Р
Е Ш Е Н
И Е №..................
град Свиленград,17.02.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на дванадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Добринка Кирева
при секретар: Т.Т., като разгледа докладваното от Съдията Административно наказателно дело №834 по описа за 2019година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №6605 от 28.11.2019
година на Началник отдел „Контрол по
РПМ”,Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол”,Агенция „Пътна
инфраструктура”, с което Н.Ж. Д.
с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.26,ал.2,т.1,б./А/ от Закона за
пътищата/ЗП/ във вр.с чл.37,ал.1,т.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС е наложено на основание чл.53,ал.1
от Закона за пътищата/ЗП/административно наказание “ГЛОБА”,в размер на 1000 лв.
Жалбоподателят Н.Ж. Д. моли за пълна отмяна на
обжалвания акт, тъй като счита същият за неправилен и незаконо-съобразен.Твърди,че
не е осъществил от обективна и субективна страна административното нарушение за
което е санкциониран.Отделно от това ,счита че дори и да било налице нарушение
,то се явявало такова по ЗДвП ,а не по ЗП. Излагат се доводи в насока за отмяна
на обжалваният акт.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован не се явява. От пълномощника е постъпила,в която подържа
жалбата по изложените в нея доводи,като претендира разноски по делото и се
прилага списък на основание чл.80 от ГПК.
Административнонаказващият орган /АНО/ - Началник
отдел „Контрол по РПМ”,Дирекция „Анализ
на риска и оперативен контрол”,Агенция
„Пътна инфраструктура” в съдебно
заседание чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата. Моли съда да потвърди обжалванато НП като
правилно и законосъобразно.
Районна
прокуратура – Свиленград,редовно призован, не изпраща представител и не взема
становище.
Съдът,
след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, установи следното от фактическа
страна:
От приетите
писмени доказателства по делото,както и от свидетелските показания на Г.П.Г. и П.Г.Д.
се установява, че на 05.11.2019г. около 9,24
часа на път III-505
на 500м. от входа на село Малко градише ,посока гр.Свиленград-гр.Ивайловград
жалбоподателят управлявал МПС товарен автомобил марка МАН ,модел 35.322 с рег.№
Х 2606КР. Двамата свидетели ,служители
към АНО спрели за проверка товарният автомобил , управляван от
жалбоподателя.
В процеса на
проверката свидетелите измерили МПС с везна DFW-KR 118844 и ролетка 1302/15/5м/,
при което констатирали ,че жалбоподателя осъществява движение на тежко пътно
превозно средство с 4 оси с две управляеми оси ,без разрешение от
администрацията управляваща пътя, като
при максимално допустимо натоварване на ос на МПС ,при разстояние на
осите-1,40метра-19000кг./19тона/,съгласно чл.7,ал.1т.5 ,б.В от Наредба №11 за
движение на тежки и/или извънгабаритни ППС от 03.07.2001г. на МРББ,същият е с
натоварване на двойната задна задвижваща ос /3 и 4/на МПС- 25390кг./25,390т./
За така
направеното измерване,свидетелите
извършили разпечатка от везната,която е приложена към АНПр.
Жалбаподателят
представил на двамата свидетели
товарителница от 05.11.2019г. за
извършено натоварване на 23,20тона,пътен лист
от същата дата,копие на личната карта и на СР на МПС част 2,както и
разписка,ведно с декларация от същата дата.
Доколкото чл.3,т.2
от Наредбата предвиждал ,че при превишаване на нормите по чл.7 ППС е тежко,а измерените параметри покзавали
,че ППС е извънгабаритно по смисъла на парграф 1 ,т.1 от ДР на Наредба №11 от
03.07.2001г. на МРРБ за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС ,а водачът
нямал разрешително или платена квитанция за платени пътни такси за дейност от специалното ползване на пътищата
на администрацията управляваща пътя към часа на проверката, свидетелите приели
,че има извършено нарушение на чл.26,ал.2,т.1,б.А от ЗПП.
За така
констатираното нарушение в присъствието на жалбоподателя бил съставен,предявен и
връчен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №0007403/05.11.2019г.В
самият акт жалбоподателя не е вписал
възражение по него.
Срещу Акта в
законоустановения 3-дневен срок не е постъпило възражение.
Въз основа на
Акта е издадено обжалваното НП №6605 от
28.11.2019 година на Началник отдел „Контрол по РПМ”,Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”,Агенция „Пътна инфраструктура”, с което на Н.Ж. Д. с ЕГН ********** *** за
нарушение на чл.26,ал.2,т.1,б./А/ от Закона за пътищата/ЗП/ във вр.с
чл.37,ал.1,т.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС е наложено на основание чл.53,ал.1 от Закона за
пътищата/ЗП/административно наказание “ГЛОБА”,в
размер на 1000 лв.
НП е редовно връчено на 02.12.2019г.,като жалбата е
входирана в регистратурата на АНО на 05.12.2019г. ,поради което същата се явява
допустима.
Приложена
е Заповед РД-11-1266 от 17.10.2019г. на Председателя на Управителния съвет на
Агенция “Пътна инфраструктура” за
упълномощаване на В.Б.А.-началник отдел „Контрол по републиканската
пътна мрежа” в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол в А”ПИ” да издава НП по констатирани нарушения
по ЗП.
Видно от Заповед РД-11-1267 от 17.10.2019г.
на председателя на УС на А”ПИ” се
установява поименно служителите /в случая актосъставителя Г.П.Г./към Дирекцията
„Анализ на риска е оперативен контрол ,които да извършват контролни проверки на
превозните средства и при констатирани нарушения да съставят АУАН по ЗДвП, ЗП и
издадените по прилагането им подазаконови нормативни актове ,респ. Наредба №11
от 03.07.2001 на МРББ за движение на тежки и/или извънгабаритни пътни превозни средства.
Налично към АНПр е и пълномощно юрисконсулта на АНО -Е.П.П..
С жалбата са представени два броя
квитанции за платени пътни такси в Република България ,съответно с
№125012530013091 от 05.11.2019г. в 10,10ч. и №125012530013090 от 05.11.2019г. в
09,57ч. от името на Надежда 2007 ЕООД с.Добрич.
От страна на процесуалният
представител на АНО са представени в съдебно заседание и приети като
доказателства по делото –Заявление за последваща периодична проверка на
средства за измерване,съгласно наредба
за средствата за измерване,подлежащи на метрологичен контрол,касателно
везната,с която двамата свидетели са измерили процесното МПС,заверена до 03.2020г. и документи – Декларация за
съответствие на джобна ролетка съгласно Директива 2014/32/ЕС, потвърждение на
поръчка от 08.05.2018г., с която е закупена процесната ролетка.
Изложената
фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в
АУАН и НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание, свидетели – Г.П.Г. и П.Г.Д.. Писмените доказателствени източници, по тяхното
съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като
цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна
преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на
посочените двама свидетели, които са безпротиворечиви, логични и
взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост
на свидетелите. Не се установява свидетелите Г.П.Г. и П.Г.Д. да имат
личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН.
Основания за критика по отношение на свидетелските показания не се намериха, а
единствено поради служебното им качество – служители на АПИ, в този смисъл
служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е
достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно
или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така
предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе
посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя.
Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно
убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените
доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията и на посочените
свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина
по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с
кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното
деяние по чл.26,ал.2,т.1,б./А/ от Закона за пътищата/ЗП/ във вр.с
чл.37,ал.1,т.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС и неговото авторство, времето и мястото на
осъществяването му, като потвърждават фактическото извършване от жалбоподателя,
с оглед установените факти на неизпълнение на водачът за издадено разрешително
или платена квитанция за платени пътни такси
за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията
управляваща пътя към часа на проверката на управляваното от него ППС,което се
явявало тежко ,респ. извънгабаритно.
С
правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84
от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се
цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ.
автентични по признак – авторство.
При
така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до
следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима – подадена е
в срок и от надлежното лице.
Преценена
по същество, съдът намира същата за неоснователна.
Спазена е изцяло и административната процедура по
съставяне на акта и издаване на обжалваното постановление.
Същите отговарят на формалните изисквания на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН и са издадени от компетентен орган. Ето защо съдът намира, че не са
допуснати съществени процесуални нарушения по образуването
и приключването на административната процедура по реализиране на административно наказателната
отговорност на жалбоподателя, които
да водят до незаконосъобразност на НП.
При издаването на
Акта и Наказателното постановление са спазени предвидените от разпоредбите на
ал.2 и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове.
Не са допуснати
съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура.
По отношение на
възражението, че по делото липсват доказателства за техническата годност на
процесната везна и ролетка ,респективно за везната такива дали тя е преминала
съответната метрологична проверка, следва да бъде отбелязано, че по делото са
представени -Заявление за последваща периодична проверка на средства за
измерване,съгласно наредба за средствата
за измерване,подлежащи на метрологичен контрол,касателно везната,с която
двамата свидетели са измерили процесното МПС,заверена до 03.2020г. и документи – Декларация за
съответствие на процесната ролетка съгласно Директива 2014/32/ЕС, потвърждение
на поръчка от 08.05.2018г., с която е закупена процесната ролетка, които
удостоверяват изпълнението на изискванията на Наредбата за съществените изисквания
и оценяване на съответствието на везни с неавтоматично действие(обн.
ДВ. бр. 23 от 25.03.2016 г.). В този смисъл настоящата инстанция не възприема
възраженията на жалбоподателя за неустановена техническа годност на
използваната везна и ролетка.
Жалбоподателят
сочи още, че описанието на нарушението не съответства на визираните нарушени
норми, което на практика водело до неяснота относно вмененото му нарушение,като
счита,че дори и да имало допуснато нарушение същото било по ЗДвП,но не и такова
по ЗП.
В случая актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление,
издадено въз основа на него, са съставени във връзка с това, че Н.Ж. Д. на 05.11.2019г. около 9,24 часа
на път III-505
на 500м. от входа на село Малко градише ,посока гр.Свиленград-гр.Ивайловград
жалбоподателят управлявал МПС товарен автомобил марка МАН ,модел 35.322 с рег.№
Х 2606КР., т.е. управлява и осъществява движение на МПС с четири оси с две
управляеми оси, което е квалифицирано като тежко пътно превозно средство по чл. 3, ал. 2
от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, с параметри, без да има разрешение /или платена
квитанция за платени пътни такси/ за дейност от специалното ползване на
пътищата на администрацията управляваща пътя към часа на проверката на
управляваното от него ППС.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2
от ЗП, за дейности от специалното ползване на пътищата без
разрешение се забраняват: т. 1 – в обхвата на пътя и ограничителната строителна
линия: а) движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.
Съгласно даденото
в § 1, т. 8 от
ДР на ЗП легално определение на термина "специално ползване на
пътищата" за целите на този закон,
в обхвата на такова специално ползване се включва и превозването на тежки
товари.
От своя страна, чл. 18 от ЗП
установява задължението специалното ползване на пътищата да се осъществява с
разрешение на собственика или на администрацията, управляваща пътя, като
физическите и юридическите лица заплащат такси за специалното ползване на
пътищата, определени от МС за пътищата от републиканска пътна мрежа и от
общинските съвети – за общинските пътища.
Разрешението по
смисъла на чл. 18, ал. 1
от ЗП представлява позволяване осъществяването на определено
поведение или дейност, като без това разрешение поведението е забранено.
Разпоредбата на чл. 53, ал. 1,
т. 2 от ЗП, от своя страна, регламентира носене на административна
отговорност за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и
товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.
От друга страна,
съгл.чл.6, ал.1,т.6,б.”В” от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, Обн.,ДВ, бр.65 от
24.07.2001 г., допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване на моторно превозно средство с четири оси с две
управляеми оси - 32 t. Съгласно чл.7,ал.1т.5,б.В от цитираната Наредба
Допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за
еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за
обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или
признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в
приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за: сумата от
нaтовaрвaнията на ос нa една двойнa ос нa моторни превозни средствa, когато
рaзстоянието между осите е: от 1,3 включително до 1,8 m - 18 t (19 t).
С оглед на така
изложеното, съдът приема, че от събраните по делото доказателства се установява
по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществявал движение на тежко пътно
превозно средство по смисъла на чл. 3, т. 2 на Наредбата, без разрешение,
издадено по реда на раздел IV на
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС от администрацията, управляваща пътя за дейност от специално
ползване на пътищата, доколкото, видно от приложените по делото писмени
доказателства, а именно два броя квитанции за платени пътни такси в Република
България ,съответно с №125012530013091 от 05.11.2019г. в 10,10ч. и
№125012530013090 от 05.11.2019г. в 09,57ч. от името на Надежда 2007 ЕООД
с.Добрич, че е заплатена пътна такса за превишена допустима маса ,но едва след
като водачът е спрян и е констатирано нарушението,поради което водачът не е
имал съответното разрешение, ето защо следва да се приеме, че не е била
заплатена дължимата пътна такса и тежестта на управляваното ППС надвишава
максимално допустимата по наредбата.
За пълнота следва
да се посочи,че в случая се касае за път от републиканската пътна мрежа поради
което при проверката е следвало да се представи от водача разрешение съобразно
чл. 14, ал. 2, т. 1, б.”а” от Наредба №11/20001г. и във връзка с чл. 5, ал. 2,
т. 1 от Наредбата за специално полване на пътищата, а именно разрешение от АПИ.
Същото е следвало да съпътства ППС. При проверката разрешение не е представено
и по делото дори няма твърдения, че е било издадено. В съответствие с правомощията
си и съобразно чл. 37, ал. 1, т.
1 от Наредба №11/ 2001г. актосъставителя е съставил АУАН на водача на тежкото
пътно превозно средство, тъй като е установил, че той го управлява без
необходимото разрешително.
Наложеното
наказание е съответно и на санкционната норма, посочена в чл. 53, ал. 1, т. 2
от ЗП и цитирана в НП, която предвижда налагане на глоба на физическите лица,
нарушили разпоредбите на чл. 26 от ЗП, каквато хипотеза е налице в настоящия
случай. чл.15, ал.3 от Наредбата
№11/2001 г., съгласно която собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или
лицата, които извършват превозите, са
длъжни да подадат в Агенция "Пътна инфраструктура" или в съответното
областно пътно управление или община заявление за издаване на необходимото
разрешително по образец, като същото следва да съпътства ППС. Разпоредбата
очертава ясно кръга на задължените лица – от собственика на превозното средство
до неговия водач, който фактически осъществява превоза.
Жалбоподателят не
е представил и не представя такова разрешение в съдебно заседание, с което е
осъществил състава на вмененото му нарушение. Вината му е налице и обосновава
ангажиране на административно-наказателната му отговорност.
В съответствие с
правомощията си и съобразно чл. 37,
ал.1, т.1 от Наредба №11 актосъставителят е съставил АУАН на водача на извънгабаритното
пътно превозно средство, тъй като е установил, че той го управлява - „осъществява движение”, без необходимото разрешително.
Наложеното наказание е съответно и на санкционната норма посочена в чл.53,
ал.1, т.2 от ЗП и цитирана в НП, която предвижда налагане на глоба на
физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.26 от ЗП, каквато хипотеза е
налице в настоящия случай. Следва да се посочи, че при нормативно въведеното
допустимо натоварване от 19 тона, всяко превишаване на същото без разрешение и
без заплатена такса, която да е съответна на измерената маса, представлява
административно нарушение, за което правилно е ангажирана санкционната норма на
чл. 53, ал.
1, т. 2 от ЗП. Ето защо, съдът приема, че направеното описание на
извършеното нарушение е ясно и конкретно, визира всички съществени елементи на
относимите норми и не нарушава процесуалните права на жалбоподателя.
За пълнота на
съдебният акт следва да се посочи,че действително в обжалваното НП основанието послужило за налагане на
адм.нарушение е индивидуарлизарано единствено като такова по чл.53,ал.1 от ЗП ,
но настоящата инстанция счита, че нарушението е в
достатъчна степен индивидуализирано, направени са и правилните законови
привръзки. Наказаното лице не е било лишено от възможността да разбере какво
нарушение му се вменява и за какво се ангажира административнонаказателната му
отговорност, съответно не е било нарушено и правото му на защита/така и Решение № 770 от 31.10.2019 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. №
825/2019 г./.
Що се
отнася до неговият размер,то доколкото наказанието е наложено в неговият
минимум,съдът намира ,че същото в тази му част не може да се ревизира.
Процесното ППС отговаря на легалната дефиниция на "извънгабаритни ППС"
- съгласно Параграф 1 т.1 от ДР на Наредбата, където е посочено, че такива са
извънгабаритните ППС по чл.2 и/или тежките ППС по чл.3. Установява се от
писмените и гласните доказателства по делото, че процесното ППС е тежко по
смисъла на Наредба №11/2001г., където ясно е посочено в чл.3, че тежки ППС или
състав от ППС са тези, които имат:1. допустима максимална маса, по-голяма от
стойностите по чл. 6 и т. 2. натоварване на ос, по-голямо от стойностите по
чл.7. Така в чл.7, ал.1, т.5, б.”В” от
Наредбата, приложим в конкретната хипотеза.,която въвежда максимално допустимо
натоварване на една двойна ос от 19000кг., което в настоящият случай е констатирано
натоварване на 3и 4 ос в размер на 25 390
кг.
Няма основание за
приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като не може да се приеме, че размерът на
констатираните отклонения на надвишаване над допустимите норми са незначителни.
Освен това, нормата е предвидена с оглед осигуряване безопасно движение по
обществените пътища, което определя обществено значимия характер на
защитаваните от нея обществени отношения. Осъществяването на визирания състав
на административно нарушение сам по себе си не включва и не изисква
настъпването на конкретни вредни последици, за да се прецени дали същите са
маловажни с оглед разпоредбата на чл.93, т.9 от ДР на НК. Това само потвърждава
извода, че се касае до защита на значими обществени отношения, всяко
посегателство върху които е обществено укоримо в степен да е налице осъществен
състав по чл.26, ал.2, т. 1, б.”а” от ЗП. С други думи казано липсата на вредни
последици от нарушението не е достатъчна да обоснове извода за маловажност на
случая, като се има предвид най - вече кръга на защитените от закона обществени отношения.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ №6605 от 28.11.2019 година на
Началник отдел „Контрол по РПМ”,Дирекция
„Анализ на риска и оперативен
контрол”,Агенция „Пътна инфраструктура”,
с което Н.Ж. Д. с ЕГН ********** ***
за нарушение на чл.26,ал.2,т.1,б./А/
от Закона за пътищата/ЗП/ във вр.с чл.37,ал.1,т.1 от Наредба №11 от
03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС е наложено
на основание чл.53,ал.1 от Закона за пътищата/ЗП/административно наказание “ГЛОБА”,в размер на 1000 лв.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от
съобщението на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :.........................
/ Добринка Кирева /