Р Е
Ш Е Н
И Е
№....151..............
гр. Шумен, 23.03.2011г.
Шуменски
районен съд, в публичното заседание на десети февруари ,
през две хиляди и единадесета
година, в състав :
Съдия: Зара
Иванова
при секретаря А.П.ушевска , като
разгледа докладваното от
районният съдия гр. д.
№4732 по описа
за 2010 г., за
да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.150 от СК
Депозирана е
искова молба от Г.Б.Г., ЕГН:********** ***, като майка и законен представител на малолетното си
дете В. И. И., ЕГН: ********** срещу И.В.И., ЕГН: ********** *** , в която
посочва че че ответникът е баща на детето
В. И. И. и е бил осъден да заплаща месечна издръжка за малолетното си
дете в размер на 120 лв. по гр. дело№ 691/2009 г. на ШОС, която сума е
заплащал доброволно чрез изпращане на
пощенски запис всеки месец. Ищцата заявява, че към настоящия момент не работи и
не получава обезщетение за отглеждане на малко дете, поради навършване на двегодишната
му възраст, а детето има нужда от повече средства необходими за
задоволяване на ежедневните му потребности от храна, облекло, отопление,
здравни грижи и други такива. Единствено майката на детето и баба му по майчина
линия полагат грижи за него, като ответникът
живее и работи в гр. *** има собствен бизнес
реализира добри доходи, притежава
недвижими имоти, търговски обекти и
МПС-та с които осъществява дейността си. От брака си има едно дете, което е пълнолетно и вече е завършило висшето си
образование, поради което не са налице предвидените по закон основания да е
задължен да му заплаща издръжка.
В срока по
чл.131 от ГПК , ответникът депозира писмен отговор , в който възразява , че от датата на определяне на размера на
издръжката не е изминал значителен период от време , поради което счита , че потребностите на
детето не са се завишили . Допълва , че не отговаря на финансовите му възможности да заплаща издръжка в претендирания размер .
След като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе
следното: От представените и прието
като доказателства по делото
Удостоверение за раждане , издадено въз
основа на Акт за раждане №
1249/29.09.2008 г. на Община Шумен се
доказва , че ответникът е баща на детето В. И. И., ЕГН: **********. С Решение №
108/29.04.2010 г. постановено по гр.
дело № 691/2009 г. по описа на ШОС , той
е осъден да заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 120 лева ,
считано от 16.11.2009г. Съгласно
разпоредбата на чл.150 от СК изменение на издръжката е възможна при изменение на обстоятелствата при които е
присъдена . В настоящия случай се претендира увеличението и , като ищцата
твърди , че са нараснали нуждите на
детето за храна , облекло и други ежедневни потребности . От първоначалното
присъждане на издръжката е минал сравнително кратък период – малко повече от
една година . Съдът приема за ноторно
известно , че за това време е настъпило трайно изменение на обстоятелствата ,
а именно
повишаване на цените , предимно на хранителните изделия . В останалата
сфера на търговията не е налице такова изменение на обстоятелствата . Ищецът не
навежда твърдения и не представя доказателства , че е необходимо да се задоволяват някакви
специфични нужди на детето , които да налагат допълнително изразходване на
парични средства . Като съобрази горното , а именно , че единствената трайна
промяна в обстоятелствата е поскъпването на храната , което обаче е основно “перо” в издръжката на детето
намира , че са налице причини , налагащи
увеличаването на първоначално присъдената издръжка . За да бъде задоволени нуждите на детето , респективно
неговото развитие , каквото е
изискването на чл.143 ал.1 от СК , издръжката следва да бъде увеличена
от 120 на 150 лева , считано от датата
на подаване на исковата молба . Съдът не възприема за основателни доводите на
ответника , че доходите му са недостатъчни за заплащане на издръжка , в размер
по-висок от първоначално присъдената . Видно от представената по делото Данъчна
декларация за 2010г. , същият реализира средномесечен доход от около 1 500
лева . Липсват доказателства да е алиментно задължен към други лица . Заявява ,
че следва да погасява банкови кредити . Това обстоятелство се доказва от
приетите по делото доказателства , но е ирелевантно , т.к. в съдебната практика трайно е установено
становището , че когато родителят , който дължи издръжка извършва разходи за
подобрение на своите битови условия , като изплащане на заем , те не следва да
се приспадат от доходите , от които зависи размера на издръжката . Като приема
за недоказано , че сумата от посочения
кредит е изразходвана и за нуждите на ищцата и детето , съдът счита , че погасителната вноска , не
следва да се приспада от дохода на ответника . Предвид посоченото съдът счита , че
даването на издръжка в размер на 150 лева месечно съответства на
материалните му възможности .
В заключение
съдът приема , че предявеният иск се явява основателен до размера на 150 лева ,
за разликата , до пълния предявен размер от 200 лева следва да се отхвърли .
На основание
чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищцата сумата 56,25 лева - деловодни
разноски , съразмерно на уважения размер на иска .
На основание
чл.78 ал.6 от ГПК , ответникът дължи по сметка на ШРС държавна такса върху
увеличението на издръжката в размер
на 43,20 лева.
Водим от
изложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с Решение № 108/29.04.2010 г. постановено по гр. дело № 691/2009 г. по описа на ШОС , МЕСЕЧНА
ИЗДРЪЖКА, която И.В.И., ЕГН: ********** *** следва да заплаща на малолетното си дете В.
И. И., ЕГН: ********** , чрез неговата майка и законен представител Г.Б.Г.,
ЕГН:********** ***, като УВЕЛИЧАВА
същата от 120 ( сто и двадесет ) лева на 150 (сто и петдесет) лева , считано от датата на завеждане на исковата молба – 18.11.2010г.
,
до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване правото
на такава, ведно с лихвата за забава върху всяка просрочена вноска, с падеж –
първо число на съответния месец.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.150 от СК
, за разликата от 150 лева , до пълния предявен размер от 200 лева ,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОСЪЖДА И.В.И., ЕГН: ********** да
заплати на Г.Б.Г., ЕГН:********** , сумата 56,25 ( петдесет и шест лева и двадесет и пет
ст.) лева – деловодни
разноски , съразмерно на уважената част от иска .
На основание чл.242,ал.1 от ГПК, в осъдителната му част решението
подлежи на предварително изпълнение.
ОСЪЖДА И.В.И., ЕГН: ********** да заплати по
сметка на Шуменски районен съд държавна такса върху увеличението на
издръжката в размер на 43,20 ( четиридесет и три лева и
двадесет ст. ) лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от датата съобщаването му на страните .
СЪДИЯ
:
0,