Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 261 18 февруари 2020 година
град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, осми състав, в открито заседание на дванадесети
февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
Секретар В.С.
като разгледа административно дело
номер 3101 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.186, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/
във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е
по жалба на ЕТ„Цитрус - П.Т.“, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на
управление - с.Маринка, община Бургас, ул. Тодор Грудов“ №1, представлявано
от П.К.Т., против заповед №ФК-620-0365706
от 12.12.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция
„Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ НАП, с която е
приложена принудителна административна мярка/ПАМ/ „запечатване на търговски
обект“- бирария „Халбите“, находящ се в с.Маринка, ул. „Тодор Грудов“ №1 и е
забранен достъпа до него за срок от 14/четиринадесет/ дни.
Жалбоподателят,
редовно уведомен, не се представлява. С доводи за незаконосъобразност иска да
се отмени оспорената заповед. Не ангажира доказателства.
Ответникът
по жалбата - началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни
дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ НАП, редовно уведомен, чрез
процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна.
Представил е административната преписка по издаване на заповедта. Не ангажира
други доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателства и
закона, намира следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от
лице, което има правен интерес, атакува индивидуален административен
акт, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна, при следните съображения:
От
представените с административната преписка доказателства се установява, че на 10.12.2019
г. е извършена проверка на търговски обект- бирария „Халбите“, находящ се в
с.Маринка, ул. „Тодор Грудов“ №1, стопанисван от едноличния търговец, при
която, след контролна покупка на стойност 3.60 лева, заплатени в брой, не е
издадена фискална касова бележка от работещото в обекта фискално устройство
модел Tremol ZM KL V2, ИН на ФУ ZK 066759 и ИН
на ФП 50110962. Прието било, че търговецът не е спазил реда и начина за издаване на
съответен документ при продажба/доставка, което е нарушение на чл.118, ал.1 ЗДДС във връзка с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства/обн.ДВ, бр.106/2006 г., в сила от 01.01.2007
г., сега Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин/ обн.ДВ, бр.80/28.09.2018 г.,
Наредба №Н-18/13.12.2006 г./. За констатациите от проверката е
съставен протокол №0365706 от 10.12.2019 г./л.57-59 от делото/.
На 06.01.2020 г. на едноличния търговец за извършеното нарушение е съставен
АУАН № F532947/л.85
от делото/. Няма данни въз основа на него да е издадено наказателно
постановление.
Констатиранното нарушение е мотивирало началникът на отдел „Оперативни
дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален
контрол“, ЦУ НАП, да издаде заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №ФК-620-0365706 от
12.12.2019 г., на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ ЗДДС, която препраща към
фактите, обективирани в цитирания вече протокол за извършена проверка и с която
е наредено „запечатване на търговски обект“- бирария „Халбите“, находящ се в с.Маринка, ул.
„Тодор Грудов“ №1 и е забранен достъпа до него за срок от 14/четиринадесет/
дни.
Заповедта, с
която на жалбоподателя е приложена принудителната административна мярка, е
предмет на разглеждане в настоящото производство.
При тези
факти се налагат следните правни изводи:
На първо
място, заповед за прилагане на принудителна административна мярка №ФК-620-0365706
от 12.12.2019 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция
„Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ НАП, по реда
на чл.186-188 ЗДДС, е издадена от
компетентен орган, съобразно нормата на чл.186, ал.3 ЗДДС, в рамките на
делегираните със заповед №ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. на изп. директор на НАП
правомощия/л.65 и 66 от делото/; заповед №ЗЦУ-853 от 22.06.2018 г. на
гл.секретар на НАП/68 и 69 от делото/ и заповед №12304 от 18.11.2019 г. на
директора на дирекция „УЧР“, ЦУ НАП/л.72 от делото/, и е в предвидената от закона писмена форма.
На второ
място обаче, при издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел и
съображенията за това са следните:
Жалбоподателят
не оспорва, че не е издал фискален бон за извършената покупка в общ размер на
3.60 лева, т.е. че е извършил вмененото му нарушение. Следователно е налице
хипотезата на чл.118, ал.1 ЗДДС във връзка с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18
от 13.12.2006 г., която обосновава запечатване на търговския обект и забрана
достъпа до него.
В чл. 25, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 Наредба № Н-18/13.12.2006 г. изрично е регламентирано, че „всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ“. Лицата, извършващи продажбата
са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената
фискална касова бележка.
Спорът се свежда до това дали оспорената заповед е
мотивирана и дали след като няма
образувано административно наказателно производство органът по приходите е
следвало да издаде заповед като процесната.
Според
правилото на чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на
обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което
не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба/фискален бон, касова бележка от кочан/, издаден по установения ред за доставка/продажба. Принципно неиздаването на фискален
бон е основание за издаване на заповед като процесната. А за осъществяване
състава на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС цената на покупката е без значение.
В нормата на чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ ЗДДС обаче се съдържа срок, който е
„до 30 дни“. При определяне срока на ПАМ, административният орган действа при
условията на оперативна самостоятелност, и следва да обоснове спазването на
границите на тази самостоятелност, като изложи съответните мотиви. След като
законодателят е предвидил срок „до 30 дни“, то административният орган е
следвало да обоснове защо е определил срок именно от 14 дни за това нарушение,
при което не е била издадена фискална касова бележка за покупка от 3.60 лева.
Като не е сторил това, същият не е обосновал упражняването на предоставеното му
правомощие с целта на закона и е пречка за съдебен контрол относно спазване принципа за
съразмерност/чл.6 АПК/. Изискването за мотивиране на
административните актове обезпечава съдебния контрол за законосъобразност и
правото на защита на страните. При издаване на административен акт в условията
на оперативна самостоятелност, неизлагането на мотиви е основание за неговата
отмяна. В конкретния случай е налице формално изпълнение на задължението
за мотивиране на акта, без обвързване с конкретни факти, което е равнозначно на
липсата на мотиви, независимо от техния обем. Дори и да се приеме, че в
заповедта са изложени някакви обстоятелства, същите представляват само факти и
статистически данни, които не съдържат ясни правила и точен и справедлив
критерий за определяне срока на принудителната административна мярка.
Липсата на
мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка
води до невъзможност да бъде направена проверка от съда дали е изпълнено
изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на
закона, което е изискване за неговата законосъобразност -чл.146, т.5 АПК.
Съгласно
нормата на чл.186, ал.3 ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване
на обект за срок до 30 дни“ се прилага с
мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Следователно издадения от органа по приходите индивидуален
административен акт се налага да отговаря на всички законови изисквания за
неговото съдържание, а в случая не са изпълнени правилата,
касаещи съдържанието на административния акт, предвидени в чл.59, ал.2, т.4 АПК и чл.186, ал.3 ЗДДС.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че в заповедта не е достатъчно
индивидуализиран обекта, в който е извършена проверката и който според
заповедта следва да бъде запечатан. В съставения от П.Т. опис на паричните
средства в касата, към момента на започване на проверката, неразделна част от
протокол №0365706 от 10.12.2019 г., обектът е описан като бирария „Халбите“,
находящ се в с.Маринка, ул. „Тодор
Грудов“ №1/л.33 от делото/. Това описание на обекта се съдържа и в представения
дневен отчет от 10.12.2019 г./л.34 от делото/. Така същият е отразен и в оспорената
заповед, поради което липсва съмнение относно неговата индивидуализация.
Съдът намира
неоснователно възражението на жалбоподателя, че след като не е образувано
административнонаказателно производство, административният орган не е трябвало
да издава процесната заповед. В нормата на чл.186, ал.1 ЗДДС изрично се сочи,
че ПАМ се прилага, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. От
анализа на цитираната разпоредба се налага извода, че ирелевантно за издаване
на заповед като процесната е образуването във връзка с извършеното нарушение
административнонаказателно производство. Касае се за две различни производства,
които се развиват независимо едно от друго и които се провеждат по различен
процесуален ред - АПК и ЗАНН.
Независимо
от последното, изложеното по-горе обосновава извод, че заповедта като издадена при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила,
материалния закон и в несъответствие с неговата цел, е
незаконосъобразна, което налага нейната отмяна.
При този
изход на спора в полза на администрацията не се следват разноски.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ заповед
№ФК-620-0365706 от 12.12.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас,
дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ НАП, с
която е приложена принудителна административна мярка/ПАМ/ „запечатване на
търговски обект“- бирария „Халбите“, находящ се в с.Маринка, ул. „Тодор Грудов“
№1, стопанисван от ЕТ„Цитрус - П.Т.“,
ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление - с.Маринка, община
Бургас, ул. Тодор Грудов“ №1, представлявано от
П.К.Т., и е забранен достъпа до него за срок от 14/четиринадесет/ дни.
Решението може да се обжалва, в 14- дневен срок, от
съобщението за изготвянето му, пред Върховен административен съд на Република
България.
СЪДИЯ :