№ 597
гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000500734 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 294 и сл. от ГПК.
С решение от 04.11.2021г по гр.д. № 14725/2018г СГС, ГО, е отхвърлил
предявените искове от А. Д. Н. против И. В. Д. на осн. чл.240 и чл.86 от ЗЗД- за
заплащане на сума, представляваща главница по договор за заем от 03.06.2009г,
обективиран в НА за учредяване на договорна ипотека № 73, н.д. № 260/2009г по описа
на нотариус Б. Я. и за заплащане на обезщетение за забава, като неоснователни. С
решението съдът е възложил разноските съобразно изхода от спора.
Решението на СГС се обжалва с въззивна жалба от ищеца А.Н., който поддържа,
че решението е неправилно, че от множеството доказателства по делото се установява
съществуването на договор за заем между страните, както и предаването на сумата от
ищеца на ответника. Поддържа, че СГС е отхвърлил исковете му с необосновани
съждения. Поддържа, че е установено авторството на подписа на длъжника в договора
за заем от 2011г. Счита,че предявените искове са доказани по основание. Моли
решението на СГС да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което
исковете да бъдат уважени.
Ответникът пред СГС, настоящ въззиваем И.Д. е депозирала отговор на
1
въззивната жалба на ищеца, с който заявява, че във въззивната жалба ищецът се
позовава на факти, които не са заявени в исковата молба. Поддържа,че решението на
СГС е правилно.
В о.с.з. въззивникът А.Н. се представлява от адв. В. която поддържа въззивната
жалба и моли решението на СГС да бъде отменено по съображения, изложени в
жалбата. Моли за разноски по делото , съобразно списък по чл.80 от ГПК, който
представя.
Въззиваемата страна- ответник пред СГС И.Д. се представлява в о.с.з. от адв. Р.,
която оспорва въззивната жалба и моли решението на СГС да бъде потвърдено.
Претендира разноските, направени по делото съобразно списък по чл. 80 от ГРК.
Страните, чрез своите процесуални представители, правят възражения за
прекомерност на разноските, претендирани от насрещната им страна.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването на закона от ВКС с ТР №1/2013г по т.д.
№1/2013г на ОСГТК-т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е правилно като краен резултат и не е постановено в нарушение
на императивни материално правни разпоредби .
Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата си молба ищецът поддържа, че е предоставил на ответницата заем от
100 000лв, обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот, сключена с НА 73,
н.д. № 260/03.06.2009г на нотариус Б. Я.. Поддържа, че е предал на ответницата сумата,
което се установява с сключен договор между страните от 10.01.2011г. Поддържа още,
че ответницата е признала задължението си да върне заетата сума, ведно с лихвите
през 2017г.
В отговора на исковата молба ответницата възразява да е получила исковата сума,
възразява да е признала задължения, прави възражение за изтекла погасителна давност
на вземането на ищеца и оспорва представения договор от 10.01.2011г.
2
По делото е представен НА № 73, н.д. № 260/03.06.2009г по описа на нотариус Б.
Я., от който се установява,че А.Н. предоставя на И.Д. заем от 100 000лв, от които
31 000лв дадени преди подписване на договора включваща и два записа на заповед и
69 000лв , която сума се депозира по сметка на нотариуса и ще се предостави на
заемополучателя при вписване на нотариалния акт за договорна ипотека. Договорен е
срок за погасяване на заема- 03.06.2012г и договорна лихва в размер на 10% годишно.
По делото е представено споразумение от 15.12.2009г, подписано между А.Н. и
И.Д., от което се установява, че заемополучателят Д. е получила в заем сумата от
100 000лв, съгласно и при условията на НА за учредяване на договорна ипотика от
03.06.2009г № 73, н.д.№ 260/2009г на нотариус Б. Я. и със споразумението се
потвърждава, че заемополучателят погасява заемната сума и натрупаната лихва като
плаща в брой на заемодателя при подписването на споразумението цялата сума.
Споразумението е двустранно подписано, подписите не са оспорени.
Представен е договор за заем от 10.01.2011г, от който се установява, че главница
от 100 000лв е предоставена от кредитора А.Н. на длъжника И.Д. в заем в брой, че
длъжникът се задължава да бъде учредена договорна ипотека от В. М. върху имот на
третото лице, че срокът на заема е 06.06.2013г, че договорната лихва е определена на
10%. Договорът е двустранно подписан, като подписът на И.Д. следва да се приеме за
автентичен с оглед изслушаната и неоспорена СПЕ, изготвена от в.л. Вълчев.
По делото в о.с.з. на 23.07.2020г е изслушан свидетеля К. Д. , който установява ,
че е присъствал на среща между страните, на която И. казала на С. Н., след негов
въпрос кога ще му върне 100 000лв, че ще ги върне в най-скоро време заедно с
лихвите. Според свидетеля срещата била през м.май 2017г и това било времето на
баловете.
Представено е удостоверение от МВтР, СДВР, отдел БДС, от което се установява,
че 2017г И.Д. има регистрирано първо влизане на територията на България на
02.06.2017г.
Останалите събрани доказателства по делото съдът намира, че не са необходими
за изясняване на факти, относими към спора.
Предявени са обективно съединени осъдителни искове по чл.240 и чл.86 от ЗЗД-
за реално изпълнение на задължение по договор за заем и за заплащане на обезщетение
за забава.
Настоящият съдебен състав, с оглед възприетата фактическа обстановка, приема
че по делото се установява, че страните са били обвързани от договор за заем,
обезпечен с договорна ипотека, учредена с НА от 03.06.2009г , както е описан в
исковата молба правопораждащия отношенията между страните факт. Видно от
подписаното между тях споразумение от 15.12.2009г отношенията им, породени от
този договор за заем са приключили, като заемополучателя – ответницата е изпълнила
3
всички свои задължения и изпълнението е прието от заемателя- ищеца.
Изводът, че отношенията между страните породени от процесния договор за заем
са уредени и задълженията – изпълнени не се променя от представения по делото
договор за заем от 10.01.2011г. От неговото съдържание не може да се направи извод,
че същият урежда възникналото между страните заемно правоотношение по договора
за заем, обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от
03.06.2009г. Действително и в двата договора става въпрос за заемна сума между
страните от 100 000лв, но в договора за заем от 10.01.2011г се говори за договорна
ипотека, която длъжникът- ответницата- се задължава да бъде учредена, а по
процесния договор договорната ипотека е учредена с посочения нотариален акт от
03.06.2009г. Различен е и срока на погасяване на заемното задължение. Начинът на
предоставяне на заемната сума е различен в двата договора- обективирания в
нотариалния акт и този от 10.01.2011г. Отделно от това – в нотариалния акт от
03.06.2009г се установява, че между страните е имало и други правоотношения,
дотогава обезпечени със записи на заповед. От всичко изложено съдът приема извод,
че липсват категорични доказателства, че договорът от 10.01.2011г касае уреждането
именно на заемното правоотношение, породено от заемна сделка обективирана в
нотариален акт от 03.06.2009г. Ето защо, същият не оборва извода, че заемното
правотношение, породено от заем, обективиран в нотариален акт от 03.06.2009г е
погасено, поради изпълнение на поетите от заемополучателя задължения, което е
обективирано в споразумение от 15.12.2009г.
До обратен извод не водят и изслушаните свидетелски показания, които са твърде
общи, не дават конкретика за какви отношения между страните по договор за заем
става въпрос , а и се опровергават от приетото по делото удостоверение от МВР, СДВР,
ОБДС, от което се установява, че в посочения от свидетеля период , в който се е
провеждал според него разговора , ответницата не е била в България.
На следващо място, дори и ответницата да не беше изпълнила своето задължение
да върне заемната сума, вземането на ищеца би се явило погасено по давност.
Давностният срок , погасяващ вземане, породено от договор за заем е общият
петгодишен срок по чл.110 от ЗЗД. Считано от договорения падеж на задължението на
ответницата, съгласно НА № 73, н.д. № 260/2009г – 03.06.2012г вземането на ищеца се
погасява по давност на 03.06.2017г, а исковата молба е депозирана пред СОС на
12.07.2018г. Както беше посочено свидетелските показания, поради липса на
категоричност за това, че се отнасят до процесното заемно правоотношение, не
доказват прекъсване на давностния срок. Ето защо, следва да се приеме, че дори и да не
е изпълнено точно, задължението на ответницата да върне заемна сума от 100 000лв по
договор за заем обективиран в нотариален акт № 73, н.д. № 260/2009г по описа на
нотариус Б. Я. е погасено по давност към момента на предявяване на исковата молба.
4
С оглед изложеното съдът приема, че предявеният иск по чл.240 от ЗЗД е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Поради неоснователността на главния иск като неоснователен следва да бъде
отхвърлен и иска за заплащане на обезщетение за забава.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на жалбата против определението по чл.248 от ГПК
По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски има само въззиваемата страна.
Ответникът е претендирал разноски в размер на 3 000лв- заплатено адвокатско
възнаграждение. Неоснователно е възражението на въззивника за прекомерност на
възнаграждението. Сумата от 3 000лв следва да бъде възложена върху въззивника.
Мотивиран така състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 266422 от 04.11.2021г, постановено по гр.д. №
14725/2018г по описа на Софийския градски съд, ГО, І-9-ти състав, изцяло.
ОСЪЖДА А. Д. Н. с ЕГН ********** да заплати на И. В. Д. с ЕГН **********
сумата от 3 000лв- разноски по делото, на осн. чл.81 вр. чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5