Определение по дело №2521/2019 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 597
Дата: 4 декември 2019 г. (в сила от 13 декември 2019 г.)
Съдия: Ростислава Янкова Георгиева
Дело: 20193630202521
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 27 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

        О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

597/4.12.2019г.

                                                      

Шуменският районен съд, единадесети състав

На четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание  в следния състав:                       

 

Председател: Ростислава Георгиева

                                                                       

сложи за разглеждане ЧНД №2521 по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство  е образувано на основание чл.243, ал.3 от НПК.

На 25.11.2019 год. е била депозирана молба от А.М.С., с ЕГН********** до ШРП, препратена по компетентност до ШРС, имаща характер на жалба срещу Постановление на ШРП от 08.11.2019 год. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №45/2018 год. по описа на ОСлО при ШОП, водено за престъпление по чл.152, ал.1, т.2 от НК, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК. Въпреки, че в жалбата /озаглавена молба/ не се излагат конкретни доводи за   незаконосъобразност и неправилност на постановлението, доколкото се изразява несъгласие с прекратяването на наказателното производство следва са де приеме, че същата има характер на жалба срещу самото постановление за прекратяване.  

Жалбата е подадена в срока по чл.243, ал.3 от НПК, от легитимирано за целта лице, поради което същата е процесуално допустима.

След запознаване с материалите по делото съдът установи от фактическа и правна страна следното:  

Наказателното производство е било образувано за престъпление по чл.152, ал.1, т.2 от НК, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, извършено на 28.11.2018 год.

Жалбоподателката А.М.С. живеела на адрес: ***. На 28.11.2018 год. около 16.00 часа посетила кварталния магазин „Тотал“, от който си купила една бутилка бира „Астика“ /2 л./, олио и хляб, след което се прибрала в дома си. По-късно слязла до мазето на апартамента, от където взела дърва и въглища и запалила отоплителната печка.

След известно време на входната врата се позвънило, като С. предположила, че може да е майка й. След като отворила вратата видяла, че е лицето, което познавала и отпреди под името Асан /Огнян Живков Петров/. Последният влязъл в жилището, насочил се към кухнята и се настанил на дивана, намиращ се в тази стая. След влизането си, Петров извадил от зад гърба си нож, който поставил на масата. Малко след това С. го взела от масата и го хвърлила в мивката. Казал на С., че възнамерява за прави секс с нея. Събул долнището на анцуга и бикини й до коленете, след което я хванал за краката и започнал да я влачи. При тези свои действия обърнал намиращата се в кухнята маса, при което поставената върху нея стъклена чаша паднала и се счупила. Тъй като Петров се бил съблякъл напълно, С. видяла, че в областта на корема му има белег. Поставил краката на С. върху раменете си, при което тя започнала да му вика да я пусне, като се опитвала да го бута. След като последният проникнал в нея, С. започнала да се задушава и да диша трудно, тъй като страдала от астма.

След като свършил, Петров се облякъл, като преди да си тръгне казал на С., че пак ще дойде, за да прави секс с нея, но че следващия път ще й даде 20 лева.

Тъй като С. била изплашена, известно време изчакала, за да се убеди, че Петров не стои да входната врата, за да я подслушва, след което съобщила за случилото се на телефон 112. На место пристигнал екип на служба „ГООР“ при РУ – Шумен и екип на ЦСМП при МБАЛ-Шумен. След проведен разговор със С. същата била отведена за преглед в МБАЛ-Шумен, като свидетелите Тихомир Веселинов Радев и Галин Йорданов Драганов останали на место, за да запазят местопроизшествието.   

След проведени ОИМ свидетелите Галин Асенов Веселинов и Галин Неделчев Йорданов установили описаното от С. лице, като след установяване на самоличността му същия бил задържан и отведен в РУ към ОД на МВР – Шумен.  

Изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза дава заключение, че при проведения преглед на С. не са установени травматични увреждания по външните и по вътрешните полови органи, както и по тяло й, като ненамирането на видими травматични увреждания не изключва възможността с освидетелстваната да е бил осъществен полов, като вещото лице сочи, че в тези случаи е препоръчително да бъде проведена съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства.

Съгласно заключението на изготвената съдебно-психиатрична експертиза лицето Огнян Живков Петров не страда от психично заболяване или умствена недоразвитост, същият е с нормално и съответно на възрастта и средата нервно-психично развитие, като към момента на деянието е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като експертизата не приема наличие на лекомислие и увлечение.

Вещите лица по изготвената съдебно психолого-психиатрична експертиза на А.М.С. дават заключение, че  лицето страда от лека умствена изостаналост – дебилност лека степен, въпреки което остава със запазени възможности да възприема и запаметява факти и обстоятелства, свързани с деянието, като същата не страда от душевно заболяване, може да възприема и участва в основни комуникативни взаимовръзки, където нещата се приемат и предават буквално, но в същото време е съществено, че липсват интелектуални възможности освидетелстваната да осъзнава неистинност, като категория и съзнателно да я твърди, т.е. да въвежда преднамерено и съзнателно в заблуда.  

С оглед на установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите, събрани в хода на досъдебното производство се налага категоричния извод, че на 28.11.2018 год. във времевия интервал между 17.00 часа – 19.30 часа лицето Огнян Живков Петров е посетил дома на А.М.С. и между двамата е бил осъществен полов акт. Предмет на изясняване в производството е въпроса дали същият е бил доброволен или е бил осъществен против волята на С., чрез употреба на сила и заплашване от страна на Петров.

При преценка на този въпрос съдът не споделя извода на представителя на ШРП, че деянието, предмет на образуваното досъдебно производство се явява недоказано. В тази връзка съдът намира, че не е извършен обстоен анализ на всички събрани в хода на производството доказателства, като не е посочено и защо са били обсъдени и кредитирани само част от тях.

Видно от материалите по досъдебното производство по същото като свидетели са били разпитани множество полицейски служители, които дават коренно различни показания относно възприетата от тях обстановка при посещение на местопроизшествието. В този смисъл свидетелите Константин Димчев Константинов и Стефан Стоянов Станков в разпита си заявяват, че в кухнята на С. е имало обърната малка масичка, като свидетелят Константинов е възприел и счупена чаша под масичката. В същата насока са и показанията на свидетеля Тихомир Веселинов Радев, който заявява, че по земята в кухнята е имало чаши. Тази част от показанията на посочените свидетели подкрепят изцяло версията на пострадалата и твърденията й, че масата е била обърната от Петров, докато я е влачил за краката.

Друга група свидетели – Галин Йорданов Драганов и Галин Асенов Веселинов,  заявяват, че не им е направило впечатление да има обърнати маси или някакви по-сериозни следи, които да говорят да борба или че не са видели такива при посещението си в жилището. В същото време е налице и трета група свидетели, които не са посещавали местопроизшествието и нямат преки впечатления над него. 

В тази връзка в постановлението за прекратяване на наказателното производство са кредитирани единствено показанията на свидетеля Галин Асенов Веселинов, като е направен извод, че същите не потвърждават версията на С. в частта за обърната маса и счупената стъклена чаша. Липсва какъвто и да е коментар или анализ от страна на представителят на прокуратурата по отношение на показанията на свидетелите Константин Димчев Константинов, Стефан Стоянов Станков и Тихомир Веселинов Радев, и по-конкретно защо намира, че същите не следва да бъдат кредитирани.

При наличието на две групи свидетели, които дават коренно различно описание на възприетата от тях фактическа обстановка, както и при липса на извършен оглед на местопроизшествието /въпреки, че всички разпитани свидетели твърдят, че основна цел на престоя им в жилището на С. е било запазване на местопроизшествието/, следва да бъдат положени максимални усилия за изясняване на обективната истина по делото, като бъдат изложени и конкретни мотиви защо следва да бъдат кредитирани показанията на един единствен свидетел – Галин Асенов Веселинов и защо не следва да бъдат кредитирани показанията на останалите свидетели.

 При преценка на събрания в хода на производството доказателствен материал следва да бъде съобразено и заключението на изготвената съдебно психолого-психиатрична експертиза на А.М.С., по която вещите лица дават категорично заключение, че умствените възможности на същата й позволяват да възприема и участва в основни комуникативни взаимовръзки, където нещата се приемат и предават буквално, но в същото време е съществено, че липсват интелектуални възможности освидетелстваната да осъзнава неистинност, като категория и съзнателно да я твърди, т.е. да въвежда преднамерено и съзнателно в заблуда. В унисон с изложеното следва да бъдат преценени и събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Дилек Екремова Хюсниева, която е личен лекар на пострадалата и която има преки впечатления над нейното поведение и състояние, както преди, така също и след инцидента. В тази връзка същата свидетелства, че след случилото се С. не искала да се прибира в дома си, защото всичко свързвала с изнасилването, често имала суицидни идеи, споделяла, че се чувства омърсена и че този човек, който я изнасилил й е лепнал петно за цял живот. Същите не са били обсъдени и коментирани в постановлението за прекратяване на наказателното производство, поради което не може да се направи извод защо същите не се кредитират при преценка версията на пострадалата, включително и с оглед заключението на съдебно психолого-психиатричната ексепртиза, което бе обсъдено по-горе.

В същото време в Постановлението за прекратяване на наказателното производство е налице разминаване в соченото от представителя на прокуратурата основание за прекратяване. Първоначално в постановлението се твърди, че същото се прекратява на основание разпоредбата на чл.24, ал.1, т.1 от НК, съгласно която не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато деянието не е извършено или не съставлява престъпление. Впоследствие се сочи, че същото се прекратява не на основание разпоредбата на чл.243, ал.1, т.1 от НПК, а на основание разпоредбата на чл.243, ал.1, т.2 от НПК поради недоказаност.

 Изложените аргументи налагат извода, че обжалваното постановление се явява необосновано и недоказано, поради което същото следва да бъде отменено и върнато на прокурора с указание да изпълни точно задълженията си по чл.226, ал.2 и 3 от НПК, изискващи да бъдат извършени  всички действия по разследването, необходими за разкриване на обективната истина.   

Водим от горното и на основание чл.243, ал.6, т.3 от НПК, съдът

 

определи:

 

            ОТМЕНЯ Постановление на ШРП от 08.11.2019 год. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №45/2018 год. по описа на ОСлО при ШОП, водено за престъпление по чл.152, ал.1, т.2 от НК, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК и връща досъдебно производство №45/2018 год. по описа на ОСлО при ШОП на ШРП с указания да бъдат изпълнени надлежно задълженията по чл.226, ал.2 и ал.3 от НПК.

Настоящото определение подлежи на обжалване или протестиране в седемдневен срок от съобщаване на страните пред ШОС.

Препис от определението да се изпрати на жалбоподателката А.М.С. и на ШРП.  

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :