Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и трета година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр. дело № 702 по описа за 2018 година, прецени:
Делото е образувано по първоначално
предявени от Ж.Д.Д. срещу „Е.е.Е.Х.е.М.“ ЕООД *** искове с правно основание чл.
49 във вр. с чл. 49 във вр. с чл. от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
неимущестевни вреди в размер на 60 000 лева и обезщетение за имуществени
вреди в размер на 120 000 лева. С допълнителна искова молба (л. 171-172) с
вх. № 60683 от 29.06.2020 г. (постъпила и по електронна поща с вх. № 60248 от
26.06.2020 г.) ищецът чрез пълномощника си е предявил искове с правно основание
чл. 45 от ЗЗД срещу физическите лица: Л.
Б., А. П.Ю. и Н.А.В..
С депозираната допълнителна искова молба ищецът е
предявил срещу трите лица при условията на следните искове:
- иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на 120 000 лева;
- иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за законна
лихва върху тази сума в размер на 3000 лева;
- иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лева;
- иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за законна
лихва върху тази сума в размер на 1500 лева.
В първоначалната искова молба ищецът
Ж.Д.Д. излага, че на 31.10.2011 г. бил назначен за служител в ответното
дружество срещу „Е.е.Е.Х.е.М.“ ЕООД *** на длъжност началник строителен обект. Със заповед
№ 1 от 31.01.2013 г. на ответниците А. П.Ю. и Н.А.В. като прокуристи на
дружеството, ищецът бил уволнен на основание чл. 328 ал. 1 т. 5 КТ, поради
липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на
работата. Месечното възнаграждение на ищеца било 3445,86 лева. Ищецът твърди,
че изводите в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение били
незаконосъобразни и немотивирани, като излага, че при назначаването си на
длъжността притежавал квалификация "строителен техник" и
"строителен инженер" и практически опит , придобит при работата му
при различни работодатели и самостоятелно за периода между 2002 г. и 2011 г.
Владеел чужди езици и притежавал умения за работа с общи и специализирани
компютърни програми: MS Office,
Building Manager, Auto Cad, Super Stad и ACDC. На основание тези твърдения излага становище, че при постъпването му на
работа притежавал необходимите образование, научни и практически познания,
професионална подготовка и опит и лични качества за изпълнение на функциите на
длъжността "началник на строителен обект", на която е бил назначен. Ищецът
оспорва изводите в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение за
липса на умения за осъществяване на ефективна комуникация и за сработване и
липса на лидерски качества, когато е била налице необходимост да ги упражни.
Твърди, че предприемал действия в интерес на дружеството, за своевременно и
качествено изпълнение на задълженията на служителите и срещу служители, които
увреждали интересите на дружеството. Излага и доводи за липса на ясни критерии
за разграничение на функциите между отделите и длъжностните лица, което не
давало възможност за точно определяне на функциите на служителите и конкретно
на ищеца. Излага доводи и за неяснота и неточност на мотивите за липса на
умения за осъществяване на контакт с външни съконтрахенти и строителния отдел,
офисите на обекта и магазините. Оспорва като неясни, неточни и
незаконосъобразни мотивите за неизпълнение на задълженията, произтичащи от
"политиката на фирмата", "културата на фирмата" и
"очакванията на фирмата".
Ищецът твърди, че
уволнението му на основание "липса на качества" сринало доброто име и
авторитета му, които твърди, че е изградил в строителните и определени бизнес
среди като ръководител на строителни и свързани с тях дейности. Твърди, че нарушение
било допуснато още при назначаването му на длъжност ръководител на строителен
обект, въпреки че му били възложени задължения, които не съответствали на
относимите към длъжността му. Релевира твърдение, че срещал трудности да намери
работа, отговаряща на нивото на подготовката му, предвид основанието за уволнение,
вписано в трудовата му книжка. Изпаднал в тежко нервно и психично състояние и
понесъл значителни вреди в личния си живот и живота на семейството си.
На основание тези
твърдения, в исковата молба и допълнителната искова молба ищецът прави искане
до съда да осъди ответниците „Е.е.Е.Х.е.М.“ ЕООД ***, Л. Б., А. П.Ю. и Н.А.В.
солидарно да му заплатят:
- обезщетение
за имуществени вреди в размер на 120 000 лева;
- законна лихва върху тази сума в размер на 3000 лева за
периода от датата на издаване на заповедта 16.01.2013 г. до датата на
предявяване на исковата молба 17.01.2018 г.;
- обезщетение за неимуществени вреди в размер на
60 000 лева;
- законна лихва върху тази сума в размер на 1500 лева за
периода от датата на издаване на заповедта 16.01.2013 г. до датата на
предявяване на исковата молба 17.01.2018 г.
Ответникът „Е.е.Е.Х.е.М.“ ЕООД *** оспорва исковете
със становище за липса на основание за реализиране на отговорност на
работодателя по чл. 45 и сл. ЗЗД. Позовава се на липса на отмяна на уволнението
като незаконно. Оспорва твърдението на ищеца за неправилност на мотивите на
заповедта за уволнение. Оспорва доказаността на твърдените имуществени и
неимуществени вреди.
Ответниците Л. Б., А. П.Ю. и Н.А.В. чрез своите
представители в отговорите на исковата молба и в съдебно заседание оспорват исковете.
Излагат становище за неустановяване на незаконността на уволнението по съдебен
ред, което според тях изключва възможността за търсене на отговорност от тези
ответници по общия ред на чл. 45 ЗЗД. Одспорват твърденията за неправилност на
заповедта за уволнение. Позовават се на право на работодателя да прецени подготовката
на съответния работник или служител съответства на длъжността, която заема.
Оспорват твърдението за незаконосъобразно възлагане на ищеца на задължения,
несъответни на относимите към длъжността началник на строителен обект. Оспорват
настъпването на имуществени и неимуществени вреди за ищеца. Правят възражение
за изтекла погасителна давност на претенциите за законна лихва върху
претендираните обезщетения.
Съдът като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Между ищеца Ж.Д.Д. и ответното дружество „Е.е.Е.Х.е.М.“
ЕООД бил сключен трудов договор на 31.10.2011 г., с който ищецът бил назначен в
ответното дружесво на длъжност началник на строителен обект, с код по НКПД за
2011 г. 13237006 (том I л. 38-42). От
името на работодателя договорът с ищеца бил сключен от ответницата Л. Б.. За
основните задължения на служителя трудовият договор препраща към длъжностната
характеристика за длъжността, на която бил назначен ищецът (л. 43-44). Към
делото е приложено и описание на длъжността на регионален мениджър
"Строителство", с приложени към нея показатели за оценка във вид на
диаграми тип "паяк" (л. 45-50). Приложени са няколко писмени
документа, съдържащи оценка за работата на ищеца. В документ с дата 30 март (не
е отбелязана година) без вписан автор, в който се съдържат изисквания за
подобряване работата на служителя (л. 56).
В документ от 15.06.2012 г., издаден от ответницата Л.
Б., се съдържат констатации за забавяне и отклонение в изпълнението на
задълженията. В частта "Административни отговорности" документът
констатира забавяне в седем пункта и непоказване на "заинтересованост"
във връзка с многократните указания от страна на отговорника по проекта на
място относно важността на последващи действия, свързана с липсващи материали и
допълнителни заявки, както и доставката и транспортирането на последните. Във
връзка с осигуряване "съответствие със стандартите на H&M, кодексите и наредбите за
строителството и Закон за здравословни и безопасни условия на труд" се
съдържа констатация, че служителят "не проявява желание да спазва и
възприема указанията на H&M на място".
В частта "Изисвания, умения и способности за длъжността" се съдържат
общи препоръки за самоинициатива, повишаване мотивацията на служителя и умения,
свързани с ръководство на екип. В частта "Комуникация и последващи
действия" се съдържат препоръки, свързани с последващия контрол за
своевременно приключване на ремонтните дейности и поддръжката и взаимодействие
с външни контрагенти и други сектори от структурата на дружеството. В
съответствие с това, на същата дата 15.06.2012 г. е издаден документ, озаглавен
"Обратна връзка със служителя", съдържащ препоръки за своевременно
изпълняване на задълженията, подобряване на комуникативността и работата в екип
и повишаване на професионализма в отношенията с персонала.
На 03.08.2012 г. бил проведен телефонен разговор между
ищеца, ответницата Л. Б. и лицето Анжело Ангелпулосна длъжност регионален
отговорник на строителството. На срещата били отправени препоръки към ищеца за
подобряване работата в екип и начина на комуникация (л. 68).
На 17.10.2012 г. бил приет документ, озаглавен
"Индивидуален план за развитие" с поставени задачи откриване на два
магазина през ноември и декември и поддръжка на останалите четири магазина.
Задачите са възложени на ищеца, подпомогнат от фирмите по поддръжка и отдел
"Строителство". Срокът за изпълнение бил определен на м. декември
2012 г. (л. 70-71).
Със заповед № 1 от 15.01.2013 г., издадена от
ответниците А. П.Ю. и Н.А.В. като прокуристи на ответника „Е.е.Е.Х.е.М.“ ЕООД,
трудовото правоотношение с ищеца било прекратено, с вписано основание за прекратяване
чл. 328 ал. 1 т. 5 КТ (л. 73). В Приложение 1 към заповедта са изложени
следните групи мотиви за прекратяване на трудовото правоотношение:
Общи мотиви - представителите на работодателя приемат,
че ищецът не притежава професионалните качества, необходими за тази длъжност и
демонстрира липса на умения за ефективна комуникация и сработване с колегите,
както и липса на лиздерски качества.
Проследяване на
всички поръчки и транспортиране (точка 1) - приета е липса на качества за
разрешаване проблеми и водене на отчет за всички логистични дейности, за които
той отговора. Констатирана е липса на интерес към посещаването и липса на
способност за надзор над складовите помещения на дружеството, за съществуващите
и строящите се магазини. Тези задачи според работодателя се били част от
трудовите задължения за тази длъжност.
Вътрешна мотивация, проява на инициативност и
способност за предприемане на действия и определяне на нови сфери за
придобиване на знания и упражняване на придобитите знания (точка 2) - според
представителите на работодателя, ищецът не притежавал способността да
идентифицира проблеми или области, които
потенциално биха се развили в нежелана посока и биха създали проблеми на
дружеството. Според изложението, ищецът не притежава умението бързо да
възприема и по своя инициатива да решава съществуващите проблеми и нежелани
въпроси.
Осигуряване и контрол на дейностите по поддръжка и
поправка, както и осигуряване завършването им навреме (точка 3 от мотивите) -
изложено е становище за нарушена комуникация ръководството на магазините и
екипа на обектите при откриване на нови магазини, неспособност да координира
работата си с другите отдели и да се справя със стресови ситуации. Според
мотивира в Приложение 1, ищецът не успява да осигури спокойно и плавно
извършване на небоходимите задачи, което предизвиквало множество проблеми.
Осъществяване на връзки с външни съконтрахенти и
строителния отдел на дружеството, офисите на обекта и магазините - според
представителите на работодателя, ищецът не притежава умение да осъществява по
подходящ начин контакт с външни съконтрахенти и строителния отдел на
дружеството, офисите на обекти и магазините.
В заключителната част от мотивите е констатирано
многократно провеждане на разговори с ищеца от представители на чуждестранни
подразделения, които да го улеснят при изпълнение на задачите. Съдържа се
констатация и за възникнали конфликти с колеги и ръководители в дружеството, от
което представителите на работодателя са направили извод за неспособност на
ищеца за работа в екип и липса на комуникативност.
За работата на ищеца на длъжността, която е заемал, по
делото са разпитани като свидетели А.К.(том I л. 94-95), С.А.К.(том II л. 416-418) и В.Д.Г.(том
II л. 431-433). Според св. Капурало,
ищецът не е успял да се представи добре на длъжността, която е заемал, и е имал
"много инциденти", а резултатите от работата му се разминавали с
очакванията от него на тази длъжност. Според свидетеля, ищецът е демонстрирал
"негативно отношение към работата" и е имал няколко негативни оценки.
От разговорите с колеги на ищеца в дружеството, свидетелката К.придобила впечатление
за проявено от ищеца нехайство към трудовите му задължения. Според свидетеля К.,
който е бил съконтрахент на ответника „Е.е.Е.Х.е.М.“ ЕООД, ищецът е притежавал
много добра професионална подготовка. Според показанията на свидетелката
Гочева, ищецът бил "старателен и доста компетентен", като оставил
впечатление на добър специалист.
Така изложените обстоятелства обуславят следните
правни изводи на първоинстанцинония съд:
Предявените искове за обезщетение за непозволено увреждане
се основават на твърдения, че уволнението на ищеца от ответното дружество било
немотивирано и неправомерно - по същество твърдение за незаконно уволнение.
Защитата срещу незаконно уволнение е чрез искове по чл. 344 ал. 1 т. 1-4 КТ, като
по иска по чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ предмет на разглеждане е законността на
уволнението. Тежестта на доказване в съдебния процес за незаконно уволнение е
върху работодателя. Признаването на уволнението за незаконно и отмяната му
поражда правото на работника или служителя на обезщетение от работодателя за
имуществени вреди до размерите по чл. 225 ал. 1 КТ - ако е останал без работа,
или по ал. 2 от същия член - ако е постъпил на по-нископлатена работа.
Ръководителите на предприятието работодател отговарят по общия ред на чл. 45 ЗЗД за действително причинените вреди, ако
въпреки че им е било известно, че липсват основания за уволнение на работника, са издал уволнителна заповед,
ползвайки недобросъвестно служебното си положение, за да постигне лични или
други неслужебни цели (ВС 4-1975-ПП).
Положението е
различно, когато законността на уволнението не е била оспорена с иск по чл. 344
ал. 1 т. 1 КТ в срока по чл. 358 ал. 1 т. 2 от същия кодекс. При предявяване на
иск по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД за обезщетение за вреди от непозволено увреждане,
причинено от действия на работодателя по уволнението на ищеца, предмет на
делото е установяване на тези действия и тяхната противоправност, но не в рамките
на трудов спор, а по общия процесуален ред. В този случай тежестта на доказване
на действията на ответниците и тяхната противоправност е върху ищеца, спрямо
който са предприети действията.
По делото не се
спори, че трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено на основание чл.
328 ал. 1 т. 5 КТ, мотивирано с липса на професионални качества за длъжността,
на която е бил назначен. Основанието за уволнение не е липсата на образование и
професионална квалификация (такива мотиви представителите на работодателя не
излагат), а липса на други качества, които според длъжностната характеристика,
конкретните задължения и характера на работата са необходими: комуникативност,
инициативност, умение за работа в екип, организационни умения, в резултат на
което е настъпило забавяне изпълнението на конкретни задачи. За установяване на
твърдяното от ищеца непозволено увреждане, с което обосновава исковете по чл.
45 и чл. 49 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че притежава тези качества,
успешно ги е реализирал в работата си при ответното дружество, своевременно и в
пълен обем е изпълнявал трудовите си задължения, но въпреки това управителите
на дружеството са издали заповедта, ползвайки недобросъвестно правомощията си
на управители, за постигане на цели, различни от защитата интересите на
предприятието.
Такива
доказателства не са представени по делото. Показанията на разпитаните свидетели
не дават основание да се приеме своевременно и в пълен обем изпълнение на
трудовите задължения на ищеца, нито извършване на неправомерни действия от
ответниците Л. Б., А. П.Ю. и Н.А.В. - свидетелят К.е бил договорен партньор на
ответното дружество, а свидетелката Г..е била на длъжност, която не е
позволявала изцяло да възприеме действията на ищеца по изпълнение на трудовите
му задължения. В представените от ответното дружество писмени доказателства,
чието съдържание и авторство не е оспорено от ищеца, се установяват
неколкократни констатации за липса на комуникативност, слаби организационни
умения, забавяне в изпълнението на възложените задачиизвън укананите срокове, "непроявен
интерес" във връзка с указанията за действия по заявка и доставка на
липсващи материали (л. 58); неумение и нежелание за работа в екип, неспособност
за координация на работата с други отдели в предприятието (л. 68). Изложеното
обуславя извод за недоказаност на действия на ответниците
Л. Б., А. П.Ю. и Н.А.В., свързани с прекратяване на трудовото
правоотношение между ищеца и ответното дружество, които са неправомерни по своя
характер и насочени към цели извън управленските функции на ответниците -
физически лица.
Несъстоятелно е и обосноваването на претенциите на
ищеца за обезщетение с твърдение за допуснати нарушения при сключването на
трудовия договор с ищеца, изразяващи се във възлагането с длъжностната
характеристика на други задължения, които според ищеца не съответствали на
относимите към длъжносктта в българските нормативни актове строителна практика.
Длъжностната характеристика съдържа задълженията, които работникът или
служителят има в рамките на трудовото си правоотношение с работодателя.
Характерът и обемът на тези задължения се определят от работодателя, съдържат
се в длъжностната характеристика и работодателят запознава работника или
служителя с тях при сключване на трудовия договор, съгласно чл. 62 ал. 6 вр.
чл. 127 ал. 1 т. 5 КТ. Съдържанието на длъжностната характеристика не може да
се квалифицира като неправомерно действие.
Горните съображения са основание на съда да приеме за
неоснователни предявените искове с правно основание чл. 45 вр. чл. 49 ЗЗД, за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди в размер на 120000 лева и за неимуществени
вреди в размер на 60000 лева. Поради неоснователност на главните искове, са
неоснователни и исковете по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетения за забава в
размер на законната лихва върху претендираните суми.
Ищецът дължи на ответниците заплащане на разноските по
делото. Представителят на ищеца е направил възражение за прекоменрност на
претендираните разноски. Възражението е основателно в частта му за ответника „Е.е.Е.Х.е.М.“
ЕООД, за който претендираното адвокатско възнаграждение от 42479,54 лева е
прекомерно. Същото следва да се определи според разпоредбата на чл. 7 ал. 2 т.
5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
редакция към датата на учредяване на процесуалното представителство 18.07.2018
г. Материалният интерес е общо 184500 лева. Според действащата редакция на
цитираната разпоредба към тази дата, минималният размер на адвокатското
възнаграждение е 3530 лева + 2% * 84500 лева = 5220 лева, или 6264 лева с ДДС.
Следва в полза на ответното дружество да бъде присъдено възнаграждение в този
размер.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ж.Д.Д. ЕГН **********, адрес: ***
срещу "Е.е.Е.Х.е.М." ЕООД ***, ЕИК *****, седалище и адрес на
управление:***, Л. Б., гражданка на Швеция, личен идентификационен номер
*********, адрес: *****, Таберг, Швеция, А. П.Ю., личен идентификационен номер **********,
адрес: *****, Таби, *****, Швеция, и Н.А.В., гражданин на Швеция, личен
идентификационен номер **********, адрес: *****С.Бу, *****, Швеция, осъдителни
искове с правно основание чл. 45 и чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 120000
лева обезщетение за имуществени вреди и сумата от 60000 лева обезщетение за
неимуществени вреди, сумата от 3000 лева законна лихва върху обезщетението за
имуществени вреди и сумата от 1500 лева законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за периода от 16.01.2013 г. до 17.01.2018 г.
Осъжда Ж.Д.Д. да заплати на Е.е.Е.Х.е.М.“ ЕООД
разноски в размер на 6264 лева, на Н.А.В. разноски в размер на 2517,18 лева, и
на Л. Б. и А.П.Ю. разноски в размер на по 1685,92 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: