№ 50
гр. Пловдив, 09.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно частно
търговско дело № 20225001000065 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК.
С определение № 589 от 11.11.2021 година, постановено по т. дело №
76082021 година по описа на О.С. - П., е прекратено производството по
делото, образувано по молбата по чл. 625 от ТЗ на А. Г. В., ЛНЧ **********,
за откриване на производство по несъстоятелност на „А.“ ЕООД, ЕИК
*********, поради липсата на активна процесуалноправна легитимация на
молителя, свързана с липсата на обстоятелства в молбата, легитимиращи го
като кредитор на длъжника по търговска сделка.
Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от
адвокат Х.Д. като процесуален представител на А.. Г. В.. Оплакванията са за
необоснованост и незаконосъобразност на определението, като се поддържа,
че то е в противоречие и с практиката на ВКС. В частната жалба се твърди,
че съдът е перифразирал неправилно изявлението на молителя досежно
начина на разпореждане със средствата от банковата му сметка като
непозволено увреждане, за да обоснове липсата на активна процесуална
легитимация и да прекрати производството по делото. Посочено е, че М.М. е
била упълномощена да се разпорежда със средства от банковата сметка на
молителя, при което е превела средства от името на молителя на собственото
1
си дружество, които според частния жалбоподател следвало да бъдат
осчетоводени като пасив на дружеството и това било сторено за част от
сумите. Без значение според него било кое лице се е разпоредило със
средствата от банковата му сметка към дружеството, щом е имало право за
това. Във всички случаи ставало дума за разпореждане от името и за сметка
на титуляра на банковата сметка. Паричните средства от банковата му сметка
били за придобиване на недвижими имоти за упражняване на търговската
дейност на дружеството, т.е. те били свързани с тази търговска дейност. В
частната жалба е посочено изрично, че в случая не се твърди даването на
паричен заем, като едновременно с това са изложени доводи, че даването на
паричен заем от физическо лице на търговец обосновава прилагането на
презумпцията на чл. 286 ал. 3 от ТЗ, оборването на която било в тежест на
ответното търговско дружество и легитимирало заемодателя като кредитор на
дружеството, респ. като лице, активно процесуалноправно легитимирано да
подаде молба по чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по
несъстоятелност. Твърди се също, че М.М. е възбудила и поддържала у
молителя заблуждение, че той е съсобственик в дружеството и че превежда
средствата му целево за закупуване на имоти, необходими за осъществяване
на търговската дейност, а в същото време е източила изцяло сметките му.
Това, според него, било тежко умишлено престъпление, наказателното
производство за което имало преюдициален характер, доколкото паричните
заеми към дружеството били дадени правомерно, но като част от престъпния
фактически състав. В частната жалба са изложени и доводи за това, че
производството по несъстоятелност обезпечава възможност за молителя за
разпореждане с активите на дружеството, за разлика от облигационните
съдебни спорове, които според него биха довели до решения, ползващи се със
сила на пресъдено нещо и образуване на изпълнителни дела, които щели да
бъдат спрени при откриване на производство по несъстоятелност и
молителят щял да бъде добавен в списъка на кредиторите.
Това са съображенията, с които се иска отмяна на обжалваното
прекратително определение и връщане на делото на ОС - П. за по-
нататъшното му разглеждане.
Апелативният съд, като се запозна с доказателствата по делото и
доводите на частния жалбоподател намира, че частната жалба е процесуално
2
допустима, а разгледана по същество – неоснователна.
Производството по т. дело № 760/2021 година е образувано по молба с
правно основание чл. 625 от ТЗ, подадена от А.. Г. В. за откриване на
производство по несъстоятелност на „А.“ ЕООД. В първоначалната молба, с
която е сезиран съда – молба вх. № 13577/27.10.2021 година, е посочено, че
молителят се явява единствен кредитор, тъй като цялото имущество на
дружеството било придобито с негови средства и въпреки това
равностойността на това имущество не можела да покрие задълженията към
молителя. Други обстоятелства, свързани с обосноваване на качеството на А..
Г. В. на кредитор по търговска сделка на ответното дружество, респ. с
активната му процесуалноправна легитимация да подаде молбата по чл. 625
от ТЗ не са изложени.
С разпореждане № 1493/27.10.2021 година съдът е оставил молбата
без движение, констатирайки нейната нередовност и е дал на молителя
указания за отстраняването на нередовностите в едноседмичен срок,
включително да конкретизира фактическите обстоятелства, на които основава
качеството си на кредитор, като индивидуализира сделката / съдържание,
падеж/, обоснове търговския й характер и настъпилата изискуемост на
паричното вземане, конкретизирано по основание и размер.
В изпълнение на тези указания в подадената от молителя молба вх. №
14782/10.11.2021 година е посочено, че от учредяването на дружеството
неговото финансиране е изцяло със средства на молителя А.. Г. В.. Посочено
е, че става дума за специфичен метод на финансиране, съставляващ
престъпление. Твърди се, че молителят не е предоставял конкретна сума по
конкретна сделка на дружеството, а е дал права на едноличния собственик и
управител, но в качеството му на физическо лице, да се разпорежда
неограничено с наличните суми по банковите му сметки. Посочено е, че
дружеството е отразило счетоводно заеми за малко над 100 000 лева, но
практически били усвоени над 2 000 000 лева в период от няколко години ,
чрез въвеждане и поддържане на заблуждение у молителя, което било
престъпление.
Въззивният съд, съобразявайки съдържанието на първоначалната
молба по чл. 625 от ТЗ, на втората молба за отстраняване на нередовности в
нея по указания на съда, включително и изложеното в частната жалба, с
3
която е сезиран, намира, че прекратителното определение на ОС - П. е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Молбата по чл. 625 от ТЗ, поставяща началото на производство по
несъстоятелност, следва да бъде редовна. В чл. 625 от ТЗ изрично са
посочени лицата, които са легитимирани да подадат такава молба. Сред тях са
и кредитори на длъжника по търговска сделка. За да бъде преценена
активната процесуалноправна легитимация на лицето, подаващо такава
молба, което е предпоставка за нейната допустимост, е необходимо в нея да
се съдържа пълна индивидуализация по основание и размер на вземането на
кредитора, от което той извежда активната си легитимация, без да е
необходимо то да е безспорно.
В случая това изискване не е спазено от молителя с първоначалната
молба, като тази нейна нередовност не е отстранена и в дадения от съда срок
за това. В молбите пред ОС - П. и в частната жалба, подадена до АС –
Пловдив липсват твърдения за сключена сделка между молителя и ответното
търговско дружество „А.“ ЕООД, която да го легитимира като кредитор с
конкретизирано по размер и основание вземане по търговска сделка. Всички
изложени обстоятелства касаят отношения между молителя А.. Г. В. и М. Ц.
В., която е била съдружник в дружеството до 21.09.2021 година, видно от
справката в ТРРЮЛНЦ. След 21.09.2021 година притежател на капитала на
ответното дружество е А. А. А.. А. А. е и управител на дружеството след
вписване на 01.10.2021 година, когато като управител е заличена М. В..
Дружеството е регистрирано първоначално с решение № 5317/26.08.2005
година по фирмено дело № ****/**** година на ОС - П. и пререгистрирано в
ТРРЮЛНЦ на 21.11.2008 година.
При обсъждане на твърденията на молителя от една страна, а от друга-
на данните във връзка с регистрацията и вписването на промени в
дружеството, не може да се направи извод за наличие на каквито и да било
отношения между молителя и дружеството по търговска сделка, които биха го
легитимирали да поде молба по чл. 625 от ТЗ. Счетоводното отразяване на
налични заеми в дружеството ответник, каквито са твърденията на
молителя, не е основание да се приеме, че молителят е заемодател, доколкото
самият той отрича да е сключвал договори за заем, което изрично е посочено
и в частната жалба. Недопустимо е отношенията между молителя и
4
физическото лице М. В., касаещи разпореждане със средства от банковите му
сметки, да бъдат приравнявани на отношения по договор за заем между
молителя и дружеството, при положение, че самият молител отрича да е
сключвал такива. Активната процесуална легитимация на молителя не може
да бъде обоснована и с това, че той намира производството по
несъстоятелност за по- добър и сигурен начин да удовлетвори собствените
си права в сравнение с предявяването на искове по общия ред пред съда.
Имайки предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да потвърди
обжалваното определение на ОС - П. като правилно и законосъобразно.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 589 от 11.11.2021 година,
постановено по т. дело № 76082021 година по описа на О.С. - П., с което е
прекратено производството по делото, образувано по молбата по чл. 625 от
ТЗ на А. Г. В., ЛНЧ **********, за откриване на производство по
несъстоятелност на „А.“ ЕООД, ЕИК *********.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването му на частния жалбоподател А. Г. В..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5