Р
Е Ш Е
Н И Е № 5
гр. Пловдив, 10.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание
на девети декември две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
при участието на секретаря Мариана
Апостолова, в присъствието на прокурора Виктор Янков, като разгледа
докладваното от чл. съдията Милена
Рангелова ВНОХД № 458/2019 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава ХXI от НПК.
Въззивното производство е
образувано по жалби на подс. Т.С.М. и на подс. Г.Е.Н., депозирани чрез
защитника им адв. К.Т., срещу присъдата от 06.08.19 г. по н.о.х.д. № 80/19 г.
по описа на ОС-*, с която двамата подсъдими са признати за виновни по
обвинението по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и при
условията на чл. 54 НК са осъдени, както следва: подс. М. – на четири години
лишаване от свобода при „строг“ първоначален режим и на глоба от 2400 лева, а
подс. Н. – на две години лишаване от свобода (условно, с изпитателен срок от
четири години, определен на основание чл. 66 НК,) и на глоба от 950 лева, а за
част от обвинението са оправдани, на осн. чл. 304 НПК. С посочения съдебен акт ХОС
се е произнесъл и за веществените доказателства, и за разноските.
В жалбите е изложено твърдението,
че присъдата е неправилна и незаконосъобразна и е формулирано искане за
оправдателен диспозитив, а алтернативно – за намаляване размерите на наложените
на всеки от подсъдимите наказания. Не са отправени претенции за събиране на
доказателства и нови експертни произнасяния.
В първото въззивно заседание
делото беше отложено, за да се даде поискана от защитата възможност за събиране
и възстановяване на инкриминираната сума. В последна сметка двамата подсъдими
не оползотвориха споменатата възможност за удовлетворяване на пострадалия и в
следващото заседание делото беше обявено за решаване.
При
пренията адв. Т. потвърди искането за оправдателна присъда, като отново изрази
мнение за недостатъчна доказателствена обезпеченост на обвинителната теза.
Отстоява и своето алтернативно твърдение – за явна несправедливост на наложените
наказания, като обърна внимание на някои от смекчаващите отговорността на подс.
М. обстоятелства. В тази връзка претендира за отмяна на присъдата или
смекчаване на санкционирането.
Подсъдимите се присъединиха към
развитите от своя защитник съображения.
Представителят на Апелативна прокуратура гр. Пловдив счита, че присъдата е правилна и законосъобразна и следва да се потвърди, а жалбите – да се оставят без уважение.
Пловдивският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, и сам, служебно, на основание чл.314 от НПК, провери законосъобразността на атакуваната присъда, прие, че същата следва да се отмени поради процесуално нарушение и делото да се върне на първата инстанция за отстраняването му.
Нарушението
е допуснато при мотивиране на атакуваната присъда. То е съществено, доколкото е от
категорията на абсолютните, посочени в ал. 3 на чл. 348 НПК, и е поправимо, но
не от въззивната инстанция, а посредством ново разглеждане на делото от друг
състав на първата, решаващата, инстанция.
Това е така, тъй като от писменото
аргументиране на присъдата е видно, че не са изпълнени изискванията на чл. 305,
ал. 3 НПК – липсва пълноценен анализ на противоположните тези на обвинението и
на защитата, както и на доказателствения материал, на който се опира едната,
съответно другата. Излагайки мотивировката на взетото решение за реализиране
наказателната отговорност на подсъдимите по повдигнатото им обвинение, първата
инстанция е възприела фактическите констатации на обвинителя, като е изложила
фактология на процесното събитие, точно съвпадаща с описаната в обвинителния
акт. В този акт не се съдържа анализ на доказателствените източници, от които е
изведена въпросната фактология, в съдебните мотиви – също. Но за разлика от прокурора,
който не дължи подобно анализиране (арг. от чл. 246, ал. 2 НПК), съдът е
безусловно задължен да покаже пътя, по който е достигнал до съответните изводи
по фактите. С други думи, да направи разбор на данните с характеристика на
доказателства и да ги съотнесе към експертните изводи. Допуснатото в този
смисъл нарушение на разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК е съществено процесуално
нарушение, защото без съпоставка и преценка за достоверност на материалите,
съдържащи фактическите данни от предмета на доказване, съответните фактически
констатации не могат да бъдат обосновани. На свой ред това означава, че страните
са лишени от възможност пълноценно да възразяват по тях в защита на своите
позиции. Означава също, че въззивната инстанция е поставена в невъзможност да
извърши ефективна проверка на процеса по формиране на вътрешното убеждение на решаващата
инстанция.
В случая хасковският съд не е контрааргументирал
мнението на защитата, че доказателствата и назначената лицево-идентификационна
експертиза не дават сигурна информация за авторството на деянията. Вижда се, че
мотивите на присъдата не съдържат отговор на най-съществените аргументи на
защитата:
1. Твърдението на обвинението,
че подсъдимите са лицата, които са извършили инкриминираното изтегляне на суми
от сметката на пострадалия (посредством АТМ-устройство), не е подкрепено включително
от назначената лицево-идентификационна експертиза, доколкото тя не достига до
категорични идентификационни изводи.
2. Обвинението не разполага с
доказателства за мястото и начина, по който дебитната карта на пострадалия се е
озовала във владение на подсъдимите, така че и от тази гледна точка
твърдението, че именно те са боравили с нея, се явява разколебано;
Впрочем окръжният съд дори не е
отбелязал експертното мнение за недостатъчно откроени идентификационни признаци
в изображенията на заснетите лица, които „не е изключено“ да са подсъдимите
(подс. М. – на всички записи, а подс. Н. – на по-голямата част). Вместо това неопределено
е отметнал, че е назначена идентификационна експертиза, чието заключение плюс
информацията, добита от огледите на видеозаписите от страна на * полицаи,
откривали „съвпадащи признаци, които са достатъчни за извода, че изображенията
са на двамата подсъдими“. Съвсем очевидно е, че цитираното съждение е
голословно при положение че заключението на експертизата е в посочения по-горе
смисъл, а огледните протоколи не съдържат (а и не могат да съдържат) данни,
по-информативни от експертните констатации.
Излиза, че за обосноваване на позицията
си една от страните в процеса е разчитала на съответната аргументация и събрани доказателства, които
са се оказали необсъдени.
Необсъждането на немаловажни
доводи и доказателства, които защитата сочи в подкрепа на своята позиция,
неминуемо се явява процесуален порок. Доколкото в случая оставените без отговор
тези и материали са фундаментални по значение, апелативният съд не би могло да
замести окръжния съд в съответните преценки. Обратното би означавало въззивният
контрол да подмени първостепенното
съдебно произнасяне, а с това – да го обезличи.
Именно защото се касае все за
основополагащи съображения, споменатата липса на обсъждане се оказва липса на
мотиви. Липсата на мотиви представлява процесуално нарушение от категорията на
абсолютните, поради което се явява безусловен повод за отмяна на присъдата.
При новото разглеждане на делото от първата
инстанция е необходимо проблемът за авторството на деянията да бъде подложен на
всестранно изясняване. Съдът следва да встъпи в изпълнение на своето правомощие
по чл. 13, ал. 1 НПК да вземе в с и ч к и мерки за осигуряване разкриването на
обективната истина. На първо място авторът на експертизата следва да бъде
поканен да изясни значението на направеното заключение „не е изключено“.
По-нататък може (например) да бъдат предприети разпити на близки и познати на
подсъдимите, на които да бъдат предявени записите от охранителните камери, с
цел евентуалното разпознаване на заснетите лица по признаци, свързани
включително с визуализираните им движения и/или облекло. Може да се положат
усилия за събиране на данни за посткриминалното поведение и/или изявления на
подсъдимите. За да се отговори на твърдението на защитата, че в инкриминирания
период подс. Н. е направила няколко безуспешни опита за теглене на пари от
своята дебитна карта, а също проверки за наличност, следва да се провери дали за
времето от десети до двадесети октомври 2017 г. по дебитната карта на Н. са
регистрирани подобни отменени (поради липса на пари в АТМ, грешка при задаване
на командата или по друга техническа причина) банкови операции или поисквания
на справки за парична наличност.
В заключение ПАС намира за нужно да припомни,
че съдът от първата инстанция не разполага с избор дали да остане безучастен
към грубото бездействие на органите на досъдебното производство да извършат всички
необходими и възможни действия по разследването. Служебното начало е атрибут и
на въззивното производство, но въззивната инстанция може само да подпомогне или
детайлизира дейността на решаващата инстанция, не и да я поеме изцяло.
По изложените съображения и на
основание чл. 334 ,т. 1, пр. 2 вр. чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 2, пр.
1 НПК Пловдивският апелативен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ присъдата № 40/06.08.2019 г., постановена по НОХД № 80/2019 г. по описа
на ОС-*, и ВРЪЩА делото на този
съд за разглеждане от друг състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.