№348
гр.
Перник, 10.09.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд
– Перник, в публично съдебно
заседание проведено на единадесети август две хиляди и двадесета година, в
състав:
Съдия:
Силвия Д.
при съдебния секретар е.в., като разгледа докладваното
от съдия Силвия Д. административно дело № 807 по описа за 2019 година на
Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.156 – чл.161 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по
жалба на А.С.Х. с ЕГН ********** и адрес ***, против Ревизионен акт №
Р-22001418003679-091-001/03.04.2019 г., издаден от К.Г.М. - орган, възложил
ревизията, и В. Б.Л.- ръководител на ревизията, потвърден с Решение №
1638/30.09.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна
практика“ при ЦУ на НАП – гр. София, с който са установени задължения за довнасяне:
данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2012
г. до 31.12.2012 г. в размер на 18 109,79 лв. /осемнадесет хиляди сто и
девет лева и седемдесет и девет стотинки/ и лихва върху същата сума в размер на
10 897,36 лв. /десет хиляди осемстотин деветдесет и седем лева и тридесет
и шест стотинки/, и данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за
периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. в размер на 1469,96 лв. /хиляда
четиристотин шестдесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки/ и лихва върху
същата сума в размер на 735,19 лв. /седемстотин тридесет и пет лева и
деветнадесет стотинки/ - всичко: 31 212,30 лв. /тридесет и една хиляди
двеста и дванадесет лева и тридесет стотинки/.
Жалбоподателят
счита, че ревизионният акт е неправилен и незаконосъобразен – издаден при
съществени противоречия с процесуалните и материалноправните разпоредби, и моли
да бъде отменен. Оспорва да са били налице предпоставките за преминаване на
ревизия по особен ред. Твърди, че органите по приходите са тълкували превратно
определени факти и обстоятелства и начинът, по който са ги възприели
противоречи на правилата на формалната и правна логика, а това е довело до
незаконосъобразно определяне на публични задължения. В тази връзка излага, че ревизиращите
неправилно не са кредитирали представените в хода на ревизионното производство
документи, макар същите да доказвали предоставени от него заеми и връщане на
сумите по тях от заемателите. Като са игнорирали наличните договори, двустранно
подписани разписки за предаване на сумите, както и захранвания по банковата
сметка на заемополучателя ФКК *** ДОО – Сърбия, данъчните органи са приели, че
предоставеният заем е в по-малък размер от действителния и по този начин
явилата се разлика от 74 400 евро /с левова равностойност 145 513,75
лв/ между преведената сума /върнат заем/ в размер на 124 000 евро и уж
„доказано дължимите суми“ по заемите от 2008 и 2009 г. в размер на 49 600
евро, представлявала доход с неустановен произход, който не е деклариран и
обложен в съответствие с действащото законодателство.
В съдебно
заседание, жалбоподателят – редовно призован, не се явява. Представлява се от
адв. В.Б. от САК, който поддържа жалбата и доразвива доводите в нея. Моли за
отмяна на ревизионния акт като незаконосъбразен. Претендира присъждане на
направените по делото разноски в размер на 900,00 лв.
/деветстотин лева/, от които: 50 /петдесет лева/ – внесена държавна такса, и
850,00 лв. – възнаграждение за вещо лице. Представя списък на
същите по чл.80 от ГПК.
Ответникът – директорът на дирекция „ОДОП“ – София, чрез процесуалният си
представител гл. ю. к. В.З., оспорва жалбата, позовавайки се на фактическите и
правни изводи, посочени в решението на дирекция „ОДОП“. Подробни съображения
излага в представени по делото писмени бележки. Претендира присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Перник, уведомена за образуваното производство, не е
встъпила като страна по делото.
Административен съд
– Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид
становищата на страните и на основание чл.160, ал.2 от ДОПК, въз основа
на събраните по делото доказателства, провери законосъобразността и
обосноваността на ревизионния акт и прие за установено следното:
Жалбата е подадена
в срока по чл. 159, ал. 1 от ДОПК, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебно оспорване
ревизионен акт, обжалван и потвърден по административен ред, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по
същество е основателна по долуизложените съображения:
Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия
/ЗВР/ № Р-22001418003679-020-001
от 26.06.2018 г., издадена от к.г.м.– началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София,
упълномощена със Заповед № РД-01-803/07.06.2017 г. на директора на ТД на НАП
София. Заповедта е връчена лично на ревизираното лице на 22.08.2018 г. С нея е
възложено извършването на ревизия за установяване на задължения за данък върху
годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.11.2012 г. до
31.12.2012 г. Ревизията е следвало да завърши в тримесечен срок от
връчването на ЗВР.
Със Заповед за
изменение на заповед за възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ № Р-22001418003679-020-002/27.06.2018
г. обхватът на ревизията е разширен като е включено и определяне на задължения
за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от
01.01.2013 г. до 31.12.2013 г., а със ЗИЗВР №
Р-22001418003679-020-003/13.11.2018 г. е продължен срока за приключване на
ревизията - до 22.01.2019 г.
И трите заповеди са издадени от К.Г.М. – началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при
ТД на НАП София, упълномощена със Заповед № РД-01-803/07.06.2017 г. на
директора на ТД на НАП София.
Резултатите от
ревизията са обективирани в Ревизионен доклад /РД/ № Р-22001418003679-092-001/07.03.2019
г., връчен по електронен път на ревизираното лице на 11.03.2019 г. Срещу него
не е постъпило възражение в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК.
В хода на
ревизионното производство на ревизираното лице е връчено Уведомление по чл.124
от ДОПК и му е указано, че може да представи доказателства и да вземе становище
в 14-дневен срок. Връчено му е и ИПДПОЗЛ №
Р-22001418003679-040-001/06.11.2018 г., с което са изискани документи и писмени
обяснения Такива са представени от него с вх. № 59-00-950#2/02.12.2018 г. и вх. № 59-00-950#2/28.01.2019 г.
С Протокол
обр. № Кд-73 № 1272250/17.01.2019 г. към ревизионното производство са приобщени
доказателства, събрани в хода на извършена ПСИДФЛ на лицето за периода
01.01.2011 г. – 31.12.2015 г., завършила с Протокол №
ПФ-22001416000441-073-001/20.12.2017 г., относими към ревизираните периоди:
01.01.2012 г. – 31.12.2012 г. и 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г.
В хода на
ревизията са извършени и множество съпътстващи проверки: в Имотният регистър на
Служба по вписванията относно наличие на имотни партиди на лицето и извършени
вписвания, отбелязвания и заличавания по тях през проверявания период; в масива
на КАТ относно наличие на превозни средства; в масива на ИА „ Морска
администрация“ относно наличие на плавателни средства; в информационния масив
на НАП - относно наличие на въздухоплавателни средства, относно подадени
Декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за ревизирания период, относно подадени справки от
платци на доходи по чл.73 от ЗДДФЛ за периода 2012 г.-2013 г., относно подадени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ за А.С.Х. и действащи трудови договори през
проверявания период, относно направени от лицето покупки, отразени в дневниците
за продажби на доставчиците за ревизирания период, относно история на осигуряването
на А.С.Х. като самоосигуряващо се лице в периода 2012 г.-2013 г.; проверка в
ЕСГРАОН относно постоянен и настоящ адрес, семейно положение и родствени връзки
на лицето.
Въз основа на
направените проучвания и представени документи е установено, че жалбоподателят А.С.Х.
е местно физическо лице, по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ и като такова е
данъчно задължено за доходи, произтичащи от източници в България и от чужбина
на основание чл.6 от ЗДДФЛ. През процесиите периоди
същият не е упражнявал търговска дейност и не е регистриран по реда на Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/, бил е вписан в Търговския регистър като едноличен търговец, но не е
извършвал търговска дейност.
Установено е
семейното му положение през горните периоди, а именно: женен, със съпруга Е.И.Х.и
две пълнолетни дена. Има трето непълнолетно дете с майка И.М.И..
В ревизионното
производство са събрани данни за разполагаемите парични средства в брой към 01.01.2012
г. когато е началото на ревизираните периоди и е прието, че те са
846 424,83 лв., която сума е приета за налична към посочената дата.
Установено е имуществото на жалбоподателя – притежавани от него и семейството
му недвижими имоти, МПС, парични средства /в т.ч. и в банки/, ценни книжа и
дялове от капитала на търговски дружества. Установено е кои от тях са придобити
в процесния период и какви сделки са сключени. Анализирани са източниците на
доходи на жалбоподателя и съпругата му, посочени са лицата, с които същите са
се намирали в трудови правоотношения и са получили възнаграждения във връзка с
тях. Описани са наличностите и движението по банковите сметки.
Въз основа на
представените и проучени документи са констатирани множество договори, по които
Х. е заемополучател, както и такива, по които е заемодател. Направен е анализ
на данните относно сумите, които е предоставил в заем и върнатите му такива.
Установени са
разходите в периода: за издръжка и живот; за почивки и пътувания в страната и
чужбина; за плащане на данъци, осигурителни вноски, такси и мита; за
застраховки; по задължения към трети лица; за предоставени заеми на трети лица;
за закупуване на дялови участия; за комунални услуги и т.н.
След анализ на
събраните доказателства органите по приходите са приели, че е налице превишение
на разходите над доходите на задълженото лице и за двата ревизирани периода.
Направили са заключение, че то не е имало доходи в размер, съпоставим с
извършените през периода разходи. Приели са, че за 2012 г. направените разходи
са по-големи от получените доходи, т.е. че е налице недостиг на парични
средства в размер на 35 854,06 лв. за 2012 г. и 12 446,36 лв. за 2013 г. С
оглед на това са счели, че е налице обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК, а именно: данни за укрити приходи и декларираните и/или получените доходи
от лицето не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за
периода.
Горните изводи
данъчните органи базират на установената, според тях, разлика между суми,
предоставени от А.С.Х. по договори за заем на свързано лице по смисъла на § 1,
т.3 от ДР на ДОПК - сръбското дружество ФКК ***ДОО, на което жалбоподателят е
едноличен собственик на капитала. В договорите за заем като основание е
записано: „подобряване ликвидността на фирмата“. В тях съществува клауза ,
съгласно която заемодателят предоставя заема без задължение за изплащане на
лихви при връщане от заемополучателя ФКК ***ДОО.
Според справка от
ФКК ***ДОО, в периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г. дружеството е получило
заеми от Х., ведно с изчислената курсова разлика, в общ размер на 12 452 130,00
динара, на ревизираното лице са възстановени 149 000,00 динара. Счели, че
задължението на сръбското дружество към А.С.Х. към 31.12.2008 г. е размер на 12
303 130,00 динара. За предоставените заеми и върнатите по тях суми Х.
представил договори, платежни документи, документи за постъпили суми по
собствената му банкова сметка, ***ружество и касата на последното, разписка за
откупуване на чуждестранна валута и др. Данъчните органи кредитирали само
документите за постъпили по банкови сметки и в касата на ФКК ***ДОО суми в общ
размер на 3 531 200,00 динара с основание „заем на основателите за
ликвидност“, а всички останали постъпления приели за неотносими към заемите за
подобряване ликвидността на дружеството. На тази база направили извод, че е
налице противоречие между представените от жалбоподателя платежни документи и
фактическите стопански операции. Приели, че към 31.12.2009 г. непогасеното
задължение на дружеството към жалбоподателя по предоставени от последния заеми
през 2008 г. и 2009 г. възлиза на 49 600,00 евро, а на Х. на 04.01.2012 г.
са върнати 124 000,00 евро – временна финансова помощ, преведени по
банкова сметка ***м 31.12.2009 г. Така данъчните органи счели, че разликата
между преведената на 04.01.2012 г. сума в размер на 124 000,00 евро и
действително дължимите суми по заемите, предоставени от ревизираното лице през
2008 и 2009 г. в размер на
49 600,00 евро представляват облагаеми доходи от други източници, които
формират данъчна основа по чл.17 от ЗДФЛ. Според тях разликата от 74 400,00
евро с левова равностойност 145 513,75 лв., представлява недеклариран
доход, който не е обложен с данък по реда на чл.48 от ЗДДФЛ и поради това е
доначислен данък за 2012 г. в размер на 14 551,38 лева.
За недеклариран
доход от лихви в размер на 2250,00 лв. ревизиращите приели и върнат през 2013
г. заем от лицето Т.К..
Въз основа на
събраните в хода на ревизията и приети за относими писмени доказателства,
данъчните органи приели, че:
- е формирана
данъчна основа за облагане за 2012 г. в размер на 190 964,52 лв., като е взет
предвид дохода от трудови правоотношения в размер на 9 596,71 лв., недостигът
на парични средства в размер на 35 854,06 лв. и доходът от 145 513,75 лв.
На основание чл.48,
ал.1 от ЗДДФЛ е установено задължение за данък върху дохода за 2012 г. в размер на
19 069,45 лв. При авансово внесен данък за годината в размер на 959,66 лв.
е определен данък за довнасяне 18 109,79 лв. Върху посочената сума е
начислена лихва в размер на 10 897,36 лв.;
- е формирана
данъчна основа за облагане за 2013 г. в размер на 23 457,12 лв. като е взет
предвид доходът от трудови правоотношения в размер на 8 560,76 лв.,
доходът от прехвърляне на дружествени дялове в размер на 200,00 лв., недостигът
на парични средства в размер на 12 446,36 лв. и доходът от лихви в размер на 2
250,00 лв. На основание чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ е установено задължение за данък
върху дохода за 2013 г. в
размер на 2 345,71 лв. При авансово внесен данък за годината в размер на 857,75
лв. е определен данък за довнасяне в размер на 1 469,96 лв. Върху посочената
сума е начислена лихва в размер на 735,19 лв.
С оглед на горния извод в процесния Ревизионен доклад /РД/ № Р-22001418003679-092-001/07.03.2019 г. е направено
предложение за установяване на размери на дължими задължения по видове, периоди
и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 07.03.2019 г., както следва:
- данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за ревизиран период 2012 г.:
18 109,79 лв. и лихви върху тях 10 761,06 лв.
- данък върху годишната данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ за ревизиран период 2013 г.: 1469,96 лв. и лихви върху тях
723,69 лв.
Към ревизионния
доклад са приложени писмени доказателства, подробно описани в същия и намиращи
се в представената по делото преписка.
Ревизията е приключила с Ревизионен акт № Р-22001418003679-091-001/03.04.2019 г., издаден от К.Г.М.
- орган, възложил ревизията, и В. Б.Л.- ръководител на ревизията. В акта са
възприети изцяло фактическите установявания на ревизиращия екип, а направените
от него изводи са приети за правилни.
Ревизионният акт е
връчен на жалбоподателя на 10.04.2019 г. и същият е депозирал жалба срещу него
в законоустановения срок.
С Решение №
1368/30.09.2019 г. на директора на Дирекция „ОДОП”, издаденият РА е потвърден
изцяло.
С жалба вх. № 53-04-1102/01.11.2019 г. при
дирекция ОДОП – НАП – София /вх. № 4106/30.12.2019 г. при Административен съд –
Перник/ ревизионният акт е оспорен и по съдебен ред.
С оглед изясняване на делото от фактическа
страна е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена
от страните, а съдът възприема като безпристрастно и компетентно изготвена.
Вещото лице, след анализ на получените
доходи и извършените разходи през периода 2008 – 2011 г. дава заключение за размера
на наличното имущество /парични средства/ на жалбоподателя към 01.01.2012 г.
При определянето му то е взело предвид данните относно предоставените заеми
през периода 2008 – 2009 г. на ФКК ***ДОО, както и други
относими доказателства, които са представени от жалбоподателя в хода на
съдебното производство и са приложени към делото. Експертът е посочил подробно,
в табличен вид, датите, на които са предоставени заемите и техния размер,
върнатите суми в динари към същата дата и остатъкът – отново към същата дата.
Тези данни са онагледени и представени в табличен вид на стр.3 и 4 от
експертизата.
Относно сумата от 680 000 сръбски
динара, посочена като върната от сръбското дружество на 02.03.2009 г.,
експертът е уточнил, че му е представен документ – ПРИЗНАНИЦА № 0302/02.03.2009
г., представляващ разходен касов ордер, а за останалите върнати суми
доказателствата се намират в ревизионната преписка – посочени са по дати
разписките, с които са погасени заемите, размера на всяка върната сума, нейната
равностойност в евро за деня, нейната равностойност в лева. На тази база е
установено, че върнатите средства в периода 2008 – 2009 г. са 15 952,78
лв.
Вещото лице е установило наличните парични
средства в брой към 31.12.2012 г., като е взело предвид наличните такива към
01.01.2012 г. – 846 424,83 лв.; получените в брой възнаграждения по
трудови правоотношения – 8 637,05 лв.; изтеглени на каса суми от банкови
сметки – 284 035,17 лв.; внесени суми на каса по банкови сметки –
342 692,15 лв.; направени разходи в брой – 51 950,07 лв. в т.ч.
42 000 лв. за издръжка и живот, 4608,57 лв. за комунални разходи по
фактури и доставчици; 5000 лв. разходи за пътувания и 341,50 лв. разходи за
застраховки. При направения разчет е получен резултат 744 454,83 лв.,
който е приет и от ревизиращия за
установени налични парични средства в брой към 31.12.2012 г. След като е взел
предвид върнатите суми по предоставените от жалбоподателя заеми, възстановени
му преди 01.01.2012 г., които са в размер на 15 959,78 лв., експертът е установил
наличност към 01.01.2012 г. – 862 377,61 лв., както и наличност към
31.12.2012 г. – 760 407,61 лв. при отчитане на получените в брой
възнаграждения по трудови правоотношения – 7703,01 лв., получени в брой суми по
предоставени заеми – 102 250,00 лв., направени разходи в брой –
50 167,98 лв. /в т.ч. 38 400 лв. за издръжка и живот, 3397,81 лв.
комунални разходи по фактури от доставчици, 4000 лв. разходи за пътувания,
4130,62 лв. заплатени местни данъци и такси и 239,55 лв. разходи за застраховки/.
Установен е резултат 804 239,86 лв. И за двата периода: 2012 и 2013 г.
вещото лице е конкретизирало наличните парични средства по банковите сметки.
Експертът е направил подробни анализи и
съпоставки и в таблица е описал транзакциите в процесните периоди, като е
посочил паричните средства в началото на данъчния период, постъпленията,
разходите и паричните средства в края на данъчния период. Към наличните парични
средства към 01.01.2012 г. /посочени в ревизионния доклад/ то е добавило общата
сума на върнатите средства - 15 952,78 лв., и е установило превишение на
установения резултат с -35 584,06 лв. като е за сравнение е посочило, че
установения от ревизиращите недостиг към 31.12.2012 г. по РД е 35 584,06
лв. По аналогичен начин са направени изчисленията и за другия данъчен период:
01.01.2013 г. – 31.12.2013 г., и е установено превишение -12 446,36, а за
сравнение установения недостиг към 31.12.2013 г. по РД възлиза на
12 446,36 лв.
Освен на обследване на материалите от
ревизията, изводите на вещото лице се базират и на доказателства, представени и
приети в хода на съдебното производство. От Сметкоплан на ФКК ***ДОО същото е проследило водените и използвани от дружеството
счетоводни сметки; запознало се е с Разписка № 0302/02.03.2009 г., от която се
проследяват 680 000 сръбски динара, получени от А.С.Х. за предоставен заем
от касата на дружеството като сумата е осчетоводена в Счетоводна операция
/запис в Главната книга № НН-0302 от 02.03.2009 г.
Експертът се е
запознал и с Разписка за върнат заем на 29.12.2009 г., от която се проследява,
че на същата дата от касата на ФКК ***ДОО е върнат и заплатен заема,
предоставен от жалбоподателя в размер на
680 000 сръбски динара.
На експертизата е
предоставено Движение по аналитична сметка по аналитика Р-03687 на ФКК ***ДОО и
вещото лице е проследило записванията като е посочило същите в табличен вид.
Отчело е, че аналогични движения се проследяват и от справка: Счетоводна
операция в Главната книга № 280509 на ФКК ***ДОО.
Вещото лице е
направило проучване на документите, във връзка със собствеността на ФКК ***ДОО
- Сърбия, анализирало е финансовите отчети на същото за периода 2010 – 2012
година и е дало отрицателен отговор на въпроса дали получената сума от А.Х.
през 2012 г. е доход от разпределен дивидент. То е констатирало, че финансовият
резултат на посоченото сръбско дружество за периода 2008 – 2010 г. е загуба; за
2010 г. е облагаема печалба 2 054 591 сръбски динара, чиято левова
равностойност е 38 090,10 лв. /изводимо от Данъчен отчет на юридическо
лице, задължено да плаща данък върху печалбата за периода от 01.01.2010 до
31.12.2010 г. на ФКК ***ДОО, подаден на 10.03.2011 г./, а за 2011 г. финансовият
резултат е 4 959 073 сръбски динара, чиято левова равностойност в
лева е 83 420,61 лв. /изводимо от Данъчен отчет на юридическо лице,
задължено да плаща данък върху печалбата за периода от 01.01.2011 до 31.12.2011
г. на ФКК ***ДОО/ - т.е. сумарно печалбата за разпределение е не повече от
121 510,60 лв.
След анализ на
всички относими доказателства и установените въз основа на тях данни, вещото
лице е направило съпоставка на приходите и разходите по години за процесния
период 2012 – 2013 г. и е установило несъответствията на паричните средства към
края на всяка една от годините на ревизирания период, размера на
несъответствието и дължимия данък по него. Дало е заключение, че за 2012 г.
превишението на разходите над приходите на жалбоподателя е 3191,06 лв. при
установено такова от ревизионните органи 35 584,06 лв., при което общо
данъчната основа за облагане е 12 787,77 лв., изчислен данък по ЗДДФЛ за
2012 г. - 1278,78 лв., при внесен такъв 959,66 лв., поради което дължимият
данък за 2012 г. е определен на 319,12 лв., ведно с дължимата лихва върху тази
сума, изчислена до датата на издаване на ревизионния доклад /03.04.2019 г./
192,12 лв.
За 2013 г.
превишението на разходите над приходите е 2250,00 лв. и е формирано от лихва по
предоставен през 2012 г. заем от жалбоподателя на лицето Т.К., който заем е
върнат изцяло в брой през 2013 г. При това положение общо данъчната основа за
облагане е определена на 11 010,76 лв., изчислен данък по ЗДДФЛ за 2013 г.
– 1101,08 лв., при внесен такъв 857,75 лв., поради което дължимият данък за
2013 г. е 243,33 лв. и лихва върху тази сума 121,77 лв., изчислена към датата
на издаване на ревизионния доклад /03.04.2019 г./.
При така установената
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима.
Жалбоподателят е адресат на акта, засегнат неблагоприятно от обективираното в
същия властническо волеизявление, поради което има правен интерес от оспорване.
Жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 ДОПК и е насочена срещу индивидуален
административен акт, подлежащ на пряк съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество жалбата е отчасти
основателна.
Не се установяват пороци, обосноваващи
нищожността на РА. Същият е издаден от компетентен орган в кръга на
определените му в закона правомощия.
Спазена е предписаната от чл.120, ал.1,
пр.1 от ДОПК писмена форма по образеца по чл.120, ал.3 от ДОПК с всички
задължителни реквизити по чл.120, ал.1, пр.2, т.1–8 от ДОПК, включително
мотиви, обосноваващи от фактическа и правна страна установените задължения по
ЗДДФЛ за 2012 и 2013 г. с акцесорните им лихви по чл.175, ал.1 от ДОПК и
кореспондираща разпоредителна част при определяне резултатите по данъчни
периоди. Фактическите констатации и правни изводи на РА са допълнени и
конкретизирани чрез тези по приложения към него ревизионен доклад, съставляващ
неразделна негова част съгласно чл.120, ал.2, изр.1 ДОПК. Възражение срещу РД,
в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК, не е заявено от ревизираното лице, поради
което липсата на негово обсъждане в РА не е формален порок по чл.120, ал. 2,
изр.2 от ДОПК.
Ревизионното производство е проведено без
допуснати съществени процесуални нарушения. Образувано е съгласно чл.112, ал.1
от ДОПК с издаването на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-22001418003679-020-001
от 26.06.2018 г., изменена със ЗИЗВР № Р-22001418003679-020-002/27.06.2018
г. и ЗИЗВР № Р-22001418003679-020-003/13.11.2018 г., и трите издадени от к.г.м.– началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при
ТД на НАП София, упълномощена със Заповед № РД-01-803/07.06.2017 г. на
директора на ТД на НАП София. Заповедта има задължителното съдържание по чл.113, ал.1,
т.1 от ДОПК – ревизираното лице е конкретизирано с данните по чл.81, ал.1,
т.2–5 от ДОПК; определени са поименно и подлъжностно ревизиращите органи по
приходите; конкретизирани са ревизираните задължения по ЗДДФЛ и ревизирания
период; даден е 3-месечен срок за извършване на ревизията съобразно чл.114,
ал.1 от ДОПК, който е продължен с втората ЗИЗВР. Не е изтекъл преклузивният
срок чл.109, ал.1, изр.1 от ДОПК.
В рамките на ревизията, на основание чл.37,
ал.2 и 3 от ДОПК от ревизираното лице са изискани доказателства по нейния
предмет, включително относно процесните периоди. Направени са справки в
информационните масиви на КАТ, НАП, ЕСГРАОН и Имотния регистър на Служба по
вписванията, както и проверки на наличността и движението по банковите сметки
на лицето. Установено е социалното му положение, имущественото му състояние,
участията му в търговски дружества и притежавани от него акции и дялове от
капитала им, получени доходи в т.ч. и от трудови правоотношения и т.н.
Доказателствената съвкупност е формирана със законосъобразно извършени от
ревизиращите органи процесуални действия. Ревизията е извършена в определения
със ЗИЗВР № Р-22001418003679-020-003/13.11.2018 г. срок, който е изтекъл на
22.01.2019 г. За резултатите й е съставен Ревизионен доклад
/РД/ № Р-22001418003679-092-001/07.03.2019 г., връчен по електронен път на
ревизираното лице на 11.03.2019 г. Съдържанието на ревизионния доклад
съответства на законовата норма на чл.117, ал.2, т.1-10 от ДОПК и към него са
приложени събраните от ревизията доказателства по чл.117, ал.3 от ДОПК.
Относно приложението на материалния данъчен
закон съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК /на която
хипотеза в случая се основава провеждането на ревизионното производство по реда
на чл.122 – чл.124а от ДОПК/, органът по приходите може да приложи установения
от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2
основа, когато са налице са данни за укрити приходи или доходи.
В нормата на чл.124, ал.2 от ДОПК е регламентирано, че в производството по
обжалване на РА при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за
верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства.
Презумпцията за вярност на фактическите констатации е оборима, но
доказателствената тежест за това носи жалбоподателя. Следователно, в
производството по съдебно обжалване на РА, в тежест на органите по приходите е
да установят наличието на основание за облагане по аналог, а в тежест на
жалбоподателя е да установи при условията на пълно и главно доказване
твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите
констатации в акта. Указания за разпределението на доказателствената тежест в
посочения смисъл е дадена на страните в настоящото производство с определението
на съда от 09.01.2020 г.
Основното възражение на жалбоподателя е, че в хода на ревизионното
производство са игнорирани представени от него документи, доказващи че е
предоставил заеми на сръбското дружество ФКК ***ДОО /договори, разписки,
банкови документи, счетоводни справки/ и без доказателства, по собствено
усмотрение, са приели размер на предоставения заем 49 600,00 евро. В подкрепа
на твърдението си, в хода на съдебното производство, представя Сметкоплан на ФКК ***ДОО, разписки за погасени суми по заеми от А.С.Х., Счетоводна
операция /запис в главната книга № 032, № 280509, Движение по аналитична
сметка, справки от Агенция „Стопански регистри“ на Република Сърбия, издадени
на 07.11.2008 г. и 28.09.2011 г., Данъчен отчет на юридическо лице, задължено
да плаща данък върху печалбата за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г.,
Данъчна декларация за авансово – окончателно
определяне размера на данъчното облагане на печалбата на юридически лица
за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. Документите са преведени и
надлежно заверени. Същите са взети предвид от вещото лице, изготвило
съдебносчетоводната експертиза. Констатирало е, че посочените в разписките суми
– върнат заем на А.С.Х., са надлежно осчетоводени в Счетоводна операция /запис
в Главната книга и са посочени съответните
номера. Проследени са и записванията по представеното Движение по
аналитична сметка по аналитика Р-03687.
При проучване
финансовото състояние на сръбското дружество вещото лице е отразило, че за
времето от 2008 до 2010 г. то е отчитало загуба. За периодите 2010 и 2011
година финансовият резултат е бил положителен, но същевременно облагаемите
печалби са били толкова малки, че сумарно за двете години печалбата за
разпределение е била не повече от 121 510,60 лв.
Заключението на
вещото лице е резултат от съпоставка на данните, установени въз основа на
доказателствената съвкупност, включваща документите и информацията, събрани в
хода на ревизионното производство, и тези, представени от жалбоподателя в
съдебното такова. Административният орган е разполагал с процесуалната
възможност да изиска необходимите доказателства за установяване реалното
съотношение между приходите и разходите и да направи по-задълбочено проучване
на материалното състояние на ревизираното лице. При липса или непълнотата на
доказване на обстоятелствата, послужили на приходната администрация да определи
основата за облагане по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, фактическите констатации
на ревизионния акт не се ползват с обвързваща доказателствена сила за съда.
Недоказването на предпоставките по чл.122, ал.1 от ДОПК лишава акта от тази
доказателствена сила и го прави незаконосъобразен. В конкретния случай,
администрацията е начислила данък върху счетени от нея за укрити приходи,
за които жалбоподателят е изложил твърдения, че са за погасяване на заем, който
той е предоставил на сръбското дружество ФКК ***ДОО. Съдът възприема напълно
изложеното от жалбоподателя, че не е бил длъжен да сключва тези договори в
писмена форма, тъй като писмената форма е форма за доказване, а не форма за
действителност. По правната си същност тези договори са двустранни, реални,
каузални. За да се счете, че са сключени е необходимо само реалното предаване
на паричната сума от заемодателя на заемополучателя, което е надлежно доказано
чрез разписки, документи за захранвания на банкови сметки и счетоводни
отразявания. В този смисъл са основателни възраженията на Х., че съмненията за
укрити приходи/доходи се базират единствено на приети от приходната
администрация косвени доказателства. Съобразно доказателствената тежест в процеса,
нейна е отговорността да установи всички предпоставки за начисляването на
данъка, а това в конкретния случай не е направено. След като юридическият факт
не е осъществен, не могат да настъпят последиците, които съответната
материалноправна норма, свързва с неговото проявление. Като не са установени
обективно от данъчните органи обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК и наличието
им не е доказано с допустимите от ДОПК средства, то провеждането на
ревизионното производство по този ред е лишено от основание, което го прави
недопустимо, а оттам и незаконосъобразно.
С оглед на всичко
гореизложено се налага извода, че ревизионният акт следва да бъде отменен като
незаконосъобразен.
Предвид направеното
искане за присъждане на сторените по делото разноски и съобразно уважената част
на жалбата, съдът счита, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя сумата от 874,73 лв. /осемстотин седемдесет и четири лева и
седемдесет и три стотинки/.
Мотивиран от
гореизложеното, Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба
на А.С.Х. с ЕГН ********** и адрес ***, Ревизионен акт №
Р-22001418003679-091-001/03.04.2019 г., издаден от К.Г.М. - орган, възложил
ревизията, и В. Б.Л.- ръководител на ревизията, потвърден с Решение №
1638/30.09.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна
практика“ при ЦУ на НАП – гр. София.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” София при ЦУ на
НАП – гр. София да заплати на А.С.Х. с ЕГН ********** и адрес
***, направените по делото разноски в размер на 900,00
лв. /деветстотин лева/, от които: 50 /петдесет лева/ – внесена държавна такса,
и 850,00 лв. – възнаграждение за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от връчване на преписи на страните.
СЪДИЯ:/п/