РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Първомай, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело №
20245340100202 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от Т. Т. Т. срещу
„Кредит Тайм“ ЕООД за заплащане на сумата от 93,66 лв., представляваща платена без
правно основание сума за такса за експресно разглеждане по Договор за паричен заем
№ *** от 06.04.2021 г.
Ищецът Т. Т. Т. твърди, че на 06.04.2021 г. сключил с ответното дружество
„Кредит Тайм“ ЕООД Договор за паричен заем № ***, по силата на който му били
предоставени в заем средства в размер на 500 лв., при годишен лихвен процент от 10
%, и годишен процент на разходите – 11,37 %. Съгласно процесния договор ищецът
дължал еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен
заем в размер на 93,66 лв. Сочи се, че бил усвоил заемния ресурс, изплатил бил изцяло
задължението си за процесната такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение
на паричен заем, но счита, че не дължи плащане на същата. Изразява становище, че
уговорката за заплащане на тази такса била нищожна. Опциите при сключване на
договора за паричен заем били или избиране приоритетно разглеждане и плащане
такса за това при разглеждане на заявката и получаване на становище до 20 минути
след подаване на предложението за сключване на договор за заем или обикновена
заявка без такса. Обикновената заявка означавало заемодателят да вземе становище в
срок от 10 дни. Следователно при необходимост от разглеждане на заявката в по-
кратък срок заемателят бил принуден да избере опция приоритетно разглеждане. Тази
такса била уговорена в договора, едва след като е направена заявката, като
потребителят преди подписване на договора се задължавал да плати такса, за която не
му било известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде изплатена. Еднократната такса
била във фиксиран размер и липсвала каквато и да е еквивалентност между таксата и
извършената услуга от заемодателя. Поради това счита, че клаузата имала
1
неравноправен характер, като с нея се целяло неоснователно обогатяване на кредитора
за сметка на длъжника без реално да е извършена конкретна услуга. Тази такса
представлявала и скрит разход по договора за кредит, който привидно бил уговорен
като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се целяло заобикаляне
на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тази клауза противоречала на добрите търговски
практики, като не отговаряла на изискването за добросъвестност и водела до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика
и потребителя. Също така клаузата била нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД
поради противоречие и с добрите нрави. Счита, че с тази уговорка се нарушавали и
разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. По тези съображения моли да бъде
отхвърлен предявения иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „Кредит Тайм“ ЕООД.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
В случая от представените писмени доказателства се установява, че на
06.04.2021 г. между страните е сключен Договор за паричен заем № ***, по силата на
който ответникът, в качеството му на кредитор, е предоставил на ищеца кредит в
размер на 500 лв., като е уговорено сумата да бъде върната разсрочено, на 6 месечни
вноски от по 85,78 лв. всяка, в срок до 28.09.2021 г., или общо 514,68 лв. Посочен е
годишен лихвен % в размер на 10 % и годишен процент на разходите в размер на 11,37
%. В договора са уговорени и еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за
одобрение на паричен заем в размер на 93,66 лв. и такса за изготвяне на индивидуално
кредитно предложение в размер на 333,66 лв., като общата дължима сума по договора
за кредит е в размер на 942 лв.
Ищецът не оспорва, че е получил заемната сума, като видно от представените
приходни касови ордери е извършвал плащания по договора за кредит, както следва:
на 27.04.2021 г. – 123 лв., на 24.06.2021 г. – 157 лв., на 24.06.2021 г. – 352,05 лв., или
общо 632,05 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
В разглежданата хипотеза сключеният между страните договор по своята
правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит,
по отношение на който намират приложение разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 10а,
ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Целта на таксите
и комисионите по смисъла на цитираната разпоредба е да се покрият
административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по
предоставяне на кредит. Според разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, доколкото те са част от дейността му по предоставяне на
кредита. В случая уговорените такси за експресно разглеждане и индивидуално
кредитно предложение се дължат еднократно, но заплащането им от потребителя е
разсрочено, като сумите се начисляват към вноските по кредита. Поради това съдът
намира, че макар таксите да са уредени като дължими за допълнителни услуги за
2
бързо разглеждане на искането на потребителя за отпускане на кредит и за изготвяне
на индивидуално кредитно предложение, предвид естеството на посочените действия
на кредитора, същите представляват част от основната му дейност по предоставяне на
кредита. По отношение на изисканите такси не намира приложение разпоредбата на
чл. 10а, ал. 1 ЗПК, която дава възможност за получаване на такси и комисиони за
предоставени на потребителя допълнителни услуги, тъй като същите нямат пряко
отношение към насрещните задължения на страните по договора за кредит, а в случая
се касае за услуги, включени в основната дейност на кредитора по предоставяне на
паричната сума. След като ищецът е подал заявление за предоставяне на паричен
ресурс, което се явява задължителна и необходима стъпка за усвояването на паричната
сума, то ответникът не е следвало да изисква заплащане на такса за разглеждането на
документите, без оглед на това в какъв срок се разглежда заявката за кредитиране,
както и такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение. Разглеждането на
искането за кредит преди предоставянето на заемната сума, било то и експресно,
представлява действие по усвояване на кредита, а разходите, свързани с него, са
присъщи за основния предмет на договора, а не с допълнителен такъв. Макар да са
уговорени в договора като допълнителни услуги, с оглед естеството на посочените
действия на кредитора, съдът намира, че те представляват част от дейността по
предоставяне на кредита. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно
разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗПК извършването на предварителна преценка относно
кредитоспособността на потребителя е задължение на кредитора, поради което не
може да се приеме, че той осъществява допълнителна услуга, обосноваваща съответно
насрещно възнаграждение. Изложеното налага извод, че клаузите за заплащане на
такси за експресно разглеждане и изготвяне на индивидуално кредитно предложение
са договорени в нарушение на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Изискваните от
ответника такси с оглед начина на уговарянето им и начина на заплащането им се
явяват пряк разход по кредита и скрита печалба – допълнително възнаграждение за
кредитора в размер на 427,32 лв., и е следвало да бъдат включени при формирането на
ГПР (чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 1 ЗПК). В случая видно от съдържанието на
договора за паричен заем тези такси не са включени при формирането на ГПР. Същите
противоречат и на нормативното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която
разпоредба ГПР на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Видно от
съдържанието на договора ГПР е уговорен на 11,37 %, без да са включени
допълнителните две възнаграждения. Сборът от двете възнаграждения е в размер на
427,32 лв., като след прибавянето им към уговорения ГПР от 11,37 %, се налага извод,
че общият размер на ГПР надхвърля неколкократно императивно предвидения
максимален размер съобразно чл. 19, ал. 4 ЗПК. Следователно в процесния случай е
налице заобикаляне на разпоредбите на чл. 10а, ал. 2 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което
съдът приема, че клаузите, предвиждащи заплащане на „такса експресно разглеждане“
и „такса индивидуално кредитно предложение“, са нищожни на основание чл. 21, ал. 1
ЗПК.
Също така съдът намира, че уговорените такси водят до едно фактическо
оскъпяване на предоставения заем, тъй като позволяват на заемодателя да получи
сигурно завишено плащане и то в размер, представляващ над 80 % от стойността на
кредита. Те съставляват сигурна печалба за заемодателя, които биха увеличили
стойността на договора, без да е налице насрещна престация от последния. По тези
съображения съдът счита, че клаузите за заплащане на тези такси са неравноправни,
3
тъй като в случая очевидно потребителят е приел клаузи, с които не е имал
възможност да се запознае преди сключването на договора (чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП). В
резултат на това той не е бил в състояние да прецени икономическите последици от
сключването на договора, съставляващо още едно основание за неравноправието им по
силата на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Поради това и предвид създаденото значително
неравновесие между правата на потребителя и поетите задължения, съдът приема, че
тези клаузи се явяват неравноправни, поради което следва да бъде прието, че са
нищожни на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
Доколкото противоречието между тези клаузи и разпоредбите на ЗПК и ЗЗП е
налице още при сключването на договора, съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, вр.
ал. 4 ЗЗД в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността им е пречка за възникване на задължение за заплащане на такса за
експресно разглеждане и такса за индивидуално кредитно предложение.
За основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на платеното при начална липса на основание, следва да
са се проявили следните факти в обективната действителност, а именно: ищецът да е
платил процесната сума на ответното дружество въз основа на договорна клауза, която
е нищожна. В доказателствена тежест на ищеца е да установи факта на плащането, а
ответникът носи тежестта да докаже, че плащането е осъществено на валидно
основание, т. е., че съответната клауза от договора за заем е действителна.
Предвид установената по делото нищожност на клаузите, предвиждащи
заплащане на „такса експресно разглеждане“ и „такса индивидуално кредитно
предложение“, следва, че потребителят дължи единствено заплащане на главницата и
договорната лихва в общ размер на 514,68 лв. Тъй като по договора за заем ищецът е
извършил плащания в общ размер на 632,05 лв., след приспадане на задължението за
главница и договорна лихва следва, че разликата от 117,37 лв. се явява платена от
ищеца на ответника при начална липса на основание. Предвид всичко изложено, искът
с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на недължимо платеното
следва да се уважи до сумата от 93,66 лв., представляваща платена без правно
основание такса за експресно разглеждане по Договор за паричен заем № *** от
06.04.2021 г.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 50 лв. за държавна
такса. Според разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв в случаите, когато адвокат е оказал
безплатна правна помощ съгласно ал. 1 на същата разпоредба, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък
от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв и осъжда другата страна да го
заплати. В процесния случай обаче следва да бъде съобразено Решение на СЕС от
25.01.2024 г. по дело № С-438/22, според което чл. 101, § 1 ДФЕС, вр. чл. 4, § 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една
страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер
по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висш адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да
присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се
счита за ограничение на конкуренцията „с оглед целта“ по смисъла на тази разпоредба.
В тази хипотеза националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
4
правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Следователно с оглед
даденото тълкуване в решението на СЕС съдът не е обвързан от размерите на
адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, и при възлагане на разноските
следва да определи възнаграждението при съобразяване на правната и фактическа
сложност на делото. Ето защо, като взе предвид изключително ниския материален
интерес по иска, факта, че делото не се отличава с особена правна и фактическа
сложност, тъй като се касае за спор, по който вече има установена съдебна практика,
както и че същото е приключило в едно съдебно заседание, на което адв. Н. не е
присъствал и в хода на което са приети единствено представените писмени
доказателства, съдът намира, че справедливият размер на адвокатското
възнаграждение за процесуалния представител на ищеца възлиза на сумата от 200 лв.
Тук е мястото да се отбележи, че получилата безплатна адвокатска помощ страна не е
длъжна да доказва пред съда наличието на обстоятелствата по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗАдв
– че има право на издръжка, че е материално затруднена, че е в роднински или друг
вид близки отношения с адвоката или че е юрист. Преценката дали са налице условия
за възникване на мандатното правоотношение е изцяло на страните по него – право на
адвоката е да прецени дали да поеме безплатно процесуално представителство по
отношение на свой близък или друг юрист или на материално затруднено лице, за
което на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв се дължи възнаграждение само при благоприятен
изход на делото по отношение на представлявания. За уважаване на претенцията за
присъждането на адвокатското възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв е
достатъчно в договора за правна защита и съдействие да е ясно изразена волята на
страните по него, че адвокатската помощ е оказана безплатно. Страната по делото
винаги дължи съдебните разноски съобразно изхода на делото по правилата на чл. 78
ГПК и няма интерес да възразява дали следва да заплати разноските на насрещната
страна или на процесуалния й представител (така Определение № 480 от 12.11.2019 г.
по ч. гр. д. № 122/2019 г. на ВКС, IV г. о.). По тези съображения ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адв. Н. сумата от 200 лв. за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, РС Първомай
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, да заплати на Т. Т. Т., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от 93,66
лв., представляваща платена без правно основание сума за такса за експресно
разглеждане по Договор за паричен заем № *** от 06.04.2021 г., както и сумата от 50
лв., представляваща сторени разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, да заплати на адв. С. К. Н. от АК Пловдив на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗАдв сумата от 200 лв. за адвокатско възнаграждение.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка: ***, с
титуляр адв. С. К. Н..
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Първомай: _____________(п)__________
РХ/МИ
6