№ 14440
гр. София, 28.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110140377 по
описа за 2022 година
Т.С.“ ЕАД е предявило срещу Г. Х. Б. установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и мораторна
лихва, както следва: 3385,21 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
05.2018 г. –04.2021 г., 461,35 лева – лихва за забава за периода 16.07.2019 г. – 01.02.2022 г.,
77,41 лева – цена за услугата дялово разпределение за периода 01.2019 г. – 04.2021 г. и 13,54
лева – лихва за забава за периода 03.03.2019 г. – 01.02.2022 г., ведно със законната лихва от
14.02.2022 г. до окончателното изплащане, за топлоснабден имот в гр. София, ул. „Ч.“ № 82,
ет. 3НП, ап. 6, аб. № 201513, за които суми е издадена Заповед за изпълнение от 06.03.2022 г.
по ч. гр. д. № 7410/2022 г. на СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в
качеството му на собственик на топлоснабдения недвижим имот, който е придобил по
силата на договор за покупко-продажба. Излага, че в това качество се явява и клиент на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят задълженията.
Ответникът оспорва предявените искове, като намира, че за процесния период не е
било налице облигационно отношение с ищеца. Сочи, че начислената топлинна енергия е
разпределена между етажните собственици без да е отчетено реалното потребление на всеки
от тях. Излага, че в абонатната станция не е бил наличен сертифициран топломер, поради
1
което и изготвяните от ищеца сметки са произволни, без да отразяват реалното потребление
на топлинна енергия.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По иска по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на
дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие.
За доказване на обстоятелството, че ответницата е собственик на процесния имот,
ищецът е представил нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55-г от ЗПИМН от
16.05.1962 г., по силата на който Х.В.Б. придобива ¼ ид. част, а Г. М. Б. – ¾ ид. част от
собствеността върху имот в гр. София, ул. „П.Г.“ № 82, ет. 3НП, ап. 6. В удостоверение от
С.О.Р.О. е посочено, че ул. „П.Г.“ е преименувана на ул. „Ч.“ на 18.12.1992 г. От
удостоверение за наследници на Х.В.Б. се установява, че негови наследници са Е.Г. Б. и Г. Х.
Б.. От удостоверение за наследници на Е.Г. Б. се установява, че нейна наследница е Г. Х. Б..
Изготвена е служебна справка за родствени връзки на Х.В.Б., от която е видно, че Г. М. Б. е
негова майка. Доколкото ищецът не е поискал събиране на доказателства относно
наследниците на последната и съществува неясното дали Х.В.Б. е неин наследник и
съответно на каква част. С оглед на посоченото съдът намира, че ответницата е собственик
само на ¼ ид. част от процесния недвижим имот и по силата на закона между нея като
потребител и топлопреносното предприятие е възникнало правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение обект с абонатен №
201513, без да е необходимо изричното им приемане.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства и заключение на съдебно-
техническа експертиза. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия,
то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т. е.
сумите по изравнителните сметки. За определяне на реално доставеното количество
топлоенергия по делото вещото лице е посочило, че за процесния период общо доставената
2
и потребена топлоенергия е в размер на 3386,90 лева без предишни просрочени или
неплатени сметки, изравнявания за периоди, извън процесния, суми за дялово
разпределение и лихви, а сумата за дялово разпределение е в размер на 77,39 лева. Според
главните отчети и изравнителните сметки за процесния период в процесния имот ТЕ за БГВ
се начислява по показанията на 1 брой за топла вода в имота. Според главните отчети и
изравнителните сметки на ФДР за процесния период в процесния имот има 4 броя
радиатори с ИРРО и 1 брой тръбна лира с ИРРО в банята. Вещото лице е посочило, че
записаното в главния отчет за периода 2019/2020 г. не съвпада с отразеното в
изравнителната сметка, защото отчетът се извършва в края на май, а изчислителният период
завършва на 30 април и данните в изравнителната сметка са по-малки от тези в главния
отчет, за да се компенсира разликата между отчета и края на изчислителния период.
Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1
ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 - дяловото разпределение се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър. По делото е представен договор,
сключен между Т.С.” ЕАД и „Т.С.“ ЕООД, по силата на който топлопреносното жилище
възлага на третото лице – помагач извършване на услугата дялово разпределение.
Поради изложеното съдът намира, че за процесния период ответницата дължи сума в
размер на 846,72 лева, представляваща ¼ част от консумираната топлоенергия в процесния
имот, както и сума в размер на 19,34 лева, представляваща ¼ част от сумата за дялово
разпределение.
По иска по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на този иск предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в
сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията
клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Това означава,
че обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено месечно задължение.
3
Съдът намира за основателен и предявеният акцесорен иск за сумата 115,33 лева,
представляваща ¼ част от мораторна лихва за процесния период, както и за сумата 3,38 лева,
представляваща ¼ част от мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода.
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал. 1
ГПК съразмерно уважената част от исковете в размер на 118,17 лева (от общо направени
разноски в размер на 157,50 лева - държавни такси в исковото и заповедното производства,
250 лева - депозит за експертиза, 15 лева - такса за съдебни удостоверения, като претендира
и юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в
размер на 50 лева за исковото и заповедното производства. Ответницата не е представила
доказателства за сторени разноски в производството. 472,5
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Т.С.” ЕАД, ЕИК ..., срещу Г. Х.
Б., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че Г. Х. Б. дължи на Т.С.” ЕАД на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 846,72 лева, представляваща ¼
част от стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2018 г. – 04.2021 г.,
115,33 лева, представляваща ¼ част от лихвата за забава за периода 16.07.2019 г. –
01.02.2022 г., 19,34 лева, представляваща ¼ част от цената на услугата дялово разпределение
за периода 01.2019 г. – 04.2021 г. и 3,38 лева, представляваща ¼ част от лихвата за забава за
периода 03.03.2019 г. – 01.02.2022 г., ведно със законната лихва от 14.02.2022 г. до
окончателното изплащане, за топлоснабден имот в гр. София, ул. „Ч.“ № 82, ет. 3НП, ап. 6,
аб. № 201513, за които суми е издадена Заповед за изпълнение от 06.03.2022 г. по ч. гр. д. №
7410/2022 г. на СРС, 82 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми: над 846,72
лева до пълния претендиран размер от 3385,21 лева, над 115,33 лева до пълния претендиран
размер от 461,35 лева, над 19,34 лева до пълния претендиран размер от 77,41 лева и над 3,38
лева до пълния претендиран размер от 13,54 лева.
ОСЪЖДА Г. Х. Б., ЕГН **********, да заплати на Т.С.” ЕАД, ЕИК ..., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за исковото и заповедното производство в общ размер 118,17
лева.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4