Р Е Ш Е Н И E 145
гр.Сливен, 08.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, десети граждански състав, в публично съдебно заседание на
четвърти февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИНА КОРИТАРОВА
При секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№
2041/2018 г. по описа на РС – Сливен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са
предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК за установяване съществуване на вземания на
заявител по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК- „Мобилтел” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш” № 1 чрез
адв. Виолета Герова от САК , против Д.И.Х., ЕГН: ********** ***, като заповедта
за изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Исковата молба е редовна, а предявените искове – допустими. Спазена е
процедурата по размяна на книжа по чл. 131 ГПК. По делото е постъпил отговор на исковата молба от
ответника депозиран от особения представител на ответника.
Предявени са обективно кумулативно съединени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.чл. 415 ГПК, във вр. чл. 124 ГПК и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 16.03.2015 г. страните били сключили Договор за далекосъобщителни услуги- с индивидуален потребителски номер М 4480683, като на длъжника по силата на този договор са му били предоставени мобилни услуги.
Цитира чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор относно ежемесечното издаване на фактурите за потребените услуги. За тях мобилният оператор бил издал следните фактури- фактура № *********/01.04.2015 г. за отчетен период от 28.02.2015 г. до 27.03.2015 г. с падеж на 16.04.2015 г. за ползване на далекосъобщителни услуги в размер на 69,44 лв.; фактура № *********/05.05.2015 г. с падеж на плащане 20.05.2015 г. за отчетен период от 28.03.2015 г. до 27.04.2015 г. за ползване на далекосъобщителни услуги в размер на 91,40 лв.; фактура № *********/02.06.2015 г. с падеж на плащане 17.06.2015 г. за отчетен период от 28.04.2015 г. до 27.05.2015 г. за ползване на далекосъобщителни услуги в размер на 49,66 лв.; фактура № *********/09.09.2015 г. с падеж на плащане 09.09.2015 г. за отчетен период от 28.07.2015 г. до 27.08.2015 г. , в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 668,84 лв. Длъжникът не бил платил тези суми бил изпаднал в забава, което обусловило правото на мобилния оператор едностранно да прекрати договорите и да му начисли неустойка за предсрочното прекратяване на договорите за мобилните услуги, като се претендира и мораторна лихва за забава за периода от 18.06.2015 г. до 18.12.2017 г. в размер на 53,46 лв. Цитира чл. 54 от ОУ на договора, който урежда правото на мобилния оператор едностранно да прекрати договора при неплащане на сумите след изтичане на срока по т. 34а-34в от ОУ на договора, като не се изисква форма за това прекратяване. Неустойката се дължала по силата на договора и ОУ и имала обезщетителен, а не санкционен характер.
В случая ответникът бил използвал мобилният си номер без да заплаща задълженията си, като не заплатил сумите в срок по посочените фактури, поради което бил изпълнен фактическия състав на чл. 79 ЗЗД.
Ищецът бил подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК., която била връчена на ответника, по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обуславяло правния интерес на ищеца от предявяването на настоящия иск.
Моли да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на мобилния оператор сумата от 240,45 лв., съставляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за индивидуален потребителски номер М 4480683 , сумата от 668,84 лв., съставляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора и мораторна лихва в размер на 53,46 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане. Претендират се деловодни разноски сторени в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК особеният представител на ответника адв. Д.П. е депозирал отговор на исковата молба. Посочва, че исковата молба била подадена след изтичане на преклузивния едномесечен срок и производството следвало да бъде прекратено. Между страните не било налице валидно облигационно правоотношение и съответствие между основанието и размера на предявените искове със сумите, за които била издадена заповедта за изпълнение. Не били представени доказателства, че ответникът бил използвал предоставените далекосъобщителни услуги. Осъдителният иск за заплащане на неустойка за предсрочното прекратяване на договора бил недопустим и неоснователен. Не били представени доказателства ответникът да е бил уведомен за издадените фактури. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Съдът като взе предвид доводите
изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по
отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 140/2018 г.
по описа на РС-Сливен срещу длъжника Д.И.Х. е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 85/10.01.2018 г. за общата сума сумата от 210,50 лв., съставляваща незаплатени далекосъобщителни
услуги по Договор за далекосъобщителни услуги от 16.03.2015 г., за отчетен
период от 28.02.2015 г. до 27.05.2015 г., сумата от 668,84 лв., съставляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договора и мораторна лихва в размер на
53,46 лв., начислена върху фактура от 02.06.2015 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението-09.01.2018 г. до окончателното
плащане.
Заповедта е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на длъжника.
На 16.03.2015 г. страните са сключили договор № ********* , по силата на който договор мобилният оператор предоставя на ответника далекосъобщителни услуги и приложение № 1 към същия договор. Ответникът на същата дата е подписал и допълнителна декларация по см. на Закона за защита на потребителите, с която декларира, че е запознат и че е съгласен с общите условия на мобилния оператор. На същата дата е прието и Приложение № 3 към процесния договор относно ценоразписа за ползване на допълнителните електронни съобщителни услуги.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор ежемесечното издава фактурите за потребените услуги. За тях мобилният оператор за процесния период издал следните фактури- фактура № *********/01.04.2015 г. за отчетен период от 28.02.2015 г. до 27.03.2015 г. с падеж на 16.04.2015 г. за ползване на далекосъобщителни услуги в размер на 69,44 лв.; фактура № *********/05.05.2015 г. с падеж на плащане 20.05.2015 г. за отчетен период от 28.03.2015 г. до 27.04.2015 г. за ползване на далекосъобщителни услуги в размер на 91,40 лв.; фактура № *********/02.06.2015 г. с падеж на плащане 17.06.2015 г. за отчетен период от 28.04.2015 г. до 27.05.2015 г. за ползване на далекосъобщителни услуги в размер на 49,66 лв.; фактура № *********/09.09.2015 г. с падеж на плащане 09.09.2015 г. за отчетен период от 28.07.2015 г. до 27.08.2015 г. , в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 668,84 лв.
Длъжникът не бил платил тези суми бил изпаднал в забава, което обусловило правото на мобилния оператор едностранно да прекрати договорите и да му начисли неустойка за предсрочното прекратяване на договорите за мобилните услуги, като се претендира и мораторна лихва за забава в размер на 53,46 лв., начислена върху фактура от 02.06.2015 г.
Съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния
оператор при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на
ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно
на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител-страна
по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана
фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението
му за плащане на дължимите суми.
Неизпълнението на ответника е обусловило
правото на мобилния оператор да начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно
изрична клауза от договора. Съгласно
уговорена неустоечна клауза по договора, дължимата се неустойка включва
сумата от стандартните месечни абонаменти,
дължими от датата на прекратяване до края на срока на договора.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги,
страните имат права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика
на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на
публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на
същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
В хода на производството на основание чл. 227 ГПК като правоприемник на ищцовото дружество се явява дружеството „А1 БЪЛГАРИЯ”
ЕАД.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
I.ОТНОСНО ИСКА ЗА ГЛАВНИЦА-чл.422 ГПК вр.чл.415 ГПК вр.чл.79
от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства е
безспорно установено, че между страните е било налице валидно договорно
правоотношение по договор № ********* /16.03.2015 г., като на
длъжника по силата на този договор са му били предоставени мобилни услуги за
мобилен номер ********** за срок от 24 месеца,
и М4480683 е индивидуалния клиентски номер, с които абонатът фигурира в
системата на оператора, като ответникът не е изпълнил
задълженията си по договора за мобилни услуги и същият е прекратен
едностранно от ищеца, като е начислена и неустойка при прекратяване на
договора, съобразно уговореното същия.
Издадени са фактури представени по договора за далекосъобщителни услуги, от
които е видно, че ответникът е реално използвал
мобилни услуги, за което е следвало да заплати дължимите суми. Всяка от
процесните фактури включва стойността на
използваните мобилни услуги и фиксираните абонаментни вноски и съставлява
доказателство, че действително са били предоставени мобилни услуги на
ответника, които е следвало да бъдат заплатени от него.
Основателността на главния иск обуславя и
основателността на акцесорния иск за установяване на дължимостта на мораторна
лихва на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД, тъй като длъжникът е
изпаднал в забава от датата на падежа на задължението по д договора, които не
са заплатени до настоящия момент.
II.ОТНОСНО ИСКА ЗА НЕУСТОЙКАТА -чл.422 ГПК вр.чл.415 ГПК
вр.чл.92 от ЗЗД.
Съдът, счита, че уговорената неустойката е
нищожна на основание чл.26,ал.1, предл.трето от ЗЗД-накърняване на добрите
нрави.
Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД,
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Предпоставките и хипотезите, при които
уговорената в договор неустойка е нищожна, поради накърняване на добрите нрави,
са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение №
1/15.06.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС. Според
дадените в него указания, преценката дали една неустойка е нищожна от гледна
точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора в зависимост от специфичните за отделния случай факти и
обстоятелства и от общи за всички случаи критерии като например естеството на
обезпеченото с неустойката задължение и неговия размер, вида на неустойката
(компесаторна или мораторна), вида на неизпълнение на задължението (съществено
или за незначителна негова част), съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните вреди от неизпълнението. Клаузата за неустойка е нищожна
поради накърняване на добрите нрави във всички случаи, когато е уговорена извън
присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В настоящият случай преценен от гледна
точка на справедливостта и добросъвестността в гражданските и търговски
правоотношения, размерът на уговорената неустойка, в размер на всички месечни
такси по договора от момента на неизпълнение до края на срока на договора е в
очевиден разрез с присъщите й по закон обезпечителна и обезщетителна функции,
тъй като не е съобразен нито с естеството на обезпеченото задължение, нито с
възможните вреди от неизпълнение на задължението на абоната да заплаща месечни
вноски. Така уговорена неустойката има подчертано санкционен характер и би
довела до несправедливия правен резултат доставчика да получи имуществена
облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата. Подобен резултат е
несъвместим с добрите нрави, тъй което създава условия за неоснователно
обогатяване на доставчика на услугата, като нарушава принципа за справедливост
и насочва на извода, че неустойката излиза извън присъщите й по закон функции,
доколкото още към момента на уговарянето й създава предпоставки за
неоснователно обогатяване на доставчика за сметка на потребителя.
Тъй
като уговорената клауза за неустойка нарушава добрите нрави, то същата е
нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, поради което предявеният иск
на ищеца, с който иска да бъде прието за установено, че ответникът му дължи
неустойка в размер на 668,84 лв. следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
2/Нищожност на неустойката на основание
чл.146, ал.2 от ЗЗП-неравноправна клауза.
Предвид създадената между страните
облигационна обвързаност съдът счита, че ответникът притежава качеството
потребител по смисъла на § 13,т.1 от ДП на ЗЗП, даващ легална
дефиниция на понятието "потребител", според който текст
потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.
На ответникът в качеството на физическо лице е предоставена далекосъобщителна
услуга. Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на
понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя като в 19 точки визираната
правна норма дава неизчерпателно изброяване на различни хипотези на
неравноправие.
Процесният договор е сключен при предварително
определени условия от едната страна- ищецът клаузи на договора. Безспорно се установи, че
представеният от ищецът бланков договор не е бил предмет
на предварително договаряне между двете страни. Ответникът не е имал възможност
да влияе върху съдържанието му. Не се установи атакуваната клауза на договора,
да е била индивидуално договорена. Липсват такива както твърдения, така и
доказателства от ищцовата страна. Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в
алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор
при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО
на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР на ЗЗП/ ДВ бр.64/2007
г./Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които
не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност
създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията,
произтичащи от договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена
клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал
възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена
клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва
приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако
общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато
продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена
индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този
факт. В случая с оглед начина на попълване на договора
и обстоятелството, че полетата се попълват от представител на
ищеца-търговец говори, че ответникът не е имал възможност
да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за неустойка.
Поради изложеното съдът приема, че в случая не е налице индивидуално договаряне
на разпоредбите по т. 11 от договора, касаеща дължимата
неустойка. В този смисъл е и разпоредбата на чл.146 от ЗЗП, съгласно
и която самата тежест на доказване за индивидуално договаряне е в тежест на
търговеца, каквито доказателства по делото няма.
Следва само да се отбележи, че неустойката в
размер на оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора,
договаряна от доставчиците на услуги, вече трайно се приема за нарушение по чл.
68г,ал.1 от ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска
практика - Решение № 7586 от 04.12.2013 г. на АдмС – София-град по адм. д. №
6627/2013 г.
В случая, самият начин на
сключване на договора поставя в изключително неблагоприятно положение
потребителят спрямо търговеца, което противоречи на
добросъвестността.
Също и на това основание така предявеният иск на
ищеца за неустойката от 668,84 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
III. ПО РАЗНОСКИТЕ
При това положение ответникът дължи на ищеца
направените в заповедното производство по ч.гр.д.№ 140/2018 г. по описа на СлРС
разноски в размер на 58,01 лв. съразмерно с уважената част
от исковете, а по настоящето исково производство дължи на ищеца разноски в
размер на 157,05 лв. съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК. Ответникът не е сторил разноски по делото и такива не следва да
му бъдат присъждани.
Воден от гореизложените мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено на правно основание чл. 415 във
вр. с чл. 420 ГПК, че Д.И.Х., ЕГН: ********** *** дължи на „А1 България ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София 1309, ул. „Кукуш” № 1 сумата от 210,5 лв.,
съставляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор № *********
/16.03.2015 г.и мораторна лихва в размер на 53,46 лв., начислена върху фактура
от 02.06.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 85/10.01.2018 г.
по ч.гр.д. № 140/2018 г. на СлРС.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
иск от ищеца „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София 1309, ул. „Кукуш” № 1, против Д.И.Х.,
ЕГН: ********** ***, с който се претендира да
бъде признато за установено на основание чл.415 от ГПК вр.чл.422 от ГПК вр.
чл.92 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 668,84 лв., съставляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор №
********* /16.03.2015 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д.И.Х., ЕГН: **********
***, да заплати на „А1
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София
1309, ул. „Кукуш” № 1, направените деловодни разноски по исковото
производство в размер на 157,05 лв., съразмерно с уважената
част от исковете, както и сторените от ищеца в заповедното
производство разноски в размер на 58,01 лв., съразмерно с
уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок пред СлОС от уведомяването на страните.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от
решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила,
да се приложи по ч.гр.д. № 140/2018 г.по описа на РС-Сливен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: