Р Е Ш Е Н И Е
№ 260005
гр. Габрово, 08.12.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на осми ноември, две хиляди и двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМОНА МИЛАНЕЗИ
при участието на секретаря Милкана Шаханова, като разгледа
докладваното от председателя гр. д. № 465 по описа на съда за 2020 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба от Д. К. Ц. с вх. № 261457 от 18.12.2020 против
Окръжен съд - Велико Търново, въз основа на която е образувано настоящото гр.
д. № 465/2020 г. по описа на ГбОС.
В искова
молба се твърди, че от периода от 29.12.2014 г. до 05.01.2015 г. ищецът
несправедливо и неоснователно е затворен в ДПБ в с. Ц.К.. В последствие е
доказано, че по този начин незаконно е лишен от свобода. За това деяние
следвало да отговорят, както физически лица, така и организацията допуснала
това третиране. За това първоначално е предявил иск срещу болницата и ответници
физически лица, посочени в исковата молба. На това основание започва процедура
по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД, с което е предявен иск пред Районен съд – Велико
Търново. В предявеният иск пред РС – Велико Търново е посочено, че понесените
от него вреди са частични в сравнение с размера на реално причинените
страдания. Искът е отхвърлен с решение по гр. д. №2515/2019 година на Районен
съд – Велико Търново, което е обжалвано пред Окръжен съд – Велико Търново, за
което е образувано гр.д.№ 20/2020 г. на Окръжен съд – Велико Търново. С решение
№ 508/17.11.2020 г. Окръжен съд – Велико Търново отхвърля жалбата му, оставяйки
в сила несправедливото решение на първата инстанция. Окръжният съд не се
задоволява с това, но му пресича и възможността да обжалва решението, като
постановява, че то не подлежи на обжалване, въпреки че същото е с цена на иска
6000 лв. Това се потвърждава от факта, че Окръжен съд – Велико Търново допуска
едно рекордно закъснение от 8 месеца и 4 дни от обявяване на делото за решаване
до постановяване на процесното решение.
Твърди, че прекратявайки
несправедливо започнатата процедура, Окръжен съд – Велико Търново фактически му
нанася щета, при това в големи размери, ако се вземе в предвид, че
първоначалните искове са предявени като частични за реално понесени страдания и
неудобства. Размерът на интереса по делото е трудно да се определи, защото да
се иска обяснение, колко се чувства обиден и огорчен от една несправедливост, е
като да се разпитва изнасилена жена. Самият факт, че някой е задържан
неоснователно в лудница е достатъчно опозоряващо и обществено неудобно.
Пресичайки възможността за съдебно производство срещу виновните длъжностни лица
и виновното учреждение Окръжен съд – Велико Търново пречи на обидените и унижените да възстановят репутацията си.
Оценява, че размера на понесените обиди и несгоди от страна на съда е в размер
на 60 000 лв.
Моли да се постанови
решение, с което да се осъди Окръжен съд – Велико Търново да заплати на ищеца Ц.
сумата от 60 000 лв., равностойността на претърпените от ищеца страдания и
унижения поради неоснователния престой в психиатрично лечебно заведение.
В постъпилия отговор,
ответникът Окръжен съд – Велико Търново, оспорва предявения иск като
недопустим, а по същество като неоснователен. Твърди се, че искът е
неоснователен, доколкото за да се уважи същия следва да се проведе доказване на
всички елементи от сложния фактически
състав на непозволеното увреждане, виновно притовоправно деяние, вреда,
причинна връзка между тях и вина. В исковата
молба се твърди, че за ищеца не са настъпили
вреди от постановения съдебен акт, като наличието на противоправно
деяние се изключва, тъй като не могат да се търпят вреди от законно постановен
съдебен акт, който е постановен в кръга на служебните задължения на съдиите от
Окръжен съд – Велико Търново. Освен това постановеното решение не е прекратило
възможността на защита на ищеца, тъй като видно от същото, ищецът е предявил
два частични иска пред Районен съд – Велико Търново, чиято цена на всеки от тях
е под 5000 лв. Поради което, твърдението му, че е предявил иск за 6000 лв. и е подлежало на касационно
обжалване, са неоснователни и не съответства на
фактите по делото. Възразява се, че ищецът с предявения иск
злоупотребява с процесуални права, за което се излагат подробни аргументи.
Оспорва се и размера на иска.
Моли се да се отхвърли
предявения иск, като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ищецът
и процесуалният му представител поддържат предявения иск, като молят същия да
бъде уважен. Представят писмени бележки. Ответникът, с писмена молба оспорва
иска, като неоснователен и недоказан, като моли същият да бъде отхвърлен и
представя писмени бележки.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
От
приетото, като доказателство по делото решение № 508 от 17.11.2020 г.
постановено по в. гр. д. № 20/2020 г. на Великотърновския окръжен съд, се
установява, че Окръжният съд се е произнесъл като въззивна инстанция, в състав
от трима съдии, по постъпила въззивна жалба на Д.К.Ц. против постановено
решение № 1281/18.10.2019 г. по гр. д. № 2512/2019 г. по описа на РС – Велико
Търново. С решението на Районния съд са отхвърлени исковете предявени от Д. Ц.
против ДПС Ц.К. за сумата от 2 000 лв., като частичен от 20 000 лв. и против Т.
М., В. Х., С. С. и Н. Д. за сумата от 4 000 лв., като частичен от 40 000 лв. –
по претенция за обезщетение за неимуществени вреди. Видно, с решението на ОС –
Велико Тръново е потвърдено решението на РС- Велико Търново и е посочено, че
решението не подлежи на касационно обжалване.
При
така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира следното от
правна страна:
С оглед
дадените указания на
настоящият състав на съда от ВТАС с определение № 597 от 21.12.2021 г.
постановено по в. ч. гр. д. № 412/21 г., съдът приема, че искът е допустим и е
с правно основание чл.49 ЗЗД – иск срещу държавата, която на осн. чл. 7 от КРБ
пряко отговаря за вреди от незаконни актове и действия на органи и длъжностни
лица, която не може да се реализира по специалния закон, а следва да се
реализира на осн. чл. 49 ЗЗД.
Съответствието
между процесуално-правната и материално-правната легитимация е въпрос по същество,
който се изследва с решението и който обосновава основателността на иска. Предпоставка
за основателност на предявения иск е да се установи, че ищецът е претърпял вреди в
резултат на противоправно действие/бездействие извършено виновно от лица, на
които ответника е възложил работа, причинно- следствената връзка между
противоправното действие/бездействие и вредата, както и размера на същата.
Съдът намира, че така
предявеният иск остана недоказан. Не се доказа по делото с постановеното
решение от ВТОС да е извършен деликт изразяващ се в ограничаване на правото му
да обжалва постановеното въззивно решение, така както се твърди от ищеца в
исковата молба, от който същият да е претърпял вреди и причинно- следствената
връзка между деликта и вредата.
Съгласно нормата на чл.
280, ал. 2, т. 1 от ГПК, на касационен контрол подлежат решения на въззивния
съд по искови дела, като правото на обжалване е обвързано в зависимост от
цената на иска и вида на делото – гражданско или търговско, а именно не
подлежат на касационно обжалване решения на въззивния съд с цена на иска до 5
000 лв. – за граждански дела и до 20 000 лв. – за търговски дело, с изключение
на исковете за собственост и и други вещни права върху недвижими имоти и
съединените с тях искове, които имат обуславящо значение на иска за
собственост.
Видно от процесното решение
на ВТОС, съдът се е произнесъл по гражданско дело, в което е обжалвано решение
на първоинстанционен съд, с което са разгледани два обективно съединени иска,
предявени при условията на кумулативност, като частични, а именно: иск против
ДПС Ц.К. за сумата от 2 000 лв., като частичен от 20 000 лв. и иск против Т. М.,
В. Х., С. С. и Н. Д. за сумата от 4 000 лв., като частичен от 40 000 лв. – по
претенция за обезщетение за неимуществени вреди, т.е. всеки един от тях е бил под 5 000 лв. и на осн.
чл. 280, ал. 2, т. 1 от ГПК, постановеното въззивно решение по двата иска не е
подлежало на касационен контрол. От изложеното следва, че състава на съда на
ВТОС, постановил процесното решение, като е посочил, че същото не подлежи на
касационен контрол е съобразил процесуалните правила и не е осъществил
противоправно поведение, за което да бъде ангажирана отговорността на ВТОС по
смисъла на чл. 49 от ЗЗД. Доколкото наличието на противоправно поведение е един
от елементите на фактическия състав на деликта, то липсата на такова поведение
е основание за бъде изцяло отхвърлен иска като неоснователен и недоказан.
Не се ангажираха
доказателства по делото и ищецът да е претърпял вреди от процесното решение, в
следствие ограничаване правото му на обжалване, както се твърди в исковата
молба. Всички твърдения на ищеца са свързани с търпени от него вреди от престоя
му в психиатрична клиника, като установяване на това твърдяно обстоятелство не
е предмет на предявения иск и наведените доводи в тази връзка са неотносими към
ангажиране на отговорността на държавата на осн. чл. 49 от ЗЗД.
Обстоятелството, че ВТОС е постановил съдебен акт – процесното въззивно
решение, чиито резултат не удовлетворява ищеца, не му дава право по реда на
предявения иск да иска преразглеждане на решения вече спор от съда, като дали е
справедливо решението на ВТОС е ирелевантно за настоящия спор.
Предвид гореизложеното
предявеният иск, като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
Воден от гореизложеното,
Габровският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от Д.К.Ц., ЕГН **********,
с адрес ***, с който се претендира да се осъди Окръжен съд - Велико Търново, с
адрес гр. Велико Търново, бул. „Васил Левски“ № 16, на осн. чл. 49 от ЗЗД вр.
чл. 7 КРБ, да му заплати сумата от 60
000 лв.- равностойността на претърпените от ищеца страдания и унижения поради
неоснователния му престой в психиатрично лечебно заведение, като неоснователен и недоказан.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: