№ 1792
гр. София, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:А. СТ.Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ.Я. Гражданско дело № 20211110141905
по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен e конститутивeн иск с правнa квалификация 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 2
КТ.
Ищецът СТ. ИВ. Д. твърди, че е в трудово правоотношение с ответника Т.У., по силата
на което изпълнява длъжността „доцент“, в Т.У., ***. Поддържа, че наложеното му със
заповед № 1708/05.07.2021 г. наказание „предупреждение за уволнение“ е незаконно, тъй
като не са му поискани писмени обяснения /поканата била за деяния, различни от тези, за
които е наложено наказание, поканата била неясна/, заповедта не е мотивирана, вкл. при
неправилна правна квалификация, наложеното наказание не е съответно. Моли съда да
отмени наказанието. Претендира разноски.
Ответникът Т.У. твърди, че е спазил процедурата по налагане на дисциплинарното
наказание, а по същество - че вменените нарушения са извършени от ищеца виновно и
наложеното наказание е съответно. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Проверката на законността на наложеното дисциплинарно наказание съобразно
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес следва да бъде осъществена в
рамките на твърдените от ищеца основания за незаконност. При оспорване на наложено
наказание като незаконно, съдът се произнася само по наведените от ищеца фактически
1
основания, които /според наказаното лице/ опорочават волеизявлението за налагане на
дисциплинарното наказание. Съдът не може да основе решението си по иск за отмяна на
наложено дисциплинарно наказание на факти, които опорочават, отлагат или погасяват
оспорваното право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска по чл. 357
КТ съдът няма служебно задължение да следи за нито един факт, който поражда правото на
работодателя да налага дисциплинарни наказания или надлежното му упражняване /в този
смисъл решение № 23 от 02.02.2016 г. по гр. д. № 4553/ 2015 г. на Върховен касационен съд,
4-то гр. отделение, касаещо иска по чл. 344 КТ, но приложимо и към исковете по чл. 357, ал.
1 КТ/.
Ето защо ответникът следва да докаже, че е поканил ищеца да даде обяснения по
вменените със заповедта нарушения, че е наложил наказанието с мотивирана писмена
заповед, както и че наложеното за него наказание се явява съответно.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира иска за неоснователен.
С определението от 28.10.2021 г. за безспорни са обявени следните обстоятелства: че
между страните е налице трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал
длъжността „доцент“, в Т.У., ***; че със заповед № 1708/05.07.2021 г. на ректора му е било
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“; че препис от заповедта
е връчен на ищеца на 06.07.2021 г., заедно с препис от доклада на комисията по етика от
24.6.2021 г.; че на ищеца е връчена покана за представяне обяснения със съдържанието на
представения към исковата молба документ; че ищецът е представил обяснения със
съдържанието на представения към исковата молба документ. Ето защо и на основание чл.
153 ГПК съдът намира посочените обстоятелства за доказани.
С процесната заповед на ищеца е наложено наказание за това, че: 1/ на 16.05.2021 г., в
20:11 часа е изпратил СМС до ас. М. И. със съдържание: „М., ако подпишеш протокола на
катедрения съвет на МАДУ Януари ще те съдя лично. Майка на две деца ще лежи в затвора
за лъжесвидетелстване.“; 2/ на 20.05.2021 г., в 17:40 часа е изпратил до гл. ас. д-р С.Б. по
имейл съобщение с текст: „Аз и З. знаем как да те спрем за доцент.“, както и за отправени до
посоченото лице телефонни обаждания със заплахи за пречки при хабилитирането ; 3/ в
писмена кореспонденция с И.Д., на 20.05.2021 г. е използвал израза: „Понеже си нова и
симпатична колежка аз няма да те съдя.“; 4/ са отправяни упреци към доц. З.П. от катедра
ММЧМ, поради това, че същата не е подкрепила искането му за преместване от катедра
МАДУ в катедра ММЧМ; 5/ са инициирани пререкания и обидни квалификации към доц. д-р
А. Р., във връзка с изразеното от нея несъгласие за преместването му и вписаните в НАЦИД
данни за професионалното направление, по което е хабилитирана.
Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ работодателят е длъжен преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените
му обяснения. За да е законосъобразно наложено наказанието, е достатъчно работодателят
да е спазил едно от алтернативно посочените в закона изисквания. Не се спори между
страните, а се установява и от представеното по делото писмено искане, че на 16.6.2021 г. на
ищеца е връчена покана да даде обяснения. В т. 2 от искането ищецът е поканен да даде
2
обяснения по 5 деяния, като същите са почти буквално възпроизведени като текст в
заповедта за налагане на наказанието. За да е спазена разпоредбата на чл. 193 КТ не е
необходимо работодателят да сочи правната квалификация на деянията. Необходимо /с
оглед защитата на служителя/ е да е изложил фактите, въз основа на които ще наложи
впоследствие наказанието. В случая това изискване е спазено, като, съобразно посочените в
искането факти, ищецът подробно е изложил защитната си теза по всяка от 5-те точки.
Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Липсата на който
и да е от тези реквизити /с изключение на правната квалификация на нарушението/
нарушава правото на защита срещу уволнението на работника, а от друга страна прави
невъзможна проверката на законосъобразността на заповедта за наказание, която следва да
извърши съдът. Особено съществено изискване към мотивирането на заповедта е ясното
индивидуализиране с всичките обективни и субективни признаци на извършеното
нарушение, посочването на обстоятелствата, при които е извършено, както и времето на
извършването му. Ако заповедта за налагане на наказанието препраща към документ, който
е връчен на ищеца, имащ съдържанието, посочено по-горе, то се изпълнява изискването за
пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено. В случая на
ищеца е връчена както заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, така и
посоченият в заповедта доклад на Комисията по етика при ***, в който доклад нарушенията
също са описани. Ето защо при извършване на преценката относно мотивираността на
заповедта съдът ще вземе предвид и двата документа. От анализа на заповедта и доклада
следва, че в частта по нарушения в т. 1-3, са спазени изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ за
достатъчна индивидуализация на всяко нарушение по начин, позволяващ както защитата на
работника, така и преценката за законосъобразност, която следва да извърши съдът. В т. 1-3
от заповедта са посочени времето, начинът и конкретните действия, за които е наложено
наказанието. Съобразно чл. 195, ал. 1 КТ работодателят е посочил и законовите текстове,
под които счита, че се подвеждат нарушенията, но евентуалното несъответствие между
последните и правната им квалификация само по себе си не води до незаконност на
наказанието, а е от значение дали описаното деяние принципно представлява нарушение на
трудовата дисциплина, обосноваващо дисциплинарно наказание, предвид което
възражението на ищеца, че в заповедта не е определена точна правна квалификация е
неоснователна. Предвид изложеното съдът намира, че процесната заповед е мотивирана в
частта по нарушенията по т. 1-3 в достатъчна степен, поради което и при налагане на
дисциплинарното наказание за тези три деяния не са допуснати твърдените от ищеца
нарушения на установената в КТ процедура.
Основателно е възражението на ищеца за немотивираност на заповедта относно
нарушенията по т. 4 и 5 – не са посочени дата, място, конкретните действия, конкретните
думи. Не по-подробно тези деяния са описани и в доклада. Непосочването на нито един от
признаците на тези действия, извършени спрямо Ана Р. и З.П., не дават възможност на
3
ищеца да се защити, доколкото не става ясно какво точно е казал, извършил, при какви
обстоятелства, кога /с оглед възражение за спазване на срока по чл. 194, ал. 1 КТ/.
Немотивирането на заповедта в тази част препятства и съдебната проверка на наложеното
наказание - при това описание няма как съдът да прецени дали изречените към Петрова
„упреци“ представляват неправомерно поведение или са в рамките на свободата на
академичния състав да изрази мнение по действията на колегите си, макар и критично; няма
как да прецени дали изречените думи и изрази към Р. действително представляват „обидни
квалификации“. Не работодателят този, който трябва да квалифицира деянията като
заплахи, обиди, упреци и пр. Неговото задължение е да опише в заповедта фактите, а съдът
да прецени дали тези факти се могат да се квалифицират като нарушение на трудовата
дисциплина/ Предвид немотивирането, съдът няма да изследва вменените по т. 4 и 5 деяния.
За яснота следва да се посочи, че в исковата молба не фигурират твърдения на ищеца,
че не е извършил деянията, описани в заповедта, поради което и съдът не счита за нужно да
излага мотиви по този въпрос. За пълнота на мотивите обаче съдът намира, че това се
доказва по несъмнен, категоричен начин от обясненията на ищеца, от представените и
неоспорени от ищеца доклад на Десислава И., сигнали на М. И. и на З.П., както и от
показанията на свидетеля Д. /които съдът кредитира в тази им част, доколкото се подкрепят
от останалия събран по делото доказателствен материал/.
Съгласно разпоредбата на чл. 186, изр. 1 КТ виновното неизпълнение на трудовите
задължения е нарушение на трудовата дисциплина. Ето защо следва да се даде отговор на
въпроса представляват ли деянията по т. 1-3 нарушения на трудовата дисциплина.
Деянието, описано в т. 3 от заповедта /по начина, индивидуализиран от обективна
страна/, не представлява нарушение на трудовата дисциплина, включително и при
съобразяване на провелия се по-рано разговор между свидетеля Д. и ищеца.
За отговор на въпроса дали деянията по т. 1 и 2 от заповедта са нарушения на
трудовата дисциплина следва да се съобразят всички обстоятелства по делото, които се
установява от събраните доказателства. От показанията и на двамата свидетели се
установява, че ищецът е искал да се премести от катедра „**** в катедра ммчм“, че това не
се е случило, тъй като съветът на втората катедра не е взел решение в този смисъл, както и
че този факт основно е предизвикал поведението на ищеца.
Описаното в т. 1 от заповедта деяние представлява нарушение на трудовата
дисциплина. Настоящият съдебен състав напълно споделя възраженията на ищеца, че само
по себе си едно предупреждение, че ще бъдат упражнени права /каквото е правото на иск
или правото на жалба/сигнал до прокуратурата/, както и посочването на едно наказание за
извършено престъпление не е неправомерно поведение. Това е така, защото „заплахата“ не е
с неправомерни действия /например с физическа агресия/, а с правомерни, позволени от
закона. При съобразяване обаче на конкретиката на процесния случай, изявленията на
ищеца звучат като закана, като няма твърдения и доказателства М. И. да е действала
неправомерно, в нарушение на закона – това не твърди и самият ищец. Следователно, без
да е твърдял, че И. върши престъпление/нарушение, ищецът я е заплашил, че, ако подпише
4
някакъв протокол, ще бъде дадена на съд и ще „лежи в затвора“, като напомня, че е майка
на две деца. От съдържанието на текстовото съобщение не става ясно и точно за какво ще я
сигнализира ищецът, като вкл. е възможно лицето да се е страхувало и от набедяване,
предвид проведените по-рано разговори /които се установяват по несъмнен начин от
сигнала на И., представен по делото, и от показанията на свидетеля Д./. Следва да се вземе
предвид и конкретната обстановка, при която това изявление е направено – след
многократни обаждания и разговори на висок тон. Ето защо и в случая така направеното от
ищеца към И. изявление несъмнено има характер на заплаха. Предвид конкретната
обстановка, при която е направено изявлението, несъстоятелни са и възраженията на ищеца
в писмените обяснения – съдържащи задълбочена философска обосновка на отправеното
изявление. Напротив, касае се за изявление, целящо да предизвика страх у адресата, който да
мотивира последния да извърши или да се въздържи от някакво действие. Обстоятелството,
че това изявление е направено в почивен ден на първо място е преклудирано – заявено е за
първи път в писмената защита. Отделно, от съдържанието на изявлението несъмнено става
ясно, че се касае за въпрос, свързан с трудовата дейност на И. и на свидетеля Д.. Ето защо и
това обстоятелство е ирелевантно.
Описаните в т. 2 от заповедта деяния – отправени заплахи към С.Б. по електронна
поща и по телефона във връзка с академичното развитие на това лице, са нарушения на
трудовата дисциплина. Няма никакви твърдения от страна на ищеца да са били налице
основания Б. да не придобие научна степен доцент /например, че няма необходимото
образование, квалификация и пр./. От анализа на конкретната ситуация и поведението на
ищеца се установява, че той е отправил това изявление, защото Б. не е оправдала
очакванията му във връзка с неговото желание да се премести в друга катедра, а не защото
има основания да не придобие академична длъжност.
Описаните по-горе и в т. 1-3 от заповедта деяния представляват нарушения по 188, ал.
1, т. 10 КТ – на чл. 7,12 и 13 от Етичния кодекс на академичния състав и непреподавателски
персонал в ***, касаещи дължимото уважение към колеги, избягването на конфликти, с
които правила ищецът се е задължил да се съобразява /видно от представената длъжностна
характеристика, подписана от него/; на чл. 56, ал. 1, т. 2ЗВО. С деянията спрямо Б. е
поставил е под въпрос и спазването на принципа на чл. 1, ал. 2, т. 2, пр. 2 ЗРАС за
обективност при оценяване.
От личната преценка на субекта на дисциплинарна власт зависи кое дисциплинарно
наказание да наложи за извършено от работника или служителя нарушение на трудовата
дисциплина, като съгласно чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на дисциплинарното наказание
се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както
и поведението на работника или служителя. Макар да се установиха само две извършени
нарушения от общо пет описани в заповедта, според настоящия състав на съда наложеното
наказание е съответно. Независимо от обстоятелството, че ищецът е бил служител с чисто
дисциплинарно минало, който се е справял с поставените му задачи, извършените
нарушения са в такава степен в разрез с дължимото поведение на университетски
5
преподавател, на „човека на науката“, че обосновава налагането на второто по тежест
наказание. При преценката за съответност съдът взе предвид, че не е налице неправомерно
поведение от страна на И. и Б. – т.е. колегите на ищеца не са извършили укорими действия,
които да оправдаят или смекчат вината от неговото поведение. Второ, установява се по
несъмнен начин от показанията на свидетеля Д., както и от сигнала на И., че двамата колеги,
адресати на изявленията, са приели негативно последните, били са разстроени и уплашени
от поведението на ищеца. Показанията на свидетеля Й. не опровергава тези на свидетеля Д.,
тъй като той не е присъствал на срещите на Д. с Б. и И.. Фактът, че Й. не е запознат с
конфликта/проблема между Д. и Б., Д. и И. не означава, че такъв не съществува. Напротив,
това, че те не се държат грубо с Д. или, че не споделят пред трети лица /какъвто е Й./
проблема, свидетелства не за липсата му, а за проявена колегиална етика от тяхна страна –
да не злепоставят Д. пред свидетеля, с когото са в добри колегиални отношения повече от 20
години. Трето, доказва се че конфликтът се е отразил негативно както на психическото
състояние на И. и Б., така и на общата работна атмосфера в катедрата – отношенията се
обтегнали. И на последно място следва да се посочи, че не следва със заплахи /каквито
звучат в общия контекст процесните изявления/ ищецът да преследва целите си –да се
премести в друга катедра. Това не е цел, която да оправдава поведението му. Ето защо
последното е санкционирано.
Предвид изложеното по-горе съдът намира, че наказанието, наложено с процесната
заповед, е законно, а искът за отмяната му – неоснователен.
По разноските:
При този изход на делото ищецът няма право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени своевременно
поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът съгл. разпоредбата на
чл. 78, ал. 8 определя в размер на 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от СТ. ИВ. Д., ЕГН ********** срещу Т.У., код по
БУЛСТАТ ********* иск по чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 2 КТ за отмяна на наложеното със
заповед № 1708/05.07.2021 г. на ректора на Т.У. дисциплинарно наказание „предупреждение
за уволнение“.
ОСЪЖДА СТ. ИВ. Д. , ЕГН ********** да заплати на Т.У., код по БУЛСТАТ
********* на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата 100,00 лева, представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7