Решение по дело №4732/2010 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 151
Дата: 23 март 2011 г.
Съдия: Зара Ехия Иванова
Дело: 20103630104732
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№....151..............

 

гр. Шумен, 23.03.2011г.

 

Шуменски районен съд, в публичното заседание на десети февруари    ,     през две хиляди и единадесета    година, в състав :

                                                                                                     Съдия: Зара Иванова

 

при секретаря   А.П.ушевска   , като  разгледа  докладваното от районният  съдия  гр. д.  №4732   по  описа  за  2010 г.,  за  да  се  произнесе  взе предвид следното:

 

                   

            Предявен е иск с правно основание чл.150 от СК

Депозирана е искова молба от Г.Б.Г., ЕГН:********** ***, като майка и  законен представител на малолетното си дете  В. И. И., ЕГН: **********  срещу И.В.И., ЕГН: ********** *** , в която посочва че че ответникът е баща на детето  В. И. И. и е бил осъден да заплаща месечна издръжка за малолетното си дете в размер на 120 лв. по гр. дело№ 691/2009 г. на ШОС, която сума е заплащал  доброволно чрез изпращане на пощенски запис всеки месец. Ищцата заявява, че към настоящия момент не работи и не получава обезщетение за отглеждане на малко дете, поради навършване на двегодишната му възраст, а  детето  има нужда от повече средства необходими за задоволяване на ежедневните му потребности от храна, облекло, отопление, здравни грижи и други такива. Единствено майката на детето и баба му по майчина линия полагат грижи за него, като ответникът   живее и работи в гр.  *** има собствен бизнес реализира добри доходи,    притежава недвижими имоти, търговски обекти  и МПС-та  с   които осъществява дейността си.  От брака си има едно дете, което  е пълнолетно и вече е завършило висшето си образование, поради което не са налице предвидените по закон основания да е задължен  да му заплаща издръжка.

В срока по чл.131 от ГПК , ответникът депозира писмен отговор , в който възразява  , че от датата на определяне на размера на издръжката не е изминал значителен период от време  , поради което счита , че потребностите на детето не са се завишили . Допълва , че не отговаря на финансовите  му възможности  да заплаща издръжка в претендирания размер .

След като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе следното:  От представените и прието като доказателства по  делото Удостоверение за раждане ,  издадено въз основа на Акт за раждане  № 1249/29.09.2008 г. на Община Шумен  се доказва , че ответникът е баща на детето В. И. И., ЕГН: **********. С Решение № 108/29.04.2010 г.  постановено по гр. дело № 691/2009 г.  по описа на ШОС , той е осъден да заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 120 лева , считано от 16.11.2009г.  Съгласно разпоредбата на чл.150 от СК изменение на издръжката е възможна при  изменение на обстоятелствата при които е присъдена . В настоящия случай се претендира увеличението и , като ищцата твърди , че  са нараснали нуждите на детето за храна , облекло и други ежедневни потребности . От първоначалното присъждане на издръжката е минал сравнително кратък период – малко повече от една година . Съдът  приема за ноторно известно , че за това време е настъпило трайно изменение на обстоятелствата , а  именно  повишаване на цените , предимно на хранителните изделия . В останалата сфера на търговията не е налице такова изменение на обстоятелствата . Ищецът не навежда твърдения и не представя доказателства , че  е необходимо да се задоволяват някакви специфични нужди на детето , които да налагат допълнително изразходване на парични средства . Като съобрази горното , а именно , че единствената трайна промяна в обстоятелствата е поскъпването на храната , което обаче  е основно “перо” в издръжката на детето намира , че са налице  причини , налагащи увеличаването на първоначално присъдената издръжка .  За да бъде задоволени нуждите на детето , респективно неговото развитие , каквото е  изискването на чл.143 ал.1 от СК , издръжката следва да бъде увеличена от 120 на  150 лева , считано от датата на подаване на исковата молба . Съдът не възприема за основателни доводите на ответника , че доходите му са недостатъчни за заплащане на издръжка , в размер по-висок от първоначално присъдената . Видно от представената по делото Данъчна декларация за 2010г. , същият реализира средномесечен доход от около 1 500 лева . Липсват доказателства да е алиментно задължен към други лица . Заявява , че следва да погасява банкови кредити . Това обстоятелство се доказва от приетите по делото доказателства , но е ирелевантно , т.к. в  съдебната практика трайно е установено становището , че когато родителят , който дължи издръжка извършва разходи за подобрение на своите битови условия , като изплащане на заем , те не следва да се приспадат от доходите , от които зависи размера на издръжката . Като приема за недоказано  , че сумата от посочения кредит е изразходвана и за нуждите на ищцата и детето  , съдът счита , че погасителната вноска , не следва да се приспада от дохода на ответника . Предвид посоченото съдът  счита , че  даването на издръжка в размер на 150 лева месечно съответства на материалните му възможности .

В заключение съдът приема , че предявеният иск се явява основателен до размера на 150 лева , за разликата , до пълния предявен размер от 200 лева следва да се отхвърли .

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищцата сумата 56,25 лева - деловодни разноски , съразмерно на уважения размер на иска .

На основание чл.78 ал.6 от ГПК , ответникът дължи по сметка на ШРС държавна такса върху увеличението на издръжката  в размер на  43,20  лева.                

Водим от изложеното, съдът

 

Р         Е         Ш         И  :

 

ИЗМЕНЯ размера на присъдената  с Решение № 108/29.04.2010 г.  постановено по гр. дело № 691/2009 г.  по описа на ШОС  , МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА, която И.В.И., ЕГН: ********** ***   следва да заплаща на малолетното си дете В. И. И., ЕГН: ********** , чрез неговата майка и законен представител Г.Б.Г., ЕГН:********** ***,   като    УВЕЛИЧАВА същата от 120  ( сто и двадесет  ) лева   на 150 (сто и петдесет) лева , считано от   датата на завеждане на исковата молба – 18.11.2010г.  ,  до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване правото на такава, ведно с лихвата за забава върху всяка просрочена вноска, с падеж – първо число  на съответния месец.  

ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.150 от СК , за разликата  от 150  лева , до пълния предявен размер от 200 лева , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .

 

ОСЪЖДА И.В.И., ЕГН: ********** да заплати на Г.Б.Г., ЕГН:********** , сумата 56,25 ( петдесет и шест лева и двадесет и пет ст.) лева – деловодни разноски , съразмерно на уважената част от иска .

 

На основание чл.242,ал.1 от ГПК, в осъдителната му част решението подлежи на предварително изпълнение.

 

ОСЪЖДА И.В.И., ЕГН: ********** да заплати  по  сметка на Шуменски районен съд държавна такса върху увеличението на издръжката в размер на 43,20  ( четиридесет и три лева и двадесет ст. )  лева.                     

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок  от датата съобщаването му на страните .

 

                                                                                                          СЪДИЯ :

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

0,