Р Е Ш Е Н И Е
№270 28.06.2021год. град
Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесет и първа год.
в състав:
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Зорница
Делчева с
участието на прокурора Гриша Мавров като разгледа докладваното от съдия Дарина
Драгнева
КАН дело №217 по описа за 2021 год., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с
чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Ш.Н. н.против Решение
№260085/02.03.2021г, постановено по АНД №36/21г. по описа на РС Казанлък в
частта му, с която са потвърдени наложените с
НП № 20-0284-001712/31.07.2020г издадено от Началник група към ОД МВР
Стара Загора, РУ Казанлък административни наказания глоба в размер на 20лв на
основание чл.185 лв от ЗДвП, глоба в размер на 100лв и лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месец на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП.
Наказателно постановление № 20-0284-001712/31.07.2020г на Началник група ОД МВР
Стара Загора, РУ Казанлък е отменено в частта му с наложена на касатора глоба в
размер на 200лв на основание чл. 179 ал.2 вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП и в тази му
част съдебното решение като не обжалвано е влязло в законна сила.
Потвърдените с въззивното съдебно решение административни
наказания са наложени за това, че на 06.07.2020г в 13.45ч на ул. Старозагорска,
в град Казанлък, н.управлява лек автомобил **** с рег №**** в посока
изток-запад като при разминаване не оставя достатъчно странично разстояние, при
което блъска паркирания лек автомобил **** с рег. №**** и настъпва ПТП с материални щети.
Водачът напуска ПТП без да уведоми и да изчака компетентната служба на МВР. С
посоченото извършил: предприемайки маневра създава опасност за участниците в
движението без да се съобразява с тях и причинява ПТП, за което му е наложена
глоба в размер на 200лв на основание чл.179 ал.2 вр. с чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП,
отменена с влязло в сила решение на въззивния съд. Второто нарушение е за
неспазване на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП – участник в движението, който създава
пречки за движението, имуществени вреди и опасност за живота и здравето на
хората, за което е наложена глоба на основание чл.185 от ЗДвП и третото е за
нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП – не спира и не установява последиците от
ПТП, за което е наложена глоба в размер на 100лв и лишаване от право да се
управлява МПС за срок от един месец на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП.
За да потвърди наложените административни наказания
въззивния съд е приел, че описаното поведение – при разминаване не оставя
достатъчно странично разстояние, при което блъска паркиран лек автомобил
правилно е подведено под състава на чл.185 вр. с чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, тъй
като всеки участник в движението не трябва да причинява имуществени вреди, а
процесните са установени от съставения протокол за ПТП и АУАН, чиято
доказателствена стойност на средство за установяване на спорните факти не е
оборена. Действително водачът е нарушил чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, но не и чл.25
ал.1 от същия закон, тъй като паркирания автомобил не е друг участник в
движението, с когото да съобрази поведението си при предприемане на маневрата,
така че да не създаде опасност, нито да я реализирал с последица осъществен
състав на чл.179 ал.2 вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП. Въззивния съд е приел, че е установен
фактическия състав и на чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП, тъй като водачът е нарушил
задълженията си по чл.123 ал.1 т.1 от закона да спре и да установи последиците
от ПТП, което е причинил.
С касационната жалба се иска от съда да приеме, че
задължението по чл.5 ал.1 от ЗДвП изисква кумулативно да са налице опасности и
пречки за движението, поставяне в опасност на живота и здравето на хората и
причиняване на имуществени вреди, а процесното обвинение е само за последните
при това вписани само като материални щети. Това е противоречие между цитирания
текст на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП и отправеното фактическо обвинение, което не е
констатирано от въззивния съд и е довело до неправилно приложение на
материалния закон при постановяване на съдебното решение. Освен това водачът не
е възприел причиняването на ПТП, за да се изисква от него отговорност за
нарушение на чл.123 от ЗДвП, което той не е извършил съзнателно. Освен това в
АУАН трябва да са написани обстоятелствата, които изключват спиране без да се
създаде опасност за движението по пътя, тъй като спирането при условие, че ще
се създаде опасност не е допустимо.
Наказанието не е определено и при спазване на чл.27 ал.2 от ЗАНН, поради
което се иска от съда да отмени въззивното съдебно решение, да постанови друго
за отмяна на наказателното постановление в потвърдените му части и да присъди
разноските по делото.
Ответника РУ Казанлък не изпраща представител и писмен
отговор.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава
заключение за законосъобразност на въззивното съдебно решение.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Законът е приложен правилно, а предложеното от касатора
тълкуване на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП противоречи дори на граматичното и смислово
съдържание на текста. Задълженията на всеки участник в движението са изброени,
но не са кумулативни: не трябва да създава опасности и пречки за движението, не
трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди. Забраната за причиняване на имуществени вреди е
самостоятелна и ако се разбира по начина предложен с касационната жалба ще се
стигне до тълкуване contra legem. Касатора счита, че забраната да се причиняват
имуществени вреди от участниците в движението и релевантна само, ако се нарушава
забраната да се поставя в опасност живота и здравето на хората тоест ако не
поставя в опасност живота и здравето на хората, водачът няма забрана да
причинява с поведението си имуществени вреди. Това е напълно против логиката на
текста граматично тълкуване, което е лишено дори от минималното телеологично с
оглед целта и смисъла на нормата, а тя е забрана с поведението си участниците
да създават опасности и пречки за движението, забрана да се поставят в опасност
живота и здравето на хората – дори да не са участници, а пътници дори,
най-сетне има и забрана да се причиняват имуществени вреди като съюза „и“
замества повторението на думата „не трябва“. Ето защо цитиранието на целия тест
на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП в НП не може да ограничи правото на защита като постави
пред нарушителя едно правно обвинение различно от фактическото за причиняване
на материални щети, които са синоним на имуществените вреди, който резултат е
постигнат посредством описаното поведение на водач – при разминаване не оставя
достатъчно странично разстояние и блъска паркирания лек автомобил. На следващо
място, нарушаването на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП не изисква водачът да е
санкциониран вече за деяние по чл. 179 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП тоест за
причинено ПТП, което изисква като резултат материални щети. Достатъчно е да се
установи, че водачът е участник в ПТП, а такова е всяко лице, което е
пострадало или с поведението си е допринесъл за събитие, възникнало в процеса
на движение на ППС и предизвикало поне материални щети, какъвто е настоящия случай,
съгласно дадените определения за участник в ПТП и за ПТП по силата на § 27 и
т.30 от ДР на ЗДвП. Не е необходимо да се посочва, че водачът е могъл безопасно
да спре, тъй като дерогацията е в негова тежест и полза – той следва да посочи
обстоятелствата, поради които спирането за установяване на последиците е
изключено от съществуваща опасност. Контролните органи не са на мястото на ПТП
в настоящия случай, за да се иска от тях да са възприели обстоятелствата, които
задължават водача да има поведение обратно на предписаното в чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. Такива обстоятелства касатора не посочва, но нещо повече, той не може да
не е възприел съприкосновението с паркиралото МПС, в което се блъска с предната
си част тоест видял е, ако и да е не усетил удара.
Водим
от горното и на основание чл. 222, ал.2 от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№260085/02.03.2021г. постановено по АНД №36/2021 год. по описа на Районен съд Казанлък.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.