ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12
гр. Хасково, 12.07.2021г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО, в
закрито съдебно заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Костова ЧКАД
№666 по описа за 2021г., за да
се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по частна жалба от Н.Ж.М.,
ЕГН ********** ***, против определение № 69/10.06.2021г., постановено по гр.
дело № 249/2021г. по описа на Районен съд Свиленград, с което е оставена без
разглеждане жалбата на М. срещу Решение №155ГД/29.10.1999г. по чл.18ж, ал.1 от
ППЗСПЗЗ и Решение № 155ГД/29.10.1999г. по чл.27 от ППЗСПЗЗ на Общинска служба
„Земеделие“ гр. Любимец и производството по делото е прекратено. С жалбата се
претендира отмяна на оспореното определение и постановяване на акт по същество
от настоящата инстанция.
Ответникът – Началник на Общинска
служба „Земеделие“ гр. Любимец не изразява становище по частната жалба.
Административен съд
Хасково, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и
от надлежна страна. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Предмет на оспорване
в първоинстанционното производсво са били Решение №155ГД/29.10.1999г. на
Общинска служба „Земеделие“ гр. Любимец, с което на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ
и Протокол № 142ГД от 16.04.1999г. за определяне категориите на земеделските
земи по преписка № 1500 от 21.01.1992г. от Васила Петрова Колева, е
възстановено правото на собственост на наследниците на Х.П.Р., бивш жител ***,
съгласно плана за земеразделяне на с. Г. Д., както следва: нива от 2.300 дка,
пета категория, местност „Дингил Кая“, имот № 021015; нива от 3.399дка, пета
категория, местност „Дингил Кая“, имот № 033014; нива от 3.400 дка, седма категория,
местност „Амет Дере“, имот № 065003; нива от 16.200 дка, пета категория,
местност „Инизурски път“, имот № 088030; нива 7.709 дка, седма категория,
местност „Садъково келеме“, имот № 118051; нива от 3.800 дка, шеста категория,
местност „Азмака“, имот № 144021; нива 1.600 дка, шеста категория, местност
„Азмака“, имот № 145021 и Решение № 155ГД/29.10.1999г. на Общинска служба
“Земеделие“ гр. Любимец, с което на основание чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ е
възстановено правото на собственост на наследниците на Х.П.Р. в съществуващи
стари реални граници на следния имот: гора в земеделски земи от 49.600 дка,
девета категория, местност „Кайряка“, имот № 164067 по картата на землището.
Районният съд е бил сезиран с жалба, подадена от Н.Ж.М., който се е легитимирал
като съпруг на К.П.М., явяваща се дъщеря и наследник на Х.П.Р., видно от
удостоверение за наследници № 43/27.08.2018г. на кметство с. Г. Д.. За да постанови обжалваното определение, с
което е прекратил производството по делото, районният съд е приел, че за жалбоподателя липсва правен интерес от
обжалване, тъй като оспорените решения в разпоредителната им част се явят
благоприятни за жалбоподателя актове. На следващо място съдът е посочил, че доколкото
жалбоподателя не оспорва възстановяването на собствеността на описаните в
решенията земеделски земи, а единствено липсата на произнасяне в тях относно
това как се разпределят между наследниците възстановените имоти, то жалбата
отново е недопустима, тъй като търсеният от жалбоподателя правен резултат,
свързан с разпределянето между наследниците на възстановените имоти, не може да
бъде постигнат чрез оспорване на решението на поземлената комисия, като в тази
връзка се е позовал на разпоредбите на чл.14, ал.1, т.1 и чл.17, ал.1 от
ППЗСПЗЗ.
Настоящият състав на
касационния съд споделя извода на РС-Свиленград относно липсата на правен
интерес за жалбоподателя да оспори Решение №155ГД/29.10.1999г. по чл.18ж, ал.1
от ППЗСПЗЗ и Решение № 155ГД/29.10.1999г. по чл.27 от ППЗСПЗЗ на Общинска
служба „Земеделие“ гр. Любимец. Съгласно нормата на чл.147, ал.1 от АПК,
правото на съдебно оспорване на административните актове, независимо от
квалификацията им като индивидуални, общи или нормативни, принадлежи само на
онези правни субекти, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или
застрашени от административния акт или за които той поражда задължения, т.е.
абсолютна процесуална предпоставка за атакуване на административен акт пред
съда, за наличието на която съдът следи служебно, е наличието на интерес от
обжалване. Интересът трябва да е правен, т. е. обжалването следва да е насочено
към премахване на неблагоприятни правни последици, респ. към предотвратяването
им или към постигане на положителни правни резултати. Интересът трябва да е
личен и пряк, т. е. административният акт да засяга правната сфера на
жалбоподателя като непосредствено отнема, изменя или ограничава права или
противозаконно създава задължения за жалбоподателя или създава права на трето
лице, с което уврежда жалбоподателя. Правният интерес обуславя активната
процесуална легитимация на субекта да направи оспорване по съответния ред на
административния акт. Липсата на активна легитимация има за своя последица
недопустимост на оспорването, независимо дали същото е с доводи за
незаконосъобразност на административния акт или е единствено с доводи за
нищожност на същия.
В настоящия случай,
с обжалваните два акта на наследниците на Х.П.Р. са признати и възстановени в
стари реални граници и с план за земеразделяне общо 88.080 дка, така както са
били заявени с образуваната в ОСЗ- Любимец преписка с вх. № 1500/21.01.1992г.
Ето защо, следва да се заключи, че издадените решения напълно удовлетворяват
отправеното към административния орган искане, като за наследниците на Х. Р.,
на които е признато и определено за възстановяване право на собственост в
посочения в заявлението обем, нямат правен интерес да обжалват благоприятните
за тях актове.
Относно довода
развит от жалбоподателя както пред районния съд, така и в частната жалба пред
касационната инстанция, че с процесните решения неправилно са разпределени
дяловете на наследниците на Х. Р., правилно районния съд е приел, а и изводите
му се споделят и от настоящата инстанция, че съгласно разпоредбата на чл.14,
ал.1, т.1 и чл.17, ал.1 от ЗСПЗЗ, когато с решението се възстановява право на
собственост върху земеделска земя на починал собственик, решението се издава
общо на неговите наденици. Дяловете на наследниците се определят съгласно
Закона за наследството, без да се посочват в решението. Поради което търсеният
от жалбоподателя правен резултат, свързан с разпределянето между наследниците
на възстановените имоти, не може да бъде постигнат чрез оспорване на решението
на поземлената комисия, като в тази връзка е недопустимо в хода на
производството по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, съдът да извърши делба на
възстановените земи между всички наследници, така както е поискал
жалбоподателя.
С оглед изложеното,
като е оставил без разглеждане жалба и е прекратил съдебното производство,
районният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено
в сила.
Воден от горното и
на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.236 от АПК,
Административен съд Хасково, в настоящия състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 69/10.06.2021год., постановено
по адм. дело № 249/2021 год. по описа на Районен съд Свиленград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.