№ 181
гр. Поморие, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, IV СЪСТАВ , в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивайло Й. Бъчваров
при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева
като разгледа докладваното от Ивайло Й. Бъчваров Гражданско дело №
20222160100306 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от ищцата Р. К. П. от гр.Поморие,
обл.Бургас, чрез пълномощника адв.С. Л. от БАК с адрес за призоваване в гр.Бургас против
ответника Общинско предприятие „Социално обслужване“ гр.Поморие със седалище и
адрес на управление в гр.Поморие представлявано от директора И. И. . Твърди се , че със
заповед №10/31.03.2022 г. ответникът, на основание чл.328, ал.1,т.2, предл.2 от КТ уволнил
ищцата от заеманата от нея длъжност „социален работник в социална услуга” в
предприятието на ответника ЦНСТДБУ- с.Б., без да са налице посочените основания за
уволнение и не е спазена процедурата за подбор предвидена при уволнение на това
основание, а също се твърди, че е налице нарушение на чл.333, ал.4 от КТ тъй като ищцата е
член на синдикална организация. Иска се отмяна на уволнението като незаконосъобразно,
възстановяване на ищеца на длъжността заемана преди уволнението и осъждане на
ответника да заплати на ищеца 4500лв. обезщетение за времето през което е останал без
работа, в размер на шест месечни брутни трудови възнаграждения, както и обезщетение в
размер на 750 лв.- едно брутно трудово възнаграждение на основание чл.222, ал.1 от КТ,
ведно със законната лихва върху претендираните обезщетения от датата на подаване на иска
до окончателното изплащане. Представя доказателства ..
Предявените от ищцата обективно съединени искове са с правно основание по
чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ и по чл.222, ал.1 от КТ.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответната община,с който се
оспорва основателността на предявените искове. В отговора се изразява становище, че
1
уволнението е извършено при спазване на законовите изисквания, включително относно
извършения подбор и са начислени дължимите обезщетения по чл.220, ал.1 от КТ и чл.222,
ал.1 от КТ. Иска се отхвърляне на предявените искове, а при условията на евентуалност в
случай на уважаване на иска се прави възражение за прихващане между начислените на
ищцата обезщетения в размер на 2157,80 лв. с претендираните от нея суми. Признават се
обстоятелствата, че ищцата е работила по трудово правоотношение с ответника, което е
било прекратено с посочената в исковата молба заповед на соченото в нея основание за
прекратяван.Представя доказателства.
За да се произнесе по предявените искове, съдът се запозна подробно със
становищата на страните и доказателствата по делото и като се съобрази с приложимите
законови разпоредби, прие следното.
Не се спори между страните, а се установява и от събраните по делото
доказателства, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответното общинско
предприятие(ОП) , което се установява и от представените по делото трудов договор
№2/31.01.2019 г. и допълнителни споразумения към него. В ответното ОП ищцата е
изпълнявала длъжността „социален работник в социална услуга ” в „Център за настаняване
от семеен тип за деца без увреждания“/ЦНСТДБУ/ в с.Б., общ.Поморие , с основно месечно
възнаграждение от 750 лв. , което считано от 01.04.2022 г. е увеличено на 1278 лв. с
представената заповед №45/04.05.2022 г. Не се спори между страните, че трудовото
правоотношение на ищцата с ответната община е било прекратено с представената по
делото в препис заповед №10/31.03.2022 г. издадена от директора на ОП“СО“ гр.Поморие,
считано от 12.04.2022 г. , която заповед е връчена срещу подпис на ищцата на 31.03.2022 г.
. Основанието за уволнението посочено в заповедта е по чл.328, ал.1,т.2 от КТ , като
причините за прекратяване на трудовото правоотношение посочени в заповедта са –
съкращаване на щата.В заповедта е посочено също , че на лицето следва да се изплати
обезщетение по чл.220,ал.1 от КТ за неспазено предизвестие в размер на брутното трудово
възнаграждение за неспазения срок на предизвестие-19 календарни дни, както и
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск-25 дни, от които
19 дни за 2021 г. и 6 дни за 2022 г. Представен е протокол за проведена процедура по подбор
на персонала в ЦНСТДБУ с.Б. по критерии зададени със заповед №18/30.03.2022 г. , според
които ищцата е получила общо 9 точки по оценяваните три критерия, а другият участник в
подбора –Величко Стоев е получил 12 точки по същите критерии. Представен е правилник
за организацията и дейността на ОП“СО“-Поморие/ ПОДОПСО/ , както и приложение №1,
неразделна част към същия правилник, в което в табличен вид е представена
организационно-управленската структура на предприятието, като съгласно същото
приложение в процесното ОП са предвидени две щатни бройки за длъжността социален
работник в социална услуга. Представени са длъжностни характеристики на длъжността
„социален работник в социална услуга“ и длъжността „психолог“, видно от които с двете
длъжности се осъществяват различни основни функции и основни трудови задължения и
съответно за заемането на всяка от тях са предвидени различни изисквания за образование,
2
професионален опит и умения.
При така установените факти съдът прие следните правни изводи.
Съгласно чл.328, ал.1, т.2 КТ работодателят може да прекрати едностранно
трудовото правоотношение с предизвестие в случаите на съкращаване на щата или
закриване на част от предприятието . В настоящото производство, в тежест на работодателя
е да докаже законността на уволнението, съобразно хипотезата на приложеното уволнително
основание по чл.328, ал.1, т.2 , КТ, а именно че е налице реално съкращение в щата , което
следва да е съпроводено с реално закриване на трудовата функция на ищцата . В случая не
се спори между страните и се установява от доказателствата по делото ,че между тях е
съществувало трудово правоотношение по силата на което ищцата е заемала в ответното ОП
длъжността „социален работник в социална услуга“ с основно трудово възнаграждение 750
лв. Не се спори и относно обстоятелството,че трудовото правоотношение на ищцата е било
прекратено с представената по делото заповед за уволнение, на посоченото в същата
основание по чл.328 ,ал.1 т.2 от КТ, поради закриване на длъжността „социален работник в
социална услуга“. Основният спорен въпрос между страните е наличието на основанието за
уволнение посочено в заповедта , като според ищцата не е налице фактическо извършено от
работодателя съкращение в щата, доколкото не бил намален числения състав на
предприятието в Приложение №1 към ПОДОПСО, в който били предвидени две щатни
бройки за длъжността на ищцата, поради което и липсвало реално извършено съкращение
на щата към датата на уволнението. Поначало съкращаването на щата се изразява в
намаляване, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой служители
или определени длъжности поради отпадане на необходимостта от съществуването на
съответната трудова функция за осъществяването на която са били необходими .
Фактическото премахване на трудовата функция може да се осъществи както със закриване
на съответната щатна бройка за съответната длъжност в длъжностното разписание , при
заличаване на трудовата й функция или разпределянето й между други съществуващи
длъжности , така и със запазване на щатната бройка при заличаване на трудовата функция и
отреждането на тази щатна бройка за новосъздадена длъжност за осъществяване на трудова
функция различна от тази на закритата длъжност . Решението на работодателя за
необходимостта от тази промяна и за съкращаването в щата е част от неговата преценка по
целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Съдебният контрол касае законността на
уволнението към момента на извършването му. За да е законосъобразно съкращаването на
щата, в трайната, обвързваща съдебна практика се приема, единствено това което реално се
изразява във фактическо премахване трудовата функция като съдържание на отделна
длъжност или на щатна бройка. Последното и следва да е извършено преди уволнението. В
случая в чл.11, ал.1,т.9 от ПОДОПСО на управителя на ОП“СО“ е предоставено
упражняване правата на работодател, включително и що се отнася до прекратяване на
трудовите правоотношения. Съгласно чл.14, ал.3 от ПОДОПСО при наличието на
обстоятелства, изискващи корекции в структурата и числеността на персонала, директорът
на предприятието представя мотивирано предложение за промени до Кмета на общината ,
3
който внася в общинския съвет предложение за промяна по Приложение №1 от правилника,
като съгласно ал.4 от същата разпоредба, промените се утвърждават от кмета на общината.
Следователно за да е налице редовно извършено съкращение в щата към момента на
постановяване на заповедта за уволнение на ищцата, респ. към датата на уволнението
посочена в заповедта-12.04.2022 г. е следвало да е налице предложение на директора на ОП
до кмета на общината за съкращаване на щата, което да е внесено и одобрено от общинския
съвет и отразено в приложение №1, като съобразно с правомощията си по чл.13 от
ПОДОПСО, кметът следва да утвърди длъжностно и поименно разписание на
предприятието в рамките на утвърдения числен състав и при съобразяване с гласувания за
дейността му бюджет. От доказателствата по делото не се установява към датата на
уволнението да са внесени предложение за промяна по приложение №1, нито пък се
установява, включително и до датата на последното с.з. да е изменено щатното разписание
на процесното ОП. Напротив от представеното по делото приложение №1 към ПОДОПСО е
видно, че в структурата и числения състав на процесното ОП са предвидени две щатни
бройки за длъжността „социален работник в социална услуга“, заемана от ищцата при общ
числен състав на предприятието от девет души. От представеното длъжностно разписание
считано от 01.04.2022 г., утвърдено от кмета на общината съобразно с правомощията му по
чл.13 от ПОДОПСО е видно, че за длъжността социален работник в социална услуга е
предвиден бюджет за месечно възнаграждение за една бройка на тази длъжност, но липсва
представено поименно разписание, което е пречка да се приеме, че се касае за действително
извършено съкращаване на щата, при което е закрита длъжността заемана именно от
ищцата при положение, че не е намален числения състав на предприятието според
приложение №1. С оглед изложеното, съдът прие, че към момента на уволнението на
ищцата, не е било налице извършено реално съкращаване на щата със закриване на
трудовата функция изпълнявана посредством длъжността заемана от ищцата, поради което
не е било налице основанието за уволнение по чл.328, ал.1,т.2 от КТ, посочено в процесната
заповед. Поради това уволнението е незаконно и следва да се отмени, а ищцата да се
възстанови на длъжността „социален работник“ в ответното ОП“СО“ гр.Поморие. Предвид
признаването на уволнението за незаконно, с оглед на това, че от доказателствата по делото
се установява ,че след уволнението ищцата е останала без работа в период по-дълъг от шест
месеца, основателен е и следва да се уважи предявеният иск по чл. 225, ал.1 от КТ до размер
на шест брутни работни заплати по 750 лв. всяка или общо за сумата от 4500 лв., като
предвид основателността на този иск и доколкото не се установява ответникът да е
изпълнил задължението си за заплащане на тази сума, основателен се явява и следва да се
уважи иска с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законната лихва върху
уважения размер на главницата считано от 01.06.2022 г. – датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане. Що се отнася до претендираното на основание чл.222 от КТ
обезщетение в размер на 750 лв., признава се от ищеца, че същото му е изплатено, поради
което и тази претенция следва да се отхвърли като неоснователна, както и акцесорната
претенция за присъждане на законната лихва върху размера на това обезщетение от
01.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
4
По искането на страните за присъждане на разноски, съдът прие следното: Ищецът
е направил разноски в размер на 900 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, от която
сума ответникът следва да бъде осъден да заплати 765 лв. съобразно уважената част от иска.
Съгласно чл.359 от КТ, производството по трудови спорове е безплатно за работниците и
служителите – те не плащат такси и разноски по производството, като в тази насока е и
чл.83, ал.1, т.1 от ГПК . Това правило се отнася за държавната такса и разходи по
производството, дължими от ищците по граждански дела, но не и за случаите на отхвърляне
на иска, по отношение на платените от ответника такси и разноски по производството ,
които ответникът има право да претендира на основание чл.78, ал.3 от ГПК. В случая
предвид частичното отхвърлянето на предявените искове, на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
на ответното ОП следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1050
лв. за заплатено адвокатско възнаграждение , които разноски следва да се заплатят от
ищцата, при съобразяване на обстоятелството, че ответникът не е дал повод за предявяване
на иска за присъждане на обезщетение по чл.222 от ГПК, доколкото същото се дължи след
покана от страна на ищеца, каквато не се установи да е отправяна преди предявяване на
иска, поради което е заплатено от ответника след като е бил поканен с исковата молба. На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РС-Поморие, д.т.
180 лв. върху уважения размер на претендираното обезщетение.
Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на ищцата Р. К. П.,
ЕГН********** от заеманата от нея длъжност „социален работник в социална услуга” в
Център за настаняване от семеен тип на деца без уврежданания- с.Б., извършено със заповед
№10/31.03.2022 г. на директора на Общинско предприятие „Социално обслужване“
гр.Поморие със седалище и адрес на управление гр...., представлявано от директора И.И...
ВЪЗСТАНОВЯВА Р. К. П., ЕГН********** на предишната работа на заеманата
от нея длъжност „социален работник в социална услуга” в Център за настаняване от семеен
тип на деца без уврежданания- с.Б..
ОСЪЖДА ответника Център за настаняване от семеен тип на деца без
уврежданания- с.Б., извършено със заповед №45/04.05.2022 г. на директора на Общинско
5
предприятие „Социално обслужване“ гр.Поморие със седалище и адрес на управление гр....,
представлявано от директора И.И.. да заплати на ищеца Р. К. П. сумата 4500 лв./ четири
хиляди и петстотин лева/ представляващи обезщетение за шест месеца, през които ищецът е
останал без работа поради уволнението, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху тази сума от 01.06.2022 г. – датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Социално обслужване“ гр.Поморие да
заплати на Р. К. П. сумата 765 лв., представляващи разноски по делото.
ОСЪЖДА Р. К. П. да заплати на Общинско предприятие „Социално
обслужване“ гр.Поморие сумата 1050 лв., представляващи разноски по делото.
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Социално обслужване“ гр.Поморие да
заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд град Поморие д.т. 180 лв..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Бургас, в
двуседмичен срок от връчването му на страната.
.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
6