Р Е Ш Е Н И Е
№62
гр.
Велико Търново, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, касационен
състав в публично заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.
КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ БАНЕВ
ИВЕЛИНА
ЯНЕВА
При секретаря С.М.и в присъствието на прокурора
Весела Кърчева от ВТОП разгледа докладваното от съдия
Костова касационно НАХД
№10049/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 63в от Закон за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба на ЦБА АД чрез
адв. М.И.,*** против Решение № 551/12.11.2021г.
постановено по НАХД 860/21г. на Районен съд В.
Търново, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление НП№ **********/2.6.2021г. на ОДБХ
, с което на касатора за нарушение на чл. 9, §1,б.“з“
вр. с чл.8§1 вр. с чл.6 от
Регламент ЕС 1169/2011г за предоставяне на информация за храните на
потребителите , за
изменение на регламенти
(ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на
Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО
на Комисията, Директива
90/496/ЕИО на Съвета, Директива
1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО
и 2008/5/ЕО на
Комисията и на Регламент
(ЕО) № 608/2004 на Комисията (ОВ, L 304/18 от 22
ноември 2011 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) №
1169/2011 г. във вр.с
чл.17, ал.1 от Закона за храните и на основание чл.131, ал.2 вр. с ал.1, т.1 от Закон за храните е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 4000 лева и касаторът е осъден да заплати на ответника разноски в
размер на 510 лева..
В жалбата се прави оплакване за
незаконосъобразност на обжалваното решение, поради постановяване му в нарушение
на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения,
касационни основания по чл.
348, ал. 1, т. 1, т.
2 от НПК. Съдът не е обсъдил всички
доказателства, не ги е преценил в тяхната съвкупност по вътрешно убеждение.
Неправилен е извода на съда, че нарушението е доказано и осъществено.
Допуснатата грешка при изписване на БУСТАТ на
дружеството има за последица съществено
нарушение на правото на защита, тъй като не е достатъчно индивидуализиран
нарушителя. Съдът не е взел предвид допуснатите нарушения на процесуалните
правила при издаване на АУАН и НП,
нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗАНН относно уведомяване на касатора.Описанието
на нарушението не съответства на законните разпоредби, които АНО твърди, че са
нарушение. По тези и допълнително развити аргументи намира решението на ВТРС за неправилно и като такова моли да бъде отменено.
В о.з. се представлява от адв. И., който поддържа така подадената жалба с направените
в нея оплаквания. Счита, че атакуваното решение е незаконосъобразно и в частта
за разноските, тъй като липсват доказателства за реално заплатен адвокатски
хонорар.
Ответник жалба – ОДБХ, не се представлява ,от него е депозиран отговор на касационна жалба, в който се заема становище за неоснователност на така подадената жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба по изложените в нея съображения. ВТРС правилно е установил фактическата обстановка по спора, след като е направил задълбочен анализ на събраните в производството доказателства и правилно е приложил материалния закон. Обсъдил е направените от касатора възражения за недоказаност на нарушението. Споделя доводите на съда, че от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че е налице осъществено административно нарушение от страна на касатора, както и че липсват допуснати нарушения на процесуалните правила при съставяне и връчване на АУАН и НП. Споделя изложеното в решението досежно размера на наложеното наказание и за липсата на основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в, от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Предмет на настоящото
производство е Решение № 551/12.11.2021г.
постановено по НАХД 860/21г. на Районен съд В.
Търново, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление НП№ **********/2.6.2021г. на ОДБХ
, с което на касатора за нарушение на чл. 9, §1,б.“з“
вр. с чл.8§1 вр. с чл.6 от
Регламент ЕС 1169/2011г за предоставяне на информация за храните на потребителите
, за изменение на Регламенти ЕО 1924/2006г. и Регламент ЕО 1925/2006 във вр.с чл.17, ал.1 от Закона за храните и на основание
чл.131, ал.2 вр. с ал.1, т.1 от Закон за храните е
наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 4000 лева.
Въз основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства, се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд: При извършена физическа проверка на обект Супермаркет, стопанисван от бизнес – оператор ЦБА- АД гр. Варна, находящ се в гр. В. Търново,ул.“Магистрална“ №17, рег.№ ********* и Удостоверение за регистрация № 7803/16.3.2021г. на ОДБХ В. Търново , по повод подаден сигнал с вх. № 959/22.2.2021г. се установява, че липсва етикет на български език на безалкохолни напитка Кока Кола, разфасовка от 0,500 мл с произход Украйна, като са посочени видовете и партидните им номера. Проверката е извършена от Инспектори Г.Г.и П.П., в присъствието на Управителя на супермаркета М.Ч., за което е съставен констативен протокол от 24.2.2021г. За извършеното нарушение е съставен АУАН № 490/25.3.2021г. от Пенчо Петков в присъствието на свидетелите д-р С.и д-р В.като е посочено, че същият е съставен при условията на чл. 40, ал.2 от ЗАНН. По делото е представено и уведомление до касатора за съставяне на АУАН на 25.3.2021г. от 11 часа в ОДБХ , надлежно връчено на 16.3.2021г. На упълномощено от касатора лице М.И.АУАН е връчен на 12.4.2021г. След като не са били депозирани в законоустановения срок писмени възражения, е издадено Наказателното постановление, предмет на разглеждане от ВТРС. В срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН е подадена въззивна жалба против НП пред ВТРС.
Приобщени са всички писмени доказателства въз основа на които е издадено НП, както и доказателства за компетентността на АНО.
При така установената фактическа обстановка, съдът е направил извод за неоснователност на подадената жалба респ. законосъобразност на НП. ВТРС е приел, че АУАН е съставен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитативно изброени в чл. 42 от ЗАНН, и е надлежно предявен на нарушителя съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Съдът е счел, че правилно и законосъобразно се е развило производството по съставяне на АУАН при отсъствие на нарушителя, след като същият е бил надлежно уведомен за датата , часа и мястото на съставяне на АУАН и на посочената дата не е осигурил представляващо го лице. За доказване на последното,АУАН е подписан от двама свидетели. НП е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. АНО правилно е установил фактическата обстановка, като същата е еднакво отразена в АУАН и НП и се подкрепя от доказателствата по делото. Съдът е намерил, че не е налице твърдяното нарушение- неправилно описание на извършеното нарушение, тъй като касаторът отговаря на легалното определение „дистрибутор на храни“ Доколкото предлаганата напитка е със страна на произход Украйна, държава извън ЕС, то при предлагане на храни на краен потребител следва бизнес- операторите са длъжни да ги етикират съгласно изискванията на Регламент ЕС 1169/2011г..В чл. 9, §1 от този Регламент са посочени задължителните данни, които се предоставят на потребителите на храни,а в буква „з“ – задължително изискване е на етикета да е посочено името или търговското наименование и адреса на стопанския субект в хранителната промишленост, който носи отговорност за информацията за храните. Съдът е посочил изрично, че словесното описание на нарушението изцяло съответства на сочената като нарушена норма на чл. 17, ал.1 от ЗХ и горепосочения Регламент. Отделно от това ВТРС е намерил, че неправилното посочване на ЕИК на нарушителя не е засегнало съществено правото на защита на касатора, тъй като липсва неяснота относно субекта на нарушението, чиято отговорност се ангажира. То не е съществено, тъй като не е довело до невъзможност на наказаното лице да научи в какво точно нарушение е обвинено и да подготви адекватно защитата си . Като доказателство че касаторът е бил наясно с повдигнатото административно обвинение е фактът, че същият е внесъл 70% от определената му имуществена санкция, като същият е получавал на декларираният адрес всички уведомления и други доказателства. Съдът е намерил, че правилно е приложен материалния закон, като е посочена както нарушената правна норма, така и санкционната такава. Наказанието е определено съгласно целите по чл.12 от ЗАНН и въз основа на обстоятелствата, визирани в чл. 27 от ЗАНН.
Съдът е изложил и подробни мотив защо не приема ,че деянието е „маловажно“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
С тези аргументи ВТРС е потвърдил атакуваното НП и е присъдил на ответника разноски на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в размер на 510 лева.
Постановеното от Районен съд –Велико Търново решение е правилно и законосъобразно, а така подадената касационна жалба е неоснователна.
При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. ВТРС е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като е изложил мотиви по всички наведени от касатора доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина по чл.103 от НПК , чрез приобщаването на допустими и относими доказателства.
Не се констатират съществени процесуални нарушения в хода на въззивното производство, които да са засегнали правото на защита на касатора. Правилно съдът е приел, че не се установяват твърдените нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН досежно задължителните реквизити на АУАН съответно на НП като съдът е приел, че описанието на нарушението е идентично в АУАН и НП, не са ангажирани доказателства, които да обосновават извод за различна фактическа обстановка.
Съдът е изложил подробни аргументи, че нарушението е описано подробно като словесното описание съответства на посоченото правно основание. Като нарушена правилно е посочена нормата на чл. 17, ал.1 от ЗХ, действаща към момента на извършване на нарушението, която разпрорежда: Бизнес оператор, който произвежда, преработва и/или дистрибутира храни, е длъжен да предлага храни, етикетирани в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (ОВ, L 304/18 от 22 ноември 2011 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 1169/2011", на този закон и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му. В словесното описание на извършеното нарушение ВТРС правилно е посочил, че същото е пълно и ясно, които са задължителни характеристики на повдигнатото административно обвинение. Описанието в АУАН , констативния протокол и НП е идентично и касае подробно описани видове безалкохолни напитки Кока кола със съответен партиден номер и бройка, внос от Украйна , за които липсва на етикета информация- данни относно името или търговското наименование на вносителя на тези хранителни продукти на пазара на ЕС. Няма спор между страните по делото, че се касае за внос в ЕС, доколкото страната на произход на стоката е Украйна, която не е членка на ЕС, поради което съгласно горния Регламент следва на български език на етикета да се посочи името на вносителя. Настоящата инстанция изцяло споделя доводите на ВТРС, които са определили правната рамка на спора, а именно :Чл.6 от Регламента която сочи, че всяка храна, предназначена за доставяне на крайния потребител или на заведения за обществено хранене, се съпровожда от информация за храните в съответствие с настоящия регламент. Чл. 8,§1 от Регламента има следното съдържание: Стопанският субект в хранителната промишленост, който отговаря за информацията за храните, е стопанският субект, под чието име или търговско наименование храната се предлага на пазара, или ако този стопански субект не е установен в Съюза — вносителят на пазара на Съюза. Чл.9, §1, б“з“ визира, че в съответствие с членове 10—35 и съобразно изключенията, които се съдържат в настоящата глава, е задължително да се посочат следните данни името или търговско наименование и адрес на стопанския субект в хранителната промишленост, посочен в член 8, параграф 1; С оглед така очертаната правна рамка след като касаторът като дистрибутор на краен получател на посочените безалкохолни напитки, които отговарят на легалното определение за храна е извършил нарушение по чл. 9§1б“з“ във вр. с чл. 8§1 във вр. с чл.6 от Регламент ЕС 1169/2011г на ЕС след като на етикетите върху тези продукти липсва изписване на български език на наименованието на вносителя им от Украйна. Настоящата инстанция изцяло споделя доводите на ВТРС, като на основание чл. 221, ал.2 от АПК препраща към тях. Правилен е изводът, че от всички събрани доказателства безспорно се установява извършването на така описаното словесно нарушение, което изцяло е в съответствие с горепосочените текстове на Регламенти чрез което е осъществен състава на нарушение на чл. 17, ал.1 от ЗХ. Съдът правилно е посочил и санкционната норма131,ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от ЗХ. Изцяло голословни са твърденията на касатора , че същият не е извършил нарушението, както и че отговорността не е негова- същият предлага стоките на краен потребител , поради отговорността както се посочи по- горе видно от цитирания Регламент е негова.
Правилно е и становището на ВТРС, че с неправилното посочване на ЕИК на касатора не са засегнати съществено правата и интересите му, което да се явява самостоятелно основание за отмяна на НП. През цялото време той е бил наясно с повдигнатото му обвинение, негов служител е присъствал при съставяне на Констативния протокол, нему е изпратено уведомлението за съставяне на АУАН, НП е предявено на упълномощено от него лице М. Иванова, като в пълен обем същият е упражнил правото си на защита.
Не се споделят доводите на касатора, че е налице съществено процесуално нарушение на чл. 40, ал.2 от ЗАНН- АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя без същият да е бил надлежно уведомен. Представеното по делото уведомление и надлежно оформената обратна разписка оборват това твърдение. Касаторът е бил уведомен за датата, часа и мястото на съставяне на АУАН и изцяло негова е преценката дали да се яви или не, да изпрати представител или не. В съответствие с чл. 40, ал.2 от ЗАНН отсъствието на касатора е надлежно удостоверено от двама свидетели, като по делото не се твърди, че са съществували обективни обстоятелства за неявяването му.
Изцяло съдът препраща към мотивите на ВТРС на основание чл.221 ал.2 от АПК досежно липсата на предпоставки по чл. 28 от ЗАНН и правилно определеине на размера на наказанието.
При този изход на делото ВТРС правилно е осъдил касатора да заплати направените по делото разноски в размер на 510 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
При така изложеното съдът намира, че обжалваното решение на ВТРС следва като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН втори касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
551/12.11.2021г. постановено по НАХД 860/21г. на
Районен съд В. Търново, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно
постановление НП№ **********/2.6.2021г. на ОДБХ , с което на ЦБА АД гр. Варна,Район Аспарухово, ЖК
Аспарухово, ул.“Народни будители „№ 2, ет.3
за нарушение на чл. 9, §1,б.“з“ вр. с чл.8§1 вр. с чл.6 от Регламент ЕС 1169/2011г за предоставяне на
информация за храните на потребителите , за изменение на регламенти (ЕО) №
1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006
на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО
на Комисията, Директива
90/496/ЕИО на Съвета, Директива
1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО
и 2008/5/ЕО на
Комисията и на Регламент
(ЕО) № 608/2004 на Комисията (ОВ, L 304/18 от 22
ноември 2011 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) №
1169/2011 г. във вр.с
чл.17, ал.1 от Закона за храните и на основание чл.131, ал.2 вр. с ал.1, т.1 от Закон за храните е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 4000 лева и касаторът е осъден да заплати на ответника разноски в
размер на 510 лева. .
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.