РЕШЕНИЕ № 260016

 

гр. Троян, 21.09.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти август две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

при секретаря Мария Станчева и в присъствието на прокурора ...……………...........................…...... като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. Дело № 702 по описа  на ТРС за 2019 год., за да се произнесе - съобрази:   

Предявена е искова молба от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1680, общ. Красно село, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от К.Г.против А.Н.М. ***, с правно основание чл.422 от ГПК.   

Твърди се, че ответника М. е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката,

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от "Топлофикация София" ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите и дружеството

Ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през периода м. май 2014 г. до м. април 2016 г. и към настоящия момент не е заплатил задължението си.

На 12.09.2018 г. дружеството – ищец е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу А.Н.М. за сумата от 2859,32 лева, от които 2260,61 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за процесния период, който период включва дължината сума за потребена топлинна енергия, 598,71 лева - законна лихва за забава от 16.09.2015 г. до 10.09.2018 г. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Длъжника е подал възражение, поради което съда е указал на кредитора да предяви установителен иск по чл. 422 от ГПК за доказване съществуването на претендираното си вземане.

В съдебно заседание не се явява представител, ангажирани са писмени доказателства, изразено е писмено становище по същество.  

При предвидената процедура по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът А.М. е депозирал отговор на исковата молба, в която излага аргументи за неоснователност на претенцията. Направено е възражение за изтекла тригодишна погасителна давност за периода м. май 2014 г. до м. септември 2015 г. В с. з. ответника и пълномощника му не се явяват и не е изразил становище по същество.

Като трето лице – помагач на ищеца в процеса е конституирано «Бруната» ООД – гр. София, представител Н.Ж.. Представен е писмен отговор, с който се изразява становище, че исковата претенция е изцяло основателна и доказана. В с. з. не се явява представител.

          От събраните писмени доказателства -  удостоверение изх. № 20190211121703/11.02.2019 г. на Агенция по вписвания, извадка от Търговски регистър за „Бруната“ ООД, Договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия от 08.07.2011 г., ценоразпис за дейностите, включени в минималния пакет за услугата „Дялово разпределение“, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, Договор № ТС237/19.01.2001 г., Протокол от 19.01.2001 г., съобщение към фактура № **********, съобщение към фактура № **********, писмо на Столична община – Район „Люлин“ от 13.12.2016 г., индивидуална справка за използвана топлинна енергия  от 05.2015 г. – 04.2016 г.,  индивидуална справка за използвана топлинна енергия  от 05.2014 г. – 04.2015 г., Формуляр за отчет Абонатен № 459011/350157 – Дог. № 237, ч. гр. д. № 382 от 2019 г. на ТРС и ч. гр. д. № 59937/2018 г. на РС – София, както и двете заключение по СТЕ с вещо лице инж. С. Х. и СИЕ с вещо лице Н.Р., съда прие следното от фактическа страна:       

Видно от приложеното  частно гр. дело №  382/2019 г. на ТРС, вземането по настоящото производство съответства на вземането по заповедта за изпълнение, възражението против заповедта е подадено в законоустановените срокове и исковете, предмет на настоящото производство са предявени в месечния срок от получаване на съобщение за това. На основание изложеното следва, че исковете са допустими.                      От доказателствата се установява, че А.М. е собственик на апартамент № 37, находящ се в гр. София, ж. к. „Люлин”, бл. 528, вх. А. Установява се, че ответника е ползвател /клиент/ на топлинна енергия, доставена от ищеца „Топлофикация София” ЕАД с абонаментен № 350157.

Съда приема, че М. е използвал доставяната от дружеството ТЕ през периода м. май 2014 г. до м. април 2016 г. и към настоящия момент не е заплатил задължението си.

На 12.09.2018 г. дружеството – ищец е депозирало в РС – София заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу А.Н.М. за сумата от 2859,32 лева, от които 2260,61 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия  за процесния период, който период включва дължината сума за потребена топлинна енергия, 598,71 лева- законна лихва за забава от 16.09.2015 г. до 10.09.2018 г. Делото е изпратено по подсъдност на ТРС, който е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Длъжника е подал възражение, поради което съда е указал на кредитора да предяви установителен иск по чл. 422 от ГПК за доказване съществуването на претендираното си вземане.

От приетото по делото заключение на съдебно – техническата експертиза с вещо лице инж. С.Х. се установява, че посредством специален, преносим „терминал" данните се снемат от топломера и пак по електронен път се прехвърлят в базата данни на „Топлофикация София” ЕАД. Цялата процедура трае около 1 мин. и няма никаква възможност да се манипулират показанията. В СТЕ е приложена справка от TP "Люлин" с показанията на топломера, като в отделни графи са дадени - начално и крайно показание. От отчетеното количество топлинна енергия /ТЕ/ са приспаднати технологичните разходи в АС и разликата е разпределена между потребителите за отопление /имот и сградна инсталация/ и БГВ /битова гореща вода/. Същите стойности на енергията за разпределение и технологичните разходи фигурират и в данъчните фактури. Цените на топлинната енергия, по които "Топлофикация София" ЕАД е начислявало, дължимите от потребителите суми се определят от приети и публикувани Решения в КЕВР, които експертна е установил, че са спазвани.

За процесния период м. май 2014 г.- м. април 2016 г. начислените суми за ТЕ са по прогнозно потребление, като в края на отоплителния сезон ФДР /фирма за дялово разпределение или топлинен счетоводител/ изчислява реалното потребление на ТЕ и извършва изравняване между начислената и дължимата сума: връщане или доплащане - съгласно действащите нормативни документи:

-       Общи условия за продажба на ТЕ от "Топлофикация София" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008г. на ДКЕВР.

-       ЗЕ обн. ДВ бр.74/08.09.2006  г.

-       Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ. бр. 34 от 24.04.2007 г. сила от 08.09.2006 г.,  Изм. и доп.  ДВ бр. 94/29.10.2013 г., Изм.  ДВ бр. 99/15.11.2013 г. считано от 01.06.2014 г.

-       Общи условия за продажба на ТЕ от "Топлофикация София" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение по т. 1 от Протокол № 53 от 28.03.2013 г. на Съвета на директорите на "Топлофикация София" ЕАД и одобрени с Решение JS ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката.

Топлинният счетоводител – „Бруната” ООД, е изготвил информация за дялово разпределение на разхода на ТЕ след края на всеки отоплителен период (за 12 месеца), след отчитане на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода в имота на абоната. Изравняването е извършено на няколко етапа през процесния период 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. и е – 47,41 лева. Ежемесечно фактурираните от "Топлофикация София" ЕАД суми за топлинна енергия на абонатен № 350157 се изчисляват по прогнозен дял, определен на база потребление на ТЕ през предходния отчетен период съобразно Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г., изм. и доп. ДВ бр. 94/29.10.2013 г. Фактурираните от ищеца суми са представени в таблица, като общо изчислена сума за процесния период -802,38 + 1458,36 = 2260,74 лева.  Начислена сума по фактури - 757,81 +1550,15 = 2307,96 лева.

Сума за получаване от изравнителните периоди – минус 47,41лева. Сума за потребена ТЕ за период м. май 2014 г. до м. април 2016 г. - 2260,74 лева.

Цените на топлинната енергия, по които "Топлофикация София" ЕАД е начислявало дължимите от потребителите суми се определят от приети и публикувани Решения в КЕВР.

Начислените суми от "Топлофикация София" ЕАД са съгласно действащите към процесния период нормативни документи.

Експертизата е установила, че сумите за топлинна енергия за имота на ответника са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. Топлинната енергия за технологични разходи в абонатната станция се определят от техническата характеристика на съоръжението съгласно данни на производителя или експериментални резултати от топлопреносното предприятие и са за сметка на предприятието - собственик, съгласно чл. 58, ал. 2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. Технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие за тяхна сметка.

Технологичните разходи се коригират към осреднените температурни условия за отчетен период по съответната формула.

Инж. Х. излага в заключението си, че топломерът се състои от разходомерна част, електронен блок и датчици. Метрологичната проверка се прави на всеки две години, като се демонтира уреда и се проверява в метрологична лаборатория лицензирана от ДАМТН. Поставят се холограмни лепенки на електронния блок и на двата датчика удостоверяващи от кога до кога важи метрологичната проверка.

Общия топломер, монтиран в абонатната станция на процесният имот е преминал първоначална и последващи метрологични проверки, съгласно ЗИ.

Заключението по назначената СИЕ с вещо лице Н.Р., установява, че задълженията на ответника А.М. са по фактура № 65157515 от 31.07.2015 г. за сумата 1402,24 лева с ДДС – реално консумирана топлинна енергия запериода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. и фактура № 75837068 от 31.07.2016 г. за сумата 858,37 лева с ДДС също реално консумирана енергия за периода 01.05.2015 г. до30.04.2016 г. Общо размера на задълженията е изчислен – главница 2 260,61 лева. За процесния период „Топлофикация София” ЕАД е начислявало задължения по прогнозни месечни вноски, които са осчетоводявани. В края на отоплителния сезон фирмата, която извършва дяловото разпределение на ТЕ в сградата – третото лице помагач „Бруната” ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение е дала информация за реално консумираната топлинна енергия за процесния обект. За начислените прогнозни потребления на ТЕ са издадени кредитни известия, с които е сторнирано прогнозното начисление, които също са надлежно осчетоводени. Вещото лице Н.Р. е изчислила дължимата главница, която е в размер на 2 260,61 лева, както и законовата лихва за забава до дата 10.09.2018 г. е общо в размер на 598,71 лева, от които за периода 16.09.2015 г. до 10.09.2018 г. върху 1402,24 лева – 426,39 лева и за периода 14.09.2016 г. до 10.09.2018 г. върху 858,37 лева – 173,15 лева.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл. 150 ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от "Топлофикация София" ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията. Няма данни ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила действащите за процесния период ОУ. За последната в сила са били ОУ, одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008 г., както и ОУ, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. В Раздел XI от ОУ от 2014 г. - „Заплащане на ТЕ", съответно чл. 33, Раздел VIII от ОУ от 2008 г., са определени редът и срокът, по който купувачите на ТЕ /в т. ч. и ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. С ОУ от 2008 г. е установено, че това е в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. Следователно, с изтичането на последния ден от месеца ответника е изпадал в забава за тази сума и на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху задължението. С ОУ от 2014 г. е установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2014 г. „Топлофикация София" ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки.

Съда приема, че М. е използвал доставяната от дружеството  ТЕ през периода м. май 2014 г. до м. април 2016 г. и към настоящия момент не е заплатил задължението си.

  На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в сгради с етажна собственост /СЕС/ се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с третото лице- помагач "Бруната” ООД за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

Съда намира възражението на ответника за изтекла погасителна давност за основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 111 б. „в” от ЗЗД вземанията за периодични плащания, каквото е настоящото, се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задължителното тълкуване на понятието „периодично плащане” е направено с ТР № 3/2011 г. на ОСГТК при ВКС.

Следователно претендираните суми за периода м. май 2014 г. – м. септември 2015 г., когато е подадено заявление по реда на чл. 410 от ГПК пред СРС общо в размер на 1 667,35 лева е погасено по давност и следва претенцията за тази сума да бъде отхвърлена.

Що се отнася до акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД – законова лихва за забава за периода 16.09.2015 г. до 10.09.2018 г. в размер на 598,71 лева, същия следва да бъде изцяло уважен.       

          По отговорността за разноски:

          С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, съразмерно с уважената част от иска.        

          Ищецът претендира и е представил доказателтсва за направени разноски в заповедното и настоящото исково производство. В заповедното производство са направени разноски в общ размер от 57,19 лева -  държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение. В исковото производство са направени разноски в размер на 83,23 лева за ДТ и 800 лева - възнаграждения за вещи лица. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя юрисконсултско възнаграждение за представителство по настоящето исково производство в размер от 150,00 лева. От така изложеното следва, че общият размер на разноските на ищеца в исковото и заповедното производство е 1033,23 лева.

          Ще следва предвид изхода на делото М. да бъде осъден да заплати на дружеството – ищец разноски по исковото производство в размер на 258,25 лева, а по заповедното – 26,75 лева, съразмерно с уважената част от исковата претенция.

          На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ответника също има право да претендира съдебни разноски при отхвърляне на иска.

В настоящия случай е видно, че разноските на М. са в размер на 1 200 лева, заплатен от него адв. хонорар.

          С изрична молба ищеца е направил възражение за прекомерност на адв. хонорар, което съда намира за основателно.

Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Препращащият законов текст регламентира правото на адвокатско възнаграждение и неговия размер, който се определя в договор между адвоката и клиента. Законът изисква този размер да е справедлив и обоснован, като не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния труд.

В разглеждания случай се касае за адвокатско възнаграждение за защита на ответника по предявени два обективно съединени искове по чл. 422 от ГПК – главница и лихва. Трудът на адвоката се изразява в изготвяне на отговор по исковата молба. В настоящето производство съда е провел три открити съдебни заседания, като нито веднъж пълномощника на ищеца не се е явил, освен това по делото не е представено и писмено становище по съществото на спора. При тези данни, съобразявайки изискването на чл. 36 от ЗА за справедливо и обосновано по размер адвокатско възнаграждение, настоящата инстанция намира, че сумата от 1 200 лева е прекомерна, съобразно сложността на казуса и съответния труд. Затова и на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК, искането на ищеца за намаляване на неговия размер е основателно и същият следва да бъде намален около минималния по Наредба №1/2004г. на Висшия адвокатски съвет, а именно 500 лева. Следователно дружеството- ищец ще заплати на ответника сумата 375 лева разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковата претенция.

Мотивиран от горното, съдът 

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.Н.М., адрес: *** /съдебен адрес:***/, ЕГН ********** *** ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, представител К.Г.сумата от 593,26 - петстотни деветдесет и три лева и 26 стотинки, представляваща главница за неизплатено парично задължение за доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Люлин” бл. 528, вх. А, ап. 37, аб. 350157, ведно със законната лихва, считано от 12.09.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, като иска до пълния му размер от 2 260,61 лева ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност, сумата 598,71 – петстотин деветдесет и осем лева и 71 стотинки, представляваща лихва за забава за периода от 16.09.2015 г. до 10.09.2018 г.

ОСЪЖДА А.Н.М., адрес: *** /съдебен адрес:***/, ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. Ястребец № 23Б, представител  К.Г.сторените по настоящето дело разноски в размер на 258,25 - двеста петдесет и осем лева и 25 стотинки, съразмерно  с уважената  част на искова претенция, както и 26,75 – двадесет и шест лева и 75 стотинки, разноски по заповедното производство, също съразмерно с уважената част.          

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. Ястребец № 23Б, представител К.Г.да заплати на А.Н.М., адрес: *** /съдебен адрес:***/, ЕГН **********сумата 375,00 – триста седемдесет и пет лева, сторени съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.              Решението е постановено при участието на трето лице –помагач на страната на ищеца „Бруната“ ООД, седалище и адрес: гр. София, ул. „Братя Бъкстон” № 85, представител Н.Ж..

Решението подлежи на обжалване пред ОС - Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.                 

 

                                                            Районен съдия: