МОТИВИ
към решение НОХД № 208 / 2018 година
Производството е по реда на глава 28 от НПК
Постъпил
е обвинителен акт срещу подс. Й.С.С. *** за престъпление по чл.194, ал.3 във
вр. с ал.1 от НК. В с.з. от по предложение на прокурора и защитата, съдът
е променил реда на съдебното следствие, като е преминал към разглеждане на
делото по реда на глава 28 от НПК.
Нарушителят
се явява в с.з. като не оспорва фактическите обстоятелства, изложени в акта,
признава се за виновен и съжалява за случилото се. Защитникът му – адв. Т.
заявява, че не оспорват фактическите обстоятелства по делото. Счита, че по
отношение на подзащитният й са налице основанията на чл.78а от НК за
освобождаване от наказателна отговорност с ангажиране на административната му
такава, като моли наказанието да бъде определено към минимума предвид
изключително тежкото семейно и материално положение на подзащитния й.
Представителят
на РП- Разград поддържа обвинението и направеното в с.з. предложение, като
предлага нарушителят да бъде признат за виновен в извършеното от него
престъпление, да бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложена
глоба в минимален размер по реда на чл.78а от НК.
Разградският районен съд, след като съобрази представените писмени
и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Й.С.С. е роден
на ***г***, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен,
неосъждан, живее в гр.********, обл. Разград, ул.”********“ № **.
На 01.01.2018 година същият се разхождал из гр.Цар К. и около 17.00
часа минал през двора на бившето СОУ „Христо Ботев“. Там на спортната площадка
футбол играели няколко деца. Сред тях бил и К. И.И.- на 12години. Децата били оставили
връхните си дрехи накуп в близост до площадката. В джоба на якето на К. И. се
намирал мобилния му телефон марка „HUAWEI “ /„Хуауей“/ с поставен стъклен протектор
и сим- карта. Телефонът бил собственост на баща му, който бил закупен съвсем
скоро- на 21.12.2017г. и даден да се ползва от синът му. Подсъдимия С. видял
сред дрехите мобилния телефон „Хуауей“ и решил да го открадне. Взел го без момчетата
да го видят и го скрил в своите дрехи, след което се прибрал в дома си, намиращ
се в близост до училището.
След приключване на играта на футбол, К. И. и приятелите му се
приближили до купчината с дрехи и момчето установило липсата на мобилния
телефон. Като не го намерило се обадило от друг мобилен телефон на баща си св.И.К.И.,
за да му съобщи за случилото се. Било разстроено и затова св.И. веднага отишъл
в двора на училището. Там се били събрали и други деца и родители. Подсъдимият С.
също бил там. Именно в него се усъмнили всички и го приканили да върне
телефона, но той отрекъл да го е взел.
Подаден бил сигнал на тел. 112
. Малко по- късно сигналът е предаден на св.А.И.К.-***, обслужващ района на
гр.Цар К., който започнал работа по случая. След първоначално събраната
информация, отишъл до дома на Й.С.С., който бил у дома си и разговаряли.
Подсъдимият признал, че е взел телефона „Хуауей“ и го предал с протокол за
доброволно предаване. Още същата вечер св. К. върнал мобилния телефон на
пострадалия И. в състоянието, в което бил преди кражбата и заедно със стъкления
протектор и СИМ картата в него.
В хода на досъдебното производство е изготвена оценъчна експертиза
/л.34-3 7/, заключението на която установява пазарна стойност на отнетите вещи,
а именно: на мобилен телефон „Хуауей“- 270,00 лева, на сим-карта- 6,00 лева и
на стъкления протектор-12,00 лева, или общо- 288,00 лева.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
несъмнен начин от всички събрани на ДП писмени и гласни доказателства, които са
единни и непротиворечиви и съдът кредитира изцяло.
Въз основа на тях съдът намира от правна страна, че подс.С. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, в което
е обвинен, а именно маловажна кражба по чл.194, ал.3 от НК.
От обективна страна същият е отнел описаните чужди движими вещи от
владението на малолетния К. И. като е прекратил
фактическата му власт върху тях и установил своя такава. Това той е
осъществил без негово съгласие, както и без съгласието на собственика на
вещите, с намерение противозаконно да ги присвои. Престъпният резултат-
промяната във фактическата власт върху предмета на посегателството е настъпил
вследствие на действията му. Подсъдимият Й.С.С. е действал с намерение противозаконно
да присвои движимите вещи, тъй като е желаел след това да се разпореди с тях.
От субективна страна подсъдимият С. е действал в условията на пряк
умисъл като е съзнавал, че предмет на престъплението са чужди движими вещи и че
с действията си ще лиши от фактическа власт владелеца на тези вещи.
Деянието, извършено от подсъдимия С., с оглед незначителността на
вредните си последици, поради ниската стойност на предмета на престъпление и
възстановяването му на пострадалото лице, както и с оглед личността на дееца
/чистото съдебно минало, направеното самопризнание и изразено съжаление/,
разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от този вид, т.е. представлява маловажен случай по см.
на чл.93, т.9 НК. В хода на разследването Й.С.С. се признава за виновен и дава
кратки обяснения по случая.
Предвид обстоятелството, че за това умишлено престъпление се
предвижда наказание “лишаване от свобода” до 1 година, чистото съдебно минало
на Й.С.С. , съдът намира, че същият следва да бъде освободен от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК, като бъде ангажирана административната му
такава, а именно глоба. При определяне и индивидуализиране на наказанието,
което е в размер на минимума- 1000 лв., съдът отчете степента на обществена
опасност както на деянието, така и на дееца, поради което намира, че така
наложената глоба се явява справедлива и съответна на извършеното.
По този начин ще бъдат постигнати в най-пълна степен целите на
наказанието и най-вече специалната превенция.
По изложените съображения, съдът постанови решението си.
Районен съдия: