължината на зоната на пряка видимост. От
техническа гледна точка водачката на т.а. „Фолксваген“ не би трябвало да
поставя страничните огледала за обратно виждане в състояние „паркинг“,
което е предизвикало прибирането им към купето, съответно това е
предизвикало невъзможност да си осигури непрекъснат визуален контрол зад
автомобила в посока към идващия т.а. „БМВ“. Движението на водачката на
т.а. „БМВ“ със скорост, по-голяма от 38.32 км/ч (теоретично безопасна) е
предизвикало обективна невъзможност да спре преди настъпване на
опасността. При изслушване на заключението вещото лице е посочило, че
скоростта на водачката на т.а. „БМВ“ е била в момента на удара около 35
км/ч. В момента на удара вратата на т.а. „Фолксваген“ е била отворена на
около 30 градуса и това представлява пространство, което е било между
задния вертикален ръб на вратата и средната колонка – около 50 – 60 см е
била отворена. Тези 50 – 60 см са били видим за водачката на т.а. „БМВ“ от
разстояние 19 метра, но същата не е имала възможност да предотврати ПТП,
5
защото опасната зона на спиране е била 26 метра.
С оглед така установеното, въззивният съд намира доводите в жалбата
за неоснователни. Установява се, че процесното ПТП е настъпило изцяло по
вина на водачката на т.а. „Фолксваген“, която не е изпълнила задължението
си по чл. 95 ЗДвП преди да отвори вратата на автомобила, спрян за престой
или паркиран, да се увери, че няма да създаде опасност за останалите
участници в движението. Същата е била длъжна да си осигури видимост със
страничните огледала преди да предприеме отваряне на вратата и прибиране
на страничните огледала, което не е направила, нито, при прибрани вече
странични огледала, е погледнала назад за да се увери, че е безопасно да
отвори вратата. Установената от вещото лице от САТЕ скорост на движение
на т.а. „БМВ“ е в рамките на позволената за градски условия по чл. 21 ЗДвП,
като при доказателствена тежест за ответника същият не е доказал на мястото
на произшествието да е било в сила ограничение, различно от 50 км/ч.
Същевременно за водачката на т.а. „БМВ“ ударът е бил непредотвратим,
поради което не е налице твърдяното съпричиняване от нейна страна.
Предвид неоснователността на доводите в жалбата, атакуваното
решение следва да бъде потвърдено в частта му по главния иск. Въззивната
жалба срещу решението в частта му по акцесорния иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД е бланкетна – в нея не са релевирани никакви конкретни
оплаквания за неправилност. От първоинстанционния съд не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни норми, поради което и
съобразно чл. 269 ГПК въззивният съд няма правомощието да провери
правилността на решението в тази част, а следва да го потвърди на основание
чл. 271, ал. 1 и чл. 272 ГПК.
При този изход, разноски за настоящата инстанция се следват на
въззиваемия, който е претендирал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразявайки извършената
от юрисконсулт на въззиваемия дейност в настоящата инстанция, съдът
определя възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20060196 от 08.03.2021 г., постановено
по гр.д. № 28195/2020 г. на Софийски районен съд, 173 състав.
ОСЪЖДА „ЗАД А.Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ****, да заплати на „З.А.Д.А.“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, на основание чл. 78
ГПК сумата 100.00 лв. (сто лева), представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7