Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 446
30.06.2022г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на осми юни две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Председател: Ива
Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Биляна Икономова
при
секретаря Йорданка Попова и в присъствието на прокурор Антон Стоянов при
Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 401 по описа на съда за 2022
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от „ТОРРЕ“ ЕООД, гр.Х.,
подадена чрез пълномощника му адв. Г.Г., против Решение №31 от 21.03.2022г.,
постановено по АНД №354 по описа на Районен съд – Харманли за 2021г.
В касационната жалба се твърди, че решението е
неправилно и необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения и
нарушение на материалния закон. В акта за установяване на административно нарушение
било записано, че нарушението било извършено на 01.10.2020г., а в наказателното
постановление, че било извършено на 31.10.2020г., което водило до нарушаване
правото на защита на наказаното лице. С посочването в НП на дата на извършване
на нарушението, различна от тази в АУАН на практика се въвеждало ново
фактическо положение. Друго нарушение било по отношение мястото на извършване
на нарушението. Дейността на дружеството се осъществявала в местността
„Каратопрак“, което било в землището на община Харманли, но не попадало в
границите на гр.Х., както било посочено в АУАН и
НП. На следващо място, преценката на районния съд относно маловажния характер
на извършеното нарушение била неправилна. След започване на проверката от
страна на дружеството били предприети действия по отстраняване на
констатираните нередовности и въпреки изпълнение на дадените предписания било
издадено НП, без да било съобразено, че не настъпили каквито и да било
последици от нарушението. Не били взети предвид и въведените в страната
противоепидемични мерки.
По изложените съображения се претендира отмяна на
обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него НП, както и присъждане на
деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Прави се възражение за
прекомерност на разноските на ответната страна, в случай че такива се
претендират.
Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“ - Хасково,
чрез пълномощника си в съдебно заседание, излага съображения за неоснователност
на жалбата, респ. за законосъобразност и правилност на атакуваното съдебно
решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Моли, в случай на уважаване
на жалбата, разноските в полза на касатора да се присъдят в минимален размер.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага
решението на Районен съд - Харманли да
бъде оставено в сила.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на
чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а
съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното Решение №31 от 21.03.2022г., постановено
по АНД №354/2021г., Районен съд – Харманли е потвърдил Наказателно
постановление №26-000908 от 30.03.2021г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Хасково, с което на „ТОРРЕ“ ЕООД, гр.Х., за нарушение на чл.267, ал.1 от Кодекса на труда
(КТ), във връзка с чл.138а, ал.3 от КТ и на основание чл.416, ал.5 от КТ, във
връзка с чл.414, ал.1 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.
За да потвърди наказателното постановление районният
съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при спазване на изискванията
на ЗАНН относно тяхното съдържание и без да били допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на административнонаказателната процедура, както и
при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Приел, че наказаното дружество
извършило от обективна страна нарушението, за което било санкционирано, тъй
като не начислило и не изплатило на лице по трудов договор брутно трудово
възнаграждение, в уговорените срокове за времето на престой не по вина на
работника, за не по-малко от половината от законоустановеното му работно време
за септември 2020г. Установено било, че на работника Х. било начислено и
изплатено трудово възнаграждение съобразно отработените дни, по два часа на ден.
Така признаците на състав на административно нарушение по чл.414, ал.1 във връзка
с чл.267, ал.1 във връзка с чл.138а, ал.3 от КТ били налице, и деянието било
правилно правно квалифицирано. Нарушението и нарушителят били безспорно
установени, поради което предпоставките за ангажиране на административнонаказателната
отговорност били налице. Изводите за извършено деяние и авторството му били
обосновани. Правилно бил определен размерът на наказанието, при съвкупна преценка
на всички обстоятелства по случая, както и на това, че нарушението било първо
от този вид, при отчитане и на обстоятелството, че за работника не настъпили
допълнителни вредни последици и че му било изплатено изцяло дължимото му
възнаграждение.
Касационната инстанция намира, че направени от
районния съд констатации относно съставомерността на вмененото нарушение,
изцяло съответстват на фактическата обстановка и на събраните доказателства.
Според чл.267, ал.1 от КТ, за времето на престой не по
вина на работника или служителя той има право на брутното трудово
възнаграждение. Съгласно чл.138а, ал.3 от КТ (ДВ, бр. 28 от 2020г., в сила от
13.03.2020г.), продължителността на работното време по ал.1 и по ал.2 не може
да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване
на работното време.
Съобразно чл.414, ал.1 от КТ, работодател, който
наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15
000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с
глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
В случая, от наличните по административнонаказателната
преписка доказателства се установява по несъмнен начин, че на лицето Б. С. Х.,
служител на касатора „ТОРРЕ“ ЕООД, е било изплатено трудово възнаграждение за
м. септември 2020г. съобразно отработените дни, съответно по два часа, предвид
въведено със заповед на работодателя непълно работно време с такава
продължителност на работния ден, въпреки императивната разпоредба на чл.138а,
ал.3 от КТ.
Издаването на заповед, с която се установява непълно
работно време по чл.138а, ал.2 от КТ е субективно право на работодателя,
упражняването на което води до изменение на елементи на трудовото
правоотношение за определено време, респ. и до преизчисляване и дължимото се
трудово възнаграждение, съответстващо на продължителността на работния ден.
Реализирането на описания фактически състав обаче не обхваща хипотеза на
намаляване на продължителността на работното време до по-малко от половината от
законоустановеното, съответно уговореното в трудов договор. В случая се
установява, и не се спори, че по силата на Трудов договор №82/31.01.2020г.
между дружеството касатор и работника Б. С. Х. е било уговорено пълно работно
време – 8 часа. Ето защо, въпреки заповедта за намалено работно време, на
лицето е следвало да бъде изплатено брутното трудово възнаграждение за работно
време не по-малко от 4 часа дневно, тъй като престоят от 2 часа над
разпоредените 2 работни на ден, не е по вина на работника, видно от заповед за
организацията на работното време на лицата, които извършват транспортни
дейности в „Торре“ ЕООД (л.27 от анд). Престоят е бил наложен изрично по волята
на работодателя. В този смисъл, с издаването на заповедта задължението по чл.267,
ал.1 от КТ не следва да се счита за отпаднало.
Независимост от безспорната установеност на вмененото
нарушение, настоящият състав намира за неправилен крайния извод на
проверяваната съдебна инстанция, относно липсата на допуснати в хода на
административно наказателното производство съществени процесуални нарушения,
които да представляват основание за отмяна на оспореното наказателно
постановление.
В тази връзка,
изцяло се споделя изложеното в касационната жалба твърдение за нарушено
право на защита на дружеството, обосновано с довода за въвеждане в НП на ново
фактическо положение, с оглед различно посочените в АУАН и НП дати на
извършване на нарушението. В действителност в производството безспорно е
установен факта на заплащане на трудовите възнаграждения в „ТОРРЕ“ ЕООД до
30-то число на месеца, следващ заработката, с оглед на което се стига до извод,
че нарушението е било извършено на 31-во число на месеца следващ заработката, в
случая на 31.10.2020г. Именно това е датата на извършване на нарушението.
Същата е съществен елемент от състава на деянието и задължителен реквизит както
на АУАН, така и на НП.
Датата на извършване на нарушението обаче, следва да е
ясно и точно посочена в актовете с който се вменява нарушение и не следва да се
извежда по тълкувателен път. Най – ранния етап, в който едно лице се запознава
с обстоятелствата по вмененото му нарушение е този на предявяване на АУАН.
Именно от неговото съдържание лицето разбира, какви са фактите, въз основа на
които, същият ще бъде подложен на административно наказателно преследване. Ето
защо, за да има възможност пълноценно да упражни правото си на защита, лицето
следва да бъде запознато с всички елементи от състава на вмененото му
нарушение. Предвид, че датата на
осъществяване на деянието е съществен елемент от състава на всяко нарушение,
посочването на същата е от задължителните
реквизити на АУАН и НП. Между вменените с АУАН и НП фактически
обстоятелства следва да има идентичност. Посочването на различна датата на
нарушението в АУАН от посочената такава в НП не може да бъде възприета, като
плод на техническа грешка, която да е коригирана с НП. Като съществен елемент
от обективната страна на деянието, датата на извършване на нарушението не може
да бъде коригирана по реда на чл. 53, ал.2 от ЗАНН, предвид че по този начин се
възпрепятствана възможността на последния да се запознае в най- ранен етап с
обвинителната теза и да организира правната си защита.
В хипотеза като процесната, при безспорна установеност
на извършеното нарушение, но при неправилно посочена дата на неговото
осъществяване в АУАН, АНО е следвало да разпореди издаването на нов АУАН с вярно посочена дата на нарушението
и след новото му предявяване на нарушителя да издаде съответното НП. Като не е сторил това,
а е издал НП, с което на лицето се вменява нарушение с различно посочена дата
на неговото извършване от тази в АУАН, АНО е допуснал нарушение, довело до
накърняване правото на защита на дружеството жалбоподател. Последното нарушение
винаги съставлява основание за отмяна на оспореното НП и като е достигнал до различен
правен извод проверяваният съд е постановил неправилен съдебен акт.
Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено, като се отмени и процесното
наказателно постановление.
При този изход на делото, на основание чл.63д от ЗАНН в
полза на „ТОРРЕ“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Х. следва да се
присъдят разноски по делото, за двете съдебни инстанции, в размер на 950 лева,
от които 600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение пред първа инстанция и 350
лв. пред настоящата инстанция.
По
изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №31 от 21.03.2022г., постановено по АНД №354
по описа на Районен съд – Харманли за 2021г.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №26-000908 от 30.03.2021г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ - Хасково, да заплати на
„ТОРРЕ“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Х. сума в размер
на 950 лева (деветстотин и петдесет лева) разноски, представляващи адвокатско възнаграждение
за защита пред двете съдебни инстанции по настоящото дело.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.