Р Е Ш Е Н И Е
№ 34 10. 03. 2020 година град Бургас
В И М Е Т О Н А НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година
В публично заседание при следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ ХАНДЖИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ СЪБЕВА
АЛБЕНА ЗЪБОВА-КОЧОВСКА
При участието на секретаря Станка Ангелова
И. докладваното от съдия Н. С.
В. търговско дело № 363 / 2019 година по описа на БАС
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба от „Х“ЕООД гр. П., представлявано от управителя С. А. М. , против Решение № 440/ 04.11.2019 г., постановено по т.д. № 493/ 2018 г. по описа на Окръжен съд Б. , в частта с която е осъдено дружеството да заплати на Л. В. Ч. сумата от 20 000 евро, представляваща заплатена продажна цена по развален предварителен договор за продажба на недвижим имот от 03.08.2015 г., както и сумата от 5000 евро – двойният размер на задатъка на основание чл.3.6.от договора.
Съдебният акт се обжалва като неправилен и незаконосъобразен, постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и немотивиран.
Жалбоподателят твърди, че не е бил попитан, дали владее български език, както и че не му е бил назначен преводач за процеса от български на руски език и обратно, което е ограничило правото му на защита и е довело до невъзможност да разбере, какво се случва в процеса.
Твърди още, че първоинстанционният съд не е взел предвид, че в представените по делото разписки от 12.08.2016 г. за 2000 евро, от 03.08.2015 г. за 3000 евро и от 12.08.2015 г. за 2000 евро, или общо за сумата от 7000 евро, няма записано основание за плащане, т.е. не е доказано за какво точно е било платено с тези суми. Настоява, че тези плащания са били наемна цена за апартамента, който Ч. е ползвала под наем.
Настоява, че процесният договор е недействителен. Сочи, че Ч. е нарушила задължението си по ЗМИП като не е извършила плащането по предварителния договор по банков път, а освен това същият не е преведен от български на руски език и страните не са били наясно какво точно подписват.
Моли за отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
Не се ангажират доказателства.
В срока по чл.263 ГПК е получен отговор на въззивната жалба от Л. В. Ч. , чрез адв. Т. , в който се навеждат аргументи за нейната неоснователност.
Намира за неоснователни оплакванията на въззивното дружество, че не е бил назначен преводач по делото. Сочи, че същото е българско юридическо лице, като обстоятелството, че управителят му не владее български, не променя този факт и не препятства упражняването на процесуалните му права. Твърди, че такова възражение не е правено пред първоинстанционния съд, още повече че и въззивната жалба е подписана от управителя М. без да е отразен текст от преводач за извършен превод. Сочи, че от протокола от съдебното заседание на 17.10.2019 г. е видно, че управителят се е явил лично в съдебното заседание и е участвал активно в него, включително е поискал да бъде даден ход на делото, заявил е, че е запознат със заключението на вещото лице, поискал е разпит на свидетели и дори е отправил реплика към процесуалния представител на ищеца.
Излага аргументи, че направеното във въззивната жалба фактическо твърдение, че плащането по процесните разписки от 12.08.2016 г. за 2000 евро, от 03.08.2015 г. за 3000 евро и от 12.08.2015 г. за 2000 евро, е по договор за наем, е било въведено за първи път във въззивното производство, попада под санкцията на чл. 266, ал.1 ГПК и се явява недопустимо. Счита, че такова е и възражението за нищожност на договора поради липса на превод. Намира същото и за невярно, доколкото предварителният договор е двуезичен и не е бил оспорен от ответната страна.
Поддържа, че освен че се прави за първи път в настоящото производство, оплакването за противоречие на договора със Закона за ограничаване на плащанията в брой е и неоснователно. Сочи, че по делото са приети като доказателства разписки за суми до 10 000 лв., а до края на 2015 г. регламентираният от закона праг е бил 15 000 лв. Твърди, че нарушаването на този закон има за последица административно-наказателна отговорност, но няма значение за надлежността и доказването на извършеното плащане, нито за валидността на договора, от който произтича вземането.
Навежда доводи за законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част, както и за законосъобразност на съдебния процес пред Окръжен съд Б.
Моли за оставяне на въззивната жалба без уважение.
Претендира направените по делото разноски.
С определение № 16 от 08.01.2020година Апелативен съд Б. е приел жалбата за допустима и е насрочил разглеждането й в открито съдебно заседание. В заседанието пълномощникът на въззивника поддържа изразеното в жалбата становище; защитата на оспорва жалбата и моли за потвърждаване на решението. Не се ангажират доказателства.
Решението е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. При извършване на задължителната по чл. 269 ГПК служебна проверка не се установяват недостатъци, които да водят до нищожност на постановения съдебен акт.
Бургаският апелативен съд, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения, и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема следното:
Предмет на първоинстанционното производство е предявен иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД, според която получилият нещо на отпаднало основание е длъжен да го върне.
По делото е представен „Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот“ от 03.08.2015г. година, съгласно който ответникът „Х“ЕООД, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала С. М. , се е задължил да прехвърли собствеността на свой недвижим имот – самостоятелен обект в сграда – студио №3 на площ 24,35 кв.м, ведно с 5,15 кв.м. ид. части от общите части на сградата и склад в избен етаж с площ 3 кв.м., находящ се в жилищна сграда с идентификатор***, построена в ***в кв.* по плана на гр. П.. В т.3.1 продавачът се е задължил да предостави в оригинал всички документи, установяващи правото му на собственост и изискуеми за нотариалното оформяне на сделката, като в т.3.2 е декларирал, че " не е прехвърлил имота или част от него на други лица“.
В т.1.2 уговорено задължението на купувача за плащане на цената – 20 000 евро, които ще се платят на вноски : капаро от 5 000 евро в деня на подписване на предварителния договор, 10 000 евро м. септември и 5 000 евро в края на м. май 2016 година. Страните са уговорили подписване на окончателен договор до 30.05.2016 година, като са се задължили на последната дата от срока на договора да се явят при нотариус К. П. , с посочен адрес на кантората му, за подписване на нотариален акт.
Н. спор между страните, че до уговорената дата окончателен договор не е подписан, като в исковата молба се твърди, че до м. август ищцата е настоявала за подписване на договора, продавачът е отлагал това и след направена от нея справка в С. по вписванията в гр. П. е установила, че имотът никога не е бил собственост на въззивника ответник, а на трето неучастващо в спора лице – А. Д. Този факт не се оспорва от ответното дружество.
С исковата молба, подадена на 18.09.2018 година, ищцата –. депозира волята си за разваляне на договора по вина на продавача и на основание чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД претендира връщане на платените суми в размер на 20 000 евро и договорената санкция при неизпълнение на задълженията от продавача – плащане на двоен размер капарото от 5 000 евро.
Ответното дружество е оспорило плащанията по представените 7 бр. разписки, като е заявило, че управителят е получил само 5 000 евро като цена по договора; същият е оспорил достоверността и подписа си върху останалите представени като доказателства разписки. Въведените от него възражения в първоинстанционното производство са, че предварителният договор не е преведен от български на руски и няма подпис на преводач, както и и че е нарушен редът за плащане на суми по банков път съгласно ЗМИП.
В жалбата са въведени за първи път оплаквания, че не му е назначен преводач в процеса и той не е разбирал значението на извършваните действия; посочил е, че в разписките вписаните суми са за наем за апартамента, в който е живяла ищцата.
Настоящият състав счита следното:
В предварителния договор съществува уговорка за прехвърляне на собствен
имот. Безспорно е установено и не се оспорва от въззивника-ответник,
че имотът не е бил негова собственост, поради което още със сключването му той
е поел задължение да продаде чужда вещ. Това обстоятелство е установено от
купувача след плащане на уговорената цена и след изтичане на срока за сключване
на окончателен договор, поради което този договор не поражда права за купувача
относно получените суми от 20 000евро.
Установено е по делото плащане на договорените суми с представените 7 бр.
разписки, които са подписани от управителя на ответното дружество. Същите са на
руски език, тъй като и управителят, и купувачът са руски граждани.правителят е и собственик на едноличното дружество с
ограничена отговорност, което е регистрирано по българските закони още през
2008 година. Всички документи са изготвяни на български език , дружеството е
развивало търговска дейност по българските закони; в съдебното производство
управителят се е явил лично пред първоинстанционният
съд, заявил е, че няма въпроси към вещото лице и е изразил защитната си позиция
по спора на български език. Подадената въззивна жалба
е лично от него и е написана на български език.
Приетите като доказателства по делото 7 бр. разписки установяват плащане на сумата 20 000 евро. Доказване на плащането на цялата цена по договора е въз основа на тези разписки.говорено е капаро от 5 000 евро, „платени на продавача в деня на подписване на П. договор“, като по делото обаче са представена разписка от 3000 евро в деня на подписване на договора и разписка от 12.08.2015г. за 2 000 евро. Съдът приема, че тези две разписки представляват дължимият размер от 5 000 евро при подписване на договора.
Оспорването от страна на продавача на представените по делото разписки е неуспешно, тъй като категорично вещото лице по назначената съдебно-графологическа експертиза установява, че подписът за продавач е на управителя на дружеството С. М. Получените суми са срещу неизпълнено задължение за сключване на окончателен договор по вина на продавача, който не е собственик на процесния имот и поради това не може да изпълни поетото задължение да прехвърли собствеността на купувача. Това не се оспорва от ответника и се доказва от представените по делото доказателства- нотариален акт №****. на нотариус Д. Г. с район на действие П. районен съд,с който е извършено прехвърляне на недвижим поземлен имот в гр. П. и учредено право на строеж срещу задължение за строителство. Съгласно този документ, процесното студио е предоставено в дял на съсобственичката на поземления имот А. Д. , не е налице последващо придобиване от дружеството- приобретател и строител, ответник в настоящия спор. Тъй като предварителният договор представлява едно обещание за продажба, фактът, че ответното дружество не е било собственик на този самостоятелен обект от жилищната сграда при сключване на предварителния договор не го прави нищожен. Ответното дружество, което е продавач и е построил сградата, е можел да придобие собствеността в последващ момент и да е собственик към момента на сключване на окончателния договор. Поради това предварителният договор е относително недействителен. Основното е, че не е налице изпълнение за продажба към ищцата в срока на договора и след неговото изтичане, поради което този договор е развален с исковата молба поради неизпълнение задълженията по него от продавача и получените от последния суми като цена подлежат на връщане.
Относно твърдението, че плащането по разписките на сумите в брой представлява нарушение на „ищцата по ЗМИП- поради законова забрана за извършване на такова плащане на суми над 5 000 евро“ въззивната инстанция счита следното: до края на 2015 година регламентираният в Закона за ограничаване плащанията в брой праг бе в размер на 15 000 лв. В бр.95 от 08.12.2015г. на „Д“ бе публикувано изменение на закона с приет праг в размер на 10 000 лв. Представените разписки за суми не надвишават този размер, обърнат в чуждестранна валута евро. Освен това неизпълнението на тази разпоредба влече административна санкция, но не мотивира извод за неизвършено плащане, или за неизпълнение на договорно задължение за плащане - още повече в договора липсва изрична уговорка физическото лице да извърши плащането по сметката на дружеството.
Следователно, въззивната инстанция прави извода, че представените по делото разписки установяват получаване от С. М. , в качеството му на управител и едноличен собственик на ответното дружество, на посочените в тях суми; съдържанието им е отражение на обективната истина и с него се установява плащането на претендираната по делото сума от 20 000 евро като цена на имота, която следва да бъде върната.
Санкцията по чл.3.6 от договора е уговорена между страните- връщане на капарото в двоен размер, като в предварителният договор то е за сумата от 5 000 евро и претенцията в исковата молба е за 5 000 евро; налице е неизпълнение на договора от продавача и санкцията произвежда своето действие, следователно сумата подлежи на плащане.
С оглед гореизложеното , въззивната инстанция счита, че решението не страда от визираните в жалбата пороци и следва да бъде потвърдено.
На въззиваемата страна се дължат направните пред настоящата инстанция разноски – сумата от 2 000 лв., като възражението за прекомерността им е неоснователно с оглед цената на иска и чл.7 ал.1 т.5 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложените съображения, Апелативен съд - Б. , Търговски състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №440 от 04.11.2019 година, постановено по т.д. №493/2018 година по описа на Окръжен съд- Б.
ОСЪЖДА „Х“ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул.“А“№*, ап.*, представлявано от управителя С. А. М. , да заплати на Л. В. Ч., родена на***. в гр. М., Р. Ф. , гражданка на Р. Ф. , с адрес Р. Ф. , гр. М.,район Б. , ул.“. д.9, кв.320,чрез адв. Т. , съдебен адрес гр. Б., ул.“Т“№* ет.*, сумата от 2 000/две хиляди/лв. – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: