РЕШЕНИЕ
№ 545
гр. Бургас , 07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи
октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Румяна С. Калошева Манкова
Членове:Росица С. Стоева
Албена Я. Зъбова Кочовска
Секретар:Пенка Н. Шивачева
като разгледа докладваното от Албена Я. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20202000500310 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.258 и следващите от ГПК, по
въззивните жалби на двете страни по търговско дело №400 по описа на Окръжен съд Бургас
за 2019 година: ищците – С. Г. Д. ЕГН ********** и Р. Д. Д. с ЕГН ********** и ответник
„Застрахователно дружество ЕВРОИНС“АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София,, бул.“Христофор Колумб“ №43, подадени против Решение №
101/22.06.2020 година, постановено по горепосоченото дело, в отделни негови части.
Въззивната жалба на ищците е насочена към съдебното решение в ЧАСТТА, с която
са отхвърлени исковете им за присъждане на обезщетение над 150 000лв. до 200 000лв. за
всеки от тях, за репариране на неимуществени вреди, претърпени от смъртта на сина им Г.
Р. Д., при ПТП на 21.02.16г., допуснато по вина на Н. Н. Ф., управлявал застрахованото при
ответника МПС л.а. марка „Мерцедес“, с рег.№СН 5500 АМ.
Съдебното решение считат за неправилно в обжалваната част, защото в противоречие
със собствените си подробно обосновани доводи за наличието на критериите на Закона за
определяне на справедливо обезщетение, почиващо изцяло на събраните по делото
доказателства, съдът е определил обезщетение в размер по-нисък от действително
дължимия, заявен от ищците такъв от по 200 000лв. за всеки, какъвто намират за изцяло
съответен на претърпените си болки и страдания.
Молили са за отмяната на решението в посочените части и за постановяването на
ново, уважаващо заявените претенции изцяло, ведно с последиците по закон. Претендирали
са съдебно- деловодни разноски.Не са ангажирали нови доказателства.
В отговора на въззивната жалба на ответното дружество, обединен с въззивната му
1
жалба, се обосновава неоснователност на оплакванията на ищците срещу съдебното
решение в отхвърлителните части.
Въззивната жалба на ответника е насочена против решението на първата инстанция в
следните осъдителни части:
С които се присъжда в полза на въззивниците-ищци обезщетение за репариране на
претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на сина им Г., в размер над 50 000лв.
за всеки от тях, до определените им от окръжния съд по150 000лв.; за присъждането на
обезщетение за имуществени вреди в полза на Светлана Димова, за разликата над 675лв., до
присъдените й в пълен размер 1350лв.; за присъждането на обезщетение за неимуществени
вреди в полза на Д. Р. Д. в размер от 30 000лв. изцяло; за присъждането на обезщетение за
неимуществени вреди в полза на Д. И. Д., И. Р. Д. и Й. А. А., в размер на по 15 000лв. за
всеки- изцяло.
В тези части съдебното решение се сочи за неправилно, като се излагат подробни
съображения в тази насока.
Размерът на неимуществените вреди, определени на родителите С. и Р. Д., се сочи за
прекомерно завишен. Поддържа се, че решаващият състав неправилно се е обосновал със
застраховател-ните суми, установени в чл.266 от КЗ(отм.). Според жалбоподателя те не
отразяват конкретните икономически условия в страната, а определят пределите на
застрахователното покритие по застрахования риск, защитават застрахователя и би трябвало
да гарантират неговата платежоспособност. Счита, че обезщетението следва да се преценява
и на база обективния критерий „размер на застрахователната премия“, която в случая е
214лв. и съпоставено с нея, искането за обезвреда е прекомерно. Счита, че съдът е изложил
бланкетни мотиви при преценката на критерия „справедливост“и не е направил дължимия
обстоен анализ на всички обективни предпоставки, относими към размера на търсеното
обезщетение. Счита жалбата на въззивниците-ищци за присъждане на обезщетение в по-
висок размер за изцяло необоснована. Изтъква съображения, че само лихвите за забава
върху присъдените суми към 21.07.20г. са над 151 145лв., освен това близките на другия
загинал от катастрофата са заявили претенции за обезщетение за близо 542 416лв.
По повод възраженията си за съпричиняване на вредоносния резултат въвежда
оплакването, че съдът не е разгледал всичките, а само това за липса на поставен предпазен
колан. Съдът не бил съобразил останалите доводи, че пострадалият е бил наясно къде отива-
на самолетна писта, използвана за състезания с бързи и мощни коли при безразборен
трафик и без да се спазват каквито и да било правила за безопасност на движението, с което
е поел съзнателен риск за евентуалното си увреждане.
Не е съгласен и с присъденото на брата, дядото и двете баби на пострадалото лице
обезщетения.Възразява срещу неприлагането на разпоредбата на пар.96, ал.1 от ПЗР на ЗИД
на КЗ, която счита за императивна.Сочи цитираното от съда в тази връзка решение на СЕС
за неприложимо към казуса. Поддържа, че поради липсата на легално определение за
понятието“близки членове на семейството“, съдържанието му следва да се счете изчерпано
с близкия кръг увредени лица по смисъла на чл.493а, ал.3 от КЗ(дете, родители, съпруг или
приравнени на тях). Излага съображения и за неприложимост на цитираната от съда
директива, представляваща общностно право.Като допълнителен аргумент изтъква, че към
датата на сключването на застрахователния договор застрахователят не е носил отговорност
за причиняване на вреди в по-разширен кръг от лица, т.к. не е било постановено още ТР
№1/21.06.18г. на ОСНГТК на ВКС. Счита също, че по казуса не се установява духовна
близост и извънредна връзка между ищците- брат, баби и дядо на загиналия, които да
2
излизат извън общоприетите и традиционни отношения за хора с такова родство.
Въззивникът счита, че вина за настъпилото ПТП, а оттам и за смъртта на Г. има не
само водачът на лекия автомобил „Мерцедес“, управляван от Н. Ф., но и водачът на лекия
автомобил „БМВ“, в който загиналият се е намирал при произшествието, при това приносът
му за настъпването на катастрофата и последиците от нея се сочи за преимуществен. С
оглед на това обстоятелство и функционалната му връзка с деликвента, застрахователят
пледира за намаляване на базовия размер на обезщетението и за ограничаването на
отговорността си само до конкретния принос на застрахованото лице за настъпването на
вредоносния резултат.
Моли за отмяна на решението на окръжния съд в обжалваните части и за
постановяването на ново, с което оспорените претенции да бъдат отхвърлени. Дири
разноски за двете съдебни инстанции и не ангажира нови доказателства.Оспорва като
прекомерно възнаграждението на адвоката на противната страна.
В отговора си на въззивната жалба на ответника, въззиваемите ищци са заявили
възражения за нейната неоснователност. Посочили са, че размерът на присъденото на
родителите на Г. обезщетение е даже занижен, а останалите ищци имат право на
обезвредата, която им е определил и присъдил първоинстанционният съд. Не считат за
доказано съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, а вината на
другия водач, участвал в катастрофата намират за ирелевантна за спора по казуса, т.к.
съпричиняването на вредата от няколко деликвента законът е уредил не с оглед приноса им
за настъпването й, а чрез института на солидарната отговорност.
Молили са за оставянето на въззивната жалба без уважение и за присъждане на
разноски за двете инстанции.
Трето лице-помагач на застрахователното дружество- ЗД“Бул инс“АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление :гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87- с
писмено становище изразява становище, че споделя мотивите на първоинстанционното
решение, оспорва жалбата на застрахователното дружество, т.к. водачът на
катастрофиралият л.а. „БМВ“ няма принос за настъпването на събитието, възразява срещу
възнаграждението на процесуалните представители на двете главни страни, поради
прекомерност. Моли за редуцирането му до минимума по НМРАВ.Не ангажира
доказателства.
В проведеното пред Апелативен съд Бургас открито съдебно заседание, становището
си въззивницата ищца С. Д. поддържа лично и чрез процесуален представител адв. К.,
представляващ и останалите физически лица: въззивник Р. Д. и въззиваемите Д. Р. Д., Д. И.
Д., И. Д. и Й. А.
Въззивните жалби, внесени с определение №595/30.09.20г. на БАС за разглеждане по
същество са допустими, с изключение на въззивната жалба на Застрахователно дружество
„Евроинс“ АД в частта, с която атакува като неправилно решението на първата инстанция,
присъждащо на С. Г. Д. имуществени вреди в размер над 675лв. до 1350лв., колкото са
поискали заедно двамата ищци – родители на загиналия Г. Д.
Видно от диспозитива на съдебното решение е, че съдът няма произнасяне, с което да
присъжда на ищцата Д. обезщетение за имуществени вреди в размер на 1350лв. Първата
инстанция е осъдила застрахователя да заплати тази сума на двамата родители-ищци и
доколкото не е постановила пасивна солидарност на дълга, следва да се счете, че
обезщетението е присъдено поравно, т.е. по 675лв.за всеки претендиращ.
3
В тази част въззивната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като
недопустима и производството по въззивното дело- прекратено.
Проверката на Бургаския апелативен съд по чл.269 от ГПК сочи обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По съществото на спора, предвид въведените с жалбата оплаквания за неправилност
на атакувания акт, на база събраните в производството доказателства и в приложение на
закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е било образувано пред Окръжен съд Бургас по исковата
молба на родителите- С. и Р. Д., братът Д. Р. Д., бабата по майчина линия Й. А. и бабата и
дядото по бащина линия- Д. И. Д. и И. Д., на Г. Р. Д., починал от травми, получени при
ПТП, причинено на **.**.** г. от Н. Н. Ф., управлявал л.а. марка „Мерцедес“ с
регистрационен номер СН 55 00 АМ, против Застрахователно дружество „Евроинс“АД,
гр.София, застраховал посоченото МПС, за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени и имуществени вреди от загубата на близкия им родственик.
Родителите-ищци са заявили обезщетение за претърпените от смъртта на сина им
болки и страдания в размер на по 200 000лв. всеки, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането-21.02.2016г.
Братът на загиналия е заявил като обезщетение за претърпените неимуществени
вреди сумата 30 000 лева, като частичен иск от 100 000 лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането-21.02.2016г.
Останалите трима ищци: Д. И. Д., И. Р. Д. и Й. А. А., са заявили като обезщетение за
претърпените от тях болки и страдания от смъртта на внука им по 15000 лева всеки, като
частични искове от по 50 000 лева за всеки, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането-21.02.2016г.
Ищците С. и Р. Д. са заявили и претенция за имуществените вреди, които са
претърпели от смъртта на сина им в размер на 1350 лева, направени като разходи за
неговото погребение.
В обстоятелствената част на исковата молба ищците са обосновали претенциите си с
настъпилото на **.**.**** г. в гр. Сливен пътно транспортно произшествие, при което е
причинена смъртта на родственика им Г. Д.- син на първите двама ищци, брат на третия и
внук на останалите трима ищци, от което всички търпят неимуществени вреди, а първите
двама са претърпели и имуществени вреди. Позовават се на присъда на Окръжен съд
гр.Сливен по НОХД 520/17г., с която подсъдимият Н. Н. Ф. е признат за виновен в това, че
на посочената по горе дата, на летище „Бършен“, извън регулационните граници на
гр.Сливен, при управление на моторно превозно средство марка „Мерцедес“ с
регистрационен номер СН 55 00 АМ по непредпазливост е причинил смъртта на Г. Д. и още
едно лице, както и на това, че с решението си по делото първоинстанционният съд присъдил
обезщетение в размер от по 200 000 лева на всеки от първите двама ищци за претъпените от
тях неимуществени вреди, а също сумата от 1350 лева имуществени вреди /извършени
разходи по погребението на сина им/. Апелативен съд Бургас отменил присъдата в частта, в
която Филипов бил оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.343 ал.3
б.“б“ вр. ал.1 вр. чл.342 НК, приемайки го за виновен в престъпление по чл.343, ал.3,б.“б“,
вр. ал.4,вр. ал.1 б.“в“, вр.чл.342,ал.1,вр.чл.54 от НК- при нарушение на правилото за
движение, визирано в чл.21, ал.2 от ЗДвП, причинил по непредпазливост смърт на две лица
(Н. Б. и Г. Д.) и средна телесна повреда на Д. Б., а ВКС с решение от 15.05.2019г. по
4
наказателно дело №83/19г. оставил присъдата на въззивния съд в сила.
Описали са подробно претърпените от смъртта на Г. Д. болки и страдания, че лекият
автомобил, с който е извършено престъплението е застрахован при ответника с полица,
валидна от 08.04.2015г. до 07.04.2016г., че ответникът бил уведомен за настъпилото ПТП на
08.01.2019г. и поканен доброволно да заплати претендираното обезщетение, но отказал на
осн. чл.268, ал.4 от КЗ(отм.),т.к. застрахованият водач бил участвал в състезание.
Оспорват горния факт и се позовават на мотивите на решението на Апелативен съд
гр.Бургас в обратен смисъл и на задължителната обвързваща гражданския съд сила на
присъдата, съгласно чл.300 от ГПК, касателно извършването на деянието, неговата
противоправност и вината на дееца. Сочат, че с присъдата са потвърдени и присъдените в
полза на първите двама ищци обезщетения за имуществени и неимуществени щети, които
претендират сега по отношение на застрахователя- ответник.
Постъпилият от ответника-застраховател отговор на исковата молба съдържа
възражения за недопустимост на исковете на ищците- роднини по права линия от втора
степен и на роднината по съребрена линия.Лицата не попадали в кръга на тези по чл.493а,
ал.3 от КЗ.
Оспорил е исковете по основание и размер, като счита, че не дължи на ищците
заявените обезщетения.
Признал е факта на твърдяното ПТП, че не е платил исканото му обезщетение,
съобразява присъдата по наказателното дело, но не се счита обвързан от СПН на решението
на наказателния съд по гражданско правната претенция за обезщетение и от размера на
присъдените в тази връзка обезщетения за неимуществени и имуществени вреди на
родителите на покойния Г. Д.
Поддържа позицията за наличие на изключение от покритието, която се основава на
нормата на чл.268 т.4 КЗ/отм./ Правилата за движение по пътищата не се прилагали на
мястото на инцидента, тъй като пистата(мястото на произшествието) не представлявала част
от републиканската пътна мрежа. В полицата не било записано, че автомобилът ще се
използва за състезателна дейност.Счита, че застрахованото моторно превозно средство е
използвано за участие в състезание, проведено на летище „Бършен“ в землището на
гр.Сливен, който факт се установявал от фейсбук страницата на организатора на събитието.
Обосновава теза, че водачът, управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“ се е състезавал в
момента на произшествието. Шофьорите на автомобилите марка „Мерцедес“ и „БМВ“ се
познавали и предварително се уговорили да се състезават на въпросната дата, а
пострадалият Г. Д. в качеството му на пътник в последното МПС знаел за това и въпреки
всичко отишъл, като поставил живота си в риск, а бил и без поставен предпазен колан.
Твърдял е, че майката и бащата на починалия получили обезщетение от родителите
на виновния водач.
Твърдял е съпричиняване на вредите от действията на другия участник в
ПТП(водачът на л.а. марка „БМВ“, в който се возил починалият Г. Д.), т.к. били в причинна
връзка с настъпилия противоправен резултат. Бил предприел обратен завой без да се огледа
и да подаде сигнал, без да съобрази обстоятелството, че се намира на писта и така попаднал
в коридора на движение на лекия автомобил марка „Мерцедес“, който бил с много висока
скорост. Заявил е по този повод и ако бъде прието, че правилата за движение по пътищата са
действали в района на инцидента, че водачът на „БМВ“ също е нарушил предписанията на
бланкетните текстове на чл.20 ал.2, чл.25 ал.1, чл.25 ал.2, чл.26, чл.38 ЗДвП.
5
Ответникът твърди съпричиняване на вредоносния резултат при принос на водача на
„БМВ“ от 90% и съпричиняване на щетите от починалия пътник Г. Д. не по-малко от 50%.
Оспорва настъпването на неимуществени вреди за ищците, а претенцията за законна
лихва от датата на настъпване на произшествието счита за неоснователна, предвид
приложимото право и евентуално възразява, че е погасена по давност .
В постъпилата допълнителна искова молба ищците възразяват срещу твърденията за
недопустимост на претенциите, срещу доводите за недължимост на обезщетенията, поради
изключване на събитието от покритието на застраховката, както и срещу твърденията за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Г. Д. Позовават се на
решение на СЕС касаещо приложението на разпоредбата на пар.96,ал.4 от ПЗР на ЗИД на КЗ
и на Общностното право.
Ответникът в подадения отговор на допълнителната искова молба поддържа своите
възражения за наличие на факти, водещи до изключване отговорността на застрахователя за
заплащане обезщетение на първите двама ищци, съпричиняване на резултата от страна на
водача на втория автомобил и от страна на пострадалия пътник.
По делото е конституирано като трето лице помагач на страната на ответника“ЗД Бул
Инс“АД, ЕИК *********, което не взема становище по делото.
С обжалваното решение първата инстанция е уважила исковете за неимуществени
вреди на първите двама ищци- родители на Г. Д.- частично, в размер от по 150 000лв., ведно
със законна лихва за забава, считано от 01.08.16г., а за останалите ищци-в размера, в който
са били заявени. Претенцията за имуществени вреди в размер от 1350лв. е уважена също
изцяло, като ответникът е бил осъден да заплати сумата на двамата родители-ищци, т.е.
поравно. Горните крайни изводи са приети от съда при отхвърляне на възраженията за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия Г. Д. и при изложени от
инстанцията съображения, че в случая и ищците: роднина по съребрена и роднини по права
линия от втора степен, са доказали по-близки от обичайните отношения със загиналото лице,
поради което търпят неимуществени вреди, подлежащи на обезщетение.
Въззивната жалба не съдържа възражения по фактите, релевантни за казуса, а спорът
е изцяло правен.
Заявените обективно и субективно съединени искове за обезщетение са основани на
чл.226, ал.1 от КЗ(отм.), вр.чл.45 от ЗЗД, в приложение разпоредбата на пар.22 от ПЗР на
КЗ(пътно транспортното произшествие е осъществено на 21.02.16г., т.е. след влизане в сила
на настоящия КЗ, но застрахователният договор е сключен през 2015г., т.е. преди това).
Видно от данните по делото, с присъда №10/02.04.18г. по НОХД 520/17г. по описа на
Сливенски окръжен съд, освен , че Н. Ф. е признат за виновен в причиняването на
описаното в исковата молба ПТП, в полза на предявилите граждански искове родители на Г.
Д.- ищците по настоящото дело- С. и Р. Д., е присъдено обезщетение за неимуществените
вреди, претърпени от смъртта на сина им, в размер на по 200 000лв. за всеки, ведно със
законна лихва за забава от **.**.** г.(датата на произшествието), както и 1350лв.
имуществени вреди, ведно с лихва за забава от горната дата, която сума е дадена от
родителите на Г. Д. за погребението му. Решението по гражданския иск вече е влязло в сила
след приложен касационен контрол на постановеното въззивно решение в неговата цялост.
Осъден да плаща обезщетение по това решение е прекият причинител на вредата-
Н.Филипов, поради което субективните предели на постигнатата СПН не се простират
спрямо застрахователното дружество, при което е застрахована гражданската отговорност
6
на автомобила, с който деликвентът е причинил катастрофата.
Видно от мотивите на наказателното решение на ВКС обаче, възраженията за
съпричиняването на вредоносния резултат от обследваното ПТП и настъпилите от това
увреждания и смърт на участници в него, включващи: поведението на водача на другия
автомобил-л.а. «БМВ», в който се е возил като пътник на предна дясна седалка пострадалият
Г. Д. и това на последния, са били обсъждани не само при определянето на наказанието на
извършителя Ф., а и при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди,
дължимо на родителите на Г. Д. В мотивите на акта на ВКС по гражданските искове
поведението на водача на втория катастрофирал автомобил е счетено за ирелевантно и е
изрично заявено, че «Чл.51, ал.2 от ЗЗД предвижда една възможност за намаляване на
дължимото обезщетени, но в конкретния случай съдът намира, че тя не следва да бъде
използвана. Озоваването на мястото на инцидента по собствена воля не прави пострадалия
Д. нито участник в изпълнителното деяние, нито неизползването на обезопасителните
колани има съществено значение за настъпването на вредоносния резултат при така
избраната смъртоносна величина на скоростта от подсъдимия».Следователно
съпричиняването на вредата от водача на другия катастрофирал автомобил и от
непоставения колан на пострадалия Д., включително от факта на присъствието му в
ударения автомобил и на мястото на произшествието, е съдебно отречено при определянето
на размера на обезщетението, дължимо от деликвента на родителите на Г. Д.
Горните обстоятелства са от значение за настоящия казус с оглед задължителната за
приложение съдебна практика- ТР№1 от 23.12.15г. по ТД 1/14г. на ОСТК на ВКС, чиято т.1
ВКС приема, че доколкото обхватът и размерът на вредите, които са едни и същи-
установени при едни и същи обстоятелства и доколкото имуществената застраховка
«Гражданска отговорност» има обезщетителен характер, като дава закрила на застрахования
срещу риска да понесе отговорност за непозволено увреждане към друго лице, би следвало
да се приеме, че застрахователят обезщетява причинените вреди в същия размер, в който на
основание чл.45 от ЗЗД е задължен да ги обезщети застрахованият деликвент, при
единственото ограничение - до размера на уговорената в застрахователния договор сума.
Иначе казано, поради функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от
тази на деликвента спрямо увреденото лице в рамките на уговореното застрахователно
обезщетение, решението срещу деликвента има обвързващо действие спрямо застрахователя
в материалноправно отношение, ако се касае за едни и същи вреди, произтичащи от едни и
същи обстоятелства. Обезщетението, което застрахователят дължи на увредения, би
трябвало да е същото по размер, като това, за което е осъден прекият причинител на щетата.
В конкретния казус съдът не намира въведени от застрахователното дружество
възражения по фактите, които наказателният да не е обсъдил в рамките на проведеното пред
него производство по съединените за разглеждане граждански искове на родителите на Г.
Д., поради което счита, че на тези ищци следва да се присъдят обезщетения за
неимуществени вреди в размера, в който те са били възложени на прекия извършител на
деликта, т.е. по 200 000лв.за всеки от родителите на пострадалия Д., ведно със законна лихва
за забава върху главницата от 01.08.16г., предвид основателното възражение за изтекла
преди завеждането на делото тригодишна давност, погасила законната лихва за забава преди
посочената дата. В посочения смисъл и Решение №91/21.07.16г. по т.д.489/14г. на ТК, Второ
т.о. на ВКС.
Затова съдът не обсъжда в настоящото решение възраженията на застрахователя по
размера на обезщетението за неимуществени вреди, дължимо на родителите на Г. Д., както
и тези за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия и от водача на другия
катастрофирал автомобил.
7
Само за пълнота на изложението съдът добавя, че и в рамките на проведеното пред
Окръжен съд Бургас производство съпричиняване на вредоносните последици от страна на
Г. Д. не е установено от изслушаните автотехническа и медицинска експертизи. С оглед
механизма на катастрофата и нанесения от водача на л.а. «Мерцедес»- Н. Ф. удар от лява
страна на л.а. «БМВ», в който се е возил Г. Д. на предна дясна седалка до водача на
автомобила, поставянето на предпазен колан не е от значение за получените при сблъсъка
несъвместими с живота травми. В тази насока е споделеното от в.л. д-р П. в експертизата му
на л. 33 от делото на БОС- «Уврежданията са в резултат от странично притискане на
тялото»….»Предпазният колан е ефективен при преден и заден удар на автомобила. При
страничните удари тялото може да се придвижва и да контактува с части на автомобила».
Фактът, че Г. Д. се е намирал в катастрофиралия автомобил и на самолетната писта,
на която е станала катастрофата, също сами по себе си не доказват участие в
нерегламентирано състезание и съзнателно въвеждане на пострадалото лице в ситуация,
опасна за живота и здравето му. Разпитаните в първа инстанция свидетели: Ф., З., Н., Б. и М.
не свеждат данни, които да подкрепят възраженията на застрахователя в такава насока.
Този съд също счита, че действията на водача на другия катастрофирал автомобил,
дори да са съпричинили катастрофата, не могат да намалят отговорността на деликвента,
респективно тази на застрахователя му, защото според чл.53 от ЗЗД, ако увреждането е
причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Съвината и нейният размер имат значение
само във вътрешните отношения на деликвентите, но не ангажират пострадалия.Последният
може да поиска пълно обезщетение от всеки виновен.
В обобщение на горното, решението на първата инстанция, отхвърлящо исковете на
С. Д. и Р. Д. за разликата между 150 000лв. и 200 000лв., представляващи обезщетение за
претърпени болки и страдания от смъртта на сина им, следва да бъде отменено и в
съответствие с горните съображения, да се постанови ново, присъждащо пълния заявен от
ищците размер на обезвреда.
По претенцията за неимуществени вреди, заявена от Д. Р. Д.- брат на Г. Д.
Въззивният съд не споделя възраженията на въззивника срещу основателността на
заявената от брата на загиналия Г. Д. претенция за обезщетение на неимуществени вреди от
смъртта му.
Произшествието, от което ищецът дири неимуществени вреди е осъществено през
2016 г., а ТР №1 е постановено на 21.06.18 г., но тази задължителна за приложение от
съдилищата съдебна практика не представлява влязъл в сила след процесното ПТП
нормативен акт, чието действие във времето и приложимост към повдигнатия правен спор
да подлежи на преценка от съдебния орган, поради което доводът за неприложимостта на
тълкувателното решение за казуси, възникнали преди произнасянето му, не намира опора в
действащото право( вж. и чл.14 от Закона за нормативните актове). Освен това с посоченото
тълкувателно решение е разширен кръгът на правоимащите за обезщетение от деликт
родственици и близки лица на пострадалите в гражданското съдопроизводство, което има
отношение към основателността, а не към допустимостта на заявените от такива лица
претенции.ТР №1 от 21.06.18г. неминуемо представлява съществуваща вече в правния мир
задължителна за прилагане съдебна практика, която този съд трябва да съобрази при
настоящото си произнасяне по спора.
На следващо място съдът приема, че не следва да съобразява изводите си с чл.493а от
КЗ, защото приложимото към казуса право са нормите на КЗ(отм.), а горецитираната
разпоредба е част от сега действащия КЗ и е в сила от 07.12.18г., докато по делото се
8
обсъждат последици от ПТП, станало преди това, през м. февруари 2016г. Цитираната по-
горе правна норма има действие занапред, т.к. е материалноправна и няма изрично
придадено от закона обратно действие. Параграф 96 от ДР на Закона за изменение на КЗ,
създаващ рестрикцията за присъждане на обезщетения в размер до 5000лв. на братя, сестри,
дядовци и баби на пострадали лица, е в сила също от 07.12.18г., поради което не намира
приложение към разрешаването на настоящия спор. В този смисъл е и трайно установената
съдебна практика(така Определение №528/05.10.20г. на ВКС по т.д.№175/20г. ІІ, т.о. ТК,
Решение №57/25.07.19г. по т.д.№1218 на ВКС, ІІт.о. ТК и др.).
Въззивният съд не счита за основателно възражението на дружеството, че в рамките
на делото не се установява наличието на духовна близост и извънредна връзка между ищеца
Д. Р. Д. и загиналия при катастрофата негов по- малък брат Г.
Действително, в духа на българската традиция е създаването на много силна
емоционална връзка между близки кръвни роднини, каквито са братята и сестрите. Това
предполага смъртта на някой от тях да причини много тежки страдания на останалите. Но
събраните по делото гласни доказателства – показания на св. Н.- установяват според този
съд повече от обичайната, изключително силна и истинска връзка на близост и братска
любов между двамата братя. Те са с малка разлика във възрастта, отгледани са и са живели
заедно в любящо, единно и сплотено семейство (вж. и показанията на св. Ч.), много са се
разбирали, били неразделни, имали общи приятели, завършили са един и същи техникум,
т.е. са имали общи образователни интереси, предпоставящи общност на бъдещите им
професионални такива, представлявали както заявява посоченият свидетел „едно цяло“.
Ищецът приел известието за смъртта на по-малкия си брат много шоково и стресово, бил
неадекватен, когато свидетелят го видял клекнал в моргата, не можел да го вдигне, болката
му била неописуема. Братът много се променил“все едно е загубил половината част от себе
си“ след трагичното събитие, все още не можел да превъзмогне загубата на Г., мислел само
за това, свидетелят прекарвал след катастрофата дълго време с Д., за да го разсейва и да му
помогне в този тежък момент. Според Н., Д. никога няма да преодолее тази загуба, защото
за него е изключително тежка и непрежалима.
С оглед горното съдът приема, че са налице достатъчно факти, обосноваващи извод
за създадени трайни емоционални отношения на особена близост между двамата братя, от
което следва и изключителност на понесените болки и страдания от ищеца Д. Р. Д. по повод
смъртта на брат му, което предпоставя и правото му на неимуществено обезщетение.
Въззивният съд счита, че предявеният по делото размер от 30 000лв., е изцяло
съобразен с критерия за справедливост, визиран в чл.52 от ЗЗД: той е съответен на
понесените от ищеца лични емоционални страдания от неочаквана, внезапна загуба на
единствен деветнадесетгодишен брат, с когото е бил в извънредна емоционална и духовна
близост и е живял в любов и разбирателство в едно домакинство, имал е общи приятели и
интереси.Загубата е необратима и непрежалима. Размерът е обоснован от икономическите
отношения в страната към момента на възникването на вредата, съобразен изцяло с
действащото право и много под предвидения в чл.266 от КЗ(отм.) минимален размер на
обезщетение от 10 000 000лв. за неимуществени вреди от произшествие с две и повече
пострадали лица, какъвто е случаят, както и със съдебна практика, третираща вреди, близки
по време на настъпване на настоящите и касаеща подобни хипотези (така Определение
№528/05.10.20г. на ВКС по т.д.№175/20г. на ІІт.о. ТК-за 25 100лв., Определение
№234/09.04.20г. на ВКС по т.д.№1726/19г. Іт.о. ТК-за 40 000лв., Определение
№701/09.12.19г. на ВКС по т.д.№681/19г. ІІ т.о. ТК-за 50 000лв.). Върху главницата е
дължима и законна лихва за забава от 01.08.16г., предвид изтеклата за законната лихва преди
тази дата погасителна давност.
9
Поради съвпадение на крайните правни изводи на двете инстанции, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено в тази част.
По претенциите на останалите ищци-възходящи роднини от втора степен по
права линия( баби и дядовци):
Действително ТР №1/21.06.18г., по ТД№1/16г. на ОСНГТК на ВКС разширява кръга
на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на родственик
и извън посочените в Постановление на ВС №4/61г. и Постановление на ВС №5/69г., като в
мотивите му за такива са примерно посочени баби/дядовци и внуци, но т.к. практиката ни
приема, че отношенията между тези лица традиционно са близки, характеризиращи се с
взаимна обич, уважение, морална подкрепа, духовна връзка и емоционална близост,
обезвредата се обуславя само в случаи на изключителност, извънредна и трайна житейска
обусловеност и взаимност на такива връзки, надхвърляща горепосочената обичайност на
съществуващата народопсихология и установената в обществото и между поколенията
поведенческа традиция.
В конкретния казус свидетелите Я. и Н. установяват отношения между покойния Г. Д.
и неговите две баби и дядо в рамките на добрите родови връзки и възпитание в духа на
българската традиция, да се засвидетелства обич и уважение от по-младите към по-
възрастните роднини, включително чрез редовни посещения, оказване на помощ в
ежедневието и в домакинството им, а също при необходимост.
Първият свидетел сочи, че ищците Д. и И. Д.- баба и дядо на Г., с които са от едно
село, имали отлични отношения с внука си. Между тях имало обич и уважение, внуците им
израснали на село, като малки ги водели родителите им, а после Г. идвал със собствения си
автомобил сам или с брат си, много им помагал, включително в отглеждането на животните,
които дядото развъждал. Дядото и бабата много тежко понесли вестта за смъртта на внука
си, много страдали и жалили за загубата му, преди били усмихнати хора, а сега – съсипани.
Втората свидетелка също сочи, че децата (Г. и брат му) най-редовно посещавали баба
си по майчина линия Й. А. в с. Ц. в съботите и неделите, когато не били на училище, Г.
много помагал на баба си и дядо си Г., на когото бил кръстен, преди бабата била жизнен и
весел човек, но след смъртта на внука си вече не била същата, тежко понесла загубата,
отслабнала, със сълзи на очи подавала за него на религиозни празници.
Според съда всички тези обстоятелства не могат да бъдат определени като трайно
установена силна емоционална и взаимна връзка, надхвърляща обичайната за българската
традиция такава между внук и неговите баби и дядовци. Задължителната за приложение
съдебна практика приема, че на обезщетение подлежат неимуществените вреди на
преживелите родственици от по-далечен кръг, когато между тях и покойния са били
създадени такива отношения, като между хората в най-тясно семейно обкръжение- на
родители и деца. Както ВКС в свое Решение №92/17.11.20г. по т.д.№1275/19г. ТК, ІІ т.о.
посочва:това е връзка, породена от конкретни екстраординерни житейски обстоятелства,
създали отношения и трайни връзки, надхвърлящи отношенията присъщи за формалното
родство, като например отглеждане на деца от баби и дядовци вместо родители, които са
починали, дезинтересирали са се или работят трайно в чужбина и др. под.
Установените по делото данни не се възприемат от този съд като сочещи на
изключителност в отношенията между последните трима ищци по делото и техния покоен
внук в посочения по-горе смисъл, а за установяващи обичайно добрите според българската
народопсихология, традиционно обусловени отношения между роднини с такава кръвна
връзка, т.е. между баби/дядовци и внуци, поради което счита, че претенциите им за
10
неимуществени обезщетения, като неоснователни и недоказани, следва да бъдат
отхвърлени.
С оглед тези констатации, решението на първата инстанция следва да бъде отменено
в частите, присъждащи обезщетение на горните лица за неимуществени вреди от смъртта на
Г. Д. и исковете следва да бъдат отхвърлени.
При този изход от обжалването съдът не присъжда на въззивниците ищци С. и Р. Д.
разноски, т.к. са освободени от заплащането им и не са сторили такива по делото.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът ответник-застрахователно дружество
има право на разноските, направени във въззивната инстанция за защитата си срещу
претенциите на Д. и И. Д. и тази на Й. А., в размер на 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение(минимум според чл.25, ал.1 от НЗПП).
С оглед изхода от обжалването първоинстанционното съдебно решение следва да
бъде коригирано в частта за дължимите от ищците спрямо ответника съдебно-деловодни
разноски, т.к. С. Г. Д., Р. Д. Д. и Д. Р. Д. изобщо не дължат такива, а останалите трима ищци
следва да бъдат осъдени да заплатят на застрахователното дружество за проведеното пред
окръжен съд производство разноски в размер на 113,36 лв.
За първата инстанция ответникът дължи на основание чл. 78, ал. 6 ГПК допълнителна
държавна такса на Бюджета на съдебната власт в размер на 2200лв.(дължимата обща д.т.
върху уважената част от исковете е 17254лв., а присъдената според решението на първата
инстанция- 15054лв.), по сметка на Апелативен съд Бургас).
За въззивната инстанция и с оглед основателността на обжалването на въззивниците
ищци С. и Р. Д., ответното дружество дължи на Бюджета на съдебната власт заплащането
на държавна такса в размер на 2000 лв., по сметка на Апелативен съд Бургас.
На адвокат К. е дължим допълнителен адвокатски хонорар на основание чл.38, ал.2
от ЗА в размер на 2362,98лв. за производството в първа инстанция.
Неоснователно е възражението на третото лице-помагач и на застрахователното
дружество за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв. К., който срещу целия
заявен във въззивното производство обжалваем интерес от 375 675 лв. е поискал хонорар от
8816лв., при минимален такъв съобразно чл. 7, ал. 2, т. 5 от НМРАВ в размер на 9043,50 лв.
Размерът на дължимото на адв. К. от ответника- застраховател на осн. чл. 38, ал. 2 от
ЗА възнаграждение на база уважените при обжалване претенции, е в размер на 7759,98 лв.
Мотивиран от горното, Апелативен съд Бургас:
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на „Застрахователно дружество
Евроинс“ АД против съдебно Решение № 101/22.06.20г., постановено по т.д.№400 по описа
на Окръжен съд Бургас за 2019г. в ЧАСТТА, в която дружеството е осъдено да заплати на С.
Д. над 675лв. до 1350 лв. и ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр. д.№ 310/2020г. по описа
на Апелативен съд Бургас В ТАЗИ ЧАСТ.
ОТМЕНЯ Решение №101/22.06.20г., постановено по т.д.№400 по описа на Окръжен
съд Бургас за 2019 г. В ЧАСТТА, отхвърляща исковете на С. Г. Д. и Р. Д. Д. против
„Застрахователно дружество Евроинс“АД за обезщетение за претърпени от тях
11
неимуществени вреди в следствие смъртта на сина им Г. Д., при ПТП станало на **.**.** г.
в гр. Сливен, за сума в размер над 150 000лв. до 200 000лв. за всеки от ищците, ведно със
законната лихва върху отхвърлената разлика, считано от 01.08.16г., до окончателното
изплащане; В ЧАСТТА, осъждаща застрахователното дружество да заплати на И. Р. Д., Д.
И. Д. и Й. А. А. по 15 000 лв., частични искове от по 50 000лв. за всеки от тях,
представляващи неимуществени вреди от смъртта на внука им Г. Д. при горното ПТП, ведно
със законната лихва за забава върху главниците, считано от 01.08.16 г., до окончателното
изплащане, както и в ЧАСТТА за присъдените в полза на застрахователното дружество
разноски за първоинстанционното производство в размер на 251,91лв. и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД ЕИК ********* да заплати на
С. Г. Д. допълнително 50 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди от смъртта на сина й Г. Д., загинал при ПТП от **.**.**** г. в
гр.Сливен, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 01.08.16г., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД ЕИК ********* да заплати на Р.
Д. Д. допълнително 50 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди от смъртта на сина му Г. Д., загинал при ПТП от **.**.** г. в
гр.Сливен, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 01.08.16 г., до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете на И. Р. Д., Д. И. Д. и Й. А. А. срещу „Застрахователно
дружество Евроинс“АД за заплащане на по 15 000 лв., заявени като частични искове от по
50 000лв. за всеки от тях, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в следствие смъртта на внука им Г. Д. при ПТП, станало на **.**.** г. в гр. Сливен, ведно
със законната лихва за забава върху горепосочените главници.
ОСЪЖДА И. Р. Д. ЕГН **********, Д. И. Д. ЕГН **********- двамата от с. В. и Й.
А. А. ЕГН ********** от с. Ц., да заплатят на „Застрахователно дружество Евроинс“АД
сумата 113,36 лв. разноски за производството в първата инстанция- по т.д. № 400/2019 г. по
описа на Окръжен съд Бургас.
ПОТВЪРЖДАВА горепосоченото решение в останалата обжалвана част, в тази за
присъдената държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД ЕИК ********* да заплати на
Бюджета на съдебната власт, по сметка на Апелативен съд - Бургас, допълнителна държавна
такса от 2200лв. за производството по гр.д. № 400/2019 г.по описа на Окръжен съд - Бургас
и държавна такса от 2000 лв. за производството по в.гр.д. № 310/2020 г. по описа на
Апелативен съд - Бургас.
ОСЪЖДА И. Р. Д. ЕГН **********, Д. И. Д. ЕГН **********- двамата от с. В. и Й.
А. А. ЕГН ********** от с. Ц., да заплатят на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД
сумата 100 лв. съдебно-деловодни разноски, представляващи ю.к. възнаграждение за
защитата на дружеството в производството пред въззивен съд, по в.гр.д.№ 310/2020 г. по
описа на Апелативен съд - Бургас.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД ЕИК ********* да заплати на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на адв. С. К. от *АК като възнаграждение сумата 10122,96лв.,
включваща: допълнително възнаграждение за осъщественото представителство на С. Д., Р.
Д. и Д. Р. Д. по т.д. № 400/19 г. по описа на БОС в размер на 2362,98 лв. и сумата 7759,98 лв.
12
за защитата им по в.гр.д. № 310/2020 г. по описа на Апелативен съд - Бургас.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на
въззивника ответник - „ЗД Бул Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. “Джеймс Баучер“ № 87.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на
страните, с касационна жалба, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13