Р Е Ш Е Н И Е №
07.06.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – Въззивни състави, ІІ-В състав, в публично заседание на девети март две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ИРИНА СТОЕВА
при секретаря
Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева в.гр.дело №
4055 по описа за 2021 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 87748 от 05.05.2020 г. по гр.д. № 25612/2016 г. Софийски
районен съд, 52 състав признал за установено по предявените искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че Д.Ж.К., ЕГН **********, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, сумата
2 073.92 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода м.
03.2012 г. – м. 04.2014 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление по чл. 410 ГПК – 16.04.2015 г., до окончателното плащане, както и
сумата 352.66 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 30.04.2012 г. – 02.04.2015 г., като отхвърлил иска за
главница за разликата над уважения размер до пълния му предявен размер от
7 272.82 лв., както и акцесорния иск за лихви – за разликата над уважения
размер до пълния му предявен размер от 1 324.48 лв. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 321.97 лв. – разноски
съразмерно с уважената част от исковете. Решението е постановено при участието
на „Т.с.“ ЕООД, като трето лице помагач на ищеца.
С определение № 20004913 от 07.01.2021 г., което не е обжалвано от
страните, по реда на чл. 248 ГПК решението е допълнено в частта за разноските,
като ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
разноски в размер на 98.79 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, който го
обжалва в отхвърлителните му части с оплаквания за неправилност. В мотивите си
съдът приел за безспорно установено, че страните са в облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, като назначената ССЕ
потвърждавала претендираните от дружеството суми. В заключението на ССЕ било
посочено, че сумата за топлинна енергия е 6 472.99 лв., а лихвата – в
размер на 1 069.25 лв., като същите били изчислени от вещото лице на база
прогнозни и изравнителни сметки по счетоводни данни на ищеца. Съдът в мотивите
си се позовал на ССЕ и кредитирал същата, но в диспозитива приел за установено
ответникът да дължи значително по-малка от претендираната сума и потвърдена от
заключението на ССЕ. Липсвали ясни мотиви за частичното отхвърляне на
предявения иск. Вещото лице от ССЕ излязло и извън своята компетентност, като
се произнесло по правен въпрос, а именно кои суми са погасени по давност, като
така намалило дължимите суми със сумите за м. март и април 2012 г. в размер на
544.42 лв. и сумата 160.44 лв. Поради това моли съда да отмени
първоинстанционното решение в обжалваните части и вместо това постанови друго,
с което да уважи изцяло исковете. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл.
78, ал. 5 ГПК на претендирано от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна Д.Ж.К. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
жалбата и моли съда да потвърди решението в атакуваните части. Претендира присъждане
на адвокатско възнаграждение на пълномощника му на основание чл. 38, ал. 2 вр.
ал. 1, т. 3 ЗА.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.” ЕООД, не взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части. Настоящият
състав намира, че при постановяването му не са нарушени императивни
материалноправни норми, поради което
следва да бъде преценена правилността му съобразно релевираните с жалбата
оплаквания.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
гр.д. № 20685/2015 г. на СРС, 52 състав е била издадена за сумата 7 272.82
лв. – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия в
топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. „ *******аб. № *****за периода м.
03.2012 г. – м. 04.2014 г., и сумата 1 324.48 лв. – лихва за забава в плащането
за периода 30.04.2012 г. – 02.04.2015 г. Суми за дялово разпределение и за
лихви върху такава главница не са присъждани със заповедта, нито е искана
поправка на очевидна фактическа грешка в заповедта по реда на чл. 247 ГПК.
Поради това предмет на установителните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК са
вземанията – предмет на издадената заповед за изпълнение, не и диференцираните
в исковата молба вземания за главница за дялово разпределение и лихви върху такава
главница. Противно на поддържаното в жалбата, с атакуваното решение няма
произнасяне по искове за главница за дялово разпределение и лихви върху нея, съответно
такива искове не са предмет на въззивна проверка.
Не е било спорно и по делото се
установява, че че сградата, в която се намира процесният ап. № 96 е топлоснабдена,
както и че ответникът, като собственик на процесния имот, е бил в процесния
период клиент на топлинна енергия за битови нужди.
В първоинстанционното производство е
прието заключение на СТЕ, с което вещото лице декларативно е заявило, че дяловото
разпределение на топлинна енергия относно процесния имот е извършвано от
третото лице помагач в съответствие с действалата в периода нормативна уредба,
без да посочи има ли и какъв брой отоплителни тела и уреди за дялово
разпределение в имота на ответника, по какъв начин е извършван отчет на уредите
и водомерите в имота в процесния период, както и какво е реално доставеното в
имота количество топлинна енергия за процесния период. Заключението е непълно и
необосновано, поради което съдът не го кредитира.
Прието в първоинстанционното
производство е заключение от 03.04.2018 г. на ССЕ, съгласно което според
счетоводните записвания на ищеца дължимата сума за топлинна енергия за
процесния период м. 03.2012 г. – м. 04.2014 г. след извършеното изравняване е в
размер на 6 155.61 лв., а дължимата мораторна лихва е в размер на
1 069.25 лв. Вещото лице е посочило и за кои месеци по негово мнение
вземанията са погасени по давност. Заключението е оспорено от ответника като
почиващо на счетоводни данни на ищеца, без по делото да са представени
документи за отчет или протоколи за неосигурен достъп.
От приетото в първата инстанция
заключение от 03.06.2019 г. на ССЕ се установява, че главницата за процесния
период, формирана само от пера ТЕ, отдадена от сградна инсталация и ТЕ за БГВ след
изравняването възлиза на 2 073.92 лв., а лихвата за забава върху
главницата е в размер на 352.66 лв. И в това заключение вещото лице, без да му
е поставяна такава задача, е дало размер на дължими главница и лихви при
приемане, че вземанията за м. март и април 2012 г. са погасени по давност.
Във връзка с твърдението си, че отоплителните тела в имота са демонтирани
през 2011 г. ответникът е представил индивидуална справка за отоплителен сезон
01.05.2012 г. – 30.04.2013 г., документ за главен отчет, касаещ период след
исковия, както и 2 бр. протоколи от 2017 г. и от 2018 г. Задължено по реда на
чл. 190 ГПК, третото лице помагач не е представило документи за главен отчет за
процесния период, нито протоколи за неосигурен достъп. Представило е само
индивидуални справки за процесния период, видно от които в имота е извършен
реален отчет на водомерите за топла вода, а ТЕ за отопление на имот е
начислявана служебно на база максимален специфичен разход на сградата, без да
са посочени номера на уреди за дялово разпределение.
С оглед така установеното от фактическа страна, доводите в жалбата са
неоснователни. При доказателствена тежест за ищеца съобразно правилото на чл.
154, ал. 1 ГПК, същият не е доказал количеството реално доставена ТЕ за
отопление на имот, нито е представил доказателства - констативни протоколи за
неосигурен достъп, изисквани от чл. 41, ал. 1 от действалите в процесния период
Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.С.“ АД на потребители в град София, в сила от
14.01.2008 г., и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, в сила
от 12.03.2014 г., които да обосноват служебното начисляване на ТЕ за отопление
на имот. Противно на твърдяното в
жалбата, районният съд не е кредитирал заключението на ССЕ от 03.04.2018 г., на
което се позовава въззивникът. Изводите си районният съд е основал на
заключението на ССЕ от 03.06.2019 г., като предвид непроведеното от ищеца
доказване на предпоставките за служебно начисляване на ТЕ за отопление на имот
правилно е приел за дължима само главница, формирана по пера ТЕ за БГВ и ТЕ,
отдадена от сградна инсталация. Пак противно на твърдяното в жалбата, районният
съд не е приемал да има погасени по давност суми, нито е взел предвид
посочените от вещото лице такива.
Доводите в жалбата са неоснователни,
поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
атакуваните отхвърлителни части.
При този изход и изричната претенция, на основание чл.
38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗА въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
пълномощника на въззиваемия адвокатско възнаграждение в размер на 399.86 лв.,
определено съобразно обжалваемия интерес от 2 426.58 лв. по реда на чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 87748 от 05.05.2020 г., постановено по гр.д. № 25612/2016 г. на Софийски
районен съд, 52 състав в обжалваните
части, с които са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, срещу Д.Ж.К.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над 2 073.92 лв. до пълния предявен
размер от 7 272.82 лв. –
главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот
на адрес: гр. София, ж.к. „ *******аб. № *****за периода м. 03.2012 г. – м.
04.2014 г., и иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД за разликата над 352.66 лв. до пълния предявен размер от 1 324.48
лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода 30.04.2012 г. –
02.04.2015 г.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат Р.Л.Д., с личен №*****,
член на САК, с адрес: гр. София, бул. „*****, *****, кантора 313, на основание
чл. 38 ЗА сумата 399.86 лв. (триста деветдесет и девет лева и
86 стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
В необжалваните части решението по гр.д.
№ 25612/2016 г. на Софийски районен съд, 52 състав е влязло в сила.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД, ЕИК *****, като
трето лице помагач на страната на ищеца-въззивник „Т.С.” ЕАД.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и
ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.