ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 21
гр. Пазарджик, 26.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и
шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иванка Г. Илинова
като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Търговско дело №
20215200900146 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „МИНИТА ДЕ" ЕООД
,ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Генерал Скобелев" №
15, ет. 5, ап. 14 срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕИК *********, гр. София - 1301, район „Възраждане", ж.к.
„ВЪЗРАЖДАНЕ", ул. „СВЕТА СОФИЯ" № 7,в която се твърди между страните е сключен
застрахователен договор по полица № 0110-440-2019-0003/28.04.2019г.,с предмет
застраховка „ПОЖАР И ПРИРОДНИ БЕДСТВИЯ"-СЕКЦИЯ I „ИНДУСТРИАЛЕН
ПОЖАР“.Застрахованото имущество е: ТРАЙНИ НАСАЖДЕНИЯ-ЛОЗЯ, НАД 5 ГОДИНИ,
ВИНЕН СОРТ МАВРУД,в землището на с. с площ от 17.390 дка с общо засадени 6100
бр.лози. Покритите рискове са: пожар, буря, градушка, пороен дъжд, наводнение,
замръзване, пожар на корен, умишлен палеж и/или експлозия, злонамерени действия на
трети лица. Застрахователната сума е общо 52 000 лв., а общата премия е в размер на 1820
лв.годишно.Срока на застраховката по тази полица е 12 месеца с начало 28.04.2019 г. и край
27.04.2020 г.
С уведомление за щета от 20.05.2019 г.,с причина за щетата - злонамерени действия
на трети лица, в ЗАД „ОЗК Застраховане" АД е заведена ликвидационна преписка във връзка
с настъпило събитие, констатирано на 17.05.2019 г., изразяващо се в увреждане на лозовите
насаждения, в следствие на злоумишлени действия.
По указания на застрахователя, на 04.06.2019 г. е извършен оглед на поземлен имот с
трайно насаждение лозе, в присъствието на представител на ЗАД „ОЗК-Застраховане" АД,
представител на застрахованото лице и вещо лице - агроном. Видно от съставения
констативен протокол, от всички 6100 бр. лози, 5700бр. са изцяло прерязани на около 20
см.от земята, като при тях няма никакво сокодвижение /вегетация/ и са загинали напълно.
Протокола е подписан от присъстващите лица и е входиран в ЗАД „ОЗК-Застраховане" АД -
РЗП - Пазарджик с вх. №
1
На 07.06.2019 г. е извършен повторен оглед от представители на застрахователя, като
констатациите от него са неизвестни до момента на доверителя ми.
С писмо от 19.06.2019 г. с изх. № ЦУ17-455 на ЗАД „ОЗК- Застраховане" АД-София,
от застрахованото лице са изискани документи и допълнителна информация за доказване на
основанието и определяне на размера на застрахователното обезщетение, като същите са
представени в срок.
С писмо с изх. № 17-700/05.09.2019 г., ЗАД „ОЗК- Застраховане" АД уведомява
ищеца, че отказва изплащане на застрахователно обезщетение, поради неизпълнение от
страна на Застрахования на някое от задълженията по чл. 34 от Общите условия. Писмото за
отказа е получено от ищеца по изричното негово настояване в офиса на застрахователя в гр.
Пазарджик на 19.11.2019 г.
На 24.06.2020 г., в ЗАД „ОЗК-Застраховане" АД с вх.№ ЦУ 99- 4585 е входирана
писмена застрахователна претенция от ищеца ми,с която се иска преразглеждане на
решението на застрахователя за отказа на изплащане на обезщетение.Въпреки изложените
мотиви в претенцията,на следващия ден 25.06.2020г.,директора на Дирекция
„Застрахователни обезщетения" отново прави отказ на изплащане на
обезщетение.Становището е,че отказа се базира на извършените експертизи, получените
документи от компетентните органи и последващ анализ на експертни лица.
Твърди се,че в мотивите си директора на Дирекция „Застрахователни обезщетения"
посочва, че: 1. Липсват документи, изискани от ищеца, с оглед доказване на претенцията по
основание и размер. 2. Неизпълнение на задълженията по застрахователния договор относно
уведомяването на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и 3.
Неизпълнение на основни задължения на застрахования, довели до значителни с оглед
интереса на застрахователя последствия.
Видно от водената писмена кореспонденция между застрахован и застраховател става
ясно че: 1. Изисканите документи за доказване основанието и размера на застрахователното
събитие са представени на застрахователя с писмо-отговор от 29.08.2019 г. 2.
Уведомяването за настъпилото застрахователно събитие е станало чрез националния
телефон посочен в Общите условия, което е отразено в бланка Приложение 2 - Уведомление
за щета, попълнена от служител на застрахователя. По точка 3 от мотивите, от писмената
кореспонденция не става ясно, кои основни свои задължения не е изпълнил застрахования,
които да са довели до значителни с оглед интереса на застрахователя последствия. Също
така, ищеца не е уведомен за посочените в становището за отказа експертизи, получени
документи от компетентни органи, както и последвалия анализ на експертни лица.
С оглед на горното съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди
ЗАД „ОЗК-Застраховане" АД-София, да изпълни задълженията си, произтичащи от
договора за застраховка, а именно да изплати на ищеца застрахователно обезщетение за
причинени му имуществени вреди в размер на 49010,00лв.
В молбата от 08.10.2021г.,с която по указания на съда са отстранени нередовности на
2
исковата молба,ищецът уточнява как се формира исковата сума,а именно като 94,25% от
стойността на целия лозов масив оценен на 52000,00лв.към м.април 2019г.от ответното
дружество ,със засадени общо 6100броя лози ,от които напълно са останали 350 броя живи и
годни за развитие,или 5,75% от общия брой.
Представя писмени доказателства и формулира доказателствени искания да се изиска
от ЗАД „ОЗК-Застраховане" АД-София ликвидационна преписка с номер 0110-440-0003-
2019 от 20.05.2019г. и да бъдат допуснати до разпит трима свидетели при режим на
довеждане, които да докажат Начина на уведомяване на застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие и Видимите щети от настъпилото застрахователно събитие,
констатирани с протокол от 04.06.2019 год.
В срока за отговор на исковата молба ответникът депозира такъв,в който заявява,че
оспорва предявения иск като неоснователен,както и обстоятелствата,на които той се
основава.
Не оспорва обстоятелството,че страните са сключили процесния застрахователен
договор,както и че по повод и във връзка с полученото уведомление за настъпило
застрахователно събитие ответното ЗАД "ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕИК ********* е
образувало щета № 0110 440 0003 2019 от същата дата..
Ищецът твърди,че на 17.05.2019 г.бил констатирал увреждане на застрахованото
имущество,вследствие на злоумишлени действия на трети лица изразяващи се в изпочупени
и унищожени насаждения, за което на 20.05.2019 година бил уведомил Застрахователя.
Твърди,че в ходът на разглеждането на заявената щета е било изискано
представянето на документи,установяващи изпълнение на поети от застрахования
задължения по застрахователния договор, както и такива пряко свързани с установяването
на фактите и обстоятелствата във връзка със заявеното застрахователно събитие и
определянето на размера на обезщетението от страна на застрахователя — уведомителни
писма от дати 10.06.2019 година, 19.06.2019 година и 04.07.2019 година. Изисканите
документи, според чл.39 от Общите Условия, при които е била сключена застраховката,са и
необходимите такива за доказване настъпването на застрахователно събитие, а според чл.36
от същите тежестта за доказване на същото се носи от застрахования.Твърди,че до
настоящия момент такива не са предоставени от ищеца .
От събраните по образуваната щета доказателства счита,че е установено
неизпълнение на поети от застрахования задължения, произтичащи както от сключения от
него по застрахователния договор, така и от самия закон, които са дали основание на
ответното дружество като Застраховател по полица да откаже плащането па застрахователно
обезщетение.
Твърди,че в разпоредбата на чл.34.3. от Общите Условия,при които е била сключена
застраховката,е предвидено,че в случай на настъпване на застрахователно събитие
застрахования е длъжен в три дневен срок от узнаването да уведоми за това застрахователя.
Ищецът твърди, че застрахователното събитие е било открито /констатирано/ на дата
3
17.05.2019 година, но доказателства в подкрепа на това негово твърдение /освен
направеното от него заявление/ не са ангажирани. Няма спор, че на дата 20.05.2019 година е
уведомил застрахователя за настъпилото събитие, но сам по себе си този факт не води до
извода, че застрахования е изпълнил задължението си, произтичащо от чл.34.3. от Общите
Условия при които е била сключена застраховката.
По отношение на момента на узнаването на твърдяното от ищеца като настъпило
застрахователно събитие възникват основателни и обосновани съмнения, които са
продиктувани от следните факти:
Според разпоредбата на чл.216 от Наказателния Кодекс — „Който унищожи или
повреди противозаконно чужда движима или недвижима вещ, се наказва с лишаване от
свобода до пет години“. Твърди,че настъпилото застрахователно събитие покрива всички
обективни и субективни признаци на визираното в сочената разпоредба на Наказателния
Кодекс престъпление противозаконно унищожаване на чужда движима вещ. Нещо в повече
отговорността за извършеното престъпно деяние следва да се носи по квалифицирания
състав на чл.216 ал.5 от Наказателния Кодекс,дотолкова доколкото от същото са причинени
значителни вреди/с оглед претендираното застрахователно обезщетение/ и други тежки
последици/предвид невъзможността да се реализират ползи от продажбата на
грозде/.Същото съставлява „тежко престъпление“ по смисъла на чл.93 т.7 от НК, предвид
това, че законодателя е предвидил наказание лишаване от свобода за повече от пет години.
В член 34.2.от Общите Условия,при които е била сключена застраховката е вменено в
задължение на застрахования да уведоми незабавно всички компетентни органи, имащи
отношение към настъпилото застрахователно събитие. Не би следвало да е спорно,че за
соченото като настъпило застрахователно събитие като престъпление е следвало за бъдат
уведомени органите на МВР,предвид това,че същите са компетентния орган, на който е
възложено разследването и установяването на извършителя/извършителите на едно такова
деяние.
С посочените по горе писма, доколкото със същите са изискани и документите
посочени в писмото от 10.06.2019 година ответното дружество като застраховател е
изискало от ищеца представянето на заявление за уведомяването на териториално
компетентното РПУ за настъпилото събитие,служебна бележка или друг документ, издаден
от РПУ, че същото е уведомено за настъпилото събитие и писмени обяснения от лицето
открило щетите.Ищецът не е представил доказателства за уведомяването на органите на
полицията.
Нещо в повече при разглеждането на щетата, по реда на член 107 от Кодекса за
Застраховането е изискана информация от РПУ на МВР град Пазарджик с оглед
установяването на факта на уведомяване на това управление на МВР за подаден сигнал за
увредено имущество на 17.05.2019 година.Получен е отговор,че при извършена справка е
било установено,че нито в дежурната част е бил регистриран сигнал от централата на 112,
нито пък в деловодството на Районното Управление е бил подаден такъв сигнал.
Фактът,че застрахованото лице не е уведомило органите на МВР за твърдяното като
4
настъпило поставя под съмнение твърдението му,че вредите върху застрахованото
имущество са били констатирани на сочената от него дата 17.05.2019 година, респ. че е
изпълнил задължението си в три дневен срок да уведоми за това застрахователя.
Ответника счита,че липсва каквато и да е било житейска,а още по-малко търговска
логика като пряко заинтересовано лице,на което вследствие на такова противоправно деяние
са били причинени такива значителни по размер вреди да не уведоми за това компетентните
органи,които да предприемат и извършат необходимите действия за установяването на дееца
на същото.Доколкото задължението за уведомяването на органите на МВР за настъпилото
застрахователно събитие произтича от закона и от сключения застрахователен договор, то
именно тези неизвършени от него действия съставляват и покриват конкретното за случая
съдържание на дължимата грижа на добрия търговец.
Наред с всичко изложено неизпълнението на задължението за уведомяване на
органите на МВР за настъпилото застрахователно събитие на практика съставлява и
нарушение на задължението по член 395 алинея 6 от Кодекса за Застраховането, според
което при настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен да положи
максимални усилия да намали размера на вредите и да спази указанията на застрахователя.
Идентични на това са и задълженията произтичащи от член 34.1. и член 34.9. от Общите
Условия, при които е била сключена застраховката, които вменяват на застрахования да
обезпечи за всеки един конкретен случай правата на застрахователя срещу третите лица
виновно причинили вредите.
В случай,че застрахования беше уведомил органите на МВР за извършените
противоправни действия е било напълно възможно да бъде установен и прекия причинител
на вредите и същия да бъде подведен, както под наказателна, така и под гражданска
отговорност, дотолкова доколкото ответното дружество би имало възможността да предяви
регресен иск по смисъла е реда на член 410 алинея 1 точка 1 от Кодекса за Застраховането
срещу това лице за заплащане на стойността на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне.
Счита,че неизпълнението на тези вменени от закона и застрахователния договор
задължения на застрахования следва да се квалифицират като значителни с оглед интереса
на застрахователя и имат пряко отношение, както към установяването на фактите и
обстоятелства за настъпване на застрахователното събитие, така и причините довели до
това.
На следващо място ответникът поддържа,че съгласно разпоредбата на чл.395 ал.4 от
Кодекса за застраховането Застрахователя може да откаже плащане, когато
застрахователното събитие е настъпило поради неизпълнение от застрахования на
задължението му „да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди,да
спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на
източниците на опасност за причиняване на вреди“ и това е изрично предвидено в договора.
Предпоставките за упражняването на това негово право са регламентирани в член 408
алинея 1 точка 3 от Кодекса за Застраховането и се свеждат до това : неизпълнението да е
5
значително с оглед интереса на застрахователя и това неизпълнение е довело до настъпване
на застрахователното събитие.
В член 20 точка 1 от Общите условия, при които е сключена застраховката в
задължение на ищеца като застраховано лице е вменено да поддържа застрахованото
имущество в изправност и да се грижи за него с грижата на добрия стопанин. В точка 4 на
същия текст е посочено, че застрахования е задължен да вземе необходимите мерки за
предотвратяване настъпването па застрахователни събития. Посочените две договорни
задължения на застрахования изцяло се припокриват с вмененото му такова с разпоредбата
на чл. 395 ал. 1 от Кодекса за Застраховането.Такова задължение му е било вменено и в
приложения по застрахователната щета договор за аренда - да ползва имота с грижата на
добрия стопанин.
Следва да бъде отчетен и факта, че в раздел III. Общи Изключения ,чл. 3 ал. 1 т. 7 от
Общите Условия, при които е била сключена застраховката изрично е посочено, че е
изключено покриването на вреди настъпили в резултат на неправилно или безстопанствено
съхранение и липсата на подходяща квалификация.
В конкретния случай, съдейки от събраните по щетата доказателства се налага и
извода, че застрахования не е изпълнил тези вменени му от закона и застрахователния
договор негови задължения и правилно и обосновано му е било отказано изплащането на
застрахователно обезщетение.
В подкрепа на така застъпеното становище свидетелстват следните установени
факти:
Закона и сключения застрахователен договор задължават застрахованото лице да се
грижи за застрахованото имущество с грижата на добрия стопанин.Със застрахователната
полица са били застраховани трайни насаждения лозя,за които ищеца е бил задължен да
полага грижа за тяхното опазване и отглеждане, съответстваща на добрите земеделски
практики.Това ще рече,че през съответната стопанска година земеделския производител
трябва да се извършва обработка на почвата,поливане,наторяване,резитба,привързване на
лозите,пръскане през определени периоди, борба с плевели, болести и паразити.
Такива действия от страна на ищцовото дружество не са били извършвани. Извод в
тази насока следва от факта,че при разглеждането на щетата, макар и да са били изискани
доказателства за установяването на тези факти такива не са били представени от
застрахованото лице — изискано е представянето на търговски и счетоводни документи,
доказващи полаганите грижи за последните пет години, както и за добитите и реализирани
количества продукция в периода 2015 — 2019 година. Напротив ищеца сам признава, че в
периода от 2015 до датата, на която сочи че е настъпило застрахователното събитие
представляваното от него дружество е ползвало имота и е отглеждало лозовите масиви, но
противно на това е направил изявление, че по разбираеми причини не може да представи
разходни дневници и други документи за полаганите грижи за насажденията.
В подкрепа на така направения извод свидетелства и заключението на вещото лице,
6
ангажирано от ответното дружество — агроном М В.. При извършения от нея оглед на
насажденията на 07.06.2019 година същата е направила констатации, че 95 % от лозите са
били изсъхнали, а почвата в междуредията и вътре в редовете е обрасла с плевелна и
храстовидна растителност с височина от около 0,30 — 0,40 метра. На терена имало и
израснали единични дървета на видима възраст от около 3-4 години. В заключение експерта
е направил и извод, че почвата не е била обработвана нито през есента на 2018 година, нито
пък през пролетта на 2019 година,а за самите лоза през последните 2-3 години не са
полагани необходимите грижи и не са прилагани добрите земеделски практики. Според
агроном М В. към момента на изрязването,въпросните фиданки са били изсъхнали и не са
били във фазата на вегетация през 2019 година.
На следващо място и двамата експерти/агрономи/,извършили оглед на
застрахованото имущество са категорични,че 5700 броя лозови фиданки са били прерязани
изцяло с резачка. Фактът, че са били изрязани повече от 95% от лозовите насаждения налага
и извода,че ищецът като застраховано лице не е положил дължимата грижа за опазване на
застрахованото имущество и за предотвратяване настъпването на застрахователно
събитие.Проявена е пълна безстопанственост, доколкото лозовия масив е бил оставен без
какъвто и да е надзор.Не са били предприети мерки и не били извършени никакви
охранителни действия, предназначени и имащи за цел опазване неприкосновеността на
трайните насаждения и добитата от тях реколта.
Извод в тази насока следва и от факта,че увреждането на застрахованото имущество
е било извършено в един продължителен като време период. Според констатациите на
двамата експерти дебелината на лозовите фиданки е 10 — 15 сантиметра в диаметър.Твърди
се,че унищожените лозя са 5700 броя и същите за прерязани с резачка.От анализа на тези
констатации следва,че за прерязването на една лоза на извършителя са били необходими
средно около 5 минути. При положение, че едно денонощие има 24 часа, които се равняват
на 1 440 минути простата сметка сочи, че за прерязването на 5700 лози на един човек са
били необходими 28 500 минути, което ще рече близо 20 календарни денонощия /19,79 дни/,
при условие че се е режело, без да се спира, което практически и физически е невъзможно.
Аналогичен би бил и извода при условие, че в рязането са участвали повече от едно лица, с
оглед на това,че същите биха били лесно забележими в светлата част на денонощието от
една страна и от друга шума,които ще се излъчва от резачките ще е доловим от значително
разстояние както през деня, така и през нощта.
За факта,че лозовия масив е не е полагана дължимата грижа и че същия бил останал
безстопанствен може да се съди и от това, че сочената дата на констатираното увреждане е
през месец май,а в този период от време,при условие че прилагаш добрите земеделски
практики при отглеждането му е следвало да направиш пръскане - добрите земеделски
практики сочат, че най интензивните периоди на пръскане при лозите са от май до август,
като за тези 4 месеца може да се направят седем или повече пръскания. Освен, че тези
действия, предвид площта на имота не могат да бъда извършени за кратко време, както
посочих и по-горе доказателства за полагани грижи за отглеждането на лозите, в това число
7
и за тяхното пръскане не са представени.
С оглед на изложеното по-горе, считам, че в конкретния случай Застрахователя
обосновано и в съответствие с разпоредбата на член 408 алинея 1 точка 3 от Кодекса за
застраховането във връзка с член 37 от Общите условия на договора за застраховка е отказал
изплащането на застрахователно обезщетение - налице е допуснато нарушение и на закона и
на застрахователния договор от страна на застрахованото лице, което е довело до
настъпване на застрахователното събитие н което нарушение е значително с оглед интереса
на застрахователя.
По отношение на размера на заявената с исковата молба претенция,ответникът
заявява,че според чл.386 от Кодекса за Застраховането - При настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието и което не може да
надхвърля застрахователната сума /лимита на отговорност/. В член 38 от Общите условия на
договора за застраховка е посочено, че настъпилите вреди се оценяват от вещо лице, като в
случай на несъгласие е предвидена и арбитражна процедура.
В допълнението на исковата молба е посочено, че претенцията е в размер на 49010
лева, но не става ясно въз основа на какви обстоятелства ищеца, счита, че тази сума
представлява действително претърпените от него вреди.Следва да бъде отчетено, че
вредите, които ще настъпят в патримониума на ищеца следва да бъдат съизмерими с вредите
от увредената реколта, произтичащи от невъзможността да събере и да реализира
отглежданото грозде,предвид това, че собствеността върху лозовия масив принадлежи на
трето лице, което не се ползва от застрахователния договор.
Не възразява да се приемат представените с исковата молба писмени доказателства
и да се представи преписката по щетата.
Противопоставя се на искането за събиране на гласни доказателства чрез разпита па
свидетели - няма спор, че застрахователя е бил уведомен от една страна и от друга
настъпилите щети според условията на договора за застраховка не могат да се установяват
със свидетелски показания.
Представя всички документи, съдържащи се в образуваната от ответното дружество
щета № 0110-440-0003-2019 година, както и Общи Условия па застраховка „Пожар и
Природни Бедствия“ - Секция I „Индустриален Пожар".
Формулира искане на основание член 190 от ГПК да бъде задължен ищеца да
представи намиращите се у него документи, както следва:
Търговски и счетоводни документи, удостоверяващи направени разходи по опазване
и отглеждане на застраховани трайни насаждения лозя, в периода 2015 година - 2019
година, в това число сключени договори, фактури и други документи, установяващи
платени разходи за:
* обработка на почвата на лозовия масив
* поливане на лозовия масив,
8
* наторяване на лозовия масив,
* резитба и привързване на лозите,
* пръскане на лозовия масив и периодичност на пръскането,
* агротехнически мероприятия за борба с плевели, болести и паразити по
лозовия масив.
Формулира искане за допускане до разпит на свидетеля агроном М В., посредством
обясненията на която ще установява факти и обстоятелства свързани със състоянието на
лозовия масив към месец юни 2019 година.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба,в която обяснява,че е уведомил
застрахователя по телефона в деня на узнаване ,че е настъпило застрахователното събитие- в
петък ,на 17.05.2019г.Обаждането е прието от служител в офиса в гр.,който е уведомил
ищеца,че в първия работен ден – понеделник,20.05.2019г.,може да депозира писмено
уведомление за настъпването на щетата.Именно така ищецът твърди,че е постъпил като в
понеделник се е обадил на национален телефон ,а след това и на телефон вътр..При
последвалите срещи между ищеца и представители на ответното дружество не са давани
указания за застрахователното събитие да се уведомят органите на МВР.
Освен това ищецът оспорва твърдението на ответника,че по отношение на лозовия
масив е проявена безстопанственост.Напротив ,твърди,че през годините 2015-2019г.,е
стопанисвал лозята и като е заявил същите и е бил подпомаган от ДФ „Земеделие“,по повод
което са извършвани ежегодни проверки от служители на Фонда.Във връзка с полаганата от
него грижа за лозовите насаждения сочи,че е закупил селскостопанска техника –трактор с
прикачен инвентар и пръскачка и със собствени сили е охранвал лозята през периода на
гроздобер.
Не сочи доказателства.
Ответникът е депозирал отговор на допълнителната искова молба,в която изразява
становище,че намира за неоснователни твърденията на ищеца,че застрахователят не бил дал
указания на ищеца да уведоми органите на полицията.Счита,че задължението на ищеца
произтича,както от закона – чл. 205 ал.1 от НПК, според която „Когато узнаят за извършено
престъпление от общ характер, гражданите са обществено задължени да уведомят незабавно
орган на досъдебното производство или друг държавен орган“,така и от чл.34.2.от Общите
Условия,при които е била сключена застраховката,с които му е било вменено да уведоми
незабавно всички компетентни органи,имащи отношение към настъпилото застрахователно
събитие-в случая органите ма МВР предвид това,че се касае за извършено престъпление,а те
са компетентния орган,който трябва да извърши необходимите правни и фактически
действия за установяването на извършителя или извършителите на това деяние.
Ответникът твърди,че развитите в допълнителната искова молба доводи за полаганата
от ищеца грижа към застрахованото имущество са несъстоятелни.
Това, че земеделски производител е бил подпомаган от разплащателна агенция не
налага извод за полагани грижи за застрахованото имущество предвид това, че субсидиите
9
по Схемата за единно плащане на площ се изчисляват и заплащат въз основа на общата
заявена площ по схемата през конкретната кампания и предвидения бюджет по схемата
съобразно бюджетните тавани,респ.дори и да са изплатени помощи те са изчислени за
заявената от съответния земеделския производител площ на земеделските земи, които ще
стопанисва,което от своя страна не означава, че същия с полагал грижа за опазването и
отглеждането застрахованите лозя, съответстваща на добрите земеделски практики.
Не би могло да обоснове извод в обратната насока и твърдението, че ищцовото
дружество било закупило трактор с прикачен инвентар и пръскачка, дотолкова доколкото
нито в рекламациоинното производство, пито пък по настоящето дело са представени
доказателства за направени от ищеца разходи за отглеждане и стопанисване на лозята, в
това число и за закупуване па торове и/или препарати за растителна защита, с които да е
пръскано с въпросната закупена пръскачка.
Нещо в повече - от достъпната информация обявена в АПИС 7 Регистър е видно, че за
2018 година и 2019 година „МИНИТЛ ДЕ“ ЕООД не е декларирало, че осигурява лица,
които са наети на трудови договори, което от своя страна предполага,че за обработка на
почвата,поливане, наторяване, резитба, привързване на лозите, пръскане през определени
периоди, борба с плевели, болести и паразити с следвало да наема физически лица на
граждански договори за извършването на тези дейности и съответно да им заплаща
договореното възнаграждение. Доказателства за наети лица и за направени разходи за
изплатени възнаграждения обаче не са представени.
Доколко ищеца е охранявал застрахованите трайни насаждения със свои сили, както
твърди може да се съди от характера, степента и начина на тяхното увреждане.
Представя като доказателство по делото разпечатка от правно информационна
система ЛПИС 7 Регистър + за броя на осигурените лица от „МИНИТЛ ДЕ“ ЕООД.
Формулира искане на основание член 190 от ГПК да бъде задължен ищеца да
представи намиращите се у него документи, както следва:
Подадени Уведомления по реда на член 62 алинея 3 от Кодекса на Труда за
сключени, изменени и прекратени трудови договори до съответната териториална дирекция
на Националната агенция за приходите, работодател по които е бил ищеца , в периода
01.01.2018 година - 31.12.2019 година.
Формулира искане на основание член 186 от ГПК да се изиска от ТД на НАП град
Пловдив, да представи като доказателства по делото, следните документи:
Подадени Уведомления по реда на член 62 алинея 3 от Кодекса на Труда за
сключени, изменени и прекратени трудови договори до съответната териториална дирекция
на Националната агенция за приходите, работодател по които е било „МИНИТА ДЕ“ ЕООД,
с ЕИК *********, в периода 01.01.2018 година - 31.12.2019 година,
Регистър на декларираните трудови договори, работодател по които е било „
МИНИТА ДЕ“ ЕООД, в периода 01.01.2018 година — 31.12,2019 година.
Съдът ,в закрито съдебно заседание,приема,че иска е родово и местно подсъден на
10
ПОС и че същият е допустим .
Предвид това и с оглед разпоредбата на чл.374 ал.1 от ГПК, съдът следва да се
произнесе по предварителните въпроси и предявените от страните доказателствени искания.
Съдът намира за относими към спора и своевременно предявени приложените от
ищеца писмени доказателства, поради което същите следва да бъдат приети.
Правното основание на заявената претенция е по чл.405 ал.1 от КЗ.
На основание чл.374 ал.2 от ГПК, с настоящето определение съдът съобщава на
страните и проекта за доклад по делото.
На основание чл.154 ал.1 от ГПК,съдът указва на страните,че всяка от тях е длъжна
да установи фактите, на които основава своите искания, респ. възражения.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права,както и правната
квалификация на тези права,са посочени в изложените по-горе мотиви на определението.
Подлежащи на доказване са изложените от ищеца твърдения и обстоятелства, на
които се установява исковата претенция,както и изложените от ответника обстоятелства
изключващи неговата отговорност като застраховател.
Следва да се приемат представените от страните и да се уважат другите формулирани
от страните доказателствени искания,които съдът намира за относими към предмета на
спора.
Следва да се укаже на ищеца ,че не сочи доказателства за размера на претендираното
застрахователното обезщетение,който подлежи на определяне на база действителната
пазарна стойност на застрахованото имущество към момента на настъпване на
застрахователното събитие.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства .
ДОПУСКА двама свидетели на ищцовата страна при режим на довеждане,чиито
имена да се посочат в едноседмичен срок от връчване на настоящето определение и в същия
срок да се представят доказателства за внасяне по сметка на ПОС на сумата 100,00лв.като
депозит за възнаграждение и разноски на свидетелите,в случай,че същите направят искане за
присъждането им на основание чл.168 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл.190 от ГПК,тъй като с
отговора на исковата молба ответникът е представил преписката по щетата в цялост.
УКАЗВА на ищеца,че не сочи доказателства за размера на претендираното
застрахователното обезщетение,който подлежи на определяне на база действителната
пазарна стойност на застрахованото имущество към момента на настъпване на
11
застрахователното събитие.
ДОПУСКА като свидетел на ответната страна М.В. като УКАЗВА на ответника,че в
едноседмичен срок от връчване на настоящето определение следва да посочи трите имена на
свидетелката,да конкретизира режима на довеждане или призовване,като в последния
случай посочи адрес за призоваване и внесе по сметка на ПОС 10,00лв.като депозит за
разноски по призоваването,както и в същия срок да се представят доказателства за внасяне
по сметка на ПОС на сумата 50,00лв.като депозит за възнаграждение и разноски на
свидетеля,в случай,че същата направи искане за присъждането им на основание чл.168 от
ГПК.
ПО ИСКАНЕ на ответника и на основание чл.190 от ГПК ЗАДЪЛЖАВА
ищцовото дружество да представи :
-Търговски и счетоводни документи, удостоверяващи направени разходи по опазване
и отглеждане на застраховани трайни насаждения лозя, в периода 2015 година - 2019
година, в това число сключени договори, фактури и други документи, установяващи
платени разходи за:
обработка на почвата на лозовия масив
поливане на лозовия масив,
наторяване на лозовия масив,
резитба и привързване на лозите,
пръскане на лозовия масив и периодичност на пръскането,
агротехнически мероприятия за борба с плевели, болести и паразити по лозовия
масив.
-Подадени Уведомления по реда на член 62 алинея 3 от Кодекса на Труда за
сключени, изменени и прекратени трудови договори до съответната териториална дирекция
на Националната агенция за приходите, работодател по които е бил ищеца , в периода
01.01.2018 година - 31.12.2019 година.
По искане на ответника и на основание чл. 186 от ГПК ДА СЕ ИЗИСКА от ТД на
НАП град Пловдив, да представи като доказателства по делото, следните документи:
-Подадени Уведомления по реда на чл.62 ал.3 от Кодекса на Труда за сключени,
изменени и прекратени трудови договори до съответната териториална дирекция на
Националната агенция за приходите, работодател по които е било „МИНИТА ДЕ“ ЕООД, с
ЕИК *********, в периода 01.01.2018 година - 31.12.2019 г.
-Регистър на декларираните трудови договори, работодател по които е било „
МИНИТА ДЕ“ ЕООД, в периода 01.01.2018 година — 31.12.2019 г.,във връзка с което
ЗАДЪЛЖАВА ответника в едноседмичен срок от връчване на настоящето определение да
представи в съда молба за връчване на третото неучастващо по делото лице.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.03.2022г. от
10,00 часа, за която дата да се призоват страните .
12
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от същото да се връчи на страните .
На ищеца да се изпрати за връчване препис от отговора на допълнителната искова молба
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
13