№ 272
гр. гр. Димитровград, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20225610100015 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.
В исковата молба се твърди, че между ищецът “У.Б.“АД и ответника Д. М. Г. бил
сключен Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез
овърдрафт по разплащателна сметка №***/***/01.02.2017г. Съгласно чл.12.1 от Договора,
срока за ползване и погасяване на кредита се удължавал по преценка на Банката при
условие, че не е допуснато нарушение на Договора или просрочие на дължими вноски по
кредита. Правото на Банката по тази разпоредба било упражнено, като е удължаван срока за
ползване и погасяване на кредита. На 01.02.2019г. ответникът ползвала неразрешен
овърдрафт, който не бил върнат и с това бил нарушен договора. Поради това, Банката не
упражнила правото си да продължи срока за ползване и погасяване на кредита, като същия е
падежирал, считано от 01.02.2019г. Длъжникът била уведомена за изискуемостта и размера
на задължението по кредита с връчена й покана, като е даден и срок за доброволно
изпълнение.
Тъй като ответникът не изпълнила задължението си в този срок, на 27.08.2021г.
ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против Д.
М. Г.. Образувано било ч.гр.д.№1353/2021г. по описа на РС-Димитровград, по което съдът
издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от
ГПК №445/30.08.2021г., с която било разпоредено на длъжника да заплати на кредитора
сумата от 1031,51 лева- главница за периода от 01.02.2019г., до 27.08.2021г., ведно със
законна лихва върху нея считано от 27.08.2021г. до окончателното й изплащане, лихва от
08.08.2019г. до 27.08.2021г. в размер на 308,16 лева, неразрешен овърдрафт от 01.02.2019г.
до27.08.2021г. в размер на 0,43 лева, неустойка за просрочена редовна лихва от 08.08.2019г.
до 27.08.2021г. в размер на 0,08 лева, неустойка за просрочена главница от 08.08.2019г. до
1
27.08.2021г. в размер на 197,13 лева, разноски за изготвяне и връчване на покана за
доброволно изпълнение и обявяване на предсрочна изискуемост от 27.08.2021г. в размер на
72 лева, държавна такса от 32,19 лева и адвокатско възнаграждение от 60 лева. Тази заповед
за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК, поради което за
ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск против
нея. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца по горепосочения Договор за кредит, сумите, визирани в
Заповед №445/30.08.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1353/2021г. по описа на РС-Димитровград. Претендира
присъждане и на направените деловодни разноски по заповедното и настоящото
производство.
Ответникът Д. М. Г., чрез назначения й от съда особен представител адв.К. К. от АК -
Хасково, депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявения иск е
допустим. Оспорва същия по основание и размер. Счита, че от приложените писмени
доказателства не може да се направи обоснован извод, че размера на усвоените и
възстановени суми по разплащателната сметка на ответника, съответстват на цената на иска.
Не са налице доказателства за водене и отчитане на кредита в счетоводните книги на
кредитора, както и за ползван на 01.02.2019г. неразрешен овърдрафт от кредитополучателя,
който не е бил върнат.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за банков потребителски
кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка
№***/R2590927 от 01.02.2017г., „У.Б.“АД е предоставила на Д. М. Г. потребителски кредит,
усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка, който е в общ размер на 2000 лева.
Уговорена е възнаградителна лихва, изразена като ГЛП в размер на 15,05%. В чл.5.4 е
предвидено обезщетение за забава /неустойка/,начислявана за срока на просрочието върху
всяка просрочена сума по кредита, в т.ч. неразрешен овърдрафт, в размер на законната лихва
от 10%. Срокът за усвояване на кредита е от 01.02.2017г., като срока за погасяване е до
01.02.2018г. Съгласно разпоредбата на чл.12.1 от Договора, срокът за погасяване на кредита
се удължава многократно с период от още една година, при условие, че кредитополучателя
спазва условията настоящия договор и не е в просрочие на нито едно от своите задължения
към кредитора в уговорените в Договора срокове, както и ако кредитополучателя не е подал
междувременно искане за отказ от удължаване на срока на овърдрафта. Неразделна част от
така сключения Договор са и Общи условия при които „У.Б.“АД предоставя потребителски
кредити на физически лица, като в чл.10.4 от тях е предвидено, че за сметка на
кредитополучателя се начисляват и всички разходи, плащани от Банката, в хода на
производствата за принудително събиране на вземанията й по неизплатен доброволно
кредит.
Съгласно представения от ищеца Погасителен план, датата на отпускане на кредита
2
от 2000 лева е 01.02.2017г., като същия е трябвало да бъде върнат до 01.02.2018г. на месечни
анюитетни вноски. ГПР е 17,3703%, а ГЛП е 15,05%. Предоставената главница от 2000 лева
е трябвало да бъде върната на една вноска на 01.02.2018г., а ответникът е дължала вноски
по кредита в размер единствено на уговорената лихва, която за целия едногодишен период е
в размер на общо 305,17 лева. В размера на общото задължение от 2325,17 лева е включена
и такса за разглеждане на искане за кредит от 20 лева.
Видно от приложеното по ч.гр.д.№1353/2021г. по описа на РС-Димитровград
Извлечение от счетоводни книги по чл.60 ал.2 от ЗКИ, представено от ищеца е, че към
27.08.2021г. по процесния договор ответника дължи на Банката главница в размер на
1031,51 лева, считано от 01.02.2019г., неразрешен овърдрафт/надхвърлен лимит от 0,43 лева,
дължими лихви по договора за кредит за периода от 08.08.2019г. до27.08.2021г. в размер на
505,37 лева, дължими разходи за уведомяване в размер на 72 лева или общо 1609,31 лева.
От приложеното по ч.гр.д.№1353/2021г. по описа на РС-Димитровград писмо от ЧСИ
*** с рег.№*** и район на действие ОС-Хасково, до Д. М. Г., се установява, че на ответника
е била връчена Покана за доброволно изпълнение от „У.Б.“АД, с която тя е уведомена, че
поради изтичане на договорения краен срок за погасяване и поради неизпълнение на
задълженията завръщане на падежа на усвоените суми по Договор за банков кредит от
01.02.2017г. и Анекси към него, което се явява нарушение на сключения Договор, следва в
14-дневен срок от получаване на поканата да заплати сумите посочени в същата. Това писмо
и Покана за доброволно изпълнение са били връчени на ***, свекърва на длъжника, на
посочения в Договора адрес, на 04.02.2020г. В Поканата за доброволно изпълнение изрично
е посочено, че общия дълг на ответника по процесния договор е 1150,11 лева, от които
1031,51 лева главница и лихви 118, 60 лева.
На 27.08.2021г. ищецът подал в РС-Димитровград, Заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу ответника Д. М. Г.. Във връзка с така депозираното
заявление било образувано ч.гр.д.№1353/2021г. по описа на РС-Димитровград, по което на
30.08.2021г. съдът издал Заповед №445 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК. Със същата заповед на ответника било разпоредено да плати на
ищеца сумата от 1031,51 лева главница- неизплатено задължение по Договор за банков
потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна
сметка №***/R2590927 от 01.02.2017г. за времето от 01.02.2019г. до 27.08.2021г.,
неразрешен овърдрафт за периода от 01.02.2019г. до 27.08.2021г. в размер на 0,43 лева,
лихва за просрочена главница в размер на 308,16 лева, за периода от 08.08.2019г. до
27.08.2021г., неустойка за просрочена редовна лихва в размер на 0,08 лева за периода от
08.08.2019г. до 27.08.2021г., неустойка за просрочена главница в размер на 197,13 лева,
дължима за периода от 08.08.2019г. до 27.08.2021г., разноски за изготвяне и връчване на
покана за доброволно изпълнение и обявяване на предсрочна изискуемост от 27.08.2021г. в
размер на 72 лева, ведно със законна лихва от 27.08.2021г. до изплащане на вземането,
държавна такса в размер на 32,19 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 60 лева.
Заповедта за изпълнение била връчена на ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК,
3
поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия
установителен иск против нея.
За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ищеца, съдът назначи и
прие заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението на вещото лице
К. Н., което съдът кредитира като обосновано и безпристрастно дадено, размерът на
дължимата главница, договорна лихва и такси по договора за кредит към датата на издаване
на извлечението от счетоводните книги, описани в исковата претенция, е общо 1537,31 лева,
в т.ч.: главница, ведно с надхвърлен лимит на овърдрафт -0,43 лева- 1031,94 лева за периода
от 01.02.2019г. до 27.08.2021г.; лихва за просрочена главница 308,16 лева за периода от
08.08.2019г. до 27.08.2021г.; неустойка за просрочена редовна лихва 0,08 лева за периода от
08.08.2019г. до 27.08.2021г.; неустойка за просрочена главница 197,13 лева за периода от
08.08.2019г. до 27.08.2021г. От предоставената от ищеца на вещото лице справка „Движение
по контакти“ било видно, че с вальорна дата 10.05.2022г. са постъпили 55,06 лева, които са
отнесени в погашение на главницата по кредита, т.е. тя следвало да бъде с остатък 976,88
лева, а общото задължение по договора за кредит – 1482,25 лева.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Предмет на предявения иск е установяване със сила на присъдено нещо на вземането,
за което е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК, като тежестта на доказване съществуването на вземане срещу длъжника е
на ищеца. В конкретния случай, ищецът следва да установи възникването на валидно
облигационно правоотношение между страните, основано на твърдения договор за банков
кредит от 01.02.2017г., по което ответникът е кредитополучател, и наличието на настъпила
изискуемост на задълженията по кредита към датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в съда.
Безспорно установено е, че между страните е възникнало облигационно отношение
във връзка сключен Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван
чрез овърдрафт по разплащателна сметка №***/R2590927 от 01.02.2017г., „У.Б.“АД е
предоставила на Д. М. Г. потребителски кредит, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна
сметка, който е в общ размер на 2000 лева. Наличието на това договорно отношение, не се
оспорва от страна на ответника, още повече, че същия е положил подписа си като
кредитополучател на всяка страница от представения по делото договор, автентичността на
който също не беше оспорен в настоящото производство. На последно място, не се спори, че
Д. М. Г. е преустановила плащанията на вноските по кредита от 01.02.2019г., като това се
потвърждава и от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Спорно по делото е какъв е размера на усвоените от ответника суми по
разплащателната сметка; воден и отчитан ли е кредита в счетоводните книги на кредитора;
ползван ли е от кредитополучателя неразрешен овърдрафт, който не е бил върнат в
последствие.
Отговор на спорните по делото въпроси дава заключението на назначената по искане
4
на ищеца съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението на вещото лице, за целите
на експертизата същият се е запознал с приложените по делото документи и е извършил
проверка в счетоводството на Банката-ищец. На експерта допълнително са били
представени Справка за движенията по кредитна карта за периода от издаването й до
14.09.2018г.; 2бр.Лихвен лист за процесния кредит; Информация по сметка за период;
Движение по контракти. Въз основа на тях вещото лице дава заключение, че размерът на
дължимата главница, договорна лихва и такси по договора за кредит към датата на издаване
на извлечението от счетоводните книги, описани в исковата претенция, е общо 1537,31 лева,
в т.ч.: главница, ведно с надхвърлен лимит на овърдрафт -0,43 лева- 1031,94 лева за периода
от 01.02.2019г. до 27.08.2021г.; лихва за просрочена главница 308,16 лева за периода от
08.08.2019г. до 27.08.2021г.; неустойка за просрочена редовна лихва 0,08 лева за периода от
08.08.2019г. до 27.08.2021г.; неустойка за просрочена главница 197,13 лева за периода от
08.08.2019г. до 27.08.2021г. От предоставената от ищеца на вещото лице справка „Движение
по контакти“ било видно, че с вальорна дата 10.05.2022г. са постъпили 55,06 лева, които са
отнесени в погашение на главницата по кредита, т.е. тя следвало да бъде с остатък 976,88
лева, а общото задължение по договора за кредит – 1482,25 лева.
Съдът намира за неоснователно възражението на особения представител на
ответника относно това, че от събраните по делото доказателства не се установява какъв е
размера на усвоените от Д. Г. суми по разплащателната сметка. Съгласно заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, към 01.02.2019г. ответникът дължи на своя кредитор
получен кредит в размер на 1031,94 лева, в т.ч. и надхвърлен лимит на овърдрафт от 0,43
лева. Именно невръщането в срок на заетата сума, както и надхвърлянето на лимита на
разрешения овърдрафт е довело до решението на кредитора да преустанови договорните си
отношения с ответника, считано от 01.02.2019г. Въпросният кредит е бил воден и отчитан
редовно в счетоводните книги на Банката, като с тях вещото лице се е запознало
непосредствено във връзка с изготвянето на възложената му съдебно-счетоводна експертиза.
В подкрепа на обстоятелството, че ответникът е получила кредит и не е върнала в срок на
кредитора сумата от 1031,94 лева към 27.08.2021г. е и обстоятелството, че според
заключението на съдебно-счетоводната експертиза на 10.05.2022г. в Банката, във връзка с
погасяване на задълженията по процесния договор, са постъпили 55,06 лева, които са
отнесени в погашение на главницата по кредита, като към момента тя е в размер на 976,88
лева, а общото задължение по договора за кредит – 1482,25 лева.
Предвид изложеното, съдът счита ,че предявения иск за установяване, че ответника
дължи на ищеца главница в размер на 1031,94 лева, в т.ч. и надхвърлен лимит на овърдрафт
от 0,43 лева, се явява основателен и доказан за сумата от 976,88 лева, като над тази сума за
разликата до пълния предявен размер иска е неоснователен като погасен чрез плащане от
страна на ответника след депозиране на исковата молба в съда.
На следващо място, основателен се явява иска и по отношение на претендираната от
ищеца лихва за просрочена главница за периода от 08.08.2019г. до 27.08.2021г. Безспорно е,
че ответникът не е изпълнила задължението си по процесния договор и не е платила в срок
5
на ищеца получената в кредит сума от 1031,51 лева, като към нея трябва да се добави и
сумата от 0,43 лева неразрешен овърдрафт. Предвид това, ищецът има право да търси лихва
върху просрочената главница, която според заключението на съдебно-счетоводната
експертиза за периода от 08.08.2019г. до 27.08.2021г. е в размер на 308,16 лева. Доколкото
исковата претенция е именно за тази сума, същата се явява изцяло основателна и доказана,
като по отношение на ответника следва да се признае за установено, че дължи на ищеца
лихва за просрочена главница в размер на 308,16 лева.
С исковата молба ищецът претендира съдът да признае за установено, че Д. М. Г.
дължи по процесния договор неустойка за просрочена редовна лихва в размер на 0,08 лева за
периода от 08.08.2019г. до 27.08.2021г. и неустойка за просрочена главница в размер на 197,
13 лева, дължима също за периода от 08.08.2019г. до 27.08.2021г. В тази връзка, съдът
установи, че в обстоятелствената част на исковата молба въобще не се съдържат твърдения
как са били формирани двете суми за неустойка, нито основанието за нейното начисляване
за плащане. Съгласно разпоредбата на чл.92 ал.1 изр.1 от ЗЗД, неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезпечение за вредите от неизпълнението, без
да е нужно те да се доказват. В настоящият случай, в Договора за кредит страните са
уговорили обезщетение за забава /неустойка/, но видно от исковата молба е, че ищецът
претендира самостоятелно лихва върху просрочената главница, като от исковата молба по
никакъв начин не става ясно на какво основание претендира присъждане и на двете
неустойки, нито как е формираната тяхната стойност. Последното е невъзможно да бъде
установено и от представения договор за кредит, сключен между страните, като в него,
както и в приложените Общи условия, също не се съдържат клаузи регламентиращи
възможността на ищеца да претендира плащане на въпросните две неустойки от ответника,
нито пък се установява как точно се определя техния размер.
С оглед на изложеното, съдът намира предявения иск за признаване за установено, че
Д. Г. дължи на ищеца по процесния договор неустойка за просрочена редовна лихва в
размер на 0,08 лева за периода от 08.08.2019г. до 27.08.2021г. и неустойка за просрочена
главница в размер на 197,13 лева, дължима също за периода от 08.08.2019г. до 27.08.2021г.,
за неоснователен.
На последно място, съдът намира за неоснователен и недоказан предявения иск и в
частта му за признаване на установено, по отношение на ответника, че дължи на „У.Б.“АД
сумата от 72 лева, представляваща разноски за изготвяне и връчване на покана за
доброволно изпълнение и обявяване на предсрочна изискуемост. В исковата молба ищецът
въобще не е посочил въпросната сума, като единствено иска съдът да признае за установено,
че ответника му дължи такси, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Видно от приложената по ч.гр.д.№1353/2021г. на РС-Димитровград
Заповед №445/30.08.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК е, че на Д. Г. е е разпоредено да заплати на ищеца сумата от 72 лева,
представляваща разноски за изготвяне и връчване на покана за доброволно изпълнение и
обявяване на предсрочна изискуемост. По горепосоченото дело, както и по настоящото
6
такова, ищецът не представя никакви доказателства за това, че е направил реално тези
разноски като е заплатил въпросната сума. Предвид това, съдът намира иска в тази му част
за неоснователен и недоказан.
С оглед изложеното, съдът следва да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответника дължи на банката-ищец по Договор за банков потребителски
кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка
№***/***/01.02.2017г. сумата в размер на 976,88 лева, представляваща главница за периода
от 01.02.2019г., до 27.08.2021г., лихва за просрочена главница от 08.08.2019г. до 27.08.2021г.
в размер на 308,16 лева, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 27.08.2021г.
до окончателното й изплащане, за което е издадена Заповед №445/30.08.2021г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.
№1353/2021г. по описа на РС-Димитровград, като иска в частта му за главница за разликата
над 967,88 лева до пълния предявен размер от 1031,51 лева и неразрешен овърдрафт от 0,43
лева за периода от 01.02.2019г. до 27.08.2021г., за неустойка за просрочена редовна лихва от
08.08.2019г. до 27.08.2021г. в размер на 0,08 лева, неустойка за просрочена главница от
08.08.2019г. до 27.08.2021г. в размер на 197,13 лева, както и разноски за изготвяне и
връчване на покана за доброволно изпълнение и обявяване на предсрочна изискуемост от
27.08.2021г. в размер на 72 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото съобразно уважената
част от иска в размер на 608,81 лева.
Съобразно изходът на настоящото дело, ответникът следва бъде осъдена да заплати
на ищеца направените по ч.гр.д.№1353/2021г. по описа на РС-Димитровград разноски в
размер на 73,10 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Д. М. Г., с ЕГН **********, от с.***,
община Димитровград, ул.”*** че дължи на „У.Б.“АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Възраждане“, пл.“Света Неделя“ №7, представлявана от ***-
изпълнителен директор и ***- изпълнителен директор, по Договор за банков потребителски
кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка
№***/***/01.02.2017г., сумата в размер на 976,88 лева /деветстотин седемдесет и шест лева
и осемдесет и осем стотинки/, представляваща главница за периода от 01.02.2019г., до
27.08.2021г., лихва за просрочена главница от 08.08.2019г. до 27.08.2021г. в размер на
308,16 лева /триста и осем лева и шестнадесет стотинки/, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 27.08.2021г. до окончателното й изплащане, за което е издадена
Заповед №445/30.08.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1353/2021г. по описа на РС-Димитровград, като иска в частта му
7
за главница за разликата над 967,88 лева до пълния предявен размер от 1031,51 лева и
неразрешен овърдрафт от 0,43 лева за периода от 01.02.2019г. до 27.08.2021г., за неустойка
за просрочена редовна лихва от 08.08.2019г. до 27.08.2021г. в размер на 0,08 лева, неустойка
за просрочена главница от 08.08.2019г. до 27.08.2021г. в размер на 197,13 лева, както и
разноски за изготвяне и връчване на покана за доброволно изпълнение и обявяване на
предсрочна изискуемост от 27.08.2021г. в размер на 72 лева, ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен.
ОСЪЖДА Д. М. Г., с ЕГН **********, от с.***, община Димитровград, ул.”*** да
заплати на „У.Б.“АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Възраждане“, пл.“Света Неделя“ №7, представлявана от ***-изпълнителен директор и ***-
изпълнителен директор, сумата в размер на 73,10 лева /седемдесет и три лева и десет
стотинки/, представляваща разноски по ч.гр.д.№1353/2021г. по описа на РС-Димитровград,
както и направените по настоящото дело разноски в размер на 608,81 лева /шестстотин и
осем лева и осемдесет и една стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
8