Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

       гр.Плевен, 27.03.2019г.

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд в публично заседание дванадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                              Председател: Венелин Николаев

                                                                

при секретаря Иглика Игнатова и в присъствието на прокурора … , като разгледа докладваното от съдия Николаев н.а.х.д. №254 по описа за 2019 год., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление №24/15.01.2019г. на  Заместник кмет на Община Плевен, оправомощен със Заповед № РД 10-495/14.04.2016г. на Кмета на Община Плевен, на Д.Ц. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание на основание чл.25, ал.1, т.1, във вр. с чл.3, т.1 от Наредба №1 на ОбС за обществения ред и опазване на Общинските и други имоти за общо ползване на територията на О.П.– глоба в размер на 500,00 лв., за това, че на 23.12.2018г. около 01:00 часа от дома си в ***, нарушава нощната тишина, чрез аудио-визуална техника и силни викове от адреса, с което е нарушила разпоредбите на чл.3, т.1 от Наредба №1 на Общински съвет Плевен.

Недоволна от така издаденото наказателно постановление е останала жалбоподателката Д.Ц.Ц., която го обжалва и моли съда да го отмени изцяло, като незаконосъобразно.

Ответникът в съдебното производство се представлява в съдебно заседание от гл.юрк. П.П., която в съдебно заседание изразява становище, че жалбата следва да остане без последствие, а наказателното постановление следва да се потвърди.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което  се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, същата е   основателна.

Акт за установяване на административно нарушение № 337з е съставен на 23.12.2018г. от И.Ц.Д. на длъжност ***срещу Д.Ц. ***, ЕГН ********** за това, че последната на 23.12.2018г. около 01:00 часа от дома си в ***, нарушава нощната тишина, чрез аудио-визуална техника и силни викове от адреса, с което е нарушила разпоредбите на чл.3, т.1 от Наредба №1 на Общински съвет Плевен.

Отказът на жалбоподателката да подпише акта е удостоверен по надлежния ред, чрез подписа на свидетеля К.С.В..    

Съдът  кредитира показанията на актосъставителя и свидетел по делото И.Ц.Д., който твърди, че работи като младши инспектор в Първо РУ-Плевен, група „ООР“. Заявява, че на 23.12.2018г. получили сигнал за нарушаване на нощната тишина на *** в гр.Плевен. Посетил адреса с колегите  си К.В. и Р.И.. Забелязали, че от жилищната кооперация излизали две жени и дете, които в последствие се оказало, че са били на адреса, от който  е било получено оплакването. Посочва, че при самото им пристигане на адреса не установили нарушаване на нощната тишина. Твърди, че вратата на  жилището  отворила жалбоподателката Д.Ц., която заявила, че е  собственичка на апартамента и че е имала гости, които са си заминали, тъй като празненството било приключило. Твърди, че предупредили устно Ц., да не се усилва отново музиката и докладвали на дежурния, че сигналът не е потвърден и няма нарушаване на нощната тишина.

Заявява, че посетили друг сигнал и отново получили сигнал за нарушаване на нощната тишина за предходния адрес: гр. Плевен, *** ***, ап.5. Върнали се обратно на ***, където  установили, че  в целия вход се чувало силна музика и пеене.

След като провели беседа с Д.Ц. решили да й напишат протокол за предупреждение. Тъй като Ц. започнала да вика много силно и да пее на висок глас, прекратили писането на протокола за предупреждение и й съставили АУАН. Заявява, че при предоставянето на акта за подпис, жалбоподателката    го надраскала. Твърди, че колегата му К.В. станал свидетел на отказа на Д.Ц. да подпише акта. Сочи, че не са връчили екземпляр от АУАН на жалбоподателката, тъй като  последната отказала да го подпише. Според свидетеля, когато нарушителят откаже да подпише АУАН, не му се предоставя  екземпляр от него.

Съдът кредитира показанията на свидетеля К.С.В., който твърди, че работи като ***. Заявява, че е свидетел при установяване на нарушението и при съставянето на акта. Посочва, че на 23.12.2018г. с колегите си И.Д. и Р.И. били на работа по изпълнение на патрулно постова дейност /ППД/ на територията на Първо РУ-гр. Плевен. Към 23:00 часа получили сигнал за нарушаване на нощната тишина на адрес: гр. Плевен, *** ***. При посещение на адреса не установили нарушаване на нощната тишина,  но разговаряли с  Ц. и й разяснили какви са разпорежданията на Община Плевен относно нарушението на тишината. Твърди, че след около 10-15 минути получили втори сигнал за същото нарушение на същия адрес. Заявява, че при повторното посещение на адреса установили много силна музика и викове. След няколкократно позвъняване вратата на апартамента била отворена от жалбоподателката, на която разяснили, че ще й бъде съставен предупредителен протокол. Твърди, че Д.Ц. се върнала обратно в апартамента, усилила музиката и започнала да пее на висок глас. Тогава й съставили АУАН. Посочва, че Ц. категорично отказала да подпише АУАН,  който й бил предоставен за подпис, при което същата го надраскала и искала да го скъса.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите И.Ц.Д., Р.И.И. и К.С.В. като обективни, последователни и безпристрастни.

При така изяснената фактическа обстановка, според съда  в хода на производството административно наказващия орган /АНО/ е допуснал процесуални нарушения при установяване на административното нарушение и по-конкретно при предявяване и връчване на препис от акта за нарушение, които опорочават издаденото, въз основа на този акт, наказателно постановление. Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила – чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН. Според посочените разпоредби актът се предявява на нарушителя, за да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си, както и при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. Целта на връчването на препис от акта е да запознае лицето с образуваното спрямо него административно наказателно производство, с нарушението, в чието извършване е обвинено и да му даде възможност да изложи своите писмени и гласни възражения и доказателства. Установяването на тези обстоятелства, както и че акта е бил предявен на нарушителя и му е дадена възможност да се запознае със съдържанието му, подлежи на доказване с всички доказателствени средства. В конкретния случай от показанията на свидетелката Д.Т. разпитана в хода на съдебното следствие се установи, че жалбоподателката е искала да й бъде връчен екземпляр от АУАН, но полицейските служители са й отказали и тези обстоятелства не се оборват от показанията на контролните органи в лицето на И.Д. и К.В.. От показанията на последните се установява, че не са й предоставили екземпляр от АУАН, тъй като,  когато „нарушителят откаже да подпише АУАН, на него не се предоставя копие от него”. /вж. показания на Р.И. на л. 18 гърба; „тя отказа да подпише акта  съответно като не подпише не й се полага препис” показания на С. В. на лист 24  гърба/ Разпоредбата на чл.43, ал.5 от ЗАНН, предвижда след подписването на акта препис да се връчи на нарушителя срещу разписка. Правото на нарушителя да не подпише акта, не влече със себе си санкция за него да не получи един екземпляр от акта, тъй като той има право да направи възражения в тридневен срок. Дори при наличие на отказ от нарушителят да  подпише АУАН не се изключва в никакъв случай задължението за връчване на препис, тъй като това са две последователни и самостоятелни действия. След като приключи процедурата по съставяне на акта, актосъставителят следва да връчи препис на нарушителя, като ако същия откаже да го получи това следва да се отбележи в разписката. Неслучайно законодателят изисква към АУАН да е предвидена самостоятелно наличие на разписка, касаеща връчването на препис от него, която следва да се оформи независимо и без значение, дали по-горе в акта е положен подписа на нарушителя или отказът на същия е удостоверен с подпис на свидетел. Ето защо съдът приема, че съществено е опорочена процедурата по връчване на акта за установяване на административно нарушение. Отказът да се подпише акта от нарушителя не освобождава  органа от задължението екземпляр от акта да му бъде връчен. Съществено е нарушено правото на защита на жалбоподателката, която не е могла в установения в чл.44, ал.1 от ЗАНН, срок да се възползва от правото си да даде писмени възражения.

Нарушението на това правило е самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно постановление. В случая допуснатото нарушение  е от категорията на абсолютните, водещи до незаконосъобразност на акта, които не могат да бъдат санирани и преодолени с издаването на НП по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. АНО е следвало да констатира допуснатото процесуално нарушение  и да го отстрани, като връчи АУАН на нарушителя. Като последица от изложеното наказателното постановление, следва да бъде отменено само на това основание. Тук следва да се посочи критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. В настоящия случай горното нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй като е във връзка с правото на защита на жалбоподателката. След като има неизпълнение на задължението на актосъставителя да предяви АУАН на нарушителя, то жалбоподателката е била лишена от възможността на разбере за какво точно свое виновно поведение се обвинява с акта, какви нарушения се твърди, че е извършила, била е лишена и от възможността да организира адекватно и в пълен обем защитата си, като направи необходимите за това коректни възражения, които да се вземат в предвид както от актосъставителя, така и от наказващия орган. Нещо повече нарушението по  чл. 43, ал. 1 ЗАНН се е отразило върху цялото производство, като се има предвид, че съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН административно наказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение. Всички гореизброени разпоредби на ЗАНН са все процесуални гаранции за осъществяване правото на защита на наказаното лице и затова нарушаването им винаги се преценява като съществено нарушение на процесуалните правила и е основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

Предвид горното, съдът

 

Р   Е   Ш    И :

ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН от  наказателно постановление №24/15.01.2019г. на  Заместник кмет на Община Плевен, оправомощен със Заповед № РД 10-495/14.04.2016г. на Кмета на Община Плевен, с което на Д.Ц. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание на основание чл.25, ал.1, т.1, във вр. с чл.3, т.1 от Наредба №1 на ОбС за обществения ред и опазване на Общинските и други имоти за общо ползване на територията на О.П.– глоба в размер на 500,00 лв., за това, че на 23.12.2018г. около 01:00 часа от дома си в ***, нарушава нощната тишина, чрез аудио-визуална техника и силни викове от адреса, с което е нарушила разпоредбите на чл.3, т.1 от Наредба №1 на Общински съвет Плевен, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Плевенски регионален административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ: